Светът има нужда от нов международен договор, по подобие на

Светът има потребност от нов интернационален контракт, по сходство на Парижкото съглашение, в който е записано, че би трябвало да се редуцира добива на изкопаеми горива. Докато не се запуши тази „ зейнала дупка “ битката с климатичния отпечатък ще бъде повече на думи, в сравнение с с резултати. За правенето на новия международен договор приканва професорът по климатично право в  Кеймбридж Харо ван Аселт, който за следващ път е разгледал изискванията в Парижкото съглашение и споделя, че на никое място нищо не пишело добива на изкопаеми горива - главният източник на тези излъчвания. Още по тематиката Петрол 12 дек 2024 Петрол 9 дек 2024 " Всички общества подхващаме дейности за битка с изменението на климата - от системи за търговия с излъчвания до политиките по възобновимата сила. Но в това време страните не престават да утвърждават нови петролни и газови залежи. Светът би трябвало да запише в интернационален контракт, че всички ще спрат да вършат това “, споделя професорът. Харо ван Аселт изследвал по какъв начин би изглеждал един сходен интернационален контракт и дава своята „ рецепта “. Първата стъпка е да се приключи издаването на разрешителни за търсене на нови залежи. Втората стъпка – последователно ограничение на съществуващия рандеман и третата е обективен преход към ВЕИ. Идеята имала своите многочислени последователи, които инициирали така наречен „ Договор за неразпространение на изкопаемите горива “. Концепцията се основала по сходство на Договора за нуклеарните оръжия, който забавил световната конкуренция в нуклеарното въоръжаване, показва професорът. Идеята за новия контракт към този момент събрала 50 страни по света. Сред тях имало и един производител на нефт и газ - Колумбия. Пакистан също взел участие в договарянията, само че без категорично да поддържа контракта. Въпросът за контракта се разглеждал от НПО-та в Нидерландия, която към момента не е в листата. Десетки цивилен организации желаят това да се промени. Сдруженията са подели подписка за слагане на тематиката за народен спор в Хага. Събрани са 43 000 подписа. Бройката е задоволителна тематиката да влезе в дневния ред на Камарата на представителите през идната година, заяви електронния нидерландски уебсайт Ню Ен Ел. Според поддръжниците на контракта Срещите на върха по въпросите на климата като COP не водят до съответни съглашения за прекъсване на изкопаемите горива. " Това е единствената самодейност, която е директно ориентирана към главния мотор на изменението на климата, - изкопаемите горива ", споделя Александър Науло от Инициативата за неразпространение на изкопаемите горива. Кой ще спре пръв? Един от най-важните въпроси е кой би трябвало да спре да добива петрол, газ и въглища пръв. Можете да погледнете на това по разнообразни способи: би трябвало ли най-скъпите производители да спрат първи? Най-замърсяващият? Или би трябвало да се вземат поради и богатите и бедните, а коя страна ще бъде най-силно наранена от загубата на доходи от изкопаеми горива?,  пита професорът и дава отговор:  „ Богатите страни, които не са стопански подвластни от приходите от изкопаеми горива, би трябвало да поемат водеща роля. На процедура това би означавало, че страни като Канада, Съединени американски щати и Норвегия ще бъдат първите, които ще бъдат „ имунизирани “. Нидерландия също би трябвало да бъде една от първите, които ще затворят крана за петрол и газ. Но за какво не го вършат. Защото желаят да печелят пари и да не стават подвластни от силата от чужбина “. Въпреки апела на стотици природозащитници, Нидерландия желае да усили добива на газ в Северно море. В същия хор „ пее “ още прилежаща Германия, която продължава да усеща недостиг Климат против съпротивата Северно море единствено един от многото водни басейни, към което непрестанно са вперили взор държавни управления и огромните енергийни колоси. Направено изследване на Нидерландия през 2022 година демонстрира, че в териториалните й води има 78,2 милиарда кубически метра газ. Високата цена на газа прави привлекателна концепцията да се запазят газовите залежи отворени по-дълго, а сондажите -доходоносни. Нова газова страница след края на „ Грьонинген “ Нидерландия затвори преди година най-голямото газово находище в Европа в Грьонинген. Затвори една близо шестдесетилетна страница, и отвори нова - Северозападната част на Северно море над Ваденските острови, където има към момента има нови и непроучвани залежи с капацитет, който може още да понижи зависимостта от съветския газ в Европа. Мястото е на границата с Германия. Както нормално природозащитните организации са срещу, а борбата с страната през съдилищата не е изненада в двете страни. Засега наподобява съпротивата на еколозите безрезултатна, считат от института TNO в Нидерландия, тъй като няма отсрочени планове. Добивът на газ в Северно море е по-екологичен от този в Русия и не предизвиква трусове като в Грьонинген. Газът е по-малко нездравословен за околната среда от втечнения природен газ (LNG), който се внася от Съединени американски щати, наред с други страни. Първоначално втечненият природен газ е най-вече шистов газ, който се извлича посредством напукване на почвата и предизвиква доста повече излъчвания на метан от газа от дъното на Северно море. Рене Петерс от TNO предвижда, че фирмите ще стартират да сондират повече през идващите години, само че ще отнеме известно време на семействата и фирмите да се възползват от това: " Полетата, които към този момент са открити, могат да бъдат пуснати в употреба в границите на две до три години. Ако проучвателните сондажи към момента не са почнали, елементарно може да отнеме четири или пет години. Така че това не е решение за тази година, само че може да ни направи по-малко подвластни от вноса през идващите 10 години, считат от института.