КДК-Враца организира среща с Огнян Пищиков на тема „Свети Симеон Стълпник и Врачанския панаир“
„ Свети Симеон Стълпник и Врачанския панаир “ – това беше тематиката на срещата на членовете на Клуба на дейците на културата във Враца. Темата бе показана от Огнян Пищиков - публицист и Почетен жител на Враца. Той срещна аудиторията с историята на първите панаири, които преди 100 и повече години са се откривали на 1-ви септември - в Деня на Свети Симеон Стълпник. Светецът е бил настойник на бубарите, а бубарството и точенето на свила са били прекомерно развити занаяти в района. В този ден е бил и Празникът на Враца.
Пищиков цитира изследване на Весела Пелова от Държавен архив-Враца: „ Живописната картина на врачанския пазар е увековечена в описанието на Феликс Каниц преди Освобождението и в прочувствените мемоари на старите врачани. Всеки, който е участвал в тези години на „ Св. Симеон Стълпник “, вечно свързва в визиите Враца и настъпването на месец септември с Врачанския панаир, с гроздобера и теферичите из врачанските лозя. Свързва го с оживяването на града, прииждането на посетители, родственици и другари и несъмнено на „ софиянците “- многочислената врачанска колония в София от над 4 хиляди души, които си дошли за панаира. “
Тези вековни обичаи основават предпоставки, непосредствено след Освобождението от турско робство, Правителството да излезе с решение, с което публично афишира денят 1-ви септември за начало на Врачанския панаир, като по едно и също време с това на събитието се придава национално значение и панаирът във Враца става нещо като национално ревю на грънчарското произвеждане. Изложението тогава се е предписание на централния площад /днешния площад “Ботев “/ и се е простирало надолу по улицата чак до „ житното тържище “, което е било на мястото на днешния площад „ Руски “.
Пищиков цитира разнообразни исторически източници за развиването на Врачанския панаир, чието място на провеждане във времето е било в разнообразни точки на града, като се стигне до днешното място на осъществяване – пред стадион „ Христо Ботев “. Той показа детски мемоари от Врачанския панаир и илюстрира това със своята поема „ Врачанскио панаир “, написана на врачански акцент.
Свои детски мемоари от Врачанския панаир споделиха и други участници в срещата.
С сходни тематики, Клуб на дейците на културата – Враца се стреми да поддържа живи вековните врачански обичаи и да ги запази за бъдещите генерации.
Пищиков цитира изследване на Весела Пелова от Държавен архив-Враца: „ Живописната картина на врачанския пазар е увековечена в описанието на Феликс Каниц преди Освобождението и в прочувствените мемоари на старите врачани. Всеки, който е участвал в тези години на „ Св. Симеон Стълпник “, вечно свързва в визиите Враца и настъпването на месец септември с Врачанския панаир, с гроздобера и теферичите из врачанските лозя. Свързва го с оживяването на града, прииждането на посетители, родственици и другари и несъмнено на „ софиянците “- многочислената врачанска колония в София от над 4 хиляди души, които си дошли за панаира. “
Тези вековни обичаи основават предпоставки, непосредствено след Освобождението от турско робство, Правителството да излезе с решение, с което публично афишира денят 1-ви септември за начало на Врачанския панаир, като по едно и също време с това на събитието се придава национално значение и панаирът във Враца става нещо като национално ревю на грънчарското произвеждане. Изложението тогава се е предписание на централния площад /днешния площад “Ботев “/ и се е простирало надолу по улицата чак до „ житното тържище “, което е било на мястото на днешния площад „ Руски “.
Пищиков цитира разнообразни исторически източници за развиването на Врачанския панаир, чието място на провеждане във времето е било в разнообразни точки на града, като се стигне до днешното място на осъществяване – пред стадион „ Христо Ботев “. Той показа детски мемоари от Врачанския панаир и илюстрира това със своята поема „ Врачанскио панаир “, написана на врачански акцент.
Свои детски мемоари от Врачанския панаир споделиха и други участници в срещата.
С сходни тематики, Клуб на дейците на културата – Враца се стреми да поддържа живи вековните врачански обичаи и да ги запази за бъдещите генерации.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ