Днес почитаме Св. ап. Яков Алфеев и преп. Андроник и Атанасия
Свети Яков Алфеев принадлежи към цифрата на славните и всехвални дванадесет апостоли Христови. Светата Църква го знае като брат на св. деятел и евангелист Матей.
След слизане на Пресветия Дух на Петдесетница, Яков Алфеев дружно с другите апостоли проповядвал словото Божие най-първо в Йерусалим и цяла Палестина, а по-късно и в редица близки и далечни страни. Бил дружно с деятел Андрей Първозвани в Едеса. Също ходил на проповед в Газа, Елевтеропол и по всички други, избрани от жребия му места. Бил дълготрайно време в Египет. Престоял много време в град Острацин, където запечатал своите апостолски подвизи с мъченическа гибел. Бил разпънат на кръст.
В деветия век Теофан Никейски написал в чест на св. деятел Яков Алфеев канон, който в този момент светата Православна черква пее в деня на неговата памет. В тоя ден Църквата се обръща към християните с такива думи:
" Да възпеем с похвали, като богопроповедник, този който твърдо вложи в душите на благочестивите люде истините на мъдростта! "
Преподобните Андроник и Атанасия, брачен партньор и брачна половинка, живеели в Антиохия в петия век. Те угодили на Бога с праведния си живот. Благодушно понесли изпратеното им тестване - били лишени от двете си обичани деца. Те посветили себе си на отшелнически живот, поради който се разделили, въпреки че били предани един към различен. На Бога било угодно да им яви, че всички земни печали в Негово име се обръщат на наслада и избавление. За любещите родители нищо не могло да бъде по-тежко от гибелта на техните деца.
Андроник и Атанасия се грижели постоянно да избавят от скърби ближните в близост. Имали непрекъснати грижи за заболели, странници, небогати. Добрите си каузи придружавали с молитва и постническо самоограничение.
И не щеш ли в същото време, когато те се грижели да утешават другите, техните лични деца - Иван на 12 години и Мария на 10 години - болни тежко и умряли. Всички поданици на Антиохия споделили скръбта на родителите. Сам архиепископът с многочислено духовенство, при стичане на огромно голям брой богомолци, направил погребението на децата при храма " Св. страдалец Юлиан ".
Атанасия била неутешима в скръбта си, въпреки че й било изразено толкоз топло състрадание. Неотлъчно стояла на гроба на децата. Нямала предпочитание да се върне вкъщи си.
Но Бог не оставил без разтуха и вразумление тия, които Му угодили с праведния си живот. В чудно привидение било намерено на плачещата при гроба майка, че не за децата, а единствено за греховното положение в света би трябвало да се проливат такива изобилни сълзи.
Явилият й се там небесен вестител й споделил и тия думи:
- По своята природа човек желае храна за тялото си. Невъзможно е да му се откаже удовлетворението на тая нужда. Също по този начин милосърдният Бог не отхвърля духовна храна на своите създания. Тъй Той храни децата си с небесни богатства. Храни ги с небесни богатства Оня правоверен Съдия, който ги е извикал оттука, гдето са се употребили със земни богатства!
Майката се зарадвала доста от тая чудна новина за блаженото положение на децата си в небесните обители. Веднага се върнала вкъщи си, с цел да показа тая наслада със брачна половинка си.
Възрадвани по този начин мощно с небесната наслада, двамата съпрузи решили да се откажат от всички земни наслади и да посветят остатъка от живота си напълно в работа на Бога.
Андроник, брачният партньор бил по специалност златар. Разполагал с много земни богатства. Той и брачната половинка му Атанасия се отказали от тях. Те поверили на собствен сродник цялото си имане, извоювано с почтен труд, и го помолили да го използва за изгода на бедните. След това напуснали скъпия си дом с такава молитва към Бога:
- Господи Боже, поради Тебе ние оставяме къщата си отворена за всички нуждаещи се. Не затваряй за нас вратите на Своето Небесно царство...
Те жадували да бъдат в ония небесни обители, където техните деца се наслаждавали в светлината на славата Божия.
Андроник и Атанасия напуснали града и тръгнали за Йерусалим. Поклонили се на светите места и се запътили към град Александрия. По пътя срещнали подвижник Даниил. По негово благословение решили да водят отшелнически живот.
Атанасия постъпила в женския манастир на остров Тавена - остров в реката Нил. Андроник пък се поселил в скита, където се подвизавал дъртак Даниил.
Дванадесет години прекарал Андроник в тоя скит в мълчание, писания и молитва. Ръководител при подвижничеството му бил опитния подвижник Даниил.
През това време той нищо не чул за жена си Атанасия.
Един ден се отправил за ново пътешествие също с благочестива цел. По пътя в Египет срещнал Атанасия, само че не я познал. Тя била оставила също своя манастир и тръгнала за Палестина с желание още веднъж да се поклони на светите места. Пътувала преоблечена в мъжки облекла. Тежкият отшелнически героизъм трансформирал цялата й осанка, изключително лицето й.
Атанасия обаче познала брачна половинка си. Но не му се разкрила. Съгласила се с него да пътуват дружно, само че при изискване, че ще пазят ненарушимо мълчание. Атанасия предложила да отидат първо в Йерусалим.
Тъй двамата съпрузи направили това свое второ странствуване по светите места. След това отишли в скита при дъртак Даниил. Получили благословението му и решили да останат в тоя скит, като живеят в обща килия, само че при изискване да пазят мълчание.
По тоя метод посредством духовно единство в общо подвижничество се събрали отначало съпрузите. Тъй поживели дружно цели 12 години.
Наближил краят на земния живот на преподобна Атанасия, известна в скита и в цялата местност под името духовник Атанасий. Лежала тежко болна. Монах Андроник по това време бил някъде вън от скита. Старец Даниил пристигнал в общата килия да направлява умиращия " духовник ". Намерил го в сълзи. Увещал го да не плаче, а да се радва на настъпващото съединяване с Христа Господа.
Не за себе си рева, само че за Андроник - загадъчно за стареца се изляла из душата на умиращата Атанасия естествената нейна тъга за раздялата с мъжа, с който не преставала да я съединява света обич. - Моля те, отче - прибавила тя, - вземи след погребението ми писмото под моята възглавница. След като го прочетеш, предай го на отец Андроник...
След погребението от писмото станало ясно, че в килията с Андроник живяла жена му Атанасия.
Обхванат от дълбока тъга по обичаната си брачна половинка, преподобни Андроник живял по-късно единствено седем дни.
Братята, потънали също в трогване и тъга, го погребали до нейния гроб. Това станало по предложение на блажения дъртак Даниил.
След слизане на Пресветия Дух на Петдесетница, Яков Алфеев дружно с другите апостоли проповядвал словото Божие най-първо в Йерусалим и цяла Палестина, а по-късно и в редица близки и далечни страни. Бил дружно с деятел Андрей Първозвани в Едеса. Също ходил на проповед в Газа, Елевтеропол и по всички други, избрани от жребия му места. Бил дълготрайно време в Египет. Престоял много време в град Острацин, където запечатал своите апостолски подвизи с мъченическа гибел. Бил разпънат на кръст.
В деветия век Теофан Никейски написал в чест на св. деятел Яков Алфеев канон, който в този момент светата Православна черква пее в деня на неговата памет. В тоя ден Църквата се обръща към християните с такива думи:
" Да възпеем с похвали, като богопроповедник, този който твърдо вложи в душите на благочестивите люде истините на мъдростта! "
Преподобните Андроник и Атанасия, брачен партньор и брачна половинка, живеели в Антиохия в петия век. Те угодили на Бога с праведния си живот. Благодушно понесли изпратеното им тестване - били лишени от двете си обичани деца. Те посветили себе си на отшелнически живот, поради който се разделили, въпреки че били предани един към различен. На Бога било угодно да им яви, че всички земни печали в Негово име се обръщат на наслада и избавление. За любещите родители нищо не могло да бъде по-тежко от гибелта на техните деца.
Андроник и Атанасия се грижели постоянно да избавят от скърби ближните в близост. Имали непрекъснати грижи за заболели, странници, небогати. Добрите си каузи придружавали с молитва и постническо самоограничение.
И не щеш ли в същото време, когато те се грижели да утешават другите, техните лични деца - Иван на 12 години и Мария на 10 години - болни тежко и умряли. Всички поданици на Антиохия споделили скръбта на родителите. Сам архиепископът с многочислено духовенство, при стичане на огромно голям брой богомолци, направил погребението на децата при храма " Св. страдалец Юлиан ".
Атанасия била неутешима в скръбта си, въпреки че й било изразено толкоз топло състрадание. Неотлъчно стояла на гроба на децата. Нямала предпочитание да се върне вкъщи си.
Но Бог не оставил без разтуха и вразумление тия, които Му угодили с праведния си живот. В чудно привидение било намерено на плачещата при гроба майка, че не за децата, а единствено за греховното положение в света би трябвало да се проливат такива изобилни сълзи.
Явилият й се там небесен вестител й споделил и тия думи:
- По своята природа човек желае храна за тялото си. Невъзможно е да му се откаже удовлетворението на тая нужда. Също по този начин милосърдният Бог не отхвърля духовна храна на своите създания. Тъй Той храни децата си с небесни богатства. Храни ги с небесни богатства Оня правоверен Съдия, който ги е извикал оттука, гдето са се употребили със земни богатства!
Майката се зарадвала доста от тая чудна новина за блаженото положение на децата си в небесните обители. Веднага се върнала вкъщи си, с цел да показа тая наслада със брачна половинка си.
Възрадвани по този начин мощно с небесната наслада, двамата съпрузи решили да се откажат от всички земни наслади и да посветят остатъка от живота си напълно в работа на Бога.
Андроник, брачният партньор бил по специалност златар. Разполагал с много земни богатства. Той и брачната половинка му Атанасия се отказали от тях. Те поверили на собствен сродник цялото си имане, извоювано с почтен труд, и го помолили да го използва за изгода на бедните. След това напуснали скъпия си дом с такава молитва към Бога:
- Господи Боже, поради Тебе ние оставяме къщата си отворена за всички нуждаещи се. Не затваряй за нас вратите на Своето Небесно царство...
Те жадували да бъдат в ония небесни обители, където техните деца се наслаждавали в светлината на славата Божия.
Андроник и Атанасия напуснали града и тръгнали за Йерусалим. Поклонили се на светите места и се запътили към град Александрия. По пътя срещнали подвижник Даниил. По негово благословение решили да водят отшелнически живот.
Атанасия постъпила в женския манастир на остров Тавена - остров в реката Нил. Андроник пък се поселил в скита, където се подвизавал дъртак Даниил.
Дванадесет години прекарал Андроник в тоя скит в мълчание, писания и молитва. Ръководител при подвижничеството му бил опитния подвижник Даниил.
През това време той нищо не чул за жена си Атанасия.
Един ден се отправил за ново пътешествие също с благочестива цел. По пътя в Египет срещнал Атанасия, само че не я познал. Тя била оставила също своя манастир и тръгнала за Палестина с желание още веднъж да се поклони на светите места. Пътувала преоблечена в мъжки облекла. Тежкият отшелнически героизъм трансформирал цялата й осанка, изключително лицето й.
Атанасия обаче познала брачна половинка си. Но не му се разкрила. Съгласила се с него да пътуват дружно, само че при изискване, че ще пазят ненарушимо мълчание. Атанасия предложила да отидат първо в Йерусалим.
Тъй двамата съпрузи направили това свое второ странствуване по светите места. След това отишли в скита при дъртак Даниил. Получили благословението му и решили да останат в тоя скит, като живеят в обща килия, само че при изискване да пазят мълчание.
По тоя метод посредством духовно единство в общо подвижничество се събрали отначало съпрузите. Тъй поживели дружно цели 12 години.
Наближил краят на земния живот на преподобна Атанасия, известна в скита и в цялата местност под името духовник Атанасий. Лежала тежко болна. Монах Андроник по това време бил някъде вън от скита. Старец Даниил пристигнал в общата килия да направлява умиращия " духовник ". Намерил го в сълзи. Увещал го да не плаче, а да се радва на настъпващото съединяване с Христа Господа.
Не за себе си рева, само че за Андроник - загадъчно за стареца се изляла из душата на умиращата Атанасия естествената нейна тъга за раздялата с мъжа, с който не преставала да я съединява света обич. - Моля те, отче - прибавила тя, - вземи след погребението ми писмото под моята възглавница. След като го прочетеш, предай го на отец Андроник...
След погребението от писмото станало ясно, че в килията с Андроник живяла жена му Атанасия.
Обхванат от дълбока тъга по обичаната си брачна половинка, преподобни Андроник живял по-късно единствено седем дни.
Братята, потънали също в трогване и тъга, го погребали до нейния гроб. Това станало по предложение на блажения дъртак Даниил.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ