Кой не обича Вермеер
Светът като че ли не е спирал да се вълнува и да шумоли из тишината, обгръщаща Сфинкса от Делфт. Сега страстта ескалира и се концентрира в една точка – Райксмузеум. Националният музей на Холандия посвещава ретроспективна галерия на гения от 17. век. Най-голямата галерия на Вермеер до този миг. Още в средата на януари, месец преди откриването на изложбата, към този момент бяха продадени повече от 100 000 билета. Никога Райксмузеум не е отчитал такова авансово търсене. Също тогава музеят разгласи, че ще удължи работното си време до 22 часа в четвъртък, петък и събота в интервала от 10 февруари до 4 юни, времето, през което ще бъде експонирана изложбата. 
Йоханес Вермеер, обхванатият в тишина, като че ли е рок звезда или инфлуенсър, зависи с реториката на кое време приказваме, единствено че роден преди близо 400 години. Шлейфът от тези, които желаят да го последват там някъде в светлината, на която непостижим занаятчия е той, е безпределно дълъг. Щастливец, би споделил някой. И както постоянно едно такова определение би било оспоримо. Но ориста обича в последна сметка да възвръща нарушените салда.През 1675 година, когато художникът умира единствено на 43, брачната половинка му Катерина Болнес в писмен документ отдава гибелта му на стрес поради финансови усложнения и терзания за изхранването на 14-те – не 4-те, а 14-те! – им деца. Дългата и разрушителна война с Франция е помела годините на самопризнание и благоденствие за Вермеер и като художник, и като арт дилър (изкуството, колкото и да си мислим, че е разтуха в тежки времена, отива на назад във времето точно в тях). „ Сякаш беше изпаднал в полуда и за ден или ден и половина се трансформира от здрав в мър-тъв “, написала вдовицата. 
Също по този начин внезапно и изрично доста по-късно, през 19. век, Вермеер ще излезе от сенките на забравата. В продължение на доста години картините му са приписвани на известни негови съвременници като Питер де Хoх. През 19. век обаче френският арт критик Теофил Торе извиква на света: „ Ето го гения “, с цел да остане в историята на изкуството най-много с откритието си на Вермеер. А светът остава заслепен.В „ Дневникът на един талант “ от 1963 година на Салвадор Дали виждаме таблицата, в която са вписани художници от ранга на Леонардо, Рафаело, Енгър, Веласкес, самият Дали, естествено, Пикасо, Мондриан. Гениалността на всеки е оценена от гения по няколко индикатора, измежду които техника, ентусиазъм, цвят, тематика, комбинация, автентичност, тайнственост, достоверност. Вермеер получава оптималните 20 точки по всички индикатори и 19 за автентичност, с което е приет за пръв измежду първите. Салвадор Дали доста пъти ще води задочни разговори с него, задоволително е да си спомним единствено Изображението изчезва от 1938 година, картината, която прави явни връзки с Вермееровата Жена в синьо, четяща писмо. 
Ще мине време, ще пристигна 21. век и през 2014 година Банкси ще размени в графита си перлата на Момичето с перлената обица с алармена сирена, а след това, през един априлски ден на 2020 година неговото Момиче с пробитото тъпанче ще осъмне със синя хирургическа маска. Дали още веднъж мистериозният Банкси е създателят, ще остане тайнственост. Мистериозността е част от всичко, обвързвано по някакъв метод с Вермеер.Никоя галерия до момента не е представяла толкоз доста картини на художника на едно място, както актуалната в Райксмузеум – общо 28, събрани от целия свят. Тук са три творби от сбирката Frick в Ню Йорк, неотдавна реставрираната Момиче, четящо писмо до отворен прозорец (от Гемелде Галери в Дрезден), Чашата вино (от Гемелде Галери в Берлин), Плетачката на дантели (от Лувъра в Париж), Жена, държаща везна (от Националната художествена изложба във Вашингтон), Географът (от музея Щедел във Франкфурт на Майн), Дама написа писмо в наличието на прислужницата си (от Националната изложба на Ирландия в Дъблин), Момичето с перлената обица – несъмнено, по какъв начин би могло без нея! – и Изглед от Делфт (от музея Маурицхойс), както и четирите шедьовъра от сбирката на самия Райксмузеум, включващи Млекарката и Малката улица. На процедура това обгръща съвсем цялото скъпо завещание на Сфинкса от Делфт, както го назовава в екзалтацията си преди време откривателят му, критикът Теофил Торе, защото досега са известни единствено 36 платна на художника.Вероятно е отделял по доста време на всяка картина, евентуално и работата му като търговец на изкуство в допълнение е забавяла процеса. 
Делфт е бил вселената на вселената Вермеер. Целия си живот прекарва тук. Тук е обучаван от локални художници, тук се дами за богатата католичка Катeрина Болнес, въпреки самият той да е протестант, тук, в дома на майката на Катeрина, където живее фамилията, се раждат четиринадесетте им деца. Тук стартира да рисува древен и митологични подиуми, изоставя ги и се вглъбява в тишината, светлината и безкрайността на дребните камерни моменти с тяхното бездънно успокоение и замечтаност. (Как ли е ставало това в дом с топуркащи крайници и ечащи гласове на 14 деца.) Английският актьор, публицист и критик сър Лоурънс Гоуинг разполага догадките за индивида Вермеер в необятно отворено ветрило от догатки – божествено отхвърлен, по-балансиран, по-цивилизован, по-завършен и по-имунизиран против болестта на своето време от всеки различен художник преди или по-късно, или пък човек, доверчив до безспир, единствено око и нищо друго, съвсем глупак, ходеща ретина, може би глухоням художник… Във всеки случай надалеч от директността, въздържан и даже загадъчен.Как разбулва потайности и стига до нови потайности изложбата Vermeer в Райксмузеум – търсенето на отговора без подозрение ще е едно от най-големите арт изкушения на 2023 г. 
Три стъпки към Вермеер
Светлината
Едно от най-очевидните и магнетични неща в картините му е светлината, влизаща през прозорец. Вермеер употребява дребни точици багра, с цел да сътвори отраженията ѝ върху керамика, сатен или вода. Дали духовник комшия му е издал тайната на йезуитите, които употребявали камера обскура, с цел да улавят божествената светлина? Потайностите остават…
Ултрамаринът
За наситено синьото в картините си Вермеер употребява специфичен пигмент от скъпоценния камък лапис лазули. Ултрамаринът е доста необичаен и най-скъпият пигмент по това време. По-скъп даже от златото. Как Вермеер е можел да си го разреши, е тайнственост, само че го употребява обилно и в облеклата, и в сенките.
Перлите
Истински или реплика – те са доста съвременни по това време и ги виждаме в доста картини. Но няма различен холандски художник от 17. век, толкоз влюбен в тях като Вермеер. Появяват се в 18 от 36-те му картини. Бил и необикновено добър в рисуването им, правел го единствено с няколко тупвания на четката.
Йоханес Вермеер, обхванатият в тишина, като че ли е рок звезда или инфлуенсър, зависи с реториката на кое време приказваме, единствено че роден преди близо 400 години. Шлейфът от тези, които желаят да го последват там някъде в светлината, на която непостижим занаятчия е той, е безпределно дълъг. Щастливец, би споделил някой. И както постоянно едно такова определение би било оспоримо. Но ориста обича в последна сметка да възвръща нарушените салда.През 1675 година, когато художникът умира единствено на 43, брачната половинка му Катерина Болнес в писмен документ отдава гибелта му на стрес поради финансови усложнения и терзания за изхранването на 14-те – не 4-те, а 14-те! – им деца. Дългата и разрушителна война с Франция е помела годините на самопризнание и благоденствие за Вермеер и като художник, и като арт дилър (изкуството, колкото и да си мислим, че е разтуха в тежки времена, отива на назад във времето точно в тях). „ Сякаш беше изпаднал в полуда и за ден или ден и половина се трансформира от здрав в мър-тъв “, написала вдовицата. Също по този начин внезапно и изрично доста по-късно, през 19. век, Вермеер ще излезе от сенките на забравата. В продължение на доста години картините му са приписвани на известни негови съвременници като Питер де Хoх. През 19. век обаче френският арт критик Теофил Торе извиква на света: „ Ето го гения “, с цел да остане в историята на изкуството най-много с откритието си на Вермеер. А светът остава заслепен.В „ Дневникът на един талант “ от 1963 година на Салвадор Дали виждаме таблицата, в която са вписани художници от ранга на Леонардо, Рафаело, Енгър, Веласкес, самият Дали, естествено, Пикасо, Мондриан. Гениалността на всеки е оценена от гения по няколко индикатора, измежду които техника, ентусиазъм, цвят, тематика, комбинация, автентичност, тайнственост, достоверност. Вермеер получава оптималните 20 точки по всички индикатори и 19 за автентичност, с което е приет за пръв измежду първите. Салвадор Дали доста пъти ще води задочни разговори с него, задоволително е да си спомним единствено Изображението изчезва от 1938 година, картината, която прави явни връзки с Вермееровата Жена в синьо, четяща писмо. Ще мине време, ще пристигна 21. век и през 2014 година Банкси ще размени в графита си перлата на Момичето с перлената обица с алармена сирена, а след това, през един априлски ден на 2020 година неговото Момиче с пробитото тъпанче ще осъмне със синя хирургическа маска. Дали още веднъж мистериозният Банкси е създателят, ще остане тайнственост. Мистериозността е част от всичко, обвързвано по някакъв метод с Вермеер.Никоя галерия до момента не е представяла толкоз доста картини на художника на едно място, както актуалната в Райксмузеум – общо 28, събрани от целия свят. Тук са три творби от сбирката Frick в Ню Йорк, неотдавна реставрираната Момиче, четящо писмо до отворен прозорец (от Гемелде Галери в Дрезден), Чашата вино (от Гемелде Галери в Берлин), Плетачката на дантели (от Лувъра в Париж), Жена, държаща везна (от Националната художествена изложба във Вашингтон), Географът (от музея Щедел във Франкфурт на Майн), Дама написа писмо в наличието на прислужницата си (от Националната изложба на Ирландия в Дъблин), Момичето с перлената обица – несъмнено, по какъв начин би могло без нея! – и Изглед от Делфт (от музея Маурицхойс), както и четирите шедьовъра от сбирката на самия Райксмузеум, включващи Млекарката и Малката улица. На процедура това обгръща съвсем цялото скъпо завещание на Сфинкса от Делфт, както го назовава в екзалтацията си преди време откривателят му, критикът Теофил Торе, защото досега са известни единствено 36 платна на художника.Вероятно е отделял по доста време на всяка картина, евентуално и работата му като търговец на изкуство в допълнение е забавяла процеса. Делфт е бил вселената на вселената Вермеер. Целия си живот прекарва тук. Тук е обучаван от локални художници, тук се дами за богатата католичка Катeрина Болнес, въпреки самият той да е протестант, тук, в дома на майката на Катeрина, където живее фамилията, се раждат четиринадесетте им деца. Тук стартира да рисува древен и митологични подиуми, изоставя ги и се вглъбява в тишината, светлината и безкрайността на дребните камерни моменти с тяхното бездънно успокоение и замечтаност. (Как ли е ставало това в дом с топуркащи крайници и ечащи гласове на 14 деца.) Английският актьор, публицист и критик сър Лоурънс Гоуинг разполага догадките за индивида Вермеер в необятно отворено ветрило от догатки – божествено отхвърлен, по-балансиран, по-цивилизован, по-завършен и по-имунизиран против болестта на своето време от всеки различен художник преди или по-късно, или пък човек, доверчив до безспир, единствено око и нищо друго, съвсем глупак, ходеща ретина, може би глухоням художник… Във всеки случай надалеч от директността, въздържан и даже загадъчен.Как разбулва потайности и стига до нови потайности изложбата Vermeer в Райксмузеум – търсенето на отговора без подозрение ще е едно от най-големите арт изкушения на 2023 г. Три стъпки към Вермеер Светлината
Едно от най-очевидните и магнетични неща в картините му е светлината, влизаща през прозорец. Вермеер употребява дребни точици багра, с цел да сътвори отраженията ѝ върху керамика, сатен или вода. Дали духовник комшия му е издал тайната на йезуитите, които употребявали камера обскура, с цел да улавят божествената светлина? Потайностите остават…
Ултрамаринът
За наситено синьото в картините си Вермеер употребява специфичен пигмент от скъпоценния камък лапис лазули. Ултрамаринът е доста необичаен и най-скъпият пигмент по това време. По-скъп даже от златото. Как Вермеер е можел да си го разреши, е тайнственост, само че го употребява обилно и в облеклата, и в сенките.
Перлите
Истински или реплика – те са доста съвременни по това време и ги виждаме в доста картини. Но няма различен холандски художник от 17. век, толкоз влюбен в тях като Вермеер. Появяват се в 18 от 36-те му картини. Бил и необикновено добър в рисуването им, правел го единствено с няколко тупвания на четката.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ