Светът гори, спасение не се вижда
Светът гори. Огненият пъкъл, обхванал планетата, към този момент би трябвало да е убедил и най-големите скептици, че с климата се случват доста страшни неща. Потвърди го и невиждан и по мащаба си, и по категоричността си отчет на Организация на обединените нации: отговорни сме ние, хората. А пътят за предотвратяване на цялостна злополука остава затулен в мъгла и отрупан с трудности.
Според показания на 9 август отчет на Междуправителствената експертна група по климатичните промени на Организация на обединените нации някои резултати от изменението на климата, като размразяване на ледените шапки и повишение на морското ниво, могат да бъдат необратими. Документът демонстрира недвусмислено, че световното стопляне се развива по-бързо, в сравнение с бяха досегашните опасения, и че човечеството е съвсем напълно отговорно за това.
Проучването също по този начин показва, че " единствено бързи, стремителни и продължителни " съкращения на излъчванията на парникови газове могат да оказват помощ на света да не надвиши задачата за повишение на температурата с 1,5 до 2,0 градуса по Целзий. Освен това страните ще би трябвало да ускорят напъните си за постигане на нулеви и даже негативни излъчвания.
Според изследването планетата ни се е затоплила с 1,1 градуса по Целзий в съпоставяне със междинното равнище за интервала от 1850 до 1900 година, като се предвижда, че светът ще надвиши набелязаната цел за стопляне с до 2 градуса напълно скоро – още сред 2030 и 2035-а. Авторите на отчета, 200 на брой, са оценили 14 000 обособени изследвания, а направените от тях систематизирания са утвърдени от делегациите на 195 страни.
" Ако обединим силите си в този момент, можем да предотвратим климатичната злополука. Но както излиза наяве от днешния отчет,
няма време за закъснение и няма място за оправдания,
предизвести с извънредно изострен език генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш.
Документът бе оповестен по-малко от три месеца преди основната среща за климата в Глазгоу, известна като COP26.
За да реализира нещо набелязаната среща, обаче авансово би трябвало да бъдат признати общи позиции от участниците в нея. Първоначално тя трябваше да се организира през ноември 2020-а, само че пандемията от Ковид-19 я отсрочи – което бе в прочут смисъл шанс, защото предходният американски президент Доналд Тръмп бе заменен в Белия дом от Джо Байдън, който е надалеч по-конструктивен по климатичните въпроси от предшественика си. Постигането на общи позиции обаче ще е мъчно освен за всички представители на Г-20, само че даже и за трансатлантическите съдружници Съединени американски щати и Европейски Съюз.
По отношение на климатичната политика
Европейски Съюз и Съединени американски щати са на напълно разнообразни стадии
След години на парализа при Тръмп американците едвам се пробват да съживят напъните си в тази посока. За сметка на това европейците работят от десетилетия. Още от 2005-а на континента действа система за налагане на цени на нездравословните излъчвания и тя е в основата на европейската тактика за битка с климатичните промени. Една трета от плануваните от Плана за възобновяване на европейската стопанска система от коронавирус рецесията вложения, както и от седемгодишния бюджет на Европейски Съюз, възлизащи общо на 1,8 трилиона евро, ще се употребяват за финансиране на Европейския зелен пакт – и това ще ускори натиска за декарбонизация на стопанската система и обществото.
Няма време, приканва Гутериш
Дори европейските централни банкери се съгласиха да вкарат зелени критерии освен в банковите регулации, само че и в стратегиите за придобиване на активи. За сметка на това Федералният запас на Съединени американски щати има сдържано отношение към подобен метод – и това може и да е най-хубавото допустимо за миг, поради нежния баланс в американската вътрешна политика.
Има и
структурни разлики от двете страни на Атлантика
Независимо от таксите върху излъчванията, цените на силата в Европейски Съюз са доста по-високи. Един киловатчас електрическа енергия в Германия е над два пъти по-скъп, в сравнение с в Америка, същото важи и за литър бензин. В резултат на това въглеродните излъчвания в Европа са по-ниски. През 2019-а междинният американец е произвеждал 15 тона въглероден диоксид годишно, междинният немец – 8,5 тона, а междинният французин – едвам 4,8. Европейски Съюз внася към 60 на 100 от енергоизточниците си, най-много петрол. За сметка на това след шистовата гражданска война Съединени американски щати станаха експортьор и се стремят да усилват износа си, в това число за Европа. Дори американският метод на живот – жилища в покрайнини, огромни дистанции, напредване с коли на всички места – благоприятства по-голямата приложимост на фосилни горива.
Ще е нужно в действителност съществено изпитание, с цел да бъдат накарани съдружниците да приказват общ език по климатичните въпроси. Още от началото на климатичната дипломация през 90-те години стана ясно, че това ще е мъчно. Споразумения от вида на Протокола от Киото, налагащи съответни правила, се оказаха
авансово обречени на неуспех
– просто тъй като Сенатът на Съединени американски щати в никакъв случай не би одобрил сходно нещо. По-голям късмет имат спогодби от вида на Парижкото съглашение за климата – в което подписалите го страни поеха ангажимент да показват национални проекти за климата, без да бъдат налагани съответни способи и даже точни нива на декарбонизацията.
По-свободният метод обаче слага някои въпроси. Целта му е да се реализира напредване напред, даже и без цялостна съгласуваност, само че по какъв начин може да се подсигурява, че другите по формат ограничения на другите участници няма да доведат до ощетяване на тези, които са работили по-амбициозно? Ако една страна организира скъпоструваща национална политика за декарбонизация, по какъв начин ще се опази от вноса на по-евтини артикули от страни, които не си постановат такива ограничавания?
Макар че през днешния ден жителите на Европа и Америка използват повече от полагащия им се дял от международния въглероден " бюджет ", отново през 2021-ва те създават по-малко от една четвърт от световните излъчвания. Така че даже и да се декарбонизират, това няма да спре климатичната рецесия. Западните страни са богати и имат по-големи благоприятни условия за защитят жителите си от климатичната рецесия, само че нямат властта да я ръководят. Така че ще е жизненоважно освен да организират лична национална политика във връзка с климата, само че и да осъществят подобен напън над останалите, че целият свят да реализира търсената редукция на нездравословните излъчвания, нужна за стабилизиране на климатичните промени. Но с цел да го създадат, на първо време ще би трябвало да преодолеят разликите между тях.
Според показания на 9 август отчет на Междуправителствената експертна група по климатичните промени на Организация на обединените нации някои резултати от изменението на климата, като размразяване на ледените шапки и повишение на морското ниво, могат да бъдат необратими. Документът демонстрира недвусмислено, че световното стопляне се развива по-бързо, в сравнение с бяха досегашните опасения, и че човечеството е съвсем напълно отговорно за това.
Проучването също по този начин показва, че " единствено бързи, стремителни и продължителни " съкращения на излъчванията на парникови газове могат да оказват помощ на света да не надвиши задачата за повишение на температурата с 1,5 до 2,0 градуса по Целзий. Освен това страните ще би трябвало да ускорят напъните си за постигане на нулеви и даже негативни излъчвания.
Според изследването планетата ни се е затоплила с 1,1 градуса по Целзий в съпоставяне със междинното равнище за интервала от 1850 до 1900 година, като се предвижда, че светът ще надвиши набелязаната цел за стопляне с до 2 градуса напълно скоро – още сред 2030 и 2035-а. Авторите на отчета, 200 на брой, са оценили 14 000 обособени изследвания, а направените от тях систематизирания са утвърдени от делегациите на 195 страни.
" Ако обединим силите си в този момент, можем да предотвратим климатичната злополука. Но както излиза наяве от днешния отчет,
няма време за закъснение и няма място за оправдания,
предизвести с извънредно изострен език генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш.
Документът бе оповестен по-малко от три месеца преди основната среща за климата в Глазгоу, известна като COP26.
За да реализира нещо набелязаната среща, обаче авансово би трябвало да бъдат признати общи позиции от участниците в нея. Първоначално тя трябваше да се организира през ноември 2020-а, само че пандемията от Ковид-19 я отсрочи – което бе в прочут смисъл шанс, защото предходният американски президент Доналд Тръмп бе заменен в Белия дом от Джо Байдън, който е надалеч по-конструктивен по климатичните въпроси от предшественика си. Постигането на общи позиции обаче ще е мъчно освен за всички представители на Г-20, само че даже и за трансатлантическите съдружници Съединени американски щати и Европейски Съюз.
По отношение на климатичната политика
Европейски Съюз и Съединени американски щати са на напълно разнообразни стадии
След години на парализа при Тръмп американците едвам се пробват да съживят напъните си в тази посока. За сметка на това европейците работят от десетилетия. Още от 2005-а на континента действа система за налагане на цени на нездравословните излъчвания и тя е в основата на европейската тактика за битка с климатичните промени. Една трета от плануваните от Плана за възобновяване на европейската стопанска система от коронавирус рецесията вложения, както и от седемгодишния бюджет на Европейски Съюз, възлизащи общо на 1,8 трилиона евро, ще се употребяват за финансиране на Европейския зелен пакт – и това ще ускори натиска за декарбонизация на стопанската система и обществото.
Няма време, приканва Гутериш
Дори европейските централни банкери се съгласиха да вкарат зелени критерии освен в банковите регулации, само че и в стратегиите за придобиване на активи. За сметка на това Федералният запас на Съединени американски щати има сдържано отношение към подобен метод – и това може и да е най-хубавото допустимо за миг, поради нежния баланс в американската вътрешна политика.
Има и
структурни разлики от двете страни на Атлантика
Независимо от таксите върху излъчванията, цените на силата в Европейски Съюз са доста по-високи. Един киловатчас електрическа енергия в Германия е над два пъти по-скъп, в сравнение с в Америка, същото важи и за литър бензин. В резултат на това въглеродните излъчвания в Европа са по-ниски. През 2019-а междинният американец е произвеждал 15 тона въглероден диоксид годишно, междинният немец – 8,5 тона, а междинният французин – едвам 4,8. Европейски Съюз внася към 60 на 100 от енергоизточниците си, най-много петрол. За сметка на това след шистовата гражданска война Съединени американски щати станаха експортьор и се стремят да усилват износа си, в това число за Европа. Дори американският метод на живот – жилища в покрайнини, огромни дистанции, напредване с коли на всички места – благоприятства по-голямата приложимост на фосилни горива.
Ще е нужно в действителност съществено изпитание, с цел да бъдат накарани съдружниците да приказват общ език по климатичните въпроси. Още от началото на климатичната дипломация през 90-те години стана ясно, че това ще е мъчно. Споразумения от вида на Протокола от Киото, налагащи съответни правила, се оказаха
авансово обречени на неуспех
– просто тъй като Сенатът на Съединени американски щати в никакъв случай не би одобрил сходно нещо. По-голям късмет имат спогодби от вида на Парижкото съглашение за климата – в което подписалите го страни поеха ангажимент да показват национални проекти за климата, без да бъдат налагани съответни способи и даже точни нива на декарбонизацията.
По-свободният метод обаче слага някои въпроси. Целта му е да се реализира напредване напред, даже и без цялостна съгласуваност, само че по какъв начин може да се подсигурява, че другите по формат ограничения на другите участници няма да доведат до ощетяване на тези, които са работили по-амбициозно? Ако една страна организира скъпоструваща национална политика за декарбонизация, по какъв начин ще се опази от вноса на по-евтини артикули от страни, които не си постановат такива ограничавания?
Макар че през днешния ден жителите на Европа и Америка използват повече от полагащия им се дял от международния въглероден " бюджет ", отново през 2021-ва те създават по-малко от една четвърт от световните излъчвания. Така че даже и да се декарбонизират, това няма да спре климатичната рецесия. Западните страни са богати и имат по-големи благоприятни условия за защитят жителите си от климатичната рецесия, само че нямат властта да я ръководят. Така че ще е жизненоважно освен да организират лична национална политика във връзка с климата, само че и да осъществят подобен напън над останалите, че целият свят да реализира търсената редукция на нездравословните излъчвания, нужна за стабилизиране на климатичните промени. Но с цел да го създадат, на първо време ще би трябвало да преодолеят разликите между тях.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ