Димитровден е!
Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект. Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма. Преди да го осъдят, бойци влезнали в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града.
Според националните показа от Димитровден (наричан също локално Митровден или Разпуст стартира зимата, национална сентенция гласи: „ Георги носи лято, Димитър - зима ". Според легендата Св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки - „ Дойде ли Димитър, идва и снегът ". Като предвестител на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите Задушници. Българско национално поверие показва Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи той е починал. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по приятелски - за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата.
Димитровден е и обичайния завършек на стопанския сезон - ралата се прибират на изсъхнало, редят се дървата за зимата, чакат се първите снегове. В обичайното общество на този ден изтича годишният контракт на прислужници и ратаи, които могат да стартират работа на друго място.
Характерни са и трите дни след Димитровден, така наречен Миши дни.
Датата 26 октомври е призната и за ден на Сливен, Болярово, Видин, Айтос и Радомир.
Професионален празник е на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
Димитровден се характеризира с обредно полазване - гадаене по първи посетител. Обредът тук се назовава булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че в случай че първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и заможен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. На Димитровден стартират годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските региони наблюдават в случай че против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще са цялостни с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца. Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именика, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави имениците. На Димитровден на трапезата се подготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния - от петел, в случай че именикът е мъж и от кокошка, в случай че е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.
Според националните показа от Димитровден (наричан също локално Митровден или Разпуст стартира зимата, национална сентенция гласи: „ Георги носи лято, Димитър - зима ". Според легендата Св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки - „ Дойде ли Димитър, идва и снегът ". Като предвестител на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите Задушници. Българско национално поверие показва Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи той е починал. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по приятелски - за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата.
Димитровден е и обичайния завършек на стопанския сезон - ралата се прибират на изсъхнало, редят се дървата за зимата, чакат се първите снегове. В обичайното общество на този ден изтича годишният контракт на прислужници и ратаи, които могат да стартират работа на друго място.
Характерни са и трите дни след Димитровден, така наречен Миши дни.
Датата 26 октомври е призната и за ден на Сливен, Болярово, Видин, Айтос и Радомир.
Професионален празник е на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
Димитровден се характеризира с обредно полазване - гадаене по първи посетител. Обредът тук се назовава булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че в случай че първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и заможен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. На Димитровден стартират годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските региони наблюдават в случай че против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще са цялостни с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца. Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именика, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави имениците. На Димитровден на трапезата се подготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния - от петел, в случай че именикът е мъж и от кокошка, в случай че е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ