Катастрофата в европейските публични финанси е повсеместна
Светът върви към рецесия, а обществените финанси в Европа са в положение на " повсеместна злополука ". За това предизвести икономистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов по време на представянето на изследването " БАСКОМ Барометър " на Българската асоциация на софтуерните компании.
Той показа данни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, МВФ и Европейската комисия за основни индикатори като растежа на Брутният вътрешен продукт, инфлацията и дефицитите.
" Ако погледнете 10-15 години обратно, данните за международния напредък бяха с 30% по-високи. Всички прогнози са за задържане и лек спад ", уточни специалистът. По думите му мощното търсене в областта на технологиите поддържа търговията на релативно стабилно равнище, само че тя е съсредоточена в няколко азиатски страни. Като цяло, пазарът на труда се забавя.
Любомир Дацов: Притеснителна е наклонността финансовите министри да се държат като обществени
Една огромна част от предложенията в проектобюджета ще повлияят отрицателно на вложенията, уточни той
" От време на време би трябвало да идва рецесия, тъй като рецесията прочиства боклука, който запушва всяка една система. Всички индикатори демонстрират, че рецесия ще се случи - може би няма да е чак толкоз сериозна, колкото през 2008 година, само че има струпване на диспропроции и напрежения в системите ", съобщи той.
Какво се случва в Европа?
Дацов уточни една нова проблематична точка - след Германия и Нидерландия, Италия също забавя икономическия напредък до 0,4-0,5%, а Финландия влиза в остра бюджетна и икономическа рецесия с възходящ недостиг.
По думите му " злополуката в обществените финанси е повсеместна ".
Растежът на софтуерния отрасъл у нас пада под 10%: От кои специалности има отлив и кои са все по-търсени
Изкуственият разсъдък ще сътвори нови работни места, само че и трансформира условията към претендентите, считат от БАСКОМ
" Страните, които порастват, са военните страни - има доста солидна група страни, които се хранят от войната в Украйна. Начело е Полша, само че полската стопанска система, без значение от митовете и легендите, се движи от войната и държавните разноски ", добави Дацов.
Той също така означи, че към този момент не може да се приказва за " гръцки сюжет ", тъй като точно южната ни съседка с " държавно управление, което знае какво прави " е извървяла пътя от над 7% недостиг до това да е измежду дребното страни с остатък.
" Какво би трябвало да прави ЕЦБ, в случай че гледа Германия - да понижи лихвите и да подтиква растежа. Ако пък би трябвало да гледа южните страни, където има висока инфлация - би трябвало да вдигне лихвите. ЕЦБ би трябвало да балансира сред Севера и Юга ", разяснява икономистът.
По браншове се виждат тежки проблеми - да вземем за пример в промишлеността сривът е толкоз огромен, че сме се върнали до равнищата от пандемичната 2020 година като размер на производството.
А България?
" За страдание, България се причислява към групата, която е стабилно на дефицити - няма нито една година от 2021 година насам, в която да има позитивни данни. И това е в интервал, в който има прегряване на стопанската система от позиция на пазара на труда, двуцифрен растеж на заплатите ", съобщи Любомир Дацов.
По думите му проблемите се виждат както в настоящия бюджет, по този начин и в плана за сметката на страната за идната година.
Любомир Дацов: Не може да заложиш нереалистични доходи в държавния бюджет, а да ти се получи нещо реалистично
Когато се натрупва дълг, е мъчно да се прави обществена политика, сподели финансистът в студиото на Money.bg
" Съчетаването е на неналичието на цели, свързани с промени и безусловно пожелателна приходна част. Изчисленията на Фискалния съвет са, че дупката от нереалистичните доходи през 2025 година се задълбочава. Ако тази година беше планувана да е 5 милиарда лв., следващата година ще е 3,5-4,5 милиарда евро ", означи той.
Това би означавало да има недостиг, който е 5 пъти над равнищата, които съгласно математическите модели са устойчиви.
По думите му обаче през последните 10 години е основана устойчива процедура просто да не се извършва изцяло бюджетът от позиция на заложените финансови разноски, което би било изцяло недопустимо, в случай че се случваше в частния бранш.
Дацов остро разкритикува концепцията за повдигане на осигуровките, тъй като в случай че това стане " единствено в Хърватия ще има по-високи осигуровки на Балканите и то с малко ", а също така по този начин се отрязва опцията да се увеличи приносът в това, което той дефинира като " бъдещето на пенсионното обезпечаване " - вторият и третият дирек.
Икономистът уточни, че земеделието у нас е " в голям разпад ", като основаната от него добавена стойност е почти равна на дотациите от Държавен фонд " Земеделие " - към 4% от Брутният вътрешен продукт. " Дали го има или няма, няма никакво значение ", установи Дацов.
И добави: " Много ясно се вижда къде са бюджетните проблеми и кои браншове прибавят разноски без добавена стойност - опазване на здравето, обучение, обществена политика, защита и сигурност ".
По думите му приказваме за системи, които са " запушени " - от структурата си, от ролята на синдикатите или от неналичието на опция за конкуренция, както е при НЗОК.
Дацов засегна и тематиката за инфлацията, като отбелязва, че ХИПЦ е индекс-кошница, в който има разнообразни тегла и доста по-точният измерител е дефлаторът на Брутният вътрешен продукт, т.е. " ценовото изменение на всичко, основано в тази страна ". При годишен номинален растеж на Брутният вътрешен продукт от 10,4% и действителен стопански напредък от 3,2%, дефлаторът е над 7 на 100.
" Ако трябваше да охладим инфлацията, трябваше да вдигнем Данък добавена стойност, само че по една или друга причина държавното управление отхвърля да направи това ", уточни икономистът.
Той показа данни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, МВФ и Европейската комисия за основни индикатори като растежа на Брутният вътрешен продукт, инфлацията и дефицитите.
" Ако погледнете 10-15 години обратно, данните за международния напредък бяха с 30% по-високи. Всички прогнози са за задържане и лек спад ", уточни специалистът. По думите му мощното търсене в областта на технологиите поддържа търговията на релативно стабилно равнище, само че тя е съсредоточена в няколко азиатски страни. Като цяло, пазарът на труда се забавя.
Любомир Дацов: Притеснителна е наклонността финансовите министри да се държат като обществени
Една огромна част от предложенията в проектобюджета ще повлияят отрицателно на вложенията, уточни той
" От време на време би трябвало да идва рецесия, тъй като рецесията прочиства боклука, който запушва всяка една система. Всички индикатори демонстрират, че рецесия ще се случи - може би няма да е чак толкоз сериозна, колкото през 2008 година, само че има струпване на диспропроции и напрежения в системите ", съобщи той.
Какво се случва в Европа?
Дацов уточни една нова проблематична точка - след Германия и Нидерландия, Италия също забавя икономическия напредък до 0,4-0,5%, а Финландия влиза в остра бюджетна и икономическа рецесия с възходящ недостиг.
По думите му " злополуката в обществените финанси е повсеместна ".
Растежът на софтуерния отрасъл у нас пада под 10%: От кои специалности има отлив и кои са все по-търсени
Изкуственият разсъдък ще сътвори нови работни места, само че и трансформира условията към претендентите, считат от БАСКОМ
" Страните, които порастват, са военните страни - има доста солидна група страни, които се хранят от войната в Украйна. Начело е Полша, само че полската стопанска система, без значение от митовете и легендите, се движи от войната и държавните разноски ", добави Дацов.
Той също така означи, че към този момент не може да се приказва за " гръцки сюжет ", тъй като точно южната ни съседка с " държавно управление, което знае какво прави " е извървяла пътя от над 7% недостиг до това да е измежду дребното страни с остатък.
" Какво би трябвало да прави ЕЦБ, в случай че гледа Германия - да понижи лихвите и да подтиква растежа. Ако пък би трябвало да гледа южните страни, където има висока инфлация - би трябвало да вдигне лихвите. ЕЦБ би трябвало да балансира сред Севера и Юга ", разяснява икономистът.
По браншове се виждат тежки проблеми - да вземем за пример в промишлеността сривът е толкоз огромен, че сме се върнали до равнищата от пандемичната 2020 година като размер на производството.
А България?
" За страдание, България се причислява към групата, която е стабилно на дефицити - няма нито една година от 2021 година насам, в която да има позитивни данни. И това е в интервал, в който има прегряване на стопанската система от позиция на пазара на труда, двуцифрен растеж на заплатите ", съобщи Любомир Дацов.
По думите му проблемите се виждат както в настоящия бюджет, по този начин и в плана за сметката на страната за идната година.
Любомир Дацов: Не може да заложиш нереалистични доходи в държавния бюджет, а да ти се получи нещо реалистично
Когато се натрупва дълг, е мъчно да се прави обществена политика, сподели финансистът в студиото на Money.bg
" Съчетаването е на неналичието на цели, свързани с промени и безусловно пожелателна приходна част. Изчисленията на Фискалния съвет са, че дупката от нереалистичните доходи през 2025 година се задълбочава. Ако тази година беше планувана да е 5 милиарда лв., следващата година ще е 3,5-4,5 милиарда евро ", означи той.
Това би означавало да има недостиг, който е 5 пъти над равнищата, които съгласно математическите модели са устойчиви.
По думите му обаче през последните 10 години е основана устойчива процедура просто да не се извършва изцяло бюджетът от позиция на заложените финансови разноски, което би било изцяло недопустимо, в случай че се случваше в частния бранш.
Дацов остро разкритикува концепцията за повдигане на осигуровките, тъй като в случай че това стане " единствено в Хърватия ще има по-високи осигуровки на Балканите и то с малко ", а също така по този начин се отрязва опцията да се увеличи приносът в това, което той дефинира като " бъдещето на пенсионното обезпечаване " - вторият и третият дирек.
Икономистът уточни, че земеделието у нас е " в голям разпад ", като основаната от него добавена стойност е почти равна на дотациите от Държавен фонд " Земеделие " - към 4% от Брутният вътрешен продукт. " Дали го има или няма, няма никакво значение ", установи Дацов.
И добави: " Много ясно се вижда къде са бюджетните проблеми и кои браншове прибавят разноски без добавена стойност - опазване на здравето, обучение, обществена политика, защита и сигурност ".
По думите му приказваме за системи, които са " запушени " - от структурата си, от ролята на синдикатите или от неналичието на опция за конкуренция, както е при НЗОК.
Дацов засегна и тематиката за инфлацията, като отбелязва, че ХИПЦ е индекс-кошница, в който има разнообразни тегла и доста по-точният измерител е дефлаторът на Брутният вътрешен продукт, т.е. " ценовото изменение на всичко, основано в тази страна ". При годишен номинален растеж на Брутният вътрешен продукт от 10,4% и действителен стопански напредък от 3,2%, дефлаторът е над 7 на 100.
" Ако трябваше да охладим инфлацията, трябваше да вдигнем Данък добавена стойност, само че по една или друга причина държавното управление отхвърля да направи това ", уточни икономистът.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ