Светът преминава през една от най-мащабните трансформации в историята на

Светът минава през една от най-мащабните трансформации в историята на човечеството. Предизвикателствата пред стопанската система, здравето, работата, връзките са неизбежни и придобиването на умения за възобновяване от огромни рецесии е най-важният аспект на личностното развиване. Способността на хората, общностите, обществата и организациите да посрещат несигурността и да ръководят измененията се трансформира в ключ към бъдещето. Но устойчивостта е не просто дарба за бързо възобновяване. В бизнеса устойчивостта е обвързвана със оправянето с шокове, рецесии и провокации, като в това време е и непрестанно адаптиране за реализиране на напредък. Истински устойчивите организации и бизнеси не просто устояват на рецесии и промени и излизат от тях по-добри. Те процъфтяват във враждебна среда, показват се доста по-добре от съперниците си и реализират интензивен прогрес в новата действителност, оставяйки всички останали обратно. измежду мениджъри на компании демонстрира, че способността за отговор на рецесии не е задоволителна и доста от фирмите са насочени към цялостна тактика за резистентност, включваща всички аспекти като организация и вериги на доставки, създаване на просвета на сигурност, технологии, финанси, човешки запаси. Те построяват и надграждат своята просветеност за бъдещето. Макро и физическа резистентност на България За 2024-та година България заема 49-то място в FM Global Resilience Index. Индексът мери устойчивостта на 130 страни, като преглежда две съществени категории фактори – макро и физически. Макро факторите, включени в показателя, са: · Продуктивност · Разходи за здравеопазване · Образование · Инфлация · Политически риск · Корупция · Енергиен интензитет · Отделяне на парникови газове · Воден стрес · Ниво на урбанизация · Логистика · Интернет потребление Физическите факторите от своя страна са: · Изложеност на риск от климатични промени · Изложеност на климатични рискове · Качество на инфраструктурните усъвършенствания свързани с климата · Изложеност на риск от земетресения · Качество на инфраструктурните усъвършенствания свързани с риска от пожари · Киберсигурност В класацията България е освен последната страна в Европейски Съюз по индикатори с обща оценка 65.7, само че е на 6 места по-назад от Гърция (43-то място), която е предпоследната страна членка в класацията. Изпреварват ни Саудитска Арабия, ОАЕ и Уругвай. В Топ 5 на най-устойчивите страни в света влизат Дания, която се изкачва на 1-во място спрямо 2020 година с оптимален резултат (100.0). Люксембург губи позиция и се подрежда на 2-ро място (99.9). Сингапур отбелязва забележителен прогрес за последните четири години и се изкачва до 3-та позиция. Топ 5 се добавя от Швейцария и Германия. По отношение на макро факторите България се показва добре в областите на: Разходи за опазване на здравето (изчислено по паритет на покупателна дарба (ppp), прекарано време в просветителната система, инфлация,  където не се отбелязва огромна смяна в равнището на инфлация спрямо миналата година, интернет ползване, равнище на урбанизация, воден стрес (отбелязва наличността на водни запаси, като страната има достатъчно), и също ниско равнище на обособяване на нездравословни излъчвания, като % от Брутният вътрешен продукт, както и енергиен интензитет (енергийна консумация на единица производителност). Страната се показва доста по-зле в категориите: · Продуктивност (БВП по ppp на глава от населението), където страната заема 55-то място с едвам 22.7 пункта. · Политически риск - пресмята вероятността държавното управление да бъде дестабилизирано или свалено с неконституционни средства, в това число политически стимулирано принуждение и тероризъм. България заема 54-то място по този индикатор. · Контрол на корупцията – пресмята степента, до която публичната власт се употребява за персонално облагодетелстване, в това число завземане на страната от елитарни и частни ползи. В тази категория с 36.8 пункта България заема още по-ниска позиция – 70-та и е последна измежду страните членки на Европейски Съюз, където междинното равнище е 63.3, което пък от своя страна е занижено заради високите равнища на корупция в страните-членки от Източна Европа. Данни: FM Global Resilience Index 2024; Анализ и графика: БСК · Логистика – прави оценка какъв брой елементарно протича износа от България, като се взема поради инфраструктурата, наличност на логистични услуги и трудностите, които произтичат от обществения бранш. По отношение на този фактор България е отвън топ 50 и заема 58-ма позиция. Устойчиво ли е българското общество? Според World Risk Poll Resilience Index 2024 на Lloyd’s Register Foundation България заема 105-та позиция от 141 страни. В съпоставяне с 2021-ва година България пропада надолу с цели 28 позиции. Челната позиция е за Кувейт, следван от Виетнам, Норвегия, Сингапур, Швеция и Швейцария. Непосредствено след България остават Камерун, Гана, Либерия, Северна Македония и Колумбия. Северна Македония е и единствената европейска страна с по-нисък показател на резистентност от България. Последната позиция е за Афганистан, а предпоследната – за Йемен. Индексът мери устойчивостта на равнища субект, домакинство, общественост и общество, като се изследват равнище на обучение, лична успеваемост за справяне с непредвидени събития и промени, персонални финансови активи, достъп до връзки, обмисляне и подготовка, равнище на взаимопомощ в общността, достъп до инфраструктура, равнище на дискриминация, мрежи за сигурност и отбрана на популацията при бедствия и повреди, степен на доверие в институциите (военни и полиция, правосъдна система, държавно управление, почтеност на изборните процеси). България е отпред на класацията за групата страни, записали максимален спад в показателя за обща резистентност с минус 10 пункта по отношение на 2020 година и оставя надалеч след себе си Еквадор, който се подрежда на второ място на страните с максимален спад в показателя на резистентност с -7 пункта спад по отношение на 2020. Групата се добавя от Хърватска, Мароко, Северна Македония, Лаос, Полша, Египет, Сърбия и Словакия. Въпреки спада в устойчивостта при тези страни би трябвало да се означи, че изходните позиции на множеството от тях са по-високи и остават по-напред в общия ранкинг от България. Графиката демонстрира позицията на България за обособените четири равнища. От нея се вижда пропадането на устойчивостта на равнище обособен субект, на равнище общественост и на равнище общество. Това на процедура значи, че българското общество не е квалифицирано да се оправи с огромни рецесии и да излезе от такива по-силно и с по-добри позиции. Всъщност показателят отразява станалия известен израз „ всеки самичък си преценява “, което се показва в ниските равнища на взаимопомощ и все по-ниското доверие в институциите. Единственият индикатор, който бележи растеж е устойчивостта на семействата, което е обяснимо, защото при тях се мери растежа на приходите на домакинство, активите на домакинство като лично жилище, земя и запаси, както и достъпа до връзки. Според World Risk Report 2023 България не е изложена на рискови опасности, само че неналичието на качества за акомодация съставлява сериозен риск за дълготрайната резистентност на страната. Способностите за акомодация според показателя включват индикатори, свързани с вложения, качество на образованието и капацитет за нововъведения. В същото време уязвимостта понижава силите за резистентност на българското общество. Уязвимостта се мери като цялост от трите знака неустойчивост, липса на дарба за справяне и липса на дарба за акомодация. От графиката по-долу ясно се вижда, че растящата неустойчивост и липса на дарба за акомодация директно въздействат на нарасналата накърнимост към опасности. Този разбор кореспондира и с позицията на България в показателя на Lloyd’s Register Foundation, обяснена нагоре, обвързвана със способността на индивида и общността за отговор и справяне с провокациите. Какво значи това за бизнеса? Анализът сочи, че във връзка с чисто физически фактори, свързани с устойчивостта, като достъп до естествени запаси, чиста вода, храна, енергийни мощности, България има изходна база да се оправи с рисковете, пред които е изправена. Не по този начин стои въпросът, обаче, с човешките запаси. Различните показатели, измерващи световната резистентност и включващи в себе си човешкия фактор, неизбежно отразяват все по-силно намаляващата дарба на българското общество да бъде стабилно на неустановеност и да капитализира опциите, произлизащи от измененията. Докато динамичността в международен мащаб прави обществата на обособените страни по-сплотени и мощни, в българското общество е налице и ясно забележима противоположната наклонност. Бизнесът се прави от хора. Ето за какво самостоятелните умения, свързани с грамотността за бъдещето и устойчивостта на обществото при справяне с несигурността и ръководството на промени са основни освен за триумфа на обособения субект, само че и за триумфа на фирмите. Непредставително изследване на БСК от 2020-та година измежду български компании дали са подготвени за бъдещето демонстрира, че множеството от тях са разпознали несигурността и рисковете за своя бизнес, само че нямат проекти за справяне с измененията и изчакват да видят посоката на развиване и добре завършени трендове, с цел да подхващат стъпки. Такава нерешителност от една страна е рационална и разумна, само че от друга значи изпускане на положителни благоприятни условия за напредък и безконечна позиция на догонващ. Умението да се направлява несигурността и да се прегърне смяната е залог за пазарно водачество и високо позициониране в идващите години. Без съществени вложения в човешкия капацитет, като се стартира от възпитаване на полезности и висока степен на обучение, в това число определяне на меритокрация, способността на обществото да се оправя с провокациите ще продължава да понижава. Липсата на готови фрагменти и нуждата от промени на просветителната система са най-належащото за решение предизвикателство пред България, а вложенията в усилване на връзката наука-бизнес и възпитаването на просвета за предприемачество и нововъведения във всички браншове на стопанската система, съчетани със съответната ценностна система са основни за устойчивостта на цялото общество. По публикацията работиха Христина Каспарян и Миряна Недева от Център „ Международно икономическо съдействие “ в БСК.