Честваме паметта на светия апостол Яков Алфеев
Свети Яков Алфеев бил брат на свети деятел и евангелист Матей, и един от дванадесетте възпитаници на Иисус Христос. Споменава се постоянно с презимето си, с цел да се разграничава от другия деятел с име Яков - Яков Зеведеев, брат на свети Йоан Богослов.
След като на празника Петдесетница Светият Дух слязъл над апостолите, те тръгнали да извършват заръката на своя Учител: " Идете, научете всички нации, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал " (Мат. 28:19-20).
Яков Алфеев бил старателен в делото на християнската проповед. Той проповядвал в страните на изток и на юг от Палестина, сеел в човешките сърца животворното Божие слово и се погрижил за разрастването на благочестието, като давал на първо място персонален образец със своята саможертвена обич към хората. През целия си живот носил кръста си и вървял по стъпките на своя възвишен Учител и Господ, Когото последвал и в гибелта: бил прикрепен на кръст и по този начин предал душата си на Бога.
Светите Андроник и Атанасия, неговата брачна половинка, живели през VI век в град Антиохия Сирийска. Двамата били добродетелни съпрузи и живеели съгласно Божията воля. Андроник имал добра работа, родили им се две деца, само че за жал и двете умряли. Тази загуба доста угнетила двамата родители и, с цел да намерят разтуха, те отишли на поклонение в Светите земи, написа Българска телеграфна агенция.
Оттам отпътували за Египет, люлката на християнското монашество, където по взаимно единодушие се разделили и постъпили в два разнообразни манастира: Андроник отишъл в манастира на авва Даниил, а брачната половинка му Атанасия постъпила в женския Тавенисийски манастир. Така и двамата прекарали остатъка от живота си като подвижници. Отличили се с душевна непорочност и старание в монашеския героизъм, и станали образец за доста монаси и монахини. Починали в мир и с вяра за възкресението.
След като на празника Петдесетница Светият Дух слязъл над апостолите, те тръгнали да извършват заръката на своя Учител: " Идете, научете всички нации, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал " (Мат. 28:19-20).
Яков Алфеев бил старателен в делото на християнската проповед. Той проповядвал в страните на изток и на юг от Палестина, сеел в човешките сърца животворното Божие слово и се погрижил за разрастването на благочестието, като давал на първо място персонален образец със своята саможертвена обич към хората. През целия си живот носил кръста си и вървял по стъпките на своя възвишен Учител и Господ, Когото последвал и в гибелта: бил прикрепен на кръст и по този начин предал душата си на Бога.
Светите Андроник и Атанасия, неговата брачна половинка, живели през VI век в град Антиохия Сирийска. Двамата били добродетелни съпрузи и живеели съгласно Божията воля. Андроник имал добра работа, родили им се две деца, само че за жал и двете умряли. Тази загуба доста угнетила двамата родители и, с цел да намерят разтуха, те отишли на поклонение в Светите земи, написа Българска телеграфна агенция.
Оттам отпътували за Египет, люлката на християнското монашество, където по взаимно единодушие се разделили и постъпили в два разнообразни манастира: Андроник отишъл в манастира на авва Даниил, а брачната половинка му Атанасия постъпила в женския Тавенисийски манастир. Така и двамата прекарали остатъка от живота си като подвижници. Отличили се с душевна непорочност и старание в монашеския героизъм, и станали образец за доста монаси и монахини. Починали в мир и с вяра за възкресението.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ