Посланикът на Великобритания: На Срещата на върха в Глазгоу трябва да изпратим въглищата в историята
Светът е вперил взор в шотландския град Глазгоу, където в края на месеца се събират международните политически водачи, с цел да разискват зелените политики и по какъв начин да се резервира стоплянето на Земята до под 1,5 градуса по Целзий.
У нас по тематиката откри време да приказва доктор Роб Диксън, дипломат на Англия в България. Той взе участие в интернационалната конференция " Зеленият преход - решения и провокации за България ", организарана от Dir.bg и 3e-News.
Гледайте онлайн форума
Снимки вижте
Г-н Диксън, по какъв начин Зелената договорка промени Англия? Как хората в Обединеното кралство одобриха тази политика за общото изменение на климата?
През последните тридесет години имаме голяма смяна в стуктурата на стопанската система на Обединеното кралство вследствие на дълготрайното обмисляне за реализиране на зелен напредък. По този метод Обединеното кралство понижи излъчванията си с 44 %, като в това време усили стопанската система си със 78 %. За по-малко от 20 години Обединеното кралство разви най-големия офшорен вятърен бранш в света, захранвайки с електрическа енергия над 7,5 милиона жилища. Това докара до над 400 000 нисковъглеродни работни места в Обединеното кралство, заменяйки остарялата тежка промишленост с нови високотехнологични индустриални центрове като Teesside, Lowestoft и Hull.
Обединеното кралство дефинира корав период до 2030 година да забрани за продажба нови транспортни средства с мотори с вътрешно горене, както и се ангажира да понижи въглеродните си излъчвания със 78% до 2035 година, спрямо равнищата от 1990 година Това са амбициозни цели, само че мисля, че те отразяват и дълбоката смяна в отношението във Англия в интерес на дълготрайното обмисляне за напредък на зелената стопанска система.
Разбирането в България е, че това е политика за богатите страни в Европа и единствено те могат да си разрешат да създадат ефикасен Зелен преход? България не може да си разреши да финансира подобен зелен преход даже с европейските вложения по проекта за възобновяване, къде са клопките, какви са опциите?
Не съм склонен с тази позиция. Зеленият преход е една от най-значимите благоприятни условия за стопански напредък на 21 -ви век. Като хазаин на COP26 виждаме страни по целия свят, богати и небогати, които се оправят със незабавното предизвикателство за понижаване на излъчванията и създаване на зелени стопански системи. Данните демонстрират, че бедните страни са по-изложени на въздействието на изменението на климата. Ето за какво на COP26 ще се съсредоточим върху това по какъв начин да подкрепим бедните страни по целия свят, с цел да създадат незабавно нужните акомодации.
Ясно е също, че вложенията във възобновима сила - както вятърна, по този начин и слънчева - основават нови работни места и поддържат резистентен стопански напредък, усъвършенстват качеството на въздуха, усилват достъпа до сила и енергийната сигурност. Възобновяемата сила също е все по-икономична и по-евтина от бързо възходящата цена на газа или въглищата. Цената на нови офшорни вятърни планове да вземем за пример е спаднала с 50% от 2015 година, до момента в който тук, в България и другаде, видяхме, че въглищата по-специално стават още по-скъпи, както и нездравословни за околната среда.
На какъв стадий е Англия - какъв е делът на възобновимата сила, какво се случва с добива на въглища, по какъв начин наподобява Зеленият преход на острова?
Нашият дял на въглищата, употребявани за електричество, е понижен за по-малко от 10 години от 40% през 2012 година на към 1,5% в този момент, и планираме да доближи нула до 2024 година Възобновяемите енергийни източници, в това число вятърната и слънчевата сила, генерират 43% от английската електрическа енергия през 2020 година, и планираме цялата електрическа енергия на Обединеното кралство да бъде декарбонизирана до 2035 година Посланието от това мисля е, че преходът е вероятен с дълготрайно обмисляне.
Какви са главните тласъци за обществото да взе участие в зелената промяна, да осъществя задачите на кръговата стопанска система?
Неотдавнашният отчет на Междуправителствения панел за климатичните промени ясно сподели, че светът се затопля по-бързо от предстоящото и че незабавните дейности са от значително значение. Алтернативата е рискът от пагубни вреди, надалеч по-лоши от днешните рискови жеги, суши, наводнения и горски пожари. Това лято беше тежко и за Югоизточна Европа с регистрирани рекордно високи температури и обилни горски пожари, които също за жалост доведоха до смъртни случаи - в това число дребен брой в България. Горските пожари в Сибир и Северна Америка бяха явен знак за това какъв брой бързо се затопля светът. Истината е, че би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да достигнем задачата за ограничение на покачването на междинната световна температура до 1,5 градуса по Целзий до края на века.
Но също по този начин е ясно, че като предприемем стъпки за попречване на най-лошите последствия от изменението на климата, ние ще създадем нови работни места, зелен напредък и ще защитим околната среда и живота си. Знаем да вземем за пример, че замърсяването на въздуха способства за огромен брой преждевременни смъртни случаи всяка година, в това число в България.
Ще промени ли Brexit климатичната политика на Обединеното кралство и по какъв начин?
Ние изяснихме, че Обединеното кралство ще резервира високите си екологични стандарти и след излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз. Всъщност задължението на Обединеното кралство да понижи излъчванията със 78% до 2035 година надвишава уговорките на Европейски Съюз по климата.
Обединеното кралство остава в челните редици на световната битка против изменението на климата, както се вижда от все по-амбициозните климатични цели и задължения, в това число тези за преустановяване потреблението на въглища и мотори с вътрешно горене. Разбира се, ще продължим работата с интернационалните сътрудници, в това число с Европейски Съюз по тези споделени провокации.
Какви са вашите упования за срещата на високо ниво по климата в Глазгоу през ноември? Ще има ли съглашение сред страните? Защо тезата на Англия, на Европейски Съюз като цяло, че Китай не подхваща задоволително ограничения за понижаване на излъчванията и прекъсване на потреблението на въглища?
Трябва да създадем всичко допустимо, с цел да достигнем задачата за ограничение на покачването на междинната световна температура до 1,5 градуса по Целзий до края на века. Това ще изисква от нас до 2050 година да реализираме баланс сред въглерода, импортиран и изведен от атмосферата. За да създадем това, би трябвало да понижим на половина въглеродните излъчвания до 2030 година - единствено след девет години. Успехът в Глазгоу значи окончателно вдишване по световен път към тези цели.
Приветстваме неотдавнашния ангажимент на Китай да спре построяването на нови въглищни планове в чужбина. Това е значима стъпка напред и желаеме да забележим по-нататъшни задължения от страни по света за понижаване на потреблението на въглища. На COP26 би трябвало да изпратим въглищата в историята.
Ще промени ли новото обединяване сред Съединени американски щати, Англия и Австралия политиките по климата? Австралия обаче не е една от най -ангажираните страни в това отношение и по -скоро стои в страни. Защо анализаторите свързват този пакт с смяна в курса и политиката по климата?
След един месец на срещата на високо ниво по климата COP26 в Глазгоу се нуждаем от международни водачи, които да бъдат амбициозни и да подхващат дейности. Това значи смели задължения в четири области: преустановяване използването на въглища и производството на коли с мотори с вътрешно горене, обезпечаване на финансови средства за акомодация и битка с климатичните промени и прекъсване на обезлесяването, които да лимитират повишението на междинната световна температура до 1,5 градуса и да насочат света по пътя към чистите нулеви излъчвания.
Насърчаваме всички страни, в това число Австралия и Съединени американски щати, да се ангажират с амбициозни краткосрочни цели, съобразени с достигането на чисти нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година и съпроводени с дълготрайни тактики, които изясняват по какъв начин те ще бъдат реализирани.
По какъв метод работите за поддръжка на енергийния преход на България?
Работим интензивно да демонстрираме опциите за енергиен преход посредством продан на най-хубави практики. Имаме да вземем за пример открити връзки сред някогашен въглищен район на Обединеното кралство, Хъмбър и Стара Загора. Целта е да се разпознават начинания и да се показа опит, който би могъл да спомогне за построяването на зелен напредък, за основаване на различна претовареност и за привличане на вложения в Стара Загора.
Ние имаме вяра, че районът на Стара Загора има всички нужни предпоставки за напредък и да бъде в центъра на енергийния преход на България, изключително когато всички основни заинтригувани страни са ангажирани в процеса.
Ние също по този начин се ангажираме с българските общини, бизнеса и академичното общество, с цел да насърчим усвояването на решения с нулеви въглеродни излъчвания и интелигентни градове в региона на превоза, постройките и градското развиване, което ще помогне за възстановяване на качеството на въздуха в градовете, предизвикателство, пред което доста градове по света са изправени. Това освен ще докара до понижаване на излъчванията на парникови газове, само че и до възстановяване на публичното здраве.
Д-р Роб Диксън е дипломат на Англия в България от август 2020 година.
В интервала 2016-2019 година е началник на отдел Западна Африка към дирекция Африка в английското Министерство на външните работи, английската общественост и развиването. От 2012 до 2016 година е заместник-ръководител на посолството на Англия в Тел Авив. Преди това е бил основен секретар на съветника по националната сигурност на Обединеното кралство, секретар на заместник-министъра на външните работи и началник на дипломатическата работа, както и началник на екип Северна Африка в отдела за Близък изток и Северна Африка.
Д-р Диксън е женен за Дора Блажек-Диксън, преводач на свободна процедура. Те имат един наследник, роден през 2010 година Роден в Бирмингам през 1974 година, той се радва на спорт навън, пътувания, история и четене. Преди да бъде изпратен в София, той прекарва 12 месеца в проучване на български език и приказва френски, иврит, немски език и малко маджарски и уелски.
Конференцията е проведена от Dir.bg и 3Е-news с поддръжката на " Филип Морис България ", " Аурубис България ", VISA, " УниКредит Булбанк ", " Дънди Прешъс Металс ", Brown to Green, " ПроКредит Банк ", " Дейзи Тех АД ", " Загорка ", " Контур Глобал Марица Изток 3 ", ЧЕЗ, " Девня Цимент ", " AES Bulgaria ", " Контракс ", " Солвей Соди ", " Геотехмин ООД ", " Bianchi Coffee ", " Еdoardo Miroglio ", " White Water ".
Партньори са Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК), Индустриален клъстер " Средногорие ", Индустриален клъстер " Електромобили ", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска комерсиална камара в България (AmCham), Българска асоциация по преработване, Браншова асоциация " Полимери ".
Медийни сътрудници на самодейността са: Българска национална телевизия, bTV Media Group, БНР, Българска телеграфна агенция и списание " Мениджър ".
У нас по тематиката откри време да приказва доктор Роб Диксън, дипломат на Англия в България. Той взе участие в интернационалната конференция " Зеленият преход - решения и провокации за България ", организарана от Dir.bg и 3e-News.
Гледайте онлайн форума
Снимки вижте
Г-н Диксън, по какъв начин Зелената договорка промени Англия? Как хората в Обединеното кралство одобриха тази политика за общото изменение на климата?
През последните тридесет години имаме голяма смяна в стуктурата на стопанската система на Обединеното кралство вследствие на дълготрайното обмисляне за реализиране на зелен напредък. По този метод Обединеното кралство понижи излъчванията си с 44 %, като в това време усили стопанската система си със 78 %. За по-малко от 20 години Обединеното кралство разви най-големия офшорен вятърен бранш в света, захранвайки с електрическа енергия над 7,5 милиона жилища. Това докара до над 400 000 нисковъглеродни работни места в Обединеното кралство, заменяйки остарялата тежка промишленост с нови високотехнологични индустриални центрове като Teesside, Lowestoft и Hull.
Обединеното кралство дефинира корав период до 2030 година да забрани за продажба нови транспортни средства с мотори с вътрешно горене, както и се ангажира да понижи въглеродните си излъчвания със 78% до 2035 година, спрямо равнищата от 1990 година Това са амбициозни цели, само че мисля, че те отразяват и дълбоката смяна в отношението във Англия в интерес на дълготрайното обмисляне за напредък на зелената стопанска система.
Разбирането в България е, че това е политика за богатите страни в Европа и единствено те могат да си разрешат да създадат ефикасен Зелен преход? България не може да си разреши да финансира подобен зелен преход даже с европейските вложения по проекта за възобновяване, къде са клопките, какви са опциите?
Не съм склонен с тази позиция. Зеленият преход е една от най-значимите благоприятни условия за стопански напредък на 21 -ви век. Като хазаин на COP26 виждаме страни по целия свят, богати и небогати, които се оправят със незабавното предизвикателство за понижаване на излъчванията и създаване на зелени стопански системи. Данните демонстрират, че бедните страни са по-изложени на въздействието на изменението на климата. Ето за какво на COP26 ще се съсредоточим върху това по какъв начин да подкрепим бедните страни по целия свят, с цел да създадат незабавно нужните акомодации.
Ясно е също, че вложенията във възобновима сила - както вятърна, по този начин и слънчева - основават нови работни места и поддържат резистентен стопански напредък, усъвършенстват качеството на въздуха, усилват достъпа до сила и енергийната сигурност. Възобновяемата сила също е все по-икономична и по-евтина от бързо възходящата цена на газа или въглищата. Цената на нови офшорни вятърни планове да вземем за пример е спаднала с 50% от 2015 година, до момента в който тук, в България и другаде, видяхме, че въглищата по-специално стават още по-скъпи, както и нездравословни за околната среда.
На какъв стадий е Англия - какъв е делът на възобновимата сила, какво се случва с добива на въглища, по какъв начин наподобява Зеленият преход на острова?
Нашият дял на въглищата, употребявани за електричество, е понижен за по-малко от 10 години от 40% през 2012 година на към 1,5% в този момент, и планираме да доближи нула до 2024 година Възобновяемите енергийни източници, в това число вятърната и слънчевата сила, генерират 43% от английската електрическа енергия през 2020 година, и планираме цялата електрическа енергия на Обединеното кралство да бъде декарбонизирана до 2035 година Посланието от това мисля е, че преходът е вероятен с дълготрайно обмисляне.
Какви са главните тласъци за обществото да взе участие в зелената промяна, да осъществя задачите на кръговата стопанска система?
Неотдавнашният отчет на Междуправителствения панел за климатичните промени ясно сподели, че светът се затопля по-бързо от предстоящото и че незабавните дейности са от значително значение. Алтернативата е рискът от пагубни вреди, надалеч по-лоши от днешните рискови жеги, суши, наводнения и горски пожари. Това лято беше тежко и за Югоизточна Европа с регистрирани рекордно високи температури и обилни горски пожари, които също за жалост доведоха до смъртни случаи - в това число дребен брой в България. Горските пожари в Сибир и Северна Америка бяха явен знак за това какъв брой бързо се затопля светът. Истината е, че би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да достигнем задачата за ограничение на покачването на междинната световна температура до 1,5 градуса по Целзий до края на века.
Но също по този начин е ясно, че като предприемем стъпки за попречване на най-лошите последствия от изменението на климата, ние ще създадем нови работни места, зелен напредък и ще защитим околната среда и живота си. Знаем да вземем за пример, че замърсяването на въздуха способства за огромен брой преждевременни смъртни случаи всяка година, в това число в България.
Ще промени ли Brexit климатичната политика на Обединеното кралство и по какъв начин?
Ние изяснихме, че Обединеното кралство ще резервира високите си екологични стандарти и след излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз. Всъщност задължението на Обединеното кралство да понижи излъчванията със 78% до 2035 година надвишава уговорките на Европейски Съюз по климата.
Обединеното кралство остава в челните редици на световната битка против изменението на климата, както се вижда от все по-амбициозните климатични цели и задължения, в това число тези за преустановяване потреблението на въглища и мотори с вътрешно горене. Разбира се, ще продължим работата с интернационалните сътрудници, в това число с Европейски Съюз по тези споделени провокации.
Какви са вашите упования за срещата на високо ниво по климата в Глазгоу през ноември? Ще има ли съглашение сред страните? Защо тезата на Англия, на Европейски Съюз като цяло, че Китай не подхваща задоволително ограничения за понижаване на излъчванията и прекъсване на потреблението на въглища?
Трябва да създадем всичко допустимо, с цел да достигнем задачата за ограничение на покачването на междинната световна температура до 1,5 градуса по Целзий до края на века. Това ще изисква от нас до 2050 година да реализираме баланс сред въглерода, импортиран и изведен от атмосферата. За да създадем това, би трябвало да понижим на половина въглеродните излъчвания до 2030 година - единствено след девет години. Успехът в Глазгоу значи окончателно вдишване по световен път към тези цели.
Приветстваме неотдавнашния ангажимент на Китай да спре построяването на нови въглищни планове в чужбина. Това е значима стъпка напред и желаеме да забележим по-нататъшни задължения от страни по света за понижаване на потреблението на въглища. На COP26 би трябвало да изпратим въглищата в историята.
Ще промени ли новото обединяване сред Съединени американски щати, Англия и Австралия политиките по климата? Австралия обаче не е една от най -ангажираните страни в това отношение и по -скоро стои в страни. Защо анализаторите свързват този пакт с смяна в курса и политиката по климата?
След един месец на срещата на високо ниво по климата COP26 в Глазгоу се нуждаем от международни водачи, които да бъдат амбициозни и да подхващат дейности. Това значи смели задължения в четири области: преустановяване използването на въглища и производството на коли с мотори с вътрешно горене, обезпечаване на финансови средства за акомодация и битка с климатичните промени и прекъсване на обезлесяването, които да лимитират повишението на междинната световна температура до 1,5 градуса и да насочат света по пътя към чистите нулеви излъчвания.
Насърчаваме всички страни, в това число Австралия и Съединени американски щати, да се ангажират с амбициозни краткосрочни цели, съобразени с достигането на чисти нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година и съпроводени с дълготрайни тактики, които изясняват по какъв начин те ще бъдат реализирани.
По какъв метод работите за поддръжка на енергийния преход на България?
Работим интензивно да демонстрираме опциите за енергиен преход посредством продан на най-хубави практики. Имаме да вземем за пример открити връзки сред някогашен въглищен район на Обединеното кралство, Хъмбър и Стара Загора. Целта е да се разпознават начинания и да се показа опит, който би могъл да спомогне за построяването на зелен напредък, за основаване на различна претовареност и за привличане на вложения в Стара Загора.
Ние имаме вяра, че районът на Стара Загора има всички нужни предпоставки за напредък и да бъде в центъра на енергийния преход на България, изключително когато всички основни заинтригувани страни са ангажирани в процеса.
Ние също по този начин се ангажираме с българските общини, бизнеса и академичното общество, с цел да насърчим усвояването на решения с нулеви въглеродни излъчвания и интелигентни градове в региона на превоза, постройките и градското развиване, което ще помогне за възстановяване на качеството на въздуха в градовете, предизвикателство, пред което доста градове по света са изправени. Това освен ще докара до понижаване на излъчванията на парникови газове, само че и до възстановяване на публичното здраве.
Д-р Роб Диксън е дипломат на Англия в България от август 2020 година.
В интервала 2016-2019 година е началник на отдел Западна Африка към дирекция Африка в английското Министерство на външните работи, английската общественост и развиването. От 2012 до 2016 година е заместник-ръководител на посолството на Англия в Тел Авив. Преди това е бил основен секретар на съветника по националната сигурност на Обединеното кралство, секретар на заместник-министъра на външните работи и началник на дипломатическата работа, както и началник на екип Северна Африка в отдела за Близък изток и Северна Африка.
Д-р Диксън е женен за Дора Блажек-Диксън, преводач на свободна процедура. Те имат един наследник, роден през 2010 година Роден в Бирмингам през 1974 година, той се радва на спорт навън, пътувания, история и четене. Преди да бъде изпратен в София, той прекарва 12 месеца в проучване на български език и приказва френски, иврит, немски език и малко маджарски и уелски.
Конференцията е проведена от Dir.bg и 3Е-news с поддръжката на " Филип Морис България ", " Аурубис България ", VISA, " УниКредит Булбанк ", " Дънди Прешъс Металс ", Brown to Green, " ПроКредит Банк ", " Дейзи Тех АД ", " Загорка ", " Контур Глобал Марица Изток 3 ", ЧЕЗ, " Девня Цимент ", " AES Bulgaria ", " Контракс ", " Солвей Соди ", " Геотехмин ООД ", " Bianchi Coffee ", " Еdoardo Miroglio ", " White Water ".
Партньори са Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК), Индустриален клъстер " Средногорие ", Индустриален клъстер " Електромобили ", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска комерсиална камара в България (AmCham), Българска асоциация по преработване, Браншова асоциация " Полимери ".
Медийни сътрудници на самодейността са: Българска национална телевизия, bTV Media Group, БНР, Българска телеграфна агенция и списание " Мениджър ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ