Свети мъченик Кодрат се родил и възпитавал при следните обстоятелства.

Свети страдалец Кодрат се родил и възпитавал при следните условия. По време на жестокото гонение против християните от нечестиви царе и князе Христовите изповедници били подлагани на ужасни мъчения; заради това доста вярващи, боейки се от непоносимите мъчения, оставяли градовете, жилищата и имуществото си. Бягайки, те се скривали в планините и пустините, с цел да запазят невредима светата религия в Христа, приемайки по-добре да живеят със зверовете, в сравнение с с нечестивите идолопоклонници.

В тези тежки времена една благочестива жена на име Руфина заради боязън от мъченията избягала от Коринт (главният град на Ахайя, образован от деятел Павел, бел.ред.) в пустинята и там се криела в непроходими места. По време на бягството от града Руфина била бременна и когато пристигнало време, родила в пустинята младенец от мъжки пол и по-късно, като претърпяла още няколко дни, умряла. Бог, Който дава храна на всяка плът, отваря ръката Си и насища всичко живо (сравни Пс. 103:27-28), не оставил осиротелия младенец, само че станал татко и майка за него, педагог и пазител. По заповед на Всевишния Бог отвисоко се спускал облак и стелейки се по земята, от него излизала сладка роса на устата на младенеца. Така облаците хранели детето като с мляко или мед до тогава, до момента в който не поотраснал и не почнал самичък да се храни с пустинни треви.

Така, сходно на свети Йоан Кръстител, младенецът живеел в пустинята, защитаван от Бога, наставляван и вразумявай в богопознанието (Лук.1:80) от Светия Дух. Вече в юношеска възраст, той бил открит от вярващи хора; те го завели в града, където се учел да чете книги и усвоил лечебното изкуство. Но той не толкоз лекувал заболяванията със своите знания, колкото ги изцелявал с дадената му свише берекет. Тъй като от детство бил свикнал към пустинното мълчание, той изключително се стараел да се отдалечава от човешката суетност: обичайки уединението, огромна част от живота си прекарвал в планините и пустините, отдавайки се на богомислие. Когато идвал по някаква работа в града, на всички дарявал неизброими богатства, лекувайки телесните заболявания и с Божие слово изцелявайки душевните недъзи. Но той не задълго оставал в града, бързайки още веднъж към приятното за него пустинно усамотение, в което и се доближил към старостта. Тук, в пустинята, при него идвали, обичащи го в Христа, искащи да се насладят на типа на светолепното му лице и да получат напътствие от неговите боговдъхновени беседи; каквито били Киприан, Дионисий и Анект, Павел и Крискент, които дружно с него потърпевши за Христа.