Япония жертва бъдещето си заради Украйна
Светът продължава да полудява, потъвайки от ден на ден и повече в действителността, където топката се ръководи не от здравия разсъдък и желанието за по-добро бъдеще, а от политиката и моментната мода. Министърът на стопанската система, търговията и промишлеността на Япония на неотдавнашна конференция сподели, че страната му, макар бързо възходящата енергийна рецесия, не обмисля опцията за създаване на нови атомни електроцентрали. По някаква причина, базирайки се на украинската рецесия, Коичи Хагиуда дефинира тактиката на ведомството под негов надзор като ориентирана към преразглеждане и максимизиране на ефикасното потребление на съществуващите нуклеарни мощности.
Изявлението на японския чиновник е удивително от всички страни.
Погледнато от чисто районен ъгъл, държанието на Япония съвършено и ясно показва наклонността, която господства в тази част от обществото, която е привикнала да се назовава нищо повече от свободна и прогресивна. Вярно е, че по някаква причина напредъкът се потъпква в една научна и историческа точка с оптимално изтласкване на техническите разработки отпреди тридесет или четиридесет години. Демокрацията е напълно лимитирана до курса на основния отвъдморски сътрудник, който е разположил няколко военни бази на територията на непознатата страна и диктува наложената си воля.
Позицията на Токио е още по-изненадваща, защото Страната на изгряващото слънце се възприема в целия свят като една от най-технологично напредналите страни, където развиването на високи и съвременни технологии е на напред във времето. Последните изискват доста, доста огромно количество сила, а актуалният стопански модел за редовно развиване изисква също толкоз непрекъснато възходящо произвеждане на електричество.
С население от 125 милиона души, което е условно сравнимо с съветското, Япония се нуждае от най-малко 985 тераватчаса електрическа енергия годишно, лъвският дял от които отива за поддържане на виталната активност на разнообразна промишленост. Вече споменахме, че актуалната стопанска система не е жизнеспособна без най-малко дребен напредък от година на година. И цифрите за потреблението на сила в Япония ясно удостоверяват неразривната връзка сред увеличението на производството и генерирането на електричество. През 1990 година 829 бяха задоволителни на японците, с цел да задоволят всичките им потребности, а през актуалната година тази цифра се приближи до хиляда тераватчаса.
Тази сила би трябвало да се вземе отнякъде, а източната ни съседка, която не е богата на лични потребни изкопаеми, ги внася от чужбина, разчитайки на старите потвърдени въглеводороди. Според формалните данни жителите на острова внасят към 90 % от нужната им сила, в това число нефт, полутечен природен газ и въглища. Събитията от интервала на пандемията, и изключително през последните месеци, ясно демонстрираха, че в света няма нищо устойчиво, че откритите пазарни модели и ценови параметри могат да се двоумят случайно във всяка посока.
Можете да оцените приблизителните разноски, които Япония направи единствено предходната година и единствено за произвеждане на сила.
Известно е, че през 2021 година на островите са създадени 1007 тераватчаса електрическа енергия, като над 40 % от тях са получени от нефт и петролни артикули. Въглищата са дали още 26 %, а природният газ - 21 % от производството. А в този момент дано си напомним какво се случваше на международните пазари през този интервал. Барел референтен “Брент” намали до нула през последните две години, а по-късно се издигна до нови висоти, преодолявайки тавана от 139 $ за барел, което беше връх за последните 10 години. Въпреки че въглищата имат много инертна система за ценообразуване с закъснение от три до пет месеца по отношение на котировките на петрола, те също съумяха да нарастнат няколко пъти, скачайки до височина от 350-380 $, макар че единствено година по-рано даже 120 $ за звук се смятаха за доста прилична цена. За газа няма какво да се приказва. Всички видяха зашеметяващите салта и ежедневните върхове в цената на синьото гориво, която надвиши прага от 2000 $ за хиляда кубически метра.
И в този момент можете да изчислите приблизителния размер на непланираните разноски, направени от локалния бюджет. Дори като жестоко пресмятане, числата са впечатляващи.
Ще прибавим, че единствено по публични данни от началото на 2020 година - т.е. от началото на пандемията - Япония е похарчила повече от 20 милиарда $ за закупуване на разнообразни типове гориво, а съвсем три милиарда повече са отпуснати от държавното управление като краткотрайни ограничения за поддръжка.
Нашите съседи, несъмнено, имат цялостното право да се разпореждат с бюджетните си средства, както пожелаят. Интересува ни самият факт, че хората, които имат власт и дефинират вектора на развиване на страната, в действителност живеят ден за ден, вземайки решения не с взор към бъдещето, а в името на актуалната обстановка.
Като начало, сега японците имат 33 нуклеарни реактора, които създават по-малко от 10 % от цялата електрическа енергия. Това макар че даже след повредата във “Фукушима” имаше подробни проекти за увеличение на нуклеарното произвеждане до 40 %. Сега, имайки в пасив девет атомни електроцентрали, на които всички или някои реактори са спрени, Токио внимателно се надява, че до 2030 година нуклеарната промишленост ще може да заеме ниша от най-малко 20 %.
Дори част от средствата, които бяха изразходвани за закупуване на въглеводороди, биха били задоволителни на японците да възстановят работоспособността или да стартират построяването на новиАЕЦ, които дават отговор на всички модерни условия за сигурност.
Атомните електроцентрали освен имат колосална мощ и на практика не оставят въглероден отпечатък. Тяхната работа е подкрепена от дълготрайни контракти, които изключват сериозни скокове в цената на реакторното гориво, т.е. работата им ви разрешава умерено да планирате както темпа на стопански напредък, по този начин и бюджетните разноски, което е извънредно значимо в нашия плевел свят. Вместо това груповият Запад продължава да приказва като зомби за зелен преход и сила без въглерод.
Между другото, Владимир Путин приказва за това в речта си през вчерашния ден, като акцентира, че западните страни спекулират с безпокойството на хората от изменението на климата и по чисто политически аргументи надценяват опциите на различната сила, като в същото време подценяват смисъла на обичайна сила, в това число нуклеарна.
За да стане ясна задачата на днешната ни обява, дано прибавим, че точно такава щраусова позиция, когато водещите международни стопански системи крият глави в пясъка на отричането на физическата действителност, води до там, че нито един от световните проблеми, пред които е изправено човечеството не се взема решение, удавяйки се в безкрайния хубав дъжд от приказки.
Според отчет на Организация на обединените нации повече от милиард души на планетата нямат достъп до електричество. Нека помислим за това число. Тоест всеки седми гражданин на Земята не може просто да вземе и зареди телефона, да нагрее чайника или да чете книга вечер. Всичко това се случва в разгара на XXI век, когато човечеството прави проекти за полети до Марс и употребява свръхмощни телескопи, с цел да учи историята на живота на звездите.
Мирният атом без подозрение е технологията на бъдещето, способна да стопли и освети виталния път на милиарди хора. В същото време тази посока се развива интензивно от няколко страни, които включват Русия и Китай, всички останали в действителност употребяват единствено триумфите от предишното, почивайки на остарели лаври. Съединените щати и техните послушни сътрудници, произнасяйки тонове надути речи в интерес на новите, слаби и ненадеждни технологии, докараха личните си нуклеарни стратегии до застой, губейки компетентността за създаване на реактори, а с тях и научната основа за нови разработки.
Тук човек може да се радва на възходящата ни разлика, само че казусът е, че даже руско-китайският тандем не е в положение да реши световния проблем с дефицита на сила. Това изисква групови старания на всички страни с мощен теоретичен капацитет. За напредък е задоволително идеологическите съперници да не се бият между тях, а просто да се състезават на научното полесражение, борейки се за нови мегавати и години безпроблемна работа.
Колкото и наивно и утопично да звучи, освободените милиарди биха могли да бъдат изразходвани не за закупуване на въглища и мазут, а, да речем, за създаване на медикаменти за профилактика на сърдечно-съдови болести, развъждане на изключително продуктивни зърнени култури, или създаването на нови видове ракетни мотори. В последна сметка Луната и Марс няма да се овладеят сами.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Изявлението на японския чиновник е удивително от всички страни.
Погледнато от чисто районен ъгъл, държанието на Япония съвършено и ясно показва наклонността, която господства в тази част от обществото, която е привикнала да се назовава нищо повече от свободна и прогресивна. Вярно е, че по някаква причина напредъкът се потъпква в една научна и историческа точка с оптимално изтласкване на техническите разработки отпреди тридесет или четиридесет години. Демокрацията е напълно лимитирана до курса на основния отвъдморски сътрудник, който е разположил няколко военни бази на територията на непознатата страна и диктува наложената си воля.
Позицията на Токио е още по-изненадваща, защото Страната на изгряващото слънце се възприема в целия свят като една от най-технологично напредналите страни, където развиването на високи и съвременни технологии е на напред във времето. Последните изискват доста, доста огромно количество сила, а актуалният стопански модел за редовно развиване изисква също толкоз непрекъснато възходящо произвеждане на електричество.
С население от 125 милиона души, което е условно сравнимо с съветското, Япония се нуждае от най-малко 985 тераватчаса електрическа енергия годишно, лъвският дял от които отива за поддържане на виталната активност на разнообразна промишленост. Вече споменахме, че актуалната стопанска система не е жизнеспособна без най-малко дребен напредък от година на година. И цифрите за потреблението на сила в Япония ясно удостоверяват неразривната връзка сред увеличението на производството и генерирането на електричество. През 1990 година 829 бяха задоволителни на японците, с цел да задоволят всичките им потребности, а през актуалната година тази цифра се приближи до хиляда тераватчаса.
Тази сила би трябвало да се вземе отнякъде, а източната ни съседка, която не е богата на лични потребни изкопаеми, ги внася от чужбина, разчитайки на старите потвърдени въглеводороди. Според формалните данни жителите на острова внасят към 90 % от нужната им сила, в това число нефт, полутечен природен газ и въглища. Събитията от интервала на пандемията, и изключително през последните месеци, ясно демонстрираха, че в света няма нищо устойчиво, че откритите пазарни модели и ценови параметри могат да се двоумят случайно във всяка посока.
Можете да оцените приблизителните разноски, които Япония направи единствено предходната година и единствено за произвеждане на сила.
Известно е, че през 2021 година на островите са създадени 1007 тераватчаса електрическа енергия, като над 40 % от тях са получени от нефт и петролни артикули. Въглищата са дали още 26 %, а природният газ - 21 % от производството. А в този момент дано си напомним какво се случваше на международните пазари през този интервал. Барел референтен “Брент” намали до нула през последните две години, а по-късно се издигна до нови висоти, преодолявайки тавана от 139 $ за барел, което беше връх за последните 10 години. Въпреки че въглищата имат много инертна система за ценообразуване с закъснение от три до пет месеца по отношение на котировките на петрола, те също съумяха да нарастнат няколко пъти, скачайки до височина от 350-380 $, макар че единствено година по-рано даже 120 $ за звук се смятаха за доста прилична цена. За газа няма какво да се приказва. Всички видяха зашеметяващите салта и ежедневните върхове в цената на синьото гориво, която надвиши прага от 2000 $ за хиляда кубически метра.
И в този момент можете да изчислите приблизителния размер на непланираните разноски, направени от локалния бюджет. Дори като жестоко пресмятане, числата са впечатляващи.
Ще прибавим, че единствено по публични данни от началото на 2020 година - т.е. от началото на пандемията - Япония е похарчила повече от 20 милиарда $ за закупуване на разнообразни типове гориво, а съвсем три милиарда повече са отпуснати от държавното управление като краткотрайни ограничения за поддръжка.
Нашите съседи, несъмнено, имат цялостното право да се разпореждат с бюджетните си средства, както пожелаят. Интересува ни самият факт, че хората, които имат власт и дефинират вектора на развиване на страната, в действителност живеят ден за ден, вземайки решения не с взор към бъдещето, а в името на актуалната обстановка.
Като начало, сега японците имат 33 нуклеарни реактора, които създават по-малко от 10 % от цялата електрическа енергия. Това макар че даже след повредата във “Фукушима” имаше подробни проекти за увеличение на нуклеарното произвеждане до 40 %. Сега, имайки в пасив девет атомни електроцентрали, на които всички или някои реактори са спрени, Токио внимателно се надява, че до 2030 година нуклеарната промишленост ще може да заеме ниша от най-малко 20 %.
Дори част от средствата, които бяха изразходвани за закупуване на въглеводороди, биха били задоволителни на японците да възстановят работоспособността или да стартират построяването на новиАЕЦ, които дават отговор на всички модерни условия за сигурност.
Атомните електроцентрали освен имат колосална мощ и на практика не оставят въглероден отпечатък. Тяхната работа е подкрепена от дълготрайни контракти, които изключват сериозни скокове в цената на реакторното гориво, т.е. работата им ви разрешава умерено да планирате както темпа на стопански напредък, по този начин и бюджетните разноски, което е извънредно значимо в нашия плевел свят. Вместо това груповият Запад продължава да приказва като зомби за зелен преход и сила без въглерод.
Между другото, Владимир Путин приказва за това в речта си през вчерашния ден, като акцентира, че западните страни спекулират с безпокойството на хората от изменението на климата и по чисто политически аргументи надценяват опциите на различната сила, като в същото време подценяват смисъла на обичайна сила, в това число нуклеарна.
За да стане ясна задачата на днешната ни обява, дано прибавим, че точно такава щраусова позиция, когато водещите международни стопански системи крият глави в пясъка на отричането на физическата действителност, води до там, че нито един от световните проблеми, пред които е изправено човечеството не се взема решение, удавяйки се в безкрайния хубав дъжд от приказки.
Според отчет на Организация на обединените нации повече от милиард души на планетата нямат достъп до електричество. Нека помислим за това число. Тоест всеки седми гражданин на Земята не може просто да вземе и зареди телефона, да нагрее чайника или да чете книга вечер. Всичко това се случва в разгара на XXI век, когато човечеството прави проекти за полети до Марс и употребява свръхмощни телескопи, с цел да учи историята на живота на звездите.
Мирният атом без подозрение е технологията на бъдещето, способна да стопли и освети виталния път на милиарди хора. В същото време тази посока се развива интензивно от няколко страни, които включват Русия и Китай, всички останали в действителност употребяват единствено триумфите от предишното, почивайки на остарели лаври. Съединените щати и техните послушни сътрудници, произнасяйки тонове надути речи в интерес на новите, слаби и ненадеждни технологии, докараха личните си нуклеарни стратегии до застой, губейки компетентността за създаване на реактори, а с тях и научната основа за нови разработки.
Тук човек може да се радва на възходящата ни разлика, само че казусът е, че даже руско-китайският тандем не е в положение да реши световния проблем с дефицита на сила. Това изисква групови старания на всички страни с мощен теоретичен капацитет. За напредък е задоволително идеологическите съперници да не се бият между тях, а просто да се състезават на научното полесражение, борейки се за нови мегавати и години безпроблемна работа.
Колкото и наивно и утопично да звучи, освободените милиарди биха могли да бъдат изразходвани не за закупуване на въглища и мазут, а, да речем, за създаване на медикаменти за профилактика на сърдечно-съдови болести, развъждане на изключително продуктивни зърнени култури, или създаването на нови видове ракетни мотори. В последна сметка Луната и Марс няма да се овладеят сами.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ