Седмицата: Имаме план - угаждаме си!
Светът продължава да си се тресе. Трѐсе си се и през отминалата седмица. Чак взе да ни писва, че глей седмици минават, пък то всяко знамение нали е за три дни. Ама умерено, ние 4-5 години не на три дни, а ката ден бяхме в предизборно-изборно-следизборно положение, пък въобще не ни стреснало, камо ли треснало. Да, споко - ние си имаме проект. И ни “дреме на г*за ”, както пееше Ицо Хазарта преди да стане депутата Христо Петров, а сега просто евродепутат.
Директно сме ги надскочили трусовете. Така, де, имаме си проект - угаждаме си. Вървим си по нашенския си безчинен път, дето предначертано допуска просто и този път да прескочим трапа, дето все сами не просто си чертаем, а копаем ли копаем. Да ни се размине, просто казано.
Някакви си там, да речем политически сеизмолози-трусомери настояват, че дейностите на България веднага сега - от нашите си дейности, ни зависи бъдещето за десетилетия (поне) напред. И че би трябвало да се работи систематично и поредно, та най-малко да се минимизирали вредите.
Е да, де - нали това споделяме: действаме, имаме си проект! Кво ни дреме за международното “планиране ” по какъв начин да отговори на някакви си доста рискови международни рискове. Като да вземем за пример “краят на войната или краят на Украйна ”, “с Европа и срещу Съединени американски щати или пък противоположното ”, “за полезности ли сме или за ползи или пък просто сме безинтересни ” и така нататък всевъзможни други моментни “екзистенции ”. Понеже за нас основополагащото, философията на съществуването ни се събира единствено в простата “екзистенциална ” сметка докога ще имаме държавно управление преди отново да вървим сякаш за ново на избори. Така де, откакто си съществуваме след тия 4-5 години, различен проект, камо ли логичност, за кво ни е.
Ето го и отговорът “по последни данни ” на този въпрос - ето го ПЛАНЪТ! Краткосрочното ни обмисляне за “дългосрочните ” ни (колкото толкова) цели. Което “исторически ” значи следното: откакто към този момент съвсем пет месеца (от 27 октомври 2024) не сме имали предварителни парламентарни избори и откакто аха-аха цели два месеца имаме постоянно държавно управление, то значи сме безсмъртни и във връзка с Путин, и във връзка с Тръмп, че и във връзка с квото и да пристигна.
А още по-конкретно проектът е следният. В момента ръководството се държи даже на “въпреки ”. Политологията и социологията в едно сочат, че “няма признаци за неустойчивост ”. А периодическите закани откъм ДПС-ДПС-(Д)оган, че щели да изоставен кораба са меко казано несериозни, тъй като те даже и в общоправителствената лодка не са, камо ли да клатят с настояването си за постове цялостен транспортен съд. Всъщност тройката ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ си я кара избавителната лодка баш към техния управнически транспортен съд, който оттук насетне да е “минавааа, огромният транспортен съд минавааа ”. Което минаване на номера е таман избавителният проект.
Който “План ”-ът и без който и да е да е карал капитански курсове, може да види и през мъглата, че курсът му право ориентиран към пристанището на еврото. Политкоректно, а не корабоплавателски - не дай боже, корабокрушенски, това значи, че сегашната коалиция се прави че съществува поради влизането в еврозоната. Тогава “аз съм капитанът - тук се слуша мойта воля ” Бойко Борисов въпреки и “само елементарен народен представител ” ще каже – ей го, на - ние изпълнихме задачата на това държавно управление. И ще добави, както предвижда някогашният финансов министър, че щял Бойко да ни каже: “Зад мен има огромна поддръжка, незабавно желая избори ”. После “ГЕРБ печели изборите с повече от в този момент ” и по тази причина Борисов споделя: “Ставам министър председател ”. И се прави отново коялици, дори “може да е по-стабилна - с Политическа партия, с Демократична България ”. А в случай че не влезем в еврозоната, то тогава “по същия метод Бойко може да каже: Аз поддържах тази нестабилна коалиция поради еврозоната. Уви, би трябвало ни още една година, би трябвало ми различен мандат. И тогава отново може да се направи държавно управление отпред с него, което да се бие за влизане в еврозоната през януари 2027 ”.
Толкоз! Все ще си имаме проект, все ще си угаждаме, пък било то и единствено с една едничка еврозона. После ще си планираме друга.
Директно сме ги надскочили трусовете. Така, де, имаме си проект - угаждаме си. Вървим си по нашенския си безчинен път, дето предначертано допуска просто и този път да прескочим трапа, дето все сами не просто си чертаем, а копаем ли копаем. Да ни се размине, просто казано.
Някакви си там, да речем политически сеизмолози-трусомери настояват, че дейностите на България веднага сега - от нашите си дейности, ни зависи бъдещето за десетилетия (поне) напред. И че би трябвало да се работи систематично и поредно, та най-малко да се минимизирали вредите.
Е да, де - нали това споделяме: действаме, имаме си проект! Кво ни дреме за международното “планиране ” по какъв начин да отговори на някакви си доста рискови международни рискове. Като да вземем за пример “краят на войната или краят на Украйна ”, “с Европа и срещу Съединени американски щати или пък противоположното ”, “за полезности ли сме или за ползи или пък просто сме безинтересни ” и така нататък всевъзможни други моментни “екзистенции ”. Понеже за нас основополагащото, философията на съществуването ни се събира единствено в простата “екзистенциална ” сметка докога ще имаме държавно управление преди отново да вървим сякаш за ново на избори. Така де, откакто си съществуваме след тия 4-5 години, различен проект, камо ли логичност, за кво ни е.
Ето го и отговорът “по последни данни ” на този въпрос - ето го ПЛАНЪТ! Краткосрочното ни обмисляне за “дългосрочните ” ни (колкото толкова) цели. Което “исторически ” значи следното: откакто към този момент съвсем пет месеца (от 27 октомври 2024) не сме имали предварителни парламентарни избори и откакто аха-аха цели два месеца имаме постоянно държавно управление, то значи сме безсмъртни и във връзка с Путин, и във връзка с Тръмп, че и във връзка с квото и да пристигна.
А още по-конкретно проектът е следният. В момента ръководството се държи даже на “въпреки ”. Политологията и социологията в едно сочат, че “няма признаци за неустойчивост ”. А периодическите закани откъм ДПС-ДПС-(Д)оган, че щели да изоставен кораба са меко казано несериозни, тъй като те даже и в общоправителствената лодка не са, камо ли да клатят с настояването си за постове цялостен транспортен съд. Всъщност тройката ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ си я кара избавителната лодка баш към техния управнически транспортен съд, който оттук насетне да е “минавааа, огромният транспортен съд минавааа ”. Което минаване на номера е таман избавителният проект.
Който “План ”-ът и без който и да е да е карал капитански курсове, може да види и през мъглата, че курсът му право ориентиран към пристанището на еврото. Политкоректно, а не корабоплавателски - не дай боже, корабокрушенски, това значи, че сегашната коалиция се прави че съществува поради влизането в еврозоната. Тогава “аз съм капитанът - тук се слуша мойта воля ” Бойко Борисов въпреки и “само елементарен народен представител ” ще каже – ей го, на - ние изпълнихме задачата на това държавно управление. И ще добави, както предвижда някогашният финансов министър, че щял Бойко да ни каже: “Зад мен има огромна поддръжка, незабавно желая избори ”. После “ГЕРБ печели изборите с повече от в този момент ” и по тази причина Борисов споделя: “Ставам министър председател ”. И се прави отново коялици, дори “може да е по-стабилна - с Политическа партия, с Демократична България ”. А в случай че не влезем в еврозоната, то тогава “по същия метод Бойко може да каже: Аз поддържах тази нестабилна коалиция поради еврозоната. Уви, би трябвало ни още една година, би трябвало ми различен мандат. И тогава отново може да се направи държавно управление отпред с него, което да се бие за влизане в еврозоната през януари 2027 ”.
Толкоз! Все ще си имаме проект, все ще си угаждаме, пък било то и единствено с една едничка еврозона. После ще си планираме друга.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ