Почитаме Свети Йоан Рилски – закрилникът на българите
Свети Йоан Рилски , именуван още Иван Рилски , е най-почитаният български светец. Роден покрай днешна Дупница, евентуално в сели Скрино, в рамките на Първата българска страна. Той посвещава живота си на молитва, пост и отшелничество високо в Рила планина. Смирението, чудотворството и нравственото му наследство го трансформират в знак на духовна непорочност и в небесен настойник на българския народ. Паметта му се уважава както у нас, по този начин и в други православни страни.
Още от ранни години се отличава с дълбока религия и блян към преклонен живот. Йоан раздава наследеното имущество на бедните и се посвещава на монашеско служение. Първите си стъпки в духовния живот прави в манастира „ Св. Димитър " наоколо до град Дупница, само че скоро усеща, че би трябвало да търси още по-голямо уединение и духовна дисциплинираност.
Йоан Рилски избира пътя на отшелничеството в Рила планина и напуща манастирската среда. Той живее в пещери и скални ниши, където посвещава живота си на молитва, пост и примирение. Постепенно към него стартират да се стичат хора, както елементарни селяни, търсещи духовна поддръжка и излекуване, по този начин и негови възпитаници, привлечени от чистотата на вярата му. Макар самият той да е търсел уединение, Йоан се трансформира в нравствен лидер, чиито препоръки и директиви оформят цяло потомство монаси.
Когато Цар Петър I научава за отшелника, взема решение персонално да се срещне с него. Историческите източници описват, че владетелят изминава значителен път до Рила, само че Йоан Рилски отхвърля да го одобри лице в лице. Отшелникът съзнателно акцентира дистанцията си от светската власт, той приема единствено малко храна, отказвайки злато и блага. Така Йоан показва, че духовната непорочност и вярата не могат да се подкупят, и затвърждава облика си на същински Божи човек.
Учениците на свети Йоан Рилски, привлечени от неговия образец, последователно основават общественост към мястото на неговото уединение. Това е началото на Рилския манастир, който с времето ще се трансформира в най-големия нравствен и културен център на България. Манастирът не е просто религиозно средище – през вековете той ще играе основна роля за съхранението на книжовността, просветата и националната еднаквост на българите.
Свети Йоан Рилски оставя и документално наследство към своите възпитаници, известно като „ Завет на свети Йоан Рилски ". В него той наставлява монасите да живеят в примирение, труд и взаимопомощ, без да се стремят към благосъстояние и власт. Този текст е едно от най-ценните свидетелства за духовните правила на българското монашество и продължава да бъде настоящо и през днешния ден.
Свети Йоан Рилски умира на 18 август 946 година, на към 70-годишна възраст. Погребан е в каменна гробница край дребната черква в Рила. Още скоро след гибелта му мощите му са почитани като чудотворни. Те минават през разнообразни места – София, Унгария, Търново – преди през 1469 година да бъдат върнати дефинитивно в Рилския манастир.
Култът към свети Йоан Рилски се популяризира надалеч отвън рамките на България – той е уважаван в Сърбия, Румъния, Русия и други православни страни. В България е възприеман като небесен настойник и нравствен бранител на народа. Освен като светец, той е и знак на морална резистентност и национална еднаквост.
На 18 август всяка година се отбелязва успението на свети Йоан Рилски. Това е ден, в който българите си припомняме освен живота на един аскет и вълшебник, само че и неговото трайно духовно завещание. Рилският манастир , учреден с помощта на неговите възпитаници, продължава да бъде знак на вярата и културната памет на народа. Делото на свети Йоан Рилски потвърждава, че силата на смирението и духовността може да устои на времето и да въодушевява генерации наред.
Още от ранни години се отличава с дълбока религия и блян към преклонен живот. Йоан раздава наследеното имущество на бедните и се посвещава на монашеско служение. Първите си стъпки в духовния живот прави в манастира „ Св. Димитър " наоколо до град Дупница, само че скоро усеща, че би трябвало да търси още по-голямо уединение и духовна дисциплинираност.
Йоан Рилски избира пътя на отшелничеството в Рила планина и напуща манастирската среда. Той живее в пещери и скални ниши, където посвещава живота си на молитва, пост и примирение. Постепенно към него стартират да се стичат хора, както елементарни селяни, търсещи духовна поддръжка и излекуване, по този начин и негови възпитаници, привлечени от чистотата на вярата му. Макар самият той да е търсел уединение, Йоан се трансформира в нравствен лидер, чиито препоръки и директиви оформят цяло потомство монаси.
Когато Цар Петър I научава за отшелника, взема решение персонално да се срещне с него. Историческите източници описват, че владетелят изминава значителен път до Рила, само че Йоан Рилски отхвърля да го одобри лице в лице. Отшелникът съзнателно акцентира дистанцията си от светската власт, той приема единствено малко храна, отказвайки злато и блага. Така Йоан показва, че духовната непорочност и вярата не могат да се подкупят, и затвърждава облика си на същински Божи човек.
Учениците на свети Йоан Рилски, привлечени от неговия образец, последователно основават общественост към мястото на неговото уединение. Това е началото на Рилския манастир, който с времето ще се трансформира в най-големия нравствен и културен център на България. Манастирът не е просто религиозно средище – през вековете той ще играе основна роля за съхранението на книжовността, просветата и националната еднаквост на българите.
Свети Йоан Рилски оставя и документално наследство към своите възпитаници, известно като „ Завет на свети Йоан Рилски ". В него той наставлява монасите да живеят в примирение, труд и взаимопомощ, без да се стремят към благосъстояние и власт. Този текст е едно от най-ценните свидетелства за духовните правила на българското монашество и продължава да бъде настоящо и през днешния ден.
Свети Йоан Рилски умира на 18 август 946 година, на към 70-годишна възраст. Погребан е в каменна гробница край дребната черква в Рила. Още скоро след гибелта му мощите му са почитани като чудотворни. Те минават през разнообразни места – София, Унгария, Търново – преди през 1469 година да бъдат върнати дефинитивно в Рилския манастир.
Култът към свети Йоан Рилски се популяризира надалеч отвън рамките на България – той е уважаван в Сърбия, Румъния, Русия и други православни страни. В България е възприеман като небесен настойник и нравствен бранител на народа. Освен като светец, той е и знак на морална резистентност и национална еднаквост.
На 18 август всяка година се отбелязва успението на свети Йоан Рилски. Това е ден, в който българите си припомняме освен живота на един аскет и вълшебник, само че и неговото трайно духовно завещание. Рилският манастир , учреден с помощта на неговите възпитаници, продължава да бъде знак на вярата и културната памет на народа. Делото на свети Йоан Рилски потвърждава, че силата на смирението и духовността може да устои на времето и да въодушевява генерации наред.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ