Мирът започва с мен
Светът може да бъде прелестно място, светът може да бъде и извънредно място. Единствено от хората зависи.
Както звучи и началото на „ Повест за два града “ на Чарлс Дикенс:
„ Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на нелепостта, ера на религия, ера на безбожничество, години на светлина, години на мрак, пролетта на вярата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в противоположната посока “.
Атомната сила не убива сама, както и бомбите не се вършат сами, някой взема минералите от земята, с цел да ги трансформира в оръжие или употребява атомния разпад, с цел да заличава градове, вместо да ги осветява с електрическа сила. Въпрос на избор. Войната не съществува от единствено себе си. Стотици хиляди години еволюция и хиляди години цивилизация трябваше да са ни отдалечили от животинското до толкоз, че да не прокарваме стоманени остриета или да не пускаме дребни оловни части през главите на съседите си, тъй като се кланят на дух, който назовават по друг метод от нас, или тъй като приказват друг език, или тъй като са по-тъмни, по-светли, по-богати или по-бедни от нас.
Ама някак си… към момента го вършим. И по-лошото: някои го считат за бизнес, а други пък го вършат „ превантивно “ – сиреч, избързват да убият, с цел да не бъдат убити.
Като цяло мирът не наподобява по-малко отдалечен или по-малко нереален от – да речем – през 14 век. Нямаме доста прогрес. Но все забравяме едно: че мирът не се реализира от другите, а от нас.
Ама всички дружно. Не да чакаме съседите да ни подадат ръка за мир, с цел да я отхапем. Всички дружно. Не наподобява доста достижимо, само че въпреки всичко е хубаво да забележим дребните образци. Като ето този:
Тя се споделя Тамара Ретино, живее в Съединени американски щати, майка е на четири деца. Еврейка е. Има съседи палестинци. И се схващат, и се обичат, и си оказват помощ, и си пият дружно кафе.
Човек би трябвало съществено да се замисли какво има и какво няма в тази „ картинка “ и какво е особеното от това в истинската им земя – Палестина и Израел. Какво има в едно предградие в Бъфало, Ню Йорк (където живеят), което го няма в Израел и Палестина. Или какво няма в Бъфало, което пък го има в Израел и Палестина.
Явно нещо в уравнението е сбъркано и когато махнем „ хикс “ или „ игрек “, да речем, то си идва на мястото. Или като прибавим „ шурей “. Нещо пречи на палестинците и евреите да живеят като ето тези палестинци и евреи.
Написаното е от профила на Тамара във Facebook. То е малко, само че доста показателно за това по какъв начин може да бъде, само че по какъв начин несъмнено не е в истинската им татковина.
„ Аз съм еврейка. Съседката ми, Захиа, е палестинска мюсюлманка. Днес ѝ занесох саралия, домакински чай и една огромна орхидея за подарък. Тя ме прегърна и двете се разплакахме. Говорихме си дълго-дълго. Съпругът ѝ ми сервира арабско кафе, а тя ми сервира сарми. После ме изпратиха с още сърми, да си нося вкъщи; и с агнешко за Грег, подариха ми една куфия, дадоха ми и последна си торбичка с кафе с кардамон от Палестина на изпроводяк. Преди това ми споделиха какъв брой доста им харесва и какъв брой е благо от страна на Грег да чисти снега от пред къщата им. Тя ми даде обещание да ми направи кюнефе (това е обичаният ми палестински десерт).
Престанете да вършиме по този начин, че „ измененията “ да наподобяват теоретични и нереални. Те, измененията, са да почукаш на вратата на съседа си и да споделите пиянство на кафе със сладки. Те са да си разказвате и споделяте истории. Те са сърце до сърце, комшия до съседа. Ние всички сме хора. Всички желаеме място, което да назовем наш дом, желаеме нашите бебета и нашите баби да са в сигурност. Мирът стартира с мен “.
___________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Както звучи и началото на „ Повест за два града “ на Чарлс Дикенс:
„ Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на нелепостта, ера на религия, ера на безбожничество, години на светлина, години на мрак, пролетта на вярата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в противоположната посока “.
Атомната сила не убива сама, както и бомбите не се вършат сами, някой взема минералите от земята, с цел да ги трансформира в оръжие или употребява атомния разпад, с цел да заличава градове, вместо да ги осветява с електрическа сила. Въпрос на избор. Войната не съществува от единствено себе си. Стотици хиляди години еволюция и хиляди години цивилизация трябваше да са ни отдалечили от животинското до толкоз, че да не прокарваме стоманени остриета или да не пускаме дребни оловни части през главите на съседите си, тъй като се кланят на дух, който назовават по друг метод от нас, или тъй като приказват друг език, или тъй като са по-тъмни, по-светли, по-богати или по-бедни от нас.
Ама някак си… към момента го вършим. И по-лошото: някои го считат за бизнес, а други пък го вършат „ превантивно “ – сиреч, избързват да убият, с цел да не бъдат убити.
Като цяло мирът не наподобява по-малко отдалечен или по-малко нереален от – да речем – през 14 век. Нямаме доста прогрес. Но все забравяме едно: че мирът не се реализира от другите, а от нас.
Ама всички дружно. Не да чакаме съседите да ни подадат ръка за мир, с цел да я отхапем. Всички дружно. Не наподобява доста достижимо, само че въпреки всичко е хубаво да забележим дребните образци. Като ето този:
Тя се споделя Тамара Ретино, живее в Съединени американски щати, майка е на четири деца. Еврейка е. Има съседи палестинци. И се схващат, и се обичат, и си оказват помощ, и си пият дружно кафе.
Човек би трябвало съществено да се замисли какво има и какво няма в тази „ картинка “ и какво е особеното от това в истинската им земя – Палестина и Израел. Какво има в едно предградие в Бъфало, Ню Йорк (където живеят), което го няма в Израел и Палестина. Или какво няма в Бъфало, което пък го има в Израел и Палестина.
Явно нещо в уравнението е сбъркано и когато махнем „ хикс “ или „ игрек “, да речем, то си идва на мястото. Или като прибавим „ шурей “. Нещо пречи на палестинците и евреите да живеят като ето тези палестинци и евреи.
Написаното е от профила на Тамара във Facebook. То е малко, само че доста показателно за това по какъв начин може да бъде, само че по какъв начин несъмнено не е в истинската им татковина.
„ Аз съм еврейка. Съседката ми, Захиа, е палестинска мюсюлманка. Днес ѝ занесох саралия, домакински чай и една огромна орхидея за подарък. Тя ме прегърна и двете се разплакахме. Говорихме си дълго-дълго. Съпругът ѝ ми сервира арабско кафе, а тя ми сервира сарми. После ме изпратиха с още сърми, да си нося вкъщи; и с агнешко за Грег, подариха ми една куфия, дадоха ми и последна си торбичка с кафе с кардамон от Палестина на изпроводяк. Преди това ми споделиха какъв брой доста им харесва и какъв брой е благо от страна на Грег да чисти снега от пред къщата им. Тя ми даде обещание да ми направи кюнефе (това е обичаният ми палестински десерт).
Престанете да вършиме по този начин, че „ измененията “ да наподобяват теоретични и нереални. Те, измененията, са да почукаш на вратата на съседа си и да споделите пиянство на кафе със сладки. Те са да си разказвате и споделяте истории. Те са сърце до сърце, комшия до съседа. Ние всички сме хора. Всички желаеме място, което да назовем наш дом, желаеме нашите бебета и нашите баби да са в сигурност. Мирът стартира с мен “.
___________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ