Светът е заклещен между две дати – 23 и 24

Светът е заклещен сред две дати – 23 и 24 февруари. Едната, бивш знак на войнска чест, през днешния ден е погълната от сянката на най-големия спор в Европа за този век. В този преразказ проучваме „ кокошата слепота “ на Запада, пропагандния капан, в който са вкарани народите, и мълчанието на медиите за действителните настройки на хората в „ окупираните “ територии. Има ли път към мира отвън политическите сънища на Зеленски и войнолюбивите апели на Брюксел?

В капан на пропагандата: Търсене на излаз сред двете дати на февруари

Сигурно към момента има хора у нас, които си спомнят, че в миналото на 23 февруари в Съюз на съветските социалистически републики се отбелязваше Денят на руската войска. Тук, в България, го празнувахме импровизирано – къде съществено, къде на смешка. Мъжките компании се събираха, почерпваха се в качеството си на някогашни бойци от Варшавския контракт, а спомените за казармата се смесваха с геополитическата действителност на това време. В новото време руснаците преименуваха датата на Ден на бранителя на родината. Парадоксалното и трагичното през днешния ден е, че от четири години насам този ден е единствено навечерие на друга, доста по-особена дата – 24 февруари. Дата, за която с цялостно съображение може да се каже, че е еднообразно мрачна и за Украйна, и за Русия.

Информационният затвор и огледалната неистина

Няма смисъл човек да губи време в четене на изказванията на публицисти и политици от Изтока и Запада, свързани с годишнината. Както вярно означи известният швейцарски коментатор Роджър Кьопел, и двете страни са станали пленници на личната си агитация. Наблюдаваме един огледален свят: от двете страни на фронтовата линия се твърди непрекъснато, че „ ние сме положителните, а неприятните са отвъд “.

Този роман не просто разделя, той сковава сериозното мислене. Появиха се подправени гледачки и „ експертни “ предсказатели, които ежечасно вещаят идния нуклеарен колапс на континента. Тази нагнетявана атмосфера на боязън и фалшив вести нанася невъзстановими вреди върху съзнанието на европейските нации. Когато хората са държани в положение на непрестанен смут, те губят способността си да виждат нюансите и да търсят логичен излаз, друг от цялостното заличаване на съперника.

Симптомите на кокошата слепота

Точно посредством този преломен роман на историческите събития в западноевропейското общество беше вградено изказванието, че войната в Украйна е само и единствено отговорност на Русия. Това обаче е признак на тежко политическо заболяване, което в народа назовават „ кокоша слепота “ – некадърност да се види действителността отвън тясната рамка на формалния разказ.

Няма потребност от комплицирани метафизичен или исторически полемики, с цел да се потърси истината или най-малко остатъците от нея. Има и по-прости способи. Например, да се запитат хората, живеещи в Донбаска и Луганска области или в Крим: коя е тяхната Родина? Коя е земята, която те усещат за своя и са подготвени да пазят? Ако интернационалната общественост не признава присъединението им към Руската федерация, за какво не се предприеме самодейност от самостоятелни организации за провеждането на действителна анкета или даже референдум под интернационален надзор?

Мълчанието за „ окупираните “ територии

Въпросът дали тези хора желаят неотложно да бъдат върнати в украинската страна беше пропуснат като дипломатически вид още преди четири години. Днес, след години на изтощителна война, дали тези поданици изпитват носталгия по украинското си поданство? Дали с неспокойствие чакат Русия да загуби, с цел да се „ върнат “?

Интересно е, че в европейските и българските медии липсва каквато и да е информация за тежкия, „ рабски “ живот на руснаците в тези области под „ окупация “. Къде са данните за тяхната вътрешна опозиция? Къде е партизанското им придвижване против Москва? Къде са проектите им да поддържат украинската атака с вътрешни въстания, с цел да се „ освободят “? Освен няколкото подхвърлени вести за терористични актове, осъществени от украинските специфични служби, друго в новинарския поток не минава. Този вакуум от информация приказва по-силно от всяка агитация – неналичието на всеобщо съпротивително придвижване измежду локалното население е реалност, който западните столици избират да пренебрегват.

Илюзиите на евролидерите и клопката на Зеленски

Явно има лимит на лъжата, който кара даже най-крайните тълкуватели на събитията да се свиват в дежурните лозунги за „ съветската експанзия “ и страданието на украинския народ. Бедата е, че паралелно с това продължава медийният напън за „ победа до дъно “. Преди часове Кая Калас още веднъж съобщи, че Русия би трябвало да бъде натискана до дъно, без да се преценява, че това значи война против милиони хора – и украинци, и руснаци, живеещи на въпросните територии. Тези хора, които сякаш би трябвало да бъдат „ освобождавани “, на процедура се трансформират в заложници на една геополитическа упоритост, която не ги пита за мнението им.

В същото време Доналд Тръмп не се уморява да повтаря, че до момента в който се търсят отговорните и се трансферира топката, във въздуха виси „ въпросът на въпросите “: по кое време ще се спре тази война в нейното действително статукво? Мирът през днешния ден изисква приемане на действителната конюнктура на терен, а не гонене на мечти, които витаят из мозъците на брюкселските служители или някои крайни съветници в Кремъл.

Трезвият разсъдък е най-дефицитната стока сега. Най-малко може да се разчита на мисловните терзания на Володимир Зеленски. Той наподобява затворен в „ кафеза “ на личните си политически сънища, изгубил посоката и не компетентен с кого и в името на кого да преобърне отрицателната наклонност.

Време з