Засаждането на това растение може да нахрани милиони и да заключи тонове въглерод
Светът жадува за повече храна, а дивата природа – за недокоснати местообитания. Така се стига до спора с видимо ненаситната ни потребност от земеделска земя и изсичането на горите, с цел да се освободи място за добитък и култури.
Но един малко евентуален източник на храна може да способства за понижаване на загубата на горски земи в интерес на селското стопанство.
Ново изследване демонстрира, че ядливите гъби могат да съставляват могъща опция за произвеждане на богати на протеини храни и за задържане на спомагателен въглерод в почвите.
Всичко това при разширение на дървесните насаждения.
Имаме доста амбициозни цели за засаждане на дървета в Шотландия и в Обединеното кралство като цяло. Тези дървета би трябвало да отидат някъде и това може да стане за сметка на земеделските земи. Този [подход] ни дава опция да вкараме дървета и ядлива просвета на едно и също място.
Аластър Джъмп, еколог по растенията от университета в Стърлинг, Англия, който е съавтор на новото изследване дружно с специалиста по гъби Пол Томас.
Въпреки че диетата единствено с гъби не е устойчива или апетитна, ядливите гъби са богати на фибри. Съдържат незаменими мастни киселини и могат да заместят други източници на протеини, като говеждо, свинско и птиче месо, в хранителния режим на хората.
В световен мащаб и въз основа на напъните за засаждане на дървета през последното десетилетие откривателите пресмятат, че развъждането на ядливи гъби върху съществуващи горски площи може да усили производството на храна.
Без да се изсичат повече гори, като в същото време се изхранват милиони хора годишно.
Това, несъмнено, става, в случай че новите техники за взаимно обработване на гъби и посадъчен материал могат да бъдат разширени.
Голямата концепция на учените е, че ядливите гъби, като да вземем за пример елементарно разпознаваемата синя млечна шапка (Lactarius indigo), могат да се отглеждат измежду дървета, които са засадени в система, сходна на овощна градина, или за възобновяване на гори в сходство с задачите за запазване на околната среда.
Плодните тела на гъби като L. indigo могат да се събират и отглеждат в лаборатория.
Спорите могат да се употребяват за инокулиране на млади дървесни фиданки преди засаждането им.
Гъбите по натурален метод откриват връзки с дърветата, като се увиват към корените на растенията. Там обменят минерали и хранителни субстанции в подмяна на въглерод. Когато дърветата се развиват, подземната мрежа на гъбите също пораства, като по време на растежа си се появяват още и още “плодове ”.
Ако се култивира в задоволително огромен мащаб, това би могло да „ докара до по-голямо произвеждане на храна с всички изгоди, които носят горите, и без екологичните тежести на интензивното земеделие като торове, потребление на вода или развъждане на спомагателен фураж. Това изяснява Томас, който има дял в компания за развъждане на гъби, в неотдавнашна публикация за The Conversation.
Добре прочут и все по-нарастващ проблем е, че доста аспекти на селското стопанство отделят парникови газове.
От оранта и обработката на почвите – които, в случай че не се нарушават, могат да задържат въглерода, за който растенията са работили интензивно, с цел да го всмукват и да го вкарат в корените си – до производството на торове, които също отделят азотен оксид, когато се ползват върху културите.
От друга страна, някои типове гъби могат да съхраняват въглерод в почвите за дълги интервали от време в голяма мрежа от влакна, наречени хифи.
Стига тези почви да не бъдат обработвани.
Горните оценки на разбора, който комбинира данни, събрани от горските площи, дружно с данни от отдалечено наблюдаване на площта на горите, демонстрират, че прибавянето на гъби към бореалните гори в северните среди е опция, която да обезпечава 12.8 метрични тона съхранен въглерод всяка година.
Само половината от това количество въглерод би могло да бъде погълнато, в случай че методът бъде прибавен в горите от умерения пояс.
Трябва да се има поради, че увеличението на въглеродното наличие в почвите в огромен мащаб е неточна просвета. Според специалистите може да е прекомерно оптимистична. Тя зависи от положителни измервания на равнищата на въглерод в почвата и, несъмнено, от това горите да бъдат предпазени вечно.
Експертите също по този начин предизвестяват, че напъните за залесяване, които избират обособени типове пред възобновяване на локалните гори, основават монокултури, които не съумяват да възстановят изцяло биологичното многообразие на непокътнатите гори.
Неотдавна беше сложена под въпрос и „ широкообхватната дървесна мрежа “, която образуват гъбите.
Горният модел разчита на това, че тя може да свърже цели гори от дървета. Но група откриватели настояват, че оценките за площта ѝ на развиване е мощно пресилена.
Да, факт е, че развъждането на различни източници на протеини сигурно би могло да помогне за понижаване на потреблението на месо. Има обаче и ограничения, които могат да бъдат подхванати незабавно. Промяната на системите за произвеждане на храни, оправянето с неравнопоставеността във връзка с храните и консумирането на храни от локални източници са други значими способи за понижаване на излъчванията на парникови газове и обезпечаване на хранителни доставки в бъдеще.
Изследването е оповестено в PNAS.
