Сребреница 29 години по-късно: Раните не зарастват, хора още издирват убитите си роднини
Светът уважава жертвите на геноцида в Сребреница преди 29 години. Тогава близо 8000 мъже и момчета мюсюлмани са избити от сръбските сили в Босна под командването на военачалник Ратко Младич и Радован Караджич. Това е най-голямото кръвопролитие на цивилни в Европа след Втората международна война.
Раните още са отворени и кървят. Дори през днешния ден преди възпоменателната гала в Поточари бяха заровени 14 разпознати жертви. А някои не престават да търсят околните си. Така е и в фамилията на Сабра Муич - тя е изгубила двамата си синове, майка си, а през днешния ден се моли само да открият тялото на брачна половинка ѝ, с цел да може да го погребе.
" Това е брачният партньор ми - Мустафа Муич. Син на Рамо Муич. Роден 1949 година Изчезна в Скелани на 16 януари, петък. И в никакъв случай не узнах нищо за него. Искам да науча. Да го погреба... Това е по-големият ми наследник, Муйо. 72-ри набор. А това е по-малкият, Хусеин ", споделя Сабра.
Енис Мустафич от Мемориалния център " Сребреница – Поточари " също споделя за своята орис и други, сходни на неговата.
" Знаете ли, имаше към пет хиляди от нас, които бяхме изгонени от Сребреница на това място, където живеех. И видях толкоз доста деца без един или двама родители. Виждах себе си във всяко от тези деца. Защото споделяхме една и съща орис. И в този момент, след толкоз години, когато ги срещам на улицата, те са възрастни хора, като мен, доста сполучливи хора. Всички ние сме свързани с една единствена дума - Сребреница ".
Повратните мигове на шефа на Мемориалния център Емир Сулягич също са доста.
" Когато видях през лятото на 1992 година по какъв начин станахме изцяло безразлични, минавайки около постройката на Градската кръчма, където виждахме безусловно части човешка плът, заковани от шрапнели. Но те бяха прекомерно високо, с цел да може някой да ги смъкна, и по този начин си останаха. Ние не желаеме да влачим народа си към предишното. Не желаем да завлечем нашата общественост и нашата страна в предишното. Искаме да извлечем поучения от това място. И да сме сигурни, че са научени, до момента в който още сме живи. Защото не можем да сме сигурни, че те ще бъдат научени, откакто умрем ".
В края на май Общото заседание на Организация на обединените нации одобри резолюция, с която разгласи датата 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница през 1995 година
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Раните още са отворени и кървят. Дори през днешния ден преди възпоменателната гала в Поточари бяха заровени 14 разпознати жертви. А някои не престават да търсят околните си. Така е и в фамилията на Сабра Муич - тя е изгубила двамата си синове, майка си, а през днешния ден се моли само да открият тялото на брачна половинка ѝ, с цел да може да го погребе.
" Това е брачният партньор ми - Мустафа Муич. Син на Рамо Муич. Роден 1949 година Изчезна в Скелани на 16 януари, петък. И в никакъв случай не узнах нищо за него. Искам да науча. Да го погреба... Това е по-големият ми наследник, Муйо. 72-ри набор. А това е по-малкият, Хусеин ", споделя Сабра.
Енис Мустафич от Мемориалния център " Сребреница – Поточари " също споделя за своята орис и други, сходни на неговата.
" Знаете ли, имаше към пет хиляди от нас, които бяхме изгонени от Сребреница на това място, където живеех. И видях толкоз доста деца без един или двама родители. Виждах себе си във всяко от тези деца. Защото споделяхме една и съща орис. И в този момент, след толкоз години, когато ги срещам на улицата, те са възрастни хора, като мен, доста сполучливи хора. Всички ние сме свързани с една единствена дума - Сребреница ".
Повратните мигове на шефа на Мемориалния център Емир Сулягич също са доста.
" Когато видях през лятото на 1992 година по какъв начин станахме изцяло безразлични, минавайки около постройката на Градската кръчма, където виждахме безусловно части човешка плът, заковани от шрапнели. Но те бяха прекомерно високо, с цел да може някой да ги смъкна, и по този начин си останаха. Ние не желаеме да влачим народа си към предишното. Не желаем да завлечем нашата общественост и нашата страна в предишното. Искаме да извлечем поучения от това място. И да сме сигурни, че са научени, до момента в който още сме живи. Защото не можем да сме сигурни, че те ще бъдат научени, откакто умрем ".
В края на май Общото заседание на Организация на обединените нации одобри резолюция, с която разгласи датата 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница през 1995 година
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ