Как светът изпадна в дълг от 315 трилиона долара
Светът има дълг от 315 трилиона $ продължава да пораства.
Това е зашеметяващо число, оповестява Институтът по интернационалните финанси (IIF), представен от Си Ен Би Си. В тези данни влизат отговорностите на държавните управления по света, бизнесът и семействата, предава.
На този декор през актуалната година световният БВП (БВП) възлиза на 109,5 трилиона $ - малко над една трета от този световен дълг. Това значи, че в случай че сега живеят към 8,1 милиарда индивида на планетата, то всеки би дължал към 39 000 $.
Дългове на семействата, включват ипотеки, кредитни карти и студентски задължения. В началото на 2024 година това перо от международния дълг възлизаше на 59,1 трилиона $.
Бизнес дългът, който корпорациите употребяват за финансиране на своите интервенции и напредък, възлиза на 164,5 трилиона $, като единствено финансовият бранш съставлява 70,4 трилиона $ от тази сума.
И най-после е държавният дълг, който се употребява за подкрепяне финансирането на публични услуги и планове. Той е в размер на 91,4 трилиона $ и това не е безусловно.
Дали дългът обаче е нещо неприятно щом с тези средства може да се помогне на обещано лице да получи обучение или да придобие парцел, разрешава възникването на предприятията и опцията да се разрастват. Дългът може да даде на държавните управления нужния лост за създаване на стопанската система, за обществени разноски или за реагиране при рецесия.
От средата на предишния век има четири огромни талази на струпване на задължения.
Първата дългова вълна произлиза от Латинска Америка през 80-те години на предишния век, когато 16 страни от този район бяха принудени да преструктурират своите заеми.
Втората вълна засегна Югоизточна Азия при започване на 21-ви век, до момента в който Съединени американски щати и Европа поеха тежестта на третата световна дългова вълна по време на международната финансова рецесия през интервала 2007–2008 година.
В момента светът се намира в четвъртата вълна, която стартира през 2010 година и съответства с пандемията от COVID-19. Правителствата трябваше да поемат още повече задължения, с цел да оказват помощ на бизнеса и жителите да смекчат въздействието от блокирането на стопанската система.
Глобалният дълг набъбна до 256 % от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, което е нарастване с 28 процентни пункта - най-голямото нарастване на дълга за една година от Втората международна война насам.
Но пандемията просто изостри проблем, който към този момент съществуваха. Дълговете се трупаха най-малко десетилетие преди този момент, защото обособени лица, компании и държавни управления харчеха отвън опциите си.
Това води до въпроса: какъв брой дълг е прекалено много дълг и по кое време той става нестабилен. Традиционното разбиране, е че това е моментът, когато човек, корпорация или страна не може да си разреши, се отбелязва в материала на Си Ен Би Си.
Например, когато едно държавно управление е насила да прави съкращения в области, които ощетяват жителите, като обучение или опазване на здравето, единствено с цел да не изостава с заплащанията си.
Пример за това е Замбия. През 2021 година обслужването на дълга ѝ представляваше 39 на 100 от националния бюджет на страната. Тази година държавното управление е похарчило повече за заплащането на тези задължения, в сравнение с за обучение, опазване на здравето, вода и канализация взети дружно. И това изцяло попречва способността на нацията да влага в бъдещето си.
Съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт е икономическият индикатор, който съпоставя държавния дълг на дадена страна с нейния БВП. Обикновено се показва като % и се преглежда като добър знак за способността на тази страна да обслужва задълженията си.
Изключение е Япония, четвъртата по величина стопанска система в света, също е една от най-задлъжнелите страни в света, като общият ѝ дълг е над 600 на 100 от Брутният вътрешен продукт. И въпреки по-голямата част от дълга на страната да е обществен, през последните години има струпване във финансовия бранш, само че не и държавен дълг.
Около две трети от дължимите 315 трилиона $ произлизат от развити стопански системи, като Съединени американски щати способстват най-вече за тази задължения. Но като цяло съотношението дълг/БВП за развитите стопански системи понижава.
От друга страна, нововъзникващите стопански системи имат дълг от 105 трилиона $, само че съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт на разрастващите се пазари доближи нов връх от 257 на 100 - повишавайки общото съответствие за първи път от три години, като Китай, Индия и Мексико са с максимален принос.
Четвъртата вълна съставлява най-голямото, най-бързото и най-мащабното повишаване на дълга, което се е случвало след Втората международна война. По-добрите политики и финансовите регулации удържаха широкообхватната дългова рецесия до момента.
Многото финансови опасности, вероятността за по-силен $ или комерсиална война може да бъде задоволителна, с цел да насочи една или няколко страни към банкрут.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това е зашеметяващо число, оповестява Институтът по интернационалните финанси (IIF), представен от Си Ен Би Си. В тези данни влизат отговорностите на държавните управления по света, бизнесът и семействата, предава.
На този декор през актуалната година световният БВП (БВП) възлиза на 109,5 трилиона $ - малко над една трета от този световен дълг. Това значи, че в случай че сега живеят към 8,1 милиарда индивида на планетата, то всеки би дължал към 39 000 $.
Дългове на семействата, включват ипотеки, кредитни карти и студентски задължения. В началото на 2024 година това перо от международния дълг възлизаше на 59,1 трилиона $.
Бизнес дългът, който корпорациите употребяват за финансиране на своите интервенции и напредък, възлиза на 164,5 трилиона $, като единствено финансовият бранш съставлява 70,4 трилиона $ от тази сума.
И най-после е държавният дълг, който се употребява за подкрепяне финансирането на публични услуги и планове. Той е в размер на 91,4 трилиона $ и това не е безусловно.
Дали дългът обаче е нещо неприятно щом с тези средства може да се помогне на обещано лице да получи обучение или да придобие парцел, разрешава възникването на предприятията и опцията да се разрастват. Дългът може да даде на държавните управления нужния лост за създаване на стопанската система, за обществени разноски или за реагиране при рецесия.
От средата на предишния век има четири огромни талази на струпване на задължения.
Първата дългова вълна произлиза от Латинска Америка през 80-те години на предишния век, когато 16 страни от този район бяха принудени да преструктурират своите заеми.
Втората вълна засегна Югоизточна Азия при започване на 21-ви век, до момента в който Съединени американски щати и Европа поеха тежестта на третата световна дългова вълна по време на международната финансова рецесия през интервала 2007–2008 година.
В момента светът се намира в четвъртата вълна, която стартира през 2010 година и съответства с пандемията от COVID-19. Правителствата трябваше да поемат още повече задължения, с цел да оказват помощ на бизнеса и жителите да смекчат въздействието от блокирането на стопанската система.
Глобалният дълг набъбна до 256 % от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, което е нарастване с 28 процентни пункта - най-голямото нарастване на дълга за една година от Втората международна война насам.
Но пандемията просто изостри проблем, който към този момент съществуваха. Дълговете се трупаха най-малко десетилетие преди този момент, защото обособени лица, компании и държавни управления харчеха отвън опциите си.
Това води до въпроса: какъв брой дълг е прекалено много дълг и по кое време той става нестабилен. Традиционното разбиране, е че това е моментът, когато човек, корпорация или страна не може да си разреши, се отбелязва в материала на Си Ен Би Си.
Например, когато едно държавно управление е насила да прави съкращения в области, които ощетяват жителите, като обучение или опазване на здравето, единствено с цел да не изостава с заплащанията си.
Пример за това е Замбия. През 2021 година обслужването на дълга ѝ представляваше 39 на 100 от националния бюджет на страната. Тази година държавното управление е похарчило повече за заплащането на тези задължения, в сравнение с за обучение, опазване на здравето, вода и канализация взети дружно. И това изцяло попречва способността на нацията да влага в бъдещето си.
Съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт е икономическият индикатор, който съпоставя държавния дълг на дадена страна с нейния БВП. Обикновено се показва като % и се преглежда като добър знак за способността на тази страна да обслужва задълженията си.
Изключение е Япония, четвъртата по величина стопанска система в света, също е една от най-задлъжнелите страни в света, като общият ѝ дълг е над 600 на 100 от Брутният вътрешен продукт. И въпреки по-голямата част от дълга на страната да е обществен, през последните години има струпване във финансовия бранш, само че не и държавен дълг.
Около две трети от дължимите 315 трилиона $ произлизат от развити стопански системи, като Съединени американски щати способстват най-вече за тази задължения. Но като цяло съотношението дълг/БВП за развитите стопански системи понижава.
От друга страна, нововъзникващите стопански системи имат дълг от 105 трилиона $, само че съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт на разрастващите се пазари доближи нов връх от 257 на 100 - повишавайки общото съответствие за първи път от три години, като Китай, Индия и Мексико са с максимален принос.
Четвъртата вълна съставлява най-голямото, най-бързото и най-мащабното повишаване на дълга, което се е случвало след Втората международна война. По-добрите политики и финансовите регулации удържаха широкообхватната дългова рецесия до момента.
Многото финансови опасности, вероятността за по-силен $ или комерсиална война може да бъде задоволителна, с цел да насочи една или няколко страни към банкрут.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ