От историята: Бележит българин поел духовното водачество над цяла Русия
Свети Киприан e измежду многото забележителни българи, които напущат отечеството си и способстват извънредно за развиването и благоденствието на други нации. Бъдещият всеруски светител (светец – архипастир) е роден към 1330 година в град Търново. Предполага се, че произлиза от заможна фамилия и че е чичо на митрополит Григорий Цамблак. Своят нравствен път св. Киприан стартира от известния Килифаревски манастир, под духовното управление на св. Теодосий Търновски († 1363 година, паметта му се празнува на 27 ноември). Там младият духовник се среща със св. Евтимий († ок. 1402 – 1405 година, паметта му се празнува на 20 януари), бъдещият патриарх на Българското царство. Св. Киприан прекарва известно време в Студийския константинополски манастир и 10 години в Света Гора – Атон, където евентуално се сближава с бъдещия константинополски патриарх Филотей Кокин (1364 – 1376 година).
Патриарх Филотей избира точно св. Киприан за собствен представител (апокрисиарий) при разглеждането на тревожния спор сред Московското княжество и Литовската страна (1374 година ). За да не допусне прекосяване на последната в лоното на католицизма, патриарх Филотей слага св. Киприан за киевски и литовски митрополит (1375 година ). По този метод земите били отделени от църковната пълномощия на Москва. След гибелта на към този момент възрастния Московски митрополит, св. Алексий († 1378 година), константинополският църковен глава се надявал да сплоти духовната власт над съветските и литовски земи под пастирския скиптър на св. Киприан.
Новият киевски митрополит спечелил доверието на литовския княз Олгерд, на св. Алексий – митрополит Московски, на св. Сергий Радонежки († 1392 година) и на други видни съветски духовници, само че срещнал недоброжелателно отношение от страна на московския княз Димитрий Донски (1359 – 1389 година). Това се дължало на обтегнатите връзки сред Московското княжество и Литовската страна от околните години. Княз Димитрий желаел да сложи на митрополитския престол своя изповедник и поддръжник Михаил (Митяй) († 1379 година). Поради това, откакто претърпял разнообразни унижения, св. Киприан бил заставен да напусне Москва през 1378 година. На връщане към Константинопол той минал през Търново и се срещнал със своя остарял другар и брат в Христа св. Евтимий, патриарх Търновски (1375 – 1393 година ).
Във византийската столица св. Киприан трябвало да научи решението на новия патриарх Нил (1379 – 1388 година ), касаеща духовната грижа за съветските и литовки земи. Изправен пред операциите на своя конкурент за московската катедра – Пимен, който показал подправени писма в своя поддръжка от княз Димитрий Донски, св. Киприан се отдръпнал и отпътувал за Киев. Московският държател обаче схванал за измамата и самичък повикал киевския светител при себе си, приемайки го с респект и почитание.
Последвало обаче ново изостряне на връзките сред княз Димитрий и св. Киприан. Новият митрополит поредно и в духа на исихастките обичаи отстоявал мощната църковна власт и духовно попечителство над светския държател. Така, намирайки за мотив отдръпването на светителя в Твер, московският княз повикал Пимен, а св. Киприан трябвало още веднъж да замине за Киев. Едва по времето на константинополския патриарх Антоний IV (1389 – 1390 година) и след гибелта на Димитрий Донски св. Киприан бил дефинитивно приет за митрополит на Москва и на цяла Рус.
През март 1390 година. московският митрополит дошъл в столицата на наследника на княз Димитрий – Василий Димитриевич (1389 – 1425 година). Новият московски княз с огромно предпочитание посрещнал св. Киприан. Благодарение на княжеската поддръжка той развил необятна духовно-религиозна, просветно-книжовна и дипломатическа активност. Св. Киприан съдействал за възстановяване връзките сред московския княз Василий и литовския държател Витовт и потърсил пътища, оказали се несполучливи, за обединяване на християните пред османското завладяване на Балканите.
Св. Киприан преживявал изключително тежко настъплението на османските завоеватели. Същевременно, когато през 1395 година последният от огромните завоеватели на Изтока – хан Тамерлан (Тимур), атакува съветските земи, св. Киприан бил този, който повдигал и поддържал духа на народа. По негово разпореждане от град Владимир в Москва тържествено е пренесена чудотворната икона на Пресвета Богородица (Закрилница на съветския народ).
Пред молитвеното изпитание на Москва и подготовката за защита най-неочаквано Тамерлан обръща войските си и се отдръпва. Докато св. Киприан държал иконата, тя заблестяла и огряла със светлина надлъж съветските земи. След този случай съветският митрополит бил наименуван Чудотворец. Събитието се случило на 26 август при посрещането на иконата в покрайнините на Москва. На същото място през 1397 година св. Киприан издига Сретенския манастир, а на 26 август се провежда годишно литийно шествие с иконата на Божията майка.
Освен този манастир, св. Киприан спомага за издигането на още редица храмове и друга монашеска обител – Савино-Старожевския манастир. Московският митрополит е и иконописец, спомагащ за оформянето на огромните иконописни школи – Новгородска, Строгановска и Московска и подкрепящ активността в съветските земи на огромните иконописци Теофан Грек († 1410 година) и св. Андрей Рубльов († 1427 – 1430 година).
Книжовната активност на св. Киприан е доста богата и следва осъществяваните на Балканите настоящи книжовни промени. Светителят вкарва в употреба Йерусалимския богослужебен типик и богослужебните текстове съгласно Атонската книжовна промяна. Употребяваната от св. Киприан нова редакция на Служебника става известна като Киприанов служебник.
Налага се новата версия на Псалтира, разпространява се Евтимиевата редакция на Синодика на Българската църква и се прави актуализиране на Индекса на неразрешените книги. Последният остава прочут като Киприанов индекс и се трансформира в най-известния сходен лист. Трябва да се обърне внимание, че св. Киприан способства за популяризация на общославянски (св. Константин – Кирил), български ( св. Йоан Рилски, св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски и св. Йоаким Осоговски ) и сръбски ( св. Арсений Сръбски, св. Сава Сръбски и св. Симеон Неман ) светии измежду съветския народ.
Св. Киприан работи още като преводач (служби и молебни песнопения) и преписвач (Лествица и богослужебни книги). Предполага се, че митрополитът взе участие в съставянето на московския летописен свод от 1409 година и по-конкретно частите, които са отдадени на разногласието към митрополитската катедра през 70- те и 80-те години, както и нападението над Москва на татарския хан Тохтамъш.
Друг негов значим книжовен труд е правенето на цялостен литургичен цикъл (житие, работа, похвално слово и канон) за първия московски митрополит св. Петър (1308 – 1326 година). Стилът е декориран и риторизиран, само че не доста комплициран. Това го трансформира в основополагащ образец за всички северноруски жития.
Много скъпо е непокътнатото епистоларно творчество на св. Киприан. Особен интерес предизвикват писаните с явен и банален изказ персонални писма до св. Сергий Радонежки. От св. Киприан са непокътнати също и три послания по богословски и литургически въпроси до духовенство от градовете Новгород и Псков и до свещеник Атанасий Висоцки. В тях се разкрива забележителна грамотност. Съществуват и други произведения, свързани с името на светителя.
Св. Киприан умрял на 16 септември (стар стил) 1406 година и бил заровен в Успенския събор в Кремъл, Москва. Подготвената от него Прощална грамота, която прочели на гроба му, сложила основите на род, удължен и от идващите предстоятели на Московската митрополитска катедра. Канонизиран е през 1472 година.
Паметта му се празнува на датата на успението му и на 23 май. Във връзка с него са непокътнати Кратко житие и някои икони с лика му. Дейността на св. Киприан е отразена в отдаденото му Похвално слово от митрополит Григорий Цамблак, във всички съветски хроники от епохата и голям брой византийски извори. След себе си митрополитът оставя въвеждането на Исихазма в Русия, богослужебно-книжовна промяна, нов агиографски жанр, нов род в съветската литература и одобряване на респект към св. Петър, митрополит Московски и на цяла Русия. Отчитайки забележителната и разнородна активност на св. Киприан, българинът Григорий Цамблак се обръща към русите: " Нашето родно място го роди, а вам Бог го дари… "
През 2006 година в Успенския събор, където се съхраняват мощите на св. Киприан, се отбелязва тържествено 600-годишнина от Успението на светителя, уважаван като църковен обединител на съветските земи. Св. Литургия е отслужена от патриарха на Русия Алексий II. Присъстват доста българи и измежду тях трима български митрополити. На 29 септември 2009 година Търновската митрополия получава от Русия подарък – огромна икона на св. Киприан, която е положена тържествено в катедралния търновски храм Рождество на Пресвета Богородица, напомня bulgarianhistory.org.
Патриарх Филотей избира точно св. Киприан за собствен представител (апокрисиарий) при разглеждането на тревожния спор сред Московското княжество и Литовската страна (1374 година ). За да не допусне прекосяване на последната в лоното на католицизма, патриарх Филотей слага св. Киприан за киевски и литовски митрополит (1375 година ). По този метод земите били отделени от църковната пълномощия на Москва. След гибелта на към този момент възрастния Московски митрополит, св. Алексий († 1378 година), константинополският църковен глава се надявал да сплоти духовната власт над съветските и литовски земи под пастирския скиптър на св. Киприан.
Новият киевски митрополит спечелил доверието на литовския княз Олгерд, на св. Алексий – митрополит Московски, на св. Сергий Радонежки († 1392 година) и на други видни съветски духовници, само че срещнал недоброжелателно отношение от страна на московския княз Димитрий Донски (1359 – 1389 година). Това се дължало на обтегнатите връзки сред Московското княжество и Литовската страна от околните години. Княз Димитрий желаел да сложи на митрополитския престол своя изповедник и поддръжник Михаил (Митяй) († 1379 година). Поради това, откакто претърпял разнообразни унижения, св. Киприан бил заставен да напусне Москва през 1378 година. На връщане към Константинопол той минал през Търново и се срещнал със своя остарял другар и брат в Христа св. Евтимий, патриарх Търновски (1375 – 1393 година ).
Във византийската столица св. Киприан трябвало да научи решението на новия патриарх Нил (1379 – 1388 година ), касаеща духовната грижа за съветските и литовки земи. Изправен пред операциите на своя конкурент за московската катедра – Пимен, който показал подправени писма в своя поддръжка от княз Димитрий Донски, св. Киприан се отдръпнал и отпътувал за Киев. Московският държател обаче схванал за измамата и самичък повикал киевския светител при себе си, приемайки го с респект и почитание.
Последвало обаче ново изостряне на връзките сред княз Димитрий и св. Киприан. Новият митрополит поредно и в духа на исихастките обичаи отстоявал мощната църковна власт и духовно попечителство над светския държател. Така, намирайки за мотив отдръпването на светителя в Твер, московският княз повикал Пимен, а св. Киприан трябвало още веднъж да замине за Киев. Едва по времето на константинополския патриарх Антоний IV (1389 – 1390 година) и след гибелта на Димитрий Донски св. Киприан бил дефинитивно приет за митрополит на Москва и на цяла Рус.
През март 1390 година. московският митрополит дошъл в столицата на наследника на княз Димитрий – Василий Димитриевич (1389 – 1425 година). Новият московски княз с огромно предпочитание посрещнал св. Киприан. Благодарение на княжеската поддръжка той развил необятна духовно-религиозна, просветно-книжовна и дипломатическа активност. Св. Киприан съдействал за възстановяване връзките сред московския княз Василий и литовския държател Витовт и потърсил пътища, оказали се несполучливи, за обединяване на християните пред османското завладяване на Балканите.
Св. Киприан преживявал изключително тежко настъплението на османските завоеватели. Същевременно, когато през 1395 година последният от огромните завоеватели на Изтока – хан Тамерлан (Тимур), атакува съветските земи, св. Киприан бил този, който повдигал и поддържал духа на народа. По негово разпореждане от град Владимир в Москва тържествено е пренесена чудотворната икона на Пресвета Богородица (Закрилница на съветския народ).
Пред молитвеното изпитание на Москва и подготовката за защита най-неочаквано Тамерлан обръща войските си и се отдръпва. Докато св. Киприан държал иконата, тя заблестяла и огряла със светлина надлъж съветските земи. След този случай съветският митрополит бил наименуван Чудотворец. Събитието се случило на 26 август при посрещането на иконата в покрайнините на Москва. На същото място през 1397 година св. Киприан издига Сретенския манастир, а на 26 август се провежда годишно литийно шествие с иконата на Божията майка.
Освен този манастир, св. Киприан спомага за издигането на още редица храмове и друга монашеска обител – Савино-Старожевския манастир. Московският митрополит е и иконописец, спомагащ за оформянето на огромните иконописни школи – Новгородска, Строгановска и Московска и подкрепящ активността в съветските земи на огромните иконописци Теофан Грек († 1410 година) и св. Андрей Рубльов († 1427 – 1430 година).
Книжовната активност на св. Киприан е доста богата и следва осъществяваните на Балканите настоящи книжовни промени. Светителят вкарва в употреба Йерусалимския богослужебен типик и богослужебните текстове съгласно Атонската книжовна промяна. Употребяваната от св. Киприан нова редакция на Служебника става известна като Киприанов служебник.
Налага се новата версия на Псалтира, разпространява се Евтимиевата редакция на Синодика на Българската църква и се прави актуализиране на Индекса на неразрешените книги. Последният остава прочут като Киприанов индекс и се трансформира в най-известния сходен лист. Трябва да се обърне внимание, че св. Киприан способства за популяризация на общославянски (св. Константин – Кирил), български ( св. Йоан Рилски, св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски и св. Йоаким Осоговски ) и сръбски ( св. Арсений Сръбски, св. Сава Сръбски и св. Симеон Неман ) светии измежду съветския народ.
Св. Киприан работи още като преводач (служби и молебни песнопения) и преписвач (Лествица и богослужебни книги). Предполага се, че митрополитът взе участие в съставянето на московския летописен свод от 1409 година и по-конкретно частите, които са отдадени на разногласието към митрополитската катедра през 70- те и 80-те години, както и нападението над Москва на татарския хан Тохтамъш.
Друг негов значим книжовен труд е правенето на цялостен литургичен цикъл (житие, работа, похвално слово и канон) за първия московски митрополит св. Петър (1308 – 1326 година). Стилът е декориран и риторизиран, само че не доста комплициран. Това го трансформира в основополагащ образец за всички северноруски жития.
Много скъпо е непокътнатото епистоларно творчество на св. Киприан. Особен интерес предизвикват писаните с явен и банален изказ персонални писма до св. Сергий Радонежки. От св. Киприан са непокътнати също и три послания по богословски и литургически въпроси до духовенство от градовете Новгород и Псков и до свещеник Атанасий Висоцки. В тях се разкрива забележителна грамотност. Съществуват и други произведения, свързани с името на светителя.
Св. Киприан умрял на 16 септември (стар стил) 1406 година и бил заровен в Успенския събор в Кремъл, Москва. Подготвената от него Прощална грамота, която прочели на гроба му, сложила основите на род, удължен и от идващите предстоятели на Московската митрополитска катедра. Канонизиран е през 1472 година.
Паметта му се празнува на датата на успението му и на 23 май. Във връзка с него са непокътнати Кратко житие и някои икони с лика му. Дейността на св. Киприан е отразена в отдаденото му Похвално слово от митрополит Григорий Цамблак, във всички съветски хроники от епохата и голям брой византийски извори. След себе си митрополитът оставя въвеждането на Исихазма в Русия, богослужебно-книжовна промяна, нов агиографски жанр, нов род в съветската литература и одобряване на респект към св. Петър, митрополит Московски и на цяла Русия. Отчитайки забележителната и разнородна активност на св. Киприан, българинът Григорий Цамблак се обръща към русите: " Нашето родно място го роди, а вам Бог го дари… "
През 2006 година в Успенския събор, където се съхраняват мощите на св. Киприан, се отбелязва тържествено 600-годишнина от Успението на светителя, уважаван като църковен обединител на съветските земи. Св. Литургия е отслужена от патриарха на Русия Алексий II. Присъстват доста българи и измежду тях трима български митрополити. На 29 септември 2009 година Търновската митрополия получава от Русия подарък – огромна икона на св. Киприан, която е положена тържествено в катедралния търновски храм Рождество на Пресвета Богородица, напомня bulgarianhistory.org.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ