Св. апостол Тома
Свети деятел Тома бил роден в галилейския град Панеада.
По време на пребиваването Си сред хората на земята, нашият Господ Иисус Христос обикалял градове и села, поучавал народа и изцелявал всевъзможни заболявания. Тома чул проповедта Му и като видял чудесата Му, се прилепил към Него с цялата си душа. Вървял след Иисуса, насищал се със сладките Му слова, съзерцавал пресветия Му лик и се удостоил Господ да го причисли към лика на дванадесетте апостоли, които Го съпровождали до избавителните Му премеждия.
След Възкресението на Господа с недоверието си към думите на апостолите свети Тома още повече усилил вярата си в Христовата Църква. Защото, когато останалите възпитаници споделили: „ Видяхме Господа ", той не желал да им повярва, до момента в който не види самичък Христа и не се допре до раните Му. Когато изтекли осем дни от Възкресението, учениците били събрани дружно и Тома бил с тях, Господ им се явил и му споделил:
" Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди безверен, а набожен. "
Като видял Христа и се докоснал до живоносните Му ребра, той възкликнал:
" Господ мой и Бог мой! " (Иоан 20:27,28).
Станалото с него по най-нагледен метод убеждава всички в истинността на Възкресението Господне, тъй като Христос се явил учениците Си не като фантом и не с някакво друго тяло, а със същото, с което страдал поради нашето избавление.
След Възнесението на Иисуса Христа на небето и слизането на Светия Дух, апостолите хвърлили между тях чоп - кой къде да проповядва Божието Слово. На ап. Тома се паднало да отиде в Индия (древните писатели постоянно наричали с името Индия всички южни богати страни на Азия), с цел да просвети потъналите в езичество страни и да научи на същинската религия живеещите там нации.
След идването си в Индия, св. ап. Тома взел огромно количество злато и пари от цар Гундафор, с цел да му построи замък. Парите и златото раздал на бедните. След това самичък се изправил пред царя и декларирал, че му е построил превъзходен и невъобразим до в този момент замък, само че не тук на земята, а в Небесното царство. Разгневен, царят хвърлил апостола и неговия компаньон Аван в тюрма. В това време братът на царя тежко болен и никой не вярвал, че ще оздравее. Но ненадейно не просто излекуван, а сега, в който всички помислили, че е починал, отворил очи и съобщил, че бил взет от ангел Господен, който му посочил небесно жилище, което било приготвено от св. ап. Тома вместо земен замък и изумен от видяното уговорил царя да освободи апостола.
Двамата, царят и неговият брат паднали ничком пред апостола, като го помолили за неговото благословение и да ги научи на християнския закон. Те приели св. Кръщение и заживели благочестиво.
Докато Тома просвещавал с проповедта на Евангелието индийските земи, пристигнало време за честното показване на Божията майка и апостолите, пръснати в разнообразни страни, били взети на облаци и пренесени в Гетсимания при одъра на преблагословената Дева. По Божий промисъл св. ап. Тома, също взет на облак от Индия, просрочен и не съумял да дойде в деня на погребението, а чак на третия ден по-късно. Той доста се натъжил и тогава по общо единодушие светите апостоли отворили гробницата за св. Тома, с цел да види пречестното тяло, да му се поклони и да се утеши в тъгата си. Но когато отворили гробницата, тялото не било там, останала била единствено плащеницата. И тогава всички повярвали, че сходно на Сина Си, Божията Майка възкръснала на третия ден и била взета с тяло на небето.
След това светия деятел се завърнал в индийските страни, с цел да проповядва Христа и обърнал мнозина във вярата.
Прободен с копие, Тома умрял страдалчески. При гроба му ставали доста знамения и чудеса.
Свети деятел Тома се уважава като покровител на строителите.
По време на пребиваването Си сред хората на земята, нашият Господ Иисус Христос обикалял градове и села, поучавал народа и изцелявал всевъзможни заболявания. Тома чул проповедта Му и като видял чудесата Му, се прилепил към Него с цялата си душа. Вървял след Иисуса, насищал се със сладките Му слова, съзерцавал пресветия Му лик и се удостоил Господ да го причисли към лика на дванадесетте апостоли, които Го съпровождали до избавителните Му премеждия.
След Възкресението на Господа с недоверието си към думите на апостолите свети Тома още повече усилил вярата си в Христовата Църква. Защото, когато останалите възпитаници споделили: „ Видяхме Господа ", той не желал да им повярва, до момента в който не види самичък Христа и не се допре до раните Му. Когато изтекли осем дни от Възкресението, учениците били събрани дружно и Тома бил с тях, Господ им се явил и му споделил:
" Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди безверен, а набожен. "
Като видял Христа и се докоснал до живоносните Му ребра, той възкликнал:
" Господ мой и Бог мой! " (Иоан 20:27,28).
Станалото с него по най-нагледен метод убеждава всички в истинността на Възкресението Господне, тъй като Христос се явил учениците Си не като фантом и не с някакво друго тяло, а със същото, с което страдал поради нашето избавление.
След Възнесението на Иисуса Христа на небето и слизането на Светия Дух, апостолите хвърлили между тях чоп - кой къде да проповядва Божието Слово. На ап. Тома се паднало да отиде в Индия (древните писатели постоянно наричали с името Индия всички южни богати страни на Азия), с цел да просвети потъналите в езичество страни и да научи на същинската религия живеещите там нации.
След идването си в Индия, св. ап. Тома взел огромно количество злато и пари от цар Гундафор, с цел да му построи замък. Парите и златото раздал на бедните. След това самичък се изправил пред царя и декларирал, че му е построил превъзходен и невъобразим до в този момент замък, само че не тук на земята, а в Небесното царство. Разгневен, царят хвърлил апостола и неговия компаньон Аван в тюрма. В това време братът на царя тежко болен и никой не вярвал, че ще оздравее. Но ненадейно не просто излекуван, а сега, в който всички помислили, че е починал, отворил очи и съобщил, че бил взет от ангел Господен, който му посочил небесно жилище, което било приготвено от св. ап. Тома вместо земен замък и изумен от видяното уговорил царя да освободи апостола.
Двамата, царят и неговият брат паднали ничком пред апостола, като го помолили за неговото благословение и да ги научи на християнския закон. Те приели св. Кръщение и заживели благочестиво.
Докато Тома просвещавал с проповедта на Евангелието индийските земи, пристигнало време за честното показване на Божията майка и апостолите, пръснати в разнообразни страни, били взети на облаци и пренесени в Гетсимания при одъра на преблагословената Дева. По Божий промисъл св. ап. Тома, също взет на облак от Индия, просрочен и не съумял да дойде в деня на погребението, а чак на третия ден по-късно. Той доста се натъжил и тогава по общо единодушие светите апостоли отворили гробницата за св. Тома, с цел да види пречестното тяло, да му се поклони и да се утеши в тъгата си. Но когато отворили гробницата, тялото не било там, останала била единствено плащеницата. И тогава всички повярвали, че сходно на Сина Си, Божията Майка възкръснала на третия ден и била взета с тяло на небето.
След това светия деятел се завърнал в индийските страни, с цел да проповядва Христа и обърнал мнозина във вярата.
Прободен с копие, Тома умрял страдалчески. При гроба му ставали доста знамения и чудеса.
Свети деятел Тома се уважава като покровител на строителите.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ