Свети Лука бил един от широкия кръг на 70-те апостоли

Свети Лука бил един от необятния кръг на 70-те апостоли на Иисус Христос. Според преданието бил родом от Антиохия, Сирия, и не бил от еврейски генезис, само че бил прозелит, т.е. приел юдейската религия, съобщи Българска телеграфна агенция.

В деня на Христовото възкресение той е един от двамата пасажери за Емаус, на които се явил Иисус. След Петдесетница, когато всички апостоли тръгнали да проповядват Христовото обучение по света, Лука станал сателит на деятел Павел, който го загатва в посланията си като " обичния доктор ". Написал е едно от четирите евангелия, които разказват живота и делата на Спасителя, по тази причина е наименуван евангелист. Написал и книгата Деяния апостолски. В нея има четири елементи, в които разказът е в първо лице множествено число, а това демонстрира, че в тези случаи Лука е бил дружно с деятел Павел. Бил при него и в Рим, а по-късно проповядвал в Ахайя и Беотия (днешна Централна Гърция), където се упокоил в дълбока напреднала възраст.

Света Злата била българка, родена в село Слатина, Мъгленско (днес в гръцка Македония), и живяла през сложния за християнството на Балканите XVIII век. Родителите й я възпитали в християнската религия и добродетелност, както и трите й сестри. А Злата била доста красива госпожица и един млад турчин, която я бил харесал, я издебвал и отвлякъл. Той изискал от нея да се отхвърли от християнската си религия и да се омъжи за него. Но девойката уверено отказала и не желала да склони, даже когато околните й почнали да я молят, с цел да се резервира животът й. Още били пресни спомените от потурчванията на българи и власи в Мъгленско в средата на XVIII век. Злата обаче посочила огромна неотстъпчивост и не се отказала от вярата си, въпреки да била дълго и безмилостно изтезавана. Накрая я обесили на една круша и тя умряла като мъченица на 18 октомври 1795 година