10 традиции, свързани с празника на Свети Сава
Свети Сава е роден в региона Кападокия през ІV век в фамилията на богати и знатни родители. Още 18-годишен младият Сава се поселил в манастир. Там получил обучение, обикнал монашеския живот и бил постриган за духовник.
С наследството, което получил след гибелта на родители си, Сава построил голям брой манастира и лечебни заведения, основал две страноприемници. Починал безшумно в пещерата си на 94-годишна възраст през 533 година.
На 5 декември източноправославната черква уважава светеца, само че в българските предания най-често Сава е показана като светица – настойничка на чумата. Българинът счита, че тя е сестра на Света Варвара, а неин брат е Свети Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно – на 6 декември.
В някои места празнуват празника като на светец – мъж, настойник на вълците (вълчи пастир). Празникът на Свети Сава е и вторият ден от Вълчите празници. Раздават се питки за здраве и изобилие. Това са 10 обичаи и традиции, свързани с празника на Свети Сава. 
За да не разсърдят Варвара и Сава, в двата следващи дни – 4 и 5 декември, дамите не похващат никаква домашна работа. Те подготвят „ благи пити ” и намазани с мед ги раздават за здравето на децата и домашните животни и птици. Преди това дамите намазват челцата на децата си с мед, с цел да не боледуват от шарка, която галено назовават „ баба Писанка ”.
Жените, които не могат да заченат, пресяват брашно през обърнато наобратно решето. Вярванията са, че откакто раздаде омесения и опечен ритуален самун на кръстопът, до една година ще се снабди рожба.
По изгрев слънце дамите изричат магическите заклинания, с вярата, че желанията им ще се осъществен и че обредите „ закрилят “ стопаните от вредоносното деяние на злите сили. 
В деня на Свети Сава дамите не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), с цел да не им причинят зло Варвара и Сава.
На този ден баячки и гадателки вършат вълшебства и заклинания за задомяване и против неплодородие. Девойките за женене се събират в среднощ, като всяка носи торба с брашно и решето. Заедно с гадателките отиват на скрито място, където възрастните дами ги учат по какъв начин да държат ситото, по какъв начин да си избират подобаващ брачен партньор, по какъв начин да се задомят щастливо, да си родят здрави деца.
Празникът на Свети Сава е и подготовка за празника на Свети Никола. Народът споделя: „ Варвара вари, Сава пече (меси), Никола посетители гощава “.
Към Свети Сава предците ни са изпитвали благоговение, тъй като са вярвали, че засява заболявания по хората и оттова е и изразът „ Варвара заварява заболяванията, а Сава ги разсява. “ 
На Савинден на някои места в чест на мъртвите дамите палят свещ, подготвят варено жито и го раздават на гробищата дружно с самун и ябълки за помен.
По остарял бит на Свети Сава за здраве и благополучие се пържат и раздават мекици.
В Североизточна България имат вяра, че Сава и Варвара са два куци вълка, които вървят след глутницата. В деня на Свети Сава се уважава и духът-покровител на дома. Може би най-разпространена е легендата, съгласно която положителният брат Сава постоянно върви след сестра си Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.
