Свети мъченик Трифон е роден в Камсада, Фригия (Мала Азия)

Свети страдалец Трифон е роден в Камсада, Фригия (Мала Азия) през 227 година Земите се считат за една от прародините на лозата и виното. Прочул се с лечителските си качества и с това това че излекувал дъщерята на император Гордиан. Убит 21 годишен от несклоняем зложелател на християните, римския императорски наместник Деций Траян поради това, че не се отхвърля от вярата си. В по старите икони светецът е изобразен с косер (сърповиден лозарски нож) и може би поради това в българските вярвания поражда поверието, че е бил лозар и резач. Вярва се, че в случай че на Трифоновден дадеш пари - цяла година ще даваш, а в случай че вземеш - цяла година ще вземаш.

 Трифон Зарезан е празник на лозарите, градинарите и кръчмарите и го означаваме по нов жанр на 1 февруари. Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, подобен ще ти е шансът. По традиция на този ден рано заран се меси ритуален самун. Сготвя се също пълнена кокошка с булгур или ориз и кисело зеле. В нова вълнена торба стопанинът на къщата поставя питата, кокошката, бъклица вино и потегля към лозето, с цел да го подреже.

 В ритуала за подкастряне за благодат на гроздето, мъжът се обръщал на изток, прекръствал се тържествено и с косер отрязвал от три главини няколко пръчки. Отрязаното място се поливало с алено вино и благославяло с думите: “Колкото капки, толкова коли грозде! ” С подрязаните клончета се украсявало бъклицата с вино, калпаците на мъжете, иконите вкъщи. Някой пък ги хвърляли във водата, с цел да тече виното по този начин като реката. Слагало се обща софра в лозята с донесената храна. Следвало избиране на Цар на лозята или още именуван Трифон. Царят щял да донесе благодат през идната година. Първите три дни на февруари се назовават Трифонци. Трифоновден - 1 февруари, Сретение Господне - 2 февруари и Свети Симеон Богоприемец - 3 февруари, наричани от българите Трифон зарезан, Вълча или Трифонова богородица, Зимен Симеон. И тук още веднъж дните се означават като Вълчи празници и дамите съблюдават забрани. Третия ден в Родопите се чества от млади бездетни дами, като за изобилие месят царевични пити и раздават на съседи. Забранена е работата за бременните дами, има вяра се, че, в случай че работиш бременна, ще родиш дете с белег.

 Жените през този ден не допират остри сечива и предмети, с цел да не атакуват вълците животните. Както и при други вълчи дни, не се шие. Вечерта пък се гадаело по въглените в огнището, каква ще е годината. В деня преди Трифоновден наложително се почиствали комините, да не падне реса на лозята. Освен пълнената кокошка с жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се поставя печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и наложително - вино.

 Едната легенда споделя, че когато Трифон бил единствено на 17 години излекувал дъщерята на римския император Гордиан и по този метод спечелил самопризнание и популярност. След няколко години се пробвали да го накарат да се откаже от християнската религия, само че той отказал и бил изпратен на съд. Осъдили го на гибел, посредством обезглавяване. Когато го извеждали отвън града, той се обърнал на изток, горещо се помолил и благодарил на Бога, че го удостоил “с страдалчески венец ”. Докато се молел, склонил глава и умрял и се отървал от мъчителната гибел.

 Друга легенда споделя, че когато Трифон зарязвал лозето си, край него предходна Богородица, съгласно вярване негова сестра, с дребния Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай 40 дни от раждането. Трифон й се присмял. Богородица преглътнала обидата и пътьом, като се прибирала, предходна край жена му и й споделила да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Жената незабавно тръгнала. Като схванал за какво е пристигнала, Трифон се зачудил: “Как ще съм го отрязал, като държа косера извърнат надолу, а не нагоре! ” И с цел да й покаже, обърнал косера, замахнал и несъзнателно отрязал върха на носа си. Затова го назовават “Зарезан ” и на иконите е изобразяван с косер в ръка. В деня на светеца се прави ритуално зарязване на лозите. Ритуалите и обредите, които се правят на този ден са свързани най-вече с нас, братоците. Участието на дамите се свързва единствено с приготвянето на празничната софра. На този ден те замесват квасен ритуален самун. Коли се и се пече кокошка, която се цялостни с ориз. В някои региони на страната, най-много в Северна България, мъжете от обещано обитаемо място стават рано и отиват на лозето, където правят ритуалното зарязване. Веднага след зарязването се поливат лозите с вино за изобилие и благодат.

 В някои други места се прави ритуално ритване на безплодно дърво. Това се прави, с цел да даде най- плод. След тези тези ритуали мъжете поставят софра с ястията, сготвени съпругите им. Тогава се избира цар, който на някои места се назовава и Трифон. Избраният бива закичен от венец от лозови пръчки, което припомня на античните изображения на Дионис. Дружите мъже го носят или го возят като държател. Избраният за цар извършва своите отговорности в продължение на една година. На идващия празник се избира различен.

Инфо: www.hera.bg