„Светът за македонските българи“: няма специфичен македонски народ
„ Светът следи всичко протичащо се в България още от нейното избавление през 1878 година Борбите на македонските българи против турците са били по този начин известни, че двама американци се причисляват към български чети в Македония и разказват претърпяното в книги, а във Англия излиза разказ за въстаниците. Дори има и марш за пиано за българското въстание, оповестен в Париж “.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Димитър Димитров. Той е дълготраен публицист на Би Би Си Лондон и първи сътрудник на авторитетната английска медия у нас след измененията през 1989 година
Димитър Димитров
Книгата „ Светът за македонските българи “ се базира напълно на изявления в Европа и Америка. Читателят ще види сканирани известия и репортажи, разбори и илюстрации от британските Graphic, Illustrated London News, Black&White, Sphere; американските Harpers Weekley, Christian Herald; френските Le Monde Illustre, Pelerin, La Vie Illustee; италианските Illustrazionne Italiana, Tribuna Illustrata, Domenica del Corriere; немските Illustrirte Zeitung, Gartenlaube.
Българското придвижване
Монографията излиза в навечерието на 120-годишнината от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Голяма част от нея е отдадена на него. Вижда се какъв брой детайлно в Европа и Америка наблюдават битката на македонските българи за независимост.
През цялата 1903 година – преди, по време и след въстанието – репортажите и анализите на водещите новинарски списания на британски, френски, немски, италиански осведомят за въстанието на македонските българи и техните премеждия след неговото потушаване.
Особено скъп е анализът на Брайлсфорд , който разгласява книга и етнографска карта на Македония. Преобладаващото население, съгласно него е българско. „ Струва си да се прочете този разбор, който е на човек неведнъж посещавал Македония. Той е работил с Британски спомагателен фонд и е познавал ситуацията и преди, по време и след въстанието “, съобщи Димитър Димитров.
Ето какво написа англичанинът:
„ Беше 1893 година, когато група авторитетни македонски българи се събраха в една къща в Ресен и основаха „ Вътрешна организация “. Двама от тях още са водачи на придвижването – Дамян Груев, преподавател в Солун, който изостави сигурна кариера и добър приход, с цел да стане конспиратор и незаконен, и Христо Татарчев, преди лекар в Солун, чиито изискани обноски и всемирски знания го направиха дипломата на комитета, изпратен да управлява активността му от София…
Моментът, за който българското население се приготвяше от 10 години, пристигна по време на празника на оракул Илия – неделната вечер на 2 август 1903 г…
Македонските българи , въпреки и да са достигнали нормите на моралността и цивилизацията, не би трябвало да бъдат съдени по тях, а по т ехния кураж и тяхната решителност да се борят за нещо по-добро. С историята на тяхната десетгодишна битка те са заслужили нашите благосклонности “.
Кратка и ясна е оценката на шведския публицист и преводач на славянска литература Алфред Йенсен: „ Македонските българи – народът, с който най-вече имах допир по време на моето пътешестване – ми направиха положително усещане. Те приказват на западнобългарски акцент “.
Героинята от Македония
Любопитна детайлност е, че в четническата активност се включват и българки. За една една от тези българки споделя италианското издание Tribuna Illustrata, наричайки я македонската Жана Д’Арк.
„ Тази македонска героиня, която се споделя Зойка Иванова, в този момент е в четата на воеводата Мазнейков. Зойка е родена в Радовиш, където е била учителка, само че сега, когато се провежда въстанието изоставя учителстването, с цел да се причисли към въстаниците, като се записва обаче по едно и също време в три чети. Когато едната от тях почива, Зойка минава в другата, която работи “. Турците, както написа италианското издание, били в смут от нея, единствено като чуели името ѝ: „ Бягайте това е Зойка! Зойка е! При всеки неин изстрел пада някой, бягайте! “.
Американци в Македония
„ Съединени американски щати са една от страните, които доста деликатно наблюдават протичащото се в Македония. Те имат и съответен мотив – отвличането на мис Стоун. Това е една от аргументите там доста в детайли да се заинтересуват кои са македонските българи и защо се борят “, съобщи Димитър Димитров, имайки поради фамозната спекулация с отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун от чета на ВМОРО, отпред с Яне Сандански и Христо Чернопеев през 1901-1902 година
Аферата спомага за популяризирането на битката на македонските българи, изключително в Съединени американски щати, където по-късно Елън Стоун изнася лекции.
Може би двамата най-известни американци, които разказват ситуацията на македонските българи са Артър Смит и Алберт Сониксен.
Първият е сътрудник на нюйоркски вестник, който влиза с българска чета в Македония, след това разказва своите подвизи в книгата „ В пердах против турците на Балканите “, излязла през 1908 година Артър Смит постоянно се е интересувал от България и Македония, които съумява да посети през 1907 година Ето какво написа той: „ По това време в Македония се вихреха три протеста против турците – български, гръцки и сръбски. От тях българският протест беше най-съществен и бе най-познат на света. Това не е нещо учудващо, тъй като българите безспорно съставляват болшинството на македонското население… Изначално би трябвало да се запомни, че няма характерен македонски народ… Македонският българин е същият като българина в самата България. Той наподобява по същия метод, приказва по същия метод и значително мисли по същия метод. Накратко казано той е от същият корен. Няма каквато и да било разлика сред двата клона на народа като се изключи това, че македонските българи, намирайки се под турска власт, имат по-малко просвета и обучение от братята си на север “.
Алберт Сониксен споделя за българските воеводи и четници в „ Признанията на един американски въстаник “, излязла през 1909 година Той обикаля с българските чети съвсем шест месеца през 1906 година и написа дописки за англоезичната преса в Съединени американски щати и Англия. Срещата с доста воеводи, измежду които Апостол воевода от Енидже Вардар, за който оставя доста живо изложение: „ Апостол беше македонският Робин Худ. От 13 години той вървеше по бойните пътеки. В дните преди Дамян Груев да провежда прословутия Централен комитет, Апостол кръстосваше планините, един от тези живописни разбойници, които се пръкват измежду потисканите хора през съвсем всички полуварварски интервали в историята; техните подвизи се предават от националните песни “.
Години по-късно след Първата международна война Сониксен е поканен от американското държавно управление да сформира отчет за ситуацията на популацията в Македония в етнически проект. В него той акцентира, че популацията на Македония е българско, с което се опълчва на гръцките и сръбски аспирации.
Един прелестен справочник
Книгата „ Светът за македонските българи “ на Димитър Димитров би трябвало да бъде употребена за отбрана на националните ни ползи по света.
„ Тя би трябвало да се употребява както от български дипломати, по този начин и да доближи до районен съд Македония, а също по този начин да бъде показана на европейските и американски съдружници на България. Дали ще е господин Макрон, дали ще някой различен, които не знаят по какъв начин стоят нещата. Тук всичко е сканирано и може да бъде прочетено. Виждал съм в Лондон, по какъв начин доста постоянно на западните експерти им е досадно да слушат българските пояснения. В нея синтезирано могат да прочетат на британски, френски, италиански и други европейски езици за македонските българи “, акцентира Димитър Димитров. /БГНЕС
Това съобщи в изявление за БГНЕС Димитър Димитров. Той е дълготраен публицист на Би Би Си Лондон и първи сътрудник на авторитетната английска медия у нас след измененията през 1989 година
Димитър Димитров
Книгата „ Светът за македонските българи “ се базира напълно на изявления в Европа и Америка. Читателят ще види сканирани известия и репортажи, разбори и илюстрации от британските Graphic, Illustrated London News, Black&White, Sphere; американските Harpers Weekley, Christian Herald; френските Le Monde Illustre, Pelerin, La Vie Illustee; италианските Illustrazionne Italiana, Tribuna Illustrata, Domenica del Corriere; немските Illustrirte Zeitung, Gartenlaube.
Българското придвижване
Монографията излиза в навечерието на 120-годишнината от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Голяма част от нея е отдадена на него. Вижда се какъв брой детайлно в Европа и Америка наблюдават битката на македонските българи за независимост.
През цялата 1903 година – преди, по време и след въстанието – репортажите и анализите на водещите новинарски списания на британски, френски, немски, италиански осведомят за въстанието на македонските българи и техните премеждия след неговото потушаване.
Особено скъп е анализът на Брайлсфорд , който разгласява книга и етнографска карта на Македония. Преобладаващото население, съгласно него е българско. „ Струва си да се прочете този разбор, който е на човек неведнъж посещавал Македония. Той е работил с Британски спомагателен фонд и е познавал ситуацията и преди, по време и след въстанието “, съобщи Димитър Димитров.
Ето какво написа англичанинът:
„ Беше 1893 година, когато група авторитетни македонски българи се събраха в една къща в Ресен и основаха „ Вътрешна организация “. Двама от тях още са водачи на придвижването – Дамян Груев, преподавател в Солун, който изостави сигурна кариера и добър приход, с цел да стане конспиратор и незаконен, и Христо Татарчев, преди лекар в Солун, чиито изискани обноски и всемирски знания го направиха дипломата на комитета, изпратен да управлява активността му от София…
Моментът, за който българското население се приготвяше от 10 години, пристигна по време на празника на оракул Илия – неделната вечер на 2 август 1903 г…
Македонските българи , въпреки и да са достигнали нормите на моралността и цивилизацията, не би трябвало да бъдат съдени по тях, а по т ехния кураж и тяхната решителност да се борят за нещо по-добро. С историята на тяхната десетгодишна битка те са заслужили нашите благосклонности “.
Кратка и ясна е оценката на шведския публицист и преводач на славянска литература Алфред Йенсен: „ Македонските българи – народът, с който най-вече имах допир по време на моето пътешестване – ми направиха положително усещане. Те приказват на западнобългарски акцент “.
Героинята от Македония
Любопитна детайлност е, че в четническата активност се включват и българки. За една една от тези българки споделя италианското издание Tribuna Illustrata, наричайки я македонската Жана Д’Арк.
„ Тази македонска героиня, която се споделя Зойка Иванова, в този момент е в четата на воеводата Мазнейков. Зойка е родена в Радовиш, където е била учителка, само че сега, когато се провежда въстанието изоставя учителстването, с цел да се причисли към въстаниците, като се записва обаче по едно и също време в три чети. Когато едната от тях почива, Зойка минава в другата, която работи “. Турците, както написа италианското издание, били в смут от нея, единствено като чуели името ѝ: „ Бягайте това е Зойка! Зойка е! При всеки неин изстрел пада някой, бягайте! “.
Американци в Македония
„ Съединени американски щати са една от страните, които доста деликатно наблюдават протичащото се в Македония. Те имат и съответен мотив – отвличането на мис Стоун. Това е една от аргументите там доста в детайли да се заинтересуват кои са македонските българи и защо се борят “, съобщи Димитър Димитров, имайки поради фамозната спекулация с отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун от чета на ВМОРО, отпред с Яне Сандански и Христо Чернопеев през 1901-1902 година
Аферата спомага за популяризирането на битката на македонските българи, изключително в Съединени американски щати, където по-късно Елън Стоун изнася лекции.
Може би двамата най-известни американци, които разказват ситуацията на македонските българи са Артър Смит и Алберт Сониксен.
Първият е сътрудник на нюйоркски вестник, който влиза с българска чета в Македония, след това разказва своите подвизи в книгата „ В пердах против турците на Балканите “, излязла през 1908 година Артър Смит постоянно се е интересувал от България и Македония, които съумява да посети през 1907 година Ето какво написа той: „ По това време в Македония се вихреха три протеста против турците – български, гръцки и сръбски. От тях българският протест беше най-съществен и бе най-познат на света. Това не е нещо учудващо, тъй като българите безспорно съставляват болшинството на македонското население… Изначално би трябвало да се запомни, че няма характерен македонски народ… Македонският българин е същият като българина в самата България. Той наподобява по същия метод, приказва по същия метод и значително мисли по същия метод. Накратко казано той е от същият корен. Няма каквато и да било разлика сред двата клона на народа като се изключи това, че македонските българи, намирайки се под турска власт, имат по-малко просвета и обучение от братята си на север “.
Алберт Сониксен споделя за българските воеводи и четници в „ Признанията на един американски въстаник “, излязла през 1909 година Той обикаля с българските чети съвсем шест месеца през 1906 година и написа дописки за англоезичната преса в Съединени американски щати и Англия. Срещата с доста воеводи, измежду които Апостол воевода от Енидже Вардар, за който оставя доста живо изложение: „ Апостол беше македонският Робин Худ. От 13 години той вървеше по бойните пътеки. В дните преди Дамян Груев да провежда прословутия Централен комитет, Апостол кръстосваше планините, един от тези живописни разбойници, които се пръкват измежду потисканите хора през съвсем всички полуварварски интервали в историята; техните подвизи се предават от националните песни “.
Години по-късно след Първата международна война Сониксен е поканен от американското държавно управление да сформира отчет за ситуацията на популацията в Македония в етнически проект. В него той акцентира, че популацията на Македония е българско, с което се опълчва на гръцките и сръбски аспирации.
Един прелестен справочник
Книгата „ Светът за македонските българи “ на Димитър Димитров би трябвало да бъде употребена за отбрана на националните ни ползи по света.
„ Тя би трябвало да се употребява както от български дипломати, по този начин и да доближи до районен съд Македония, а също по този начин да бъде показана на европейските и американски съдружници на България. Дали ще е господин Макрон, дали ще някой различен, които не знаят по какъв начин стоят нещата. Тук всичко е сканирано и може да бъде прочетено. Виждал съм в Лондон, по какъв начин доста постоянно на западните експерти им е досадно да слушат българските пояснения. В нея синтезирано могат да прочетат на британски, френски, италиански и други европейски езици за македонските българи “, акцентира Димитър Димитров. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ