Синият е най-редкият цвят в природата. Но как го виждаме там, където в действителност него го няма?
Светът на природата е изпълнен с разнообразни багри. Зелени поля, слънчевожълти цветя, червени птици, блестящи синьо-зелени бръмбари, оранжеви пеперуди – всякога, когато излезем на открито, виждаме цяла палитра от цветове. Но забелязвали ли сте от време на време, че някои цветове са по-често срещани в природата от други? Така да вземем за пример зеленото и кафявото са на всички места, само че синьото (ако не броим небето и водата) е същинска необичайност. Учените смятат, че синьото е най-редкият цвят в природата. Нещо повече, окото ни постоянно се заблуждава: това, което виждаме като „ синьо “, може да е просто игра на светлината.
Повечето специалисти по зрение и цветово усещане считат, че синият цвят е най-редкият в природата Как в действителност възприемаме цветовете?
Светлината, която възприемаме като бяла, в действителност е формирана от всички забележими цветове. Но не всички типове светлина са налични за нашето око. Така да вземем за пример инфрачервената светлина има прекомерно огромна дължина на вълната, а ултравиолетовата светлина – прекомерно дребна дължина на вълната. Видимият набор се намира тъкмо по средата.
Илюстрация на спектъра на забележимата светлина и другите електромагнитни талази Когато светлината попадне върху даден обект, той гълтам по-голямата част от вълните и отразява част от тях. Именно тези отразени талази виждаме като цвят. Така да вземем за пример синьото одеяло на леглото ви отразява единствено сините талази и гълтам всички останали. Сините светлинни талази се отразяват и попадат в очите ни.
В окото светлината попада върху специфични кафези, наречени колбички, които се намират в ретината. Когато светлината от одеялото попадне върху колбичките в очите ви, вие възприемате одеялото като синьо. Само към 2% от колбичките са чувствителни към синята светлина, до момента в който 64% реагират на алената, а 32% – на зелената. Именно по тази причина синьото ни се коства толкоз необичаен и необикновен цвят.
Защо синьото е редкият цвят в природата?
Пеперуда от рода Morpho на семейство Nymphalidae Повечето цветове се срещат много постоянно в природата. Но синьото е изключение. За да наподобява едно растение или животно синьо, то би трябвало да гълтам другите дължини на вълните на светлината.
Колкото повече се доближаваме до инфрачервената светлина, толкоз по-ниска е нейната сила. Колкото повече се приближавате до ултравиолетовата светлина, нейната сила доста се усилва. За да наподобява даден обект наследник, той би трябвало да съдържа молекула, която гълтам единствено малко количество сила. Тези молекули нормално са огромни, доста комплицирани и доста сложни за основаване, тъй че не се срещат постоянно в природата.
Синьото в животинския свят
Известни ли са ви сини животни? На разум ни идва може би само синята птица и гореспоменатата пеперуда морфо.
Но в реалност множеството сини животни нямат наследник пигмент, техният цвят е просто оптическа заблуда. Само към 1% от животните в действителност са сини.
Синята пеперуда и синята отровна жаба са измежду дребното животни, които фактически създават наследник пигмент.
Синята дървесна жаба, наричана още синя отровна жаба Ще се изненадате, само че няма същински сини птици. При множеството от тези животни (птици, пеперуди и др.) синьото е така наречен систематичен цвят. Това значи, че подредбата на кератиновите молекули в техните пера и люспи отразява светлината по избран метод. Дължините на вълните на тази отразена светлина наподобяват сини за нашите очи. Това е заблуда.
Кога една синя птица не е синя? Отговорът на този въпрос е постоянно. Всъщност няма такова нещо като синя птица. За да разберем за какво, изданието Smithsonian попита Скот Силет, биолог в Центъра за мигриращи птици на Смитсониън.
„ Червените и жълтите пера получават цвета си от действителни пигменти, които се назовават каротеноиди и се съдържат в храната, която птиците употребяват “, изяснява Скот Силет, биолог в Центъра за мигриращи птици на Смитсониън. „ Синьото е друго – нито един тип птици не може да създава синьо от пигментите. Синият цвят, който виждаме при птиците, се основава от метода, по който светлинните талази взаимодействат с перата и тяхната класификация на протеинови молекули, наречени кератин. С други думи, синьото е систематичен цвят. Различните кератинови структури отразяват светлината по разнообразни способи, с цел да се получат разнообразни нюанси на това, което очите ни възприемат като наследник цвят. Едно синьо перо под ултравиолетова светлина може да наподобява отмерено сиво за човешките очи. “
Ако разрушите структурата на перото или люспите (например смачкате перото на една синя сойка), те незабавно престават да отразяват единствено сините дължини на вълните. Без тази конструкция синьото изчезва и най-вероятно ще остане единствено сиво или кафяво.
Синьото в растителния свят
Цветът на Clitoria triplet При растенията синият цвят се основава от пигменти, наречени антоцианини. Тези молекули обаче са доста нестабилни: според от киселинността на почвата те могат да станат червени, лилави, сини и даже черни. Цветовете на хортензията да вземем за пример трансформират цвета си според от рН на почвата: в кисела среда те са по-сини, а в алкална – розови.
Истински сините растения се срещат извънредно рядко. В света има към 280 000 типа цъфтящи растения, а по-малко от 10% от тях цъфтят със сини цветове.
Учените считат, че сините цветове може да са изключително привлекателни за пчелите и други опрашители.
Синьото в света на минералите
Лазурит Сред минералите синият цвят също се среща прекомерно рядко. Лазуритът е един от тези редки камъни, които се срещат в природата. От епохи той се употребява за производството на сини бои и пигменти. Това е по този начин, тъй като лазуритът съдържа ултрамарин – необичаен натурален наследник пигмент. Цветът му се дължи на съществуването на трисулфидни йони, които отразяват синята светлина.
Други сини минерали, като азурит или тюркоаз, дължат цвета си на медта или на сярата. Но и тези камъни също са необичайност.
