Светът като че ли няма да е достатъчен за нашите

Светът сякаш няма да е задоволителен за нашите песни. Думите са на националната певица Евелина Христова след онлайн среща с американци, канадци и индийци, които желаят да усвоят неравноделното пеене. В майсторския клас взе участие и Виолета Маринова – друга от именитите солисти на хор " Мистерията на българските гласове ".

„ През 2017 година, по време на турнeто си в Съединени американски щати, хорът изнесе уъркшоп в Чикаго, който, несъмнено, бе присъствен. След началото на пандемията аз започнах да диря контакт с сходни институции, за образуване на онлайн уъркшопи “, споделя Бояна Бункова. Така, тя се свързва учреденото през 1957 година в Чикаго учебно заведение Old Town School of Folk Music.

„ Те доста се зарадваха, започнахме да обсъждаме програмата и, лека-полека, взехме решение какво да е наличието на уъркшопите. Първият, който организирахме, беше през април. Протече доста сполучливо и взехме решение още веднъж да създадем. Смятаме да продължим и есента “, споделя още Бункова. Признава, че пандемията е помогнала да се открият новите средства за този вид събития, давайки опция да се състоят, без да се пътува.

Снимка: Даниел Димитров

Разговорът с Виолета Мариова и Евелина Христова е незабавно след онлайн класа – за „ образованието “ през екран, за единствения концерт на „ Мистерията “ тази година и дали има вяра за културния живот, за това по какъв начин поддържат брилянтната форма на гласовете си, за откриването на нови достоверни песни и дали и за тях има тайнственост в българския фолклор, или тя е единствено за хората, които го слушат.

Допадна ли ви това самобитно онлайн образование?

(И двете в един глас – бел. а.) - В тази обстановка – да!

Евелина: Но не е същото като онлайн. Тези прекарвания не можем да си ги дадем с монитори и микрофони, на които пеем...

Виолета: Аз съм била 10 пъти оттатък океана. Съвсем друго е онлайн. Няма страст, няма тръпка...

Евелина: Не усещаме силата насреща, а това в действителност е връзката сред актьора и публиката. Затова на мен не ми подхожда този контакт, само че може би в действителност би трябвало да го приемем към този миг. И, в случай че има опция, да го вършим, тъй като това е нашата работа.

Виолета: Няма по какъв начин да опишеш възприятието, когато стоиш пред многохилядна аудитория...

А имате ли опит в преподаването?

Евелина: Аз от няколко години преподавам в едно софийско учебно заведение. Имам и хора с дечица от първи до четвърти клас. Така, че мога да кажа, че върша някакви стъпки в тази посока.

Сега се наложи да се образоваме и онлайн. Много е мъчно. Когато става въпрос за пеене, това си е съвсем губене на време...

Виолета: Когато детето носи гений, е много по-лесно, само че не всички са по този начин...

Евелина: Нито свиренето на инструмент, нито пеенето могат да се преподават онлайн. Да не приказваме за танците. Всички преподаватели бяхме шокирани и зашеметени от това, което ни се случи... Ако би трябвало да обобщим, хората на изкуството не са за тази работа. Те са за сцената.

Тази година „ Мистерията на българските гласове “ имаше един концерт. Какво беше чувството след дългата пауза, в която нямахте контакт онлайн с публиката?

Евелина: Много беше хубаво, една колежка се разплака на края на концерта... Подготвяхме се, вълнувахме се по-късно...

https://btvnovinite.bg/lifestyle/zmisterijata-na-balgarskite-glasove-i-lisa-dzherard-razbiha-predstavite-za-normalnost-v-muzikata.html

Имате ли вяра за културния живот в България?

Евелина: Да, той се разсънва. Театрите не са спирали, към този момент има и концерти. Хубавото време също ще докара хората до парковете, до огромните подиуми навън.

Виолета: Най-хубаво ще бъде, в случай че всичко това изчезне и се върне предходния метод на живот – с пътуванията, със срещате с хора. Но надали до края на годината ще имаме турнетата, които правихме преди 2020 година

Как поддържахте гласовата си форма през това време?

Евелина: Тъй като преподавам, аз може би съм преуморена...

Виолета: Аз също си попявам. Дори когато се кача в колата, си пея. Няма различен метод...

Евелина: Аз също пея в колата.

Виолета: Загубваш всякаква форма, в случай че не си пял месец-два-три...

Евелина: Губи се еластичността, гъвкавостта, пъргавината на гласа.
Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров
Лесно ли се откриват достоверни национални песни?

Виолета: Все още може да се откри някоя баба, от която да научиш нова ария.

Евелина: Аз имам доста сборници у дома, във всеки комфортен миг диря и протоколирам песни.

Чувствате ли се несигурни, когато изпълнявате ария за първи път пред аудитория?

Виолета: Не е боязън, а по-скоро неспокойствие дали ще го изпълниш тъкмо...

Евелина: ... и по какъв начин аудиторията ще одобри тази нова ария

Виолета: Спомням си, че имах огромни терзания, когато за първи път трябваше да изпея след Янка Рупкина една от най-красивите песни „ Калиманко Денко “, обработена от Красимир Кюркчийски. Треперех от неспокойствие. Това е доста красива, доста тежка ария.

Отговорността е огромна по какъв начин ще се представиш, още повече, че постоянно хората ще те съпоставят с предходния реализатор.

За вас има ли тайнственост в българския фолклор или тя е единствено за хората, които ви слушат?

Евелина: И за нас има тайнственост. Да не приказваме, какъв брой доста материал има още... Светът сякаш няма да е задоволителен за тези песни... Ето това е мистерията. Как са направени, за какво са толкоз доста, кой ще ги изпее, кой ще ги чуе... Едва ли някой различен народ може да се похвали с такова благосъстояние във връзка с обичайна националната музика...

Виолета: Нашите песни са неповторими – освен като музика, само че и като текст. Ако човек вникне в песента, ще разбере че всичко е претърпяно...