Свети Врач е народен и църковен празник, ден на билкарите

Свети Врач е национален и църковен празник, ден на билкарите и лечителите, което е и смисъла на думата " гадател " (по-общо то се пояснява и като прорицател, ясновидец, влъхва, заради което това е и празник на гадателите и по-конкретно - на врачките). Посветен е на светите братя безсребърници Козма и Дамян. Датата му е 1 юли.

Фолклорните ритуали на празника са свързани с тези на Еньовден.

Легендите за Козма и Дамян

Съществуват две разнообразни предания за Козма и Дамян и въпреки че от сходствата в тях може да се допуска, че става дума за едни и същи хора, поддържано е схващането, че в действителност има две двойки по двама братя, с тези имена, живели на разнообразни места, по друго време и с друга орис. По-популярно е преданието, обвързвано с двойката от Мала Азия, само че празнуването през юли е в действителност за тази от Рим.

Козма и Дамян от Рим

Според тази легенда, по времето на император Карин (упр. 282-285 г.), в селско имение, в покрайнините на Рим двама братя - евентуално от християнско семейство - упражняват с огромно майсторство лекарската специалност. За услугите си, те не желаят от пациентите си нищо, с изключение на да повярват в божествеността на Исус Христос или въобще - да бъдат благочестиви християни. Поради това са наречени " безсребърници ". Братята освен, че не търсят друга компенсация, с изключение на вярата, само че и сами раздават великодушна лепта. Покръстват доста хора и са високо почитани от локалните поданици, само че имат и врагове и завистници и във връзка на действията им, към императора е насочен донос, че не почитат уместно боговете от гръцко-римския мавзолей. Затова са отведени под стража в двореца, където самичък Карин ги разпитва и се пробва да ги придума, под угрозата на мъчения (или даже - измъчвайки ги) да извършат жертвоприношение, с което да потвърдят лоялността си към империята (тъй като благоденствието й, съгласно римляните, зависи от благоволението на Олимпийците). Братята упорстват, че приносът и волята на Христос са решаващи и подхващат стъпка да го потвърдят на владетеля - по тяхна молба Бог, по този начин извива врата му, че главата му се прекатурва, само че от това той не умира, нито пък губи способността си да мисли и приказва, така че когато към този момент поучен от случилото се почва да възхвалява Исус и да му се моли за освобождение, фактически го получава. После братята са освободени.

Нито те, нито Карин (който е разрушен от Диоклециан и умира по време на борбата с него в Илирик) оцеляват още дълго. Братята въпреки всичко стават жертва на един от враговете си измежду своите сътрудници. Някакъв доктор, който изначало бил техен преподавател, само че те го надминали, прекалено много им завижда и замисля да ги убие. С тази цел ги примамва в планинска околност, осеяна с билки, разделя ги и след това ги претрепва с камък, убивайки ги поотделно, само че скривайки телата им на едно и също място - в един бунар, само че очевидно са открити и заровени.

Козма и Дамян от Мала Азия

Малаозийската легенда за безсребърниците Козма и Дамян слага живота и гибелта им по-скоро в края на съществуването на Римската тетрархия и при ръководството на Константин Велики, в това число и към времето на и скоро след Първия космополитен събор. Според нея, бащата на двамата светци е богохулник (може би елинизиран асириец, защото за тях се твърди, че произхождали от Асирия), майка им е християнка и евентуално - гъркиня (името й е Теодотия), а мястото, където живеят и работят, като лекари е известно като Асия или Проконсулска Азия. В нея, те не са показани като мъченици, а тя се концентрира върху лечителската им активност и техните високи добродетели. Отличават се изобщо с цялостна безкористност и честност към клетвата, която дават – да лекуват само с името Божие и в името на живота, без да взимат нищо за това; единствено един път единият от тях (по-малкият - Дамян) прави нещо като нарушаване на обета им, когато приема дара на богатата Паладия. Тази матрона има огромни парцели, които продава с вярата да получи съответно лекуване, само че това се оказва на вятъра. Тогава открива, че двама нейни единоверци са популярни лечители и освен това правят активността си гратис. Обръща се към тях и откакто съумяват да й оказват помощ, тя се демонстрира подготвена да им се отплати богато, само че те уверено отхвърлят парите. В персонална среща с Дамян обаче, тя го убеждава да вземе в подмяна на лекуването три яйца, знак на Светата троица. Когато научава, че брат му въпреки всичко е взел нещо от нея, Козма записва в наследството си, че не желае да бъдат заровени дружно. Затова, когато Дамян умира, приятелите му се двоумят, по какъв начин да постъпят с останките му, само че най-после въпреки всичко (според една версия, откакто получили такова напътствие свише, посредством една ненадейно проговорила камила, също излекувана от братята, тъй като те били и ветеринари) вземат решение, че повода да вземе дара на Паладия също е била безкористна и богоугодна, по тази причина погребването на двамата братя дружно е по-доброто решение, в сравнение с посмъртно да се разделят, откакто цялостен живот са били дружно. Съответно - Дамян също е заровен, където и Козма, в околност наречена Фереман, хипотетично - в Сирия и гробът им се уважава, ставайки с времето прочут с голям брой знамения и чудеса, свързани с него и братята.

Обичаи

Вечерта против празника заболели, недъгави и слепи отиват и преспиват в черква или параклис на светците. Сутринта се мият с лековита вода от аязмата. Обрича се и курбан на лечителите.

Меси се самун и се раздава за здраве.

Рано на разсъмване врачки, баячки и национални лечители разпределят набраните билки на Еньовден и изсъхнали към този момент билки.

Жените не работят нищо, с цел да не се разболеят фамилиите им и домашните животни.

Народните лечители не работят на празника на своите настойници, тъй като „ няма да им се хване лекът “.

Именици

Дамян, Дамянка, Козма, Даме, Дамо, Дамчо, Дамянко, Дама, Дамица, Дамяна, Кузма, Кузман, Кузмен, Кузмин, Кузмо, Кузо.