Църквата почита на 8 юли св. вмчк Прокопий. Преп. Теофил Мироточиви
Свети великомъченик Прокопий бил посечен с меч, тъй като не предал вярата си
Св. Прокопий е роден в Йерусалим. Като богохулник носел името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на работа при цар Диоклетиан, който го оставил в своя замък. След време царят го направил воевода и му заповядал да отиде в Александрия да преследва християните - да ги лишава от парцел и да ги предава на съд.
На път за Александрия се извила мощна стихия. Неаний видял във въздуха ярък кръст и чул глас да го приканва към вярата в Христа и да му споделя: " Чрез тоя знак побеждавай враговете си! " Като стигнал в Скитопол, той повикал златар и поръчал да направи кръст, наподобяващ на оня, който видял във въздуха. Златарят скрито направил кръст от злато и сребро по напътствията на воеводата. Когато кръстът бил подготвен, на него се появили облиците на три лица с еврейски надпис: на горната част бил обликът на Спасителя, а в профил - архангелите Михаил и Гавриил. Воеводата запитал: " Чии са тия облици? " Златарят дал отговор, че не знае, и разказал, че не е могъл да ги изличи. Неаний схванал, че кръстът има божествена мощ, поклонил му се, целунал го и го взел да го пази у себе си.
Когато Неаний дошъл в Йерусалим, жителите го помолили да ги избави от разбойнически чети, които ограбвали пасажери и отвличали дами. Неаний с армия отишъл да гони разбойниците, поразил ги и върнал всички отведени от тях. Майка му го посъветвала да благодари на боговете за този собствен триумф. Но Неаний й споделил, че не бездушните идоли, а неговият Бог му оказал помощ да съкруши разбойниците. И той изпочупил всички идоли в дома на майка си. Ужасена от това, майката отишла в Антиохия при царя да се оплаче от сина. Диоклетиан се разгневил и заповядал на Юст, шеф на Палестина, да вразуми отклонилия се в християнството Неаний, а в случай че не го послуша да го съобщи на мъчения.
Юст дошъл от Кесария и съобщил царската заръка. Неаний признал, че е християнин, и декларирал, че е подготвен да отиде на гибел поради вярата си. Управителят заповядал да го изтезават и да го затворят в тюрма. Подкрепен във вярата посредством небесно събитие, Неаний в същата нощ приел своето кръщение с име Прокопий (което значи " процъфтяващ " ). Като видели мъжеството и доблестта на изповедника, някои бойци също по този начин се обърнали към Христа. Те били кръстени от свещеник Леонтий и на другия ден намерено изповядали вярата си в Христа. Управителят заповядал да им отсекат главите в наличието на Прокопий.
В същия ден до тъмницата се доближили дванадесет дами. От прозореца те споделили на мъченика: " И ние сме рабини Христови! " Донесли за това на шефа и той заповядал да ги затворят в тъмницата. На следния ден дамите били подложени на жестоки мъчения. В тълпата стояла майката на Прокопий и плачела. Тя гледала лютите страдания и търпението на дамите, доближила се до съдията и му споделила: " И аз съм рабиня на разпнатия Христос! " Управителят дълго я убеждавал да се откаже от своите думи. Като не съумял, заповядал да я отведат с другите дами в тъмницата. Като видял майка си, Прокопий се зарадвал и посредством свещеник Леонтий я кръстил дружно с другите дами. Накрая били обезглавени. Самият Прокопий бил посечен с меч в 303 г.
Св. Прокопий е роден в Йерусалим. Като богохулник носел името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на работа при цар Диоклетиан, който го оставил в своя замък. След време царят го направил воевода и му заповядал да отиде в Александрия да преследва християните - да ги лишава от парцел и да ги предава на съд.
На път за Александрия се извила мощна стихия. Неаний видял във въздуха ярък кръст и чул глас да го приканва към вярата в Христа и да му споделя: " Чрез тоя знак побеждавай враговете си! " Като стигнал в Скитопол, той повикал златар и поръчал да направи кръст, наподобяващ на оня, който видял във въздуха. Златарят скрито направил кръст от злато и сребро по напътствията на воеводата. Когато кръстът бил подготвен, на него се появили облиците на три лица с еврейски надпис: на горната част бил обликът на Спасителя, а в профил - архангелите Михаил и Гавриил. Воеводата запитал: " Чии са тия облици? " Златарят дал отговор, че не знае, и разказал, че не е могъл да ги изличи. Неаний схванал, че кръстът има божествена мощ, поклонил му се, целунал го и го взел да го пази у себе си.
Когато Неаний дошъл в Йерусалим, жителите го помолили да ги избави от разбойнически чети, които ограбвали пасажери и отвличали дами. Неаний с армия отишъл да гони разбойниците, поразил ги и върнал всички отведени от тях. Майка му го посъветвала да благодари на боговете за този собствен триумф. Но Неаний й споделил, че не бездушните идоли, а неговият Бог му оказал помощ да съкруши разбойниците. И той изпочупил всички идоли в дома на майка си. Ужасена от това, майката отишла в Антиохия при царя да се оплаче от сина. Диоклетиан се разгневил и заповядал на Юст, шеф на Палестина, да вразуми отклонилия се в християнството Неаний, а в случай че не го послуша да го съобщи на мъчения.
Юст дошъл от Кесария и съобщил царската заръка. Неаний признал, че е християнин, и декларирал, че е подготвен да отиде на гибел поради вярата си. Управителят заповядал да го изтезават и да го затворят в тюрма. Подкрепен във вярата посредством небесно събитие, Неаний в същата нощ приел своето кръщение с име Прокопий (което значи " процъфтяващ " ). Като видели мъжеството и доблестта на изповедника, някои бойци също по този начин се обърнали към Христа. Те били кръстени от свещеник Леонтий и на другия ден намерено изповядали вярата си в Христа. Управителят заповядал да им отсекат главите в наличието на Прокопий.
В същия ден до тъмницата се доближили дванадесет дами. От прозореца те споделили на мъченика: " И ние сме рабини Христови! " Донесли за това на шефа и той заповядал да ги затворят в тъмницата. На следния ден дамите били подложени на жестоки мъчения. В тълпата стояла майката на Прокопий и плачела. Тя гледала лютите страдания и търпението на дамите, доближила се до съдията и му споделила: " И аз съм рабиня на разпнатия Христос! " Управителят дълго я убеждавал да се откаже от своите думи. Като не съумял, заповядал да я отведат с другите дами в тъмницата. Като видял майка си, Прокопий се зарадвал и посредством свещеник Леонтий я кръстил дружно с другите дами. Накрая били обезглавени. Самият Прокопий бил посечен с меч в 303 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ