Кузман Илиев: Страхът на хората от пандемията е отличен повод за налагане на нов световен ред
Светът се тресе от рецесия - икономическа и здравна. В отговор Световният стопански конгрес в Давос стартира концепцията за “Големия рестарт” - потребността от преструктуриране на стопанска система, политика и обществени връзки. Глобалният хайлайф - държавни управления, мощни софтуерни компании, едри индустриалци и “подбрани” учени - ускоряват самодейността за “зануляване” и преосмисляне на всичко, което познаваме. Вече половин век тази организация пробва да лидира икономико-политическата посока на развиване в световен проект, а рецептата включва държавни намеси и обмисляне на разнообразни аспекти от живота, науката и бизнеса.
Това написа в собствен разбор за Труд икономистът Кузман Илиев. Ето какво още споделя той:
"Страхът на хората от пандемията е отличен мотив за налагане на нов международен ред и „ рестарт “. Няма по-голяма боязън от този за здравето, а медийната нервност и политизирането на тематиката са съвършени проводниците за постигането на задачата. Координираните и на процедура огледални дейности на държавни управления по света против Коронавирус рецесията би трябвало да са мотив за размисъл. Война, катаклизми, заболявания, тероризъм - чучело, употребявано за непринудено предаване на свободата ни, постоянно има, а концепцията за световно държавно управление също не е нова. То би трябвало да наложи нещо, което звучи като химера - свят без апетит, без замърсяване, без неравенства, с гратис и качествено опазване на здравето и четвърта индустриална епоха. Проблемът е, че пътят към пъкъла постоянно е затрупан с положителни планове. Макар и единствено видимо, тъй като едва ли налагащите новия ред го вършат за общото богатство, а не в името на користна изгода. Вместо парадайса на земята по-късно - от френската, съветската и китайските революции, та до „ Новият курс “ на Рузвелт пред 30-те години на предишния век - в действителността постоянно идва антиутопията. На глада, бедността и зверствата и продължаването на стопанската мъка във времето. Всичко това гарнирано с увеличение на ролята на страната до колосална и рисково нездравословна степен.
„ Конструктивисткият рационализъм “ по термините на Фридрих декор Хайек е в деяние: обществените инженери не считат, че пазарът, езикът и институциите се развиват еволюционно и рационално, на правилото на „ проба-грешка “ и насъбран опит от съответни положителни практики. За тях човечеството напредва единствено в резултат на разумен прелиминарен план, който би трябвало да се „ усъвършенства “ от съответни мъдри хора и управници. Австрийският икономист назовава тази мисловна настройка с неласкавото - „ съдбовната самоувереност “. Според „ плановиците и специалистите от всички сфери “ - животът ни би трябвало да бъде плануван от всезнаещия технократ-учен-експерт, какъвто е идеалът на Платон за съвършеното ръководство.
Днес опасността има по рафинирано лице от революционните трибунали в предишното и се показва в цифрова робия на технокрацията и световната олигархия, ограничаваща появяването на нови значими икономически субекти в лична изгода. Развитието на технологиите фактически прави живота на всички нас в пъти по-красив и богат. Същевременно, впрегнати в всъщност демоничен проект за световен надзор, технологиите се трансформират в инструмент за подтисничество.
Идеите за въвеждане на „ обществена кредитна система “, която да следи досегашното ми държание или изцяло цифровизирани пари, вършат невероятно опазване на частната благосъстоятелност и персоналната цялост. В предвижданията за света през 2030 година на Форума намерено се приказва за отпадане на „ частната благосъстоятелност “ като институт. Дори Маркс бледнее пред това визионерство - неговата идея визира одържавяване единствено на индустриалните богатства, до момента в който новите плановици самоуверено разискват „ споделено “’ползване на жилището, колата и гаража ви, когато ви няма. В този смисъл предлаганата пропагандна концепция за обединение на страни с наедрял бизнес и просвета под ръководството на технократична каста, не може даже да се назова фашизъм или технокрация. Говорим за чист - и освен това коренен - диктаторски комунизъм, улеснен от технологиите и науката.
С изцяло проследими цифрови транзакции и приходи „ икономическото равнене “, чрез налози е на копче разстояние, а политическото либидо за опити като „ повсеместен базов приход “ получава мощен тласък. Идеите, развивани под егидата на Световния стопански конгрес, са в такава посока, а през януари огромните международни държавни и бизнес водачи ще приказват точно за това: по какъв начин да рестартираме „ капитализма “. Въпреки че точно техните непрекъснати попълзновения са подронили основата му и са изпразнили от наличие понятието.
Междувременно идеологът на „ Големия рестарт “ Клаус Шваб към този момент няколко години „ коментира “ естеството на така наречен Четвърта индустриална гражданска война: навлизането на изкуствения разсъдък, дигитализацията и роботиката. В документите и интензивностите на Форума прозира благоговението пред олтара на „ трансхуманизма “ и опцията биоинженерите да моделират човешкия тип както си желаят. В действителността: следенето и подслушването на „ оперативно забавни “ хора посредством телефони и спътници към този момент е постоянна процедура, а пред Китай, Съединени американски щати и Южна Корея на процедура няма софтуерни спънки то да се случва свръхефективно. В напълно свеж подтекст - концепцията за интернационален ковид-паспорт за имунизация, без който може да бъде лимитирано влизането в търговски и обществени обекти. Кошмарен Оруелов опит, тестван в действително време в подтекста и изискванията на пандемията.
Тези процеси имат чисто финансови измерения. За да извършват заложените цели държавни управления в развития свят натрупват големи отговорности. Този дълг става неизплатим, а сурогатите на наднационалната държавна мрежа на Организация на обединените нации, като МВФ, да вземем за пример, оферират налог върху чистото благосъстояние - чиста проба конфискация на благосъстоятелност в древен размери. В добавка ще има и съществено отписване на дълг и инфлация - просто тъй като други способи за решаването на рисково ескалиралия с пандемията дългов проблем няма.
С цялостен политически и научен консенсус към този момент умерено може да се приложи „ зеленизмът “ в най-антиутопичната му форма. Линията на „ устойчивото развиване “, заложена в Адженда 2030 на Организация на обединените нации, е призната всеобщо за права религия. Решението за съкращаване на чистите излъчвания на парникови газове до нула в Европейски Съюз до 2050 година е следващ фрапантен образец за безпардонното следване на глобалисткия дневен ред. Освен чисто икономическите вреди, които такива радикални трактовки и политики ще донесат, в културен смисъл се организира и подмяната на система на Западния свят, в чийто център постоянно до момента е стоял индивидът. Впрегнати са университети, медии, културни средища, а под въпрос непрекъснато са поставяни така наречен западни полезности по образеца на одиозната Франкфуртска школа, проповядваща културен марксизъм и антизападен светоглед.
С новите технологии насочването и следенето на потребителите се трансформира в политика - по-малка консумация на месо, повече „ зелени “ решения, климатично и полово политкоректни тези - в противоположен случай остракизъм за обществено невписващите се и цялостното заглушаване на позициите им в медии и обществени мрежи. Човешката памет е къса, а новите лъжепророци на комунизма измислят все по-привлекателни етикети, прикривайки същината на човеконенавистните си хрумвания. Постепенно тези тоталитарни хрумвания стартират да стават всеобщо одобрявани и надали не естествени. Мисленето и отговорността отстъпват пред примирението и малодушието. Нещо, което не трябва да позволяваме ".
Това написа в собствен разбор за Труд икономистът Кузман Илиев. Ето какво още споделя той:
"Страхът на хората от пандемията е отличен мотив за налагане на нов международен ред и „ рестарт “. Няма по-голяма боязън от този за здравето, а медийната нервност и политизирането на тематиката са съвършени проводниците за постигането на задачата. Координираните и на процедура огледални дейности на държавни управления по света против Коронавирус рецесията би трябвало да са мотив за размисъл. Война, катаклизми, заболявания, тероризъм - чучело, употребявано за непринудено предаване на свободата ни, постоянно има, а концепцията за световно държавно управление също не е нова. То би трябвало да наложи нещо, което звучи като химера - свят без апетит, без замърсяване, без неравенства, с гратис и качествено опазване на здравето и четвърта индустриална епоха. Проблемът е, че пътят към пъкъла постоянно е затрупан с положителни планове. Макар и единствено видимо, тъй като едва ли налагащите новия ред го вършат за общото богатство, а не в името на користна изгода. Вместо парадайса на земята по-късно - от френската, съветската и китайските революции, та до „ Новият курс “ на Рузвелт пред 30-те години на предишния век - в действителността постоянно идва антиутопията. На глада, бедността и зверствата и продължаването на стопанската мъка във времето. Всичко това гарнирано с увеличение на ролята на страната до колосална и рисково нездравословна степен.
„ Конструктивисткият рационализъм “ по термините на Фридрих декор Хайек е в деяние: обществените инженери не считат, че пазарът, езикът и институциите се развиват еволюционно и рационално, на правилото на „ проба-грешка “ и насъбран опит от съответни положителни практики. За тях човечеството напредва единствено в резултат на разумен прелиминарен план, който би трябвало да се „ усъвършенства “ от съответни мъдри хора и управници. Австрийският икономист назовава тази мисловна настройка с неласкавото - „ съдбовната самоувереност “. Според „ плановиците и специалистите от всички сфери “ - животът ни би трябвало да бъде плануван от всезнаещия технократ-учен-експерт, какъвто е идеалът на Платон за съвършеното ръководство.
Днес опасността има по рафинирано лице от революционните трибунали в предишното и се показва в цифрова робия на технокрацията и световната олигархия, ограничаваща появяването на нови значими икономически субекти в лична изгода. Развитието на технологиите фактически прави живота на всички нас в пъти по-красив и богат. Същевременно, впрегнати в всъщност демоничен проект за световен надзор, технологиите се трансформират в инструмент за подтисничество.
Идеите за въвеждане на „ обществена кредитна система “, която да следи досегашното ми държание или изцяло цифровизирани пари, вършат невероятно опазване на частната благосъстоятелност и персоналната цялост. В предвижданията за света през 2030 година на Форума намерено се приказва за отпадане на „ частната благосъстоятелност “ като институт. Дори Маркс бледнее пред това визионерство - неговата идея визира одържавяване единствено на индустриалните богатства, до момента в който новите плановици самоуверено разискват „ споделено “’ползване на жилището, колата и гаража ви, когато ви няма. В този смисъл предлаганата пропагандна концепция за обединение на страни с наедрял бизнес и просвета под ръководството на технократична каста, не може даже да се назова фашизъм или технокрация. Говорим за чист - и освен това коренен - диктаторски комунизъм, улеснен от технологиите и науката.
С изцяло проследими цифрови транзакции и приходи „ икономическото равнене “, чрез налози е на копче разстояние, а политическото либидо за опити като „ повсеместен базов приход “ получава мощен тласък. Идеите, развивани под егидата на Световния стопански конгрес, са в такава посока, а през януари огромните международни държавни и бизнес водачи ще приказват точно за това: по какъв начин да рестартираме „ капитализма “. Въпреки че точно техните непрекъснати попълзновения са подронили основата му и са изпразнили от наличие понятието.
Междувременно идеологът на „ Големия рестарт “ Клаус Шваб към този момент няколко години „ коментира “ естеството на така наречен Четвърта индустриална гражданска война: навлизането на изкуствения разсъдък, дигитализацията и роботиката. В документите и интензивностите на Форума прозира благоговението пред олтара на „ трансхуманизма “ и опцията биоинженерите да моделират човешкия тип както си желаят. В действителността: следенето и подслушването на „ оперативно забавни “ хора посредством телефони и спътници към този момент е постоянна процедура, а пред Китай, Съединени американски щати и Южна Корея на процедура няма софтуерни спънки то да се случва свръхефективно. В напълно свеж подтекст - концепцията за интернационален ковид-паспорт за имунизация, без който може да бъде лимитирано влизането в търговски и обществени обекти. Кошмарен Оруелов опит, тестван в действително време в подтекста и изискванията на пандемията.
Тези процеси имат чисто финансови измерения. За да извършват заложените цели държавни управления в развития свят натрупват големи отговорности. Този дълг става неизплатим, а сурогатите на наднационалната държавна мрежа на Организация на обединените нации, като МВФ, да вземем за пример, оферират налог върху чистото благосъстояние - чиста проба конфискация на благосъстоятелност в древен размери. В добавка ще има и съществено отписване на дълг и инфлация - просто тъй като други способи за решаването на рисково ескалиралия с пандемията дългов проблем няма.
С цялостен политически и научен консенсус към този момент умерено може да се приложи „ зеленизмът “ в най-антиутопичната му форма. Линията на „ устойчивото развиване “, заложена в Адженда 2030 на Организация на обединените нации, е призната всеобщо за права религия. Решението за съкращаване на чистите излъчвания на парникови газове до нула в Европейски Съюз до 2050 година е следващ фрапантен образец за безпардонното следване на глобалисткия дневен ред. Освен чисто икономическите вреди, които такива радикални трактовки и политики ще донесат, в културен смисъл се организира и подмяната на система на Западния свят, в чийто център постоянно до момента е стоял индивидът. Впрегнати са университети, медии, културни средища, а под въпрос непрекъснато са поставяни така наречен западни полезности по образеца на одиозната Франкфуртска школа, проповядваща културен марксизъм и антизападен светоглед.
С новите технологии насочването и следенето на потребителите се трансформира в политика - по-малка консумация на месо, повече „ зелени “ решения, климатично и полово политкоректни тези - в противоположен случай остракизъм за обществено невписващите се и цялостното заглушаване на позициите им в медии и обществени мрежи. Човешката памет е къса, а новите лъжепророци на комунизма измислят все по-привлекателни етикети, прикривайки същината на човеконенавистните си хрумвания. Постепенно тези тоталитарни хрумвания стартират да стават всеобщо одобрявани и надали не естествени. Мисленето и отговорността отстъпват пред примирението и малодушието. Нещо, което не трябва да позволяваме ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ