AI революция: Ще стане ли България „инкубатор на мозъци" или ще остане в дигиталното минало
Светът не просто препуска, а безусловно спринтира в конкуренцията за преодоляване на изкуствения разсъдък. В този конфликт се обрисуват три радикално разнообразни философии: американската, задвижвана от рисковия капитал и бързата печалба; китайската, подчинена на държавния контрол; и европейската, която залага на хуманноцентричен модел, в който етиката и индивидът са в центъра. За България този миг е кръстопът сред шанса за стопански скок и заплахата от съдбовно институционално закъснение.
Прочетете още
Европейският правилник за изкуствения разсъдък (AI Act) трансформира радикално разпоредбите на играта, като престава да преглежда изкуствения разсъдък просто като програмен продукт. Вече става дума за пригодим артикул, систематизиран съгласно риска, който носи за обществото – от най-малък до недопустим. Докато в Съединени американски щати държавното управление оставя фирмите да се развиват свободно, Европа изисква бистрота и човешки контрол над високорисковите системи.
„ Европейците знаят какво е да нямаш персонален живот... те са свръхчувствителни към това по културни аргументи “, изяснява проф. Ану Брадфорд пред POLITICO, визирайки историческите контузии от тоталитарното наблюдаване през 20-и век. Тази нерешителност обаче има своята цена: 80% от вложенията в генеративен ИИ отиват към американски компании, а Европа към този момент губи гении, които бягат към Силициевата котловина в търсене на по-малка регулаторна тежест.
България се намира в странна обстановка – разполагаме със сериозна инфраструктура, в това число суперкомпютър в София Тех Парк, само че страдаме от изострен недостиг на готови хора. В изявленията за Българска телеграфна агенция адвокати предизвестяват за сериозна непросветеност в правосъдната система и показват, че българските съдии са софтуерно некомпетентни. Делата, свързани с изкуствен интелект, доста скоро ще се появят и тогава този минус ще има голям юридически резултат. „ Ако правораздаването ни към момента се затруднява с тривиални разногласия за интернет домейни, рискът от безредно и репресивно правоприлагане по отношение на новаторските компании е действителен “, казжат те.
Още по-сериозен е казусът в органите за следствие, където неналичието на експерти води до нулева разкриваемост на закононарушения, осъществени посредством ИИ. „ Реакцията на прокуратурата и ГДБОП е нулева “, споделят те във връзка десетките сигнали за блокчейн измами.
Много български компании живеят с рисковата илюзия, че имат време за подготовка до 2026 година. Експертът по киберсигурност Ясен Танев обаче показва основната дата 2 август 2025 година. Тогава влизат в действие разпоредбите за всеобщо употребяваните системи като ChatGPT, и всеки бизнес, употребяващ чатботове или цифрови асистенти, ще попадне под ударите на закона.
В момента у нас царува липса на „ AI хигиена “ – компаниите всеобщо подават чувствителни данни към обществени модели, които ги „ запомнят “ вечно. Танев съпоставя ненаблюдавания ИИ с домакински любим, оставен без надзор:
„ Това е като да оставите чинчила в къщата си без контрол за една седмица и без храна. Тя ще нагризе всичко... и планът ви за „ нов дом “ ще е погубен “, споделя той.
Проучванията на Института по обществена администрация демонстрират, че 65% от чиновниците в България са в „ сивата зона “ – те нито отхвърлят, нито интензивно одобряват технологията, а просто не знаят по какъв начин да я употребяват. За разлика от други страни, където има полярни отзиви, в България главната спънка е неналичието на убеденост.
Добър и позитивен пример са българските учители, които показват мощна мотивация за образование в областта на ИИ. Това е основен сигнал, че България може да трансформира образованието в мотор на смяната. „ България е идеално място за развъждане на мозъци “, счита Танев, наблягайки, че гениите се притеглят не от „ бетон и кабели “, а от качество на живот, народна власт и добра храна.
Бъдещето на страната ни зависи от това дали ще успеем да преминем от безвъзмездни, рискови принадлежности към професионални и сигурни решения. ИИ е основан на човешкия опит и в случай че индивидът спре да иновира и мечтае, технологията ще „ залинее “. Смисълът на новата ера е в цената на продуктите, „ създадени от хора “ (made by humans), където машината единствено усъвършенства времето ни.
Успехът на България в тази гражданска война изисква правоприлагащите органи да спрат да бъдат „ плашила “ и да станат способени сътрудници на бизнеса. В последна сметка, изборът е наш: дали ще бъдем страна на нископлатения труд или среда с висока добавена стойност и работеща народна власт. Защото, както споделя Ясен Танев: „ Без народна власт знамение не става “.
Прочетете още
Европейският правилник за изкуствения разсъдък (AI Act) трансформира радикално разпоредбите на играта, като престава да преглежда изкуствения разсъдък просто като програмен продукт. Вече става дума за пригодим артикул, систематизиран съгласно риска, който носи за обществото – от най-малък до недопустим. Докато в Съединени американски щати държавното управление оставя фирмите да се развиват свободно, Европа изисква бистрота и човешки контрол над високорисковите системи.
„ Европейците знаят какво е да нямаш персонален живот... те са свръхчувствителни към това по културни аргументи “, изяснява проф. Ану Брадфорд пред POLITICO, визирайки историческите контузии от тоталитарното наблюдаване през 20-и век. Тази нерешителност обаче има своята цена: 80% от вложенията в генеративен ИИ отиват към американски компании, а Европа към този момент губи гении, които бягат към Силициевата котловина в търсене на по-малка регулаторна тежест.
България се намира в странна обстановка – разполагаме със сериозна инфраструктура, в това число суперкомпютър в София Тех Парк, само че страдаме от изострен недостиг на готови хора. В изявленията за Българска телеграфна агенция адвокати предизвестяват за сериозна непросветеност в правосъдната система и показват, че българските съдии са софтуерно некомпетентни. Делата, свързани с изкуствен интелект, доста скоро ще се появят и тогава този минус ще има голям юридически резултат. „ Ако правораздаването ни към момента се затруднява с тривиални разногласия за интернет домейни, рискът от безредно и репресивно правоприлагане по отношение на новаторските компании е действителен “, казжат те.
Още по-сериозен е казусът в органите за следствие, където неналичието на експерти води до нулева разкриваемост на закононарушения, осъществени посредством ИИ. „ Реакцията на прокуратурата и ГДБОП е нулева “, споделят те във връзка десетките сигнали за блокчейн измами.
Много български компании живеят с рисковата илюзия, че имат време за подготовка до 2026 година. Експертът по киберсигурност Ясен Танев обаче показва основната дата 2 август 2025 година. Тогава влизат в действие разпоредбите за всеобщо употребяваните системи като ChatGPT, и всеки бизнес, употребяващ чатботове или цифрови асистенти, ще попадне под ударите на закона.
В момента у нас царува липса на „ AI хигиена “ – компаниите всеобщо подават чувствителни данни към обществени модели, които ги „ запомнят “ вечно. Танев съпоставя ненаблюдавания ИИ с домакински любим, оставен без надзор:
„ Това е като да оставите чинчила в къщата си без контрол за една седмица и без храна. Тя ще нагризе всичко... и планът ви за „ нов дом “ ще е погубен “, споделя той.
Проучванията на Института по обществена администрация демонстрират, че 65% от чиновниците в България са в „ сивата зона “ – те нито отхвърлят, нито интензивно одобряват технологията, а просто не знаят по какъв начин да я употребяват. За разлика от други страни, където има полярни отзиви, в България главната спънка е неналичието на убеденост.
Добър и позитивен пример са българските учители, които показват мощна мотивация за образование в областта на ИИ. Това е основен сигнал, че България може да трансформира образованието в мотор на смяната. „ България е идеално място за развъждане на мозъци “, счита Танев, наблягайки, че гениите се притеглят не от „ бетон и кабели “, а от качество на живот, народна власт и добра храна.
Бъдещето на страната ни зависи от това дали ще успеем да преминем от безвъзмездни, рискови принадлежности към професионални и сигурни решения. ИИ е основан на човешкия опит и в случай че индивидът спре да иновира и мечтае, технологията ще „ залинее “. Смисълът на новата ера е в цената на продуктите, „ създадени от хора “ (made by humans), където машината единствено усъвършенства времето ни.
Успехът на България в тази гражданска война изисква правоприлагащите органи да спрат да бъдат „ плашила “ и да станат способени сътрудници на бизнеса. В последна сметка, изборът е наш: дали ще бъдем страна на нископлатения труд или среда с висока добавена стойност и работеща народна власт. Защото, както споделя Ясен Танев: „ Без народна власт знамение не става “.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ