Коронавирусът настъпва! У нас болните са поне няколкостотин, вижте какво да правите
Светът е в пандемия и всякакво неглижиране на обстановката е рисково. Какво би трябвало да се проумее и направи? Една статия в Medium на Томаш Пуейо, специализирал поведенческа психология в Станфорд, дава отговор, пише Coronavirus: Why You Must Act Now, представен от offnews.bg. Авторът дава обещание, че когато приключим с четенето на публикацията, ще разберем:
● Коронавирусът идва към вас.
● Идва с експоненциална скорост: последователно и след това ненадейно.
● Въпрос на дни. Може би седмица или две.
● Когато това стане, вашата здравна система ще бъде претрупана.
● Вашите съграждани ще бъдат лекувани в коридорите.
● Изтощените здравни служащи ще грохнат. Някои ще умрат.
● Те ще би трябвало да вземат решение кой пациент ще получи О2 и кой ще почине.
● Единственият метод да се предотврати това е общественото разграничаване през днешния ден. Не на следващия ден. Днес
● Това значи да ограничим колкото се може повече хора у дома, започвайки в този момент.
Няколко обстоятелството. Колко случаи на ковид ще има у нас? Още при започване на годината стана ясно според публикация в The Lancet, че заразени с ковид са 10 пъти повече от формалния брой доказани случаи. Авторът на публикацията споделя, че броят на действителните случаи на болни от ковид в даден район доста надвишава броя на диагностицираните случаи заради късната поява на признаците. Наличието на 1 смъртен случай по всяка възможност значи сред 500 и 800 заболели. Това се дължи на обстоятелството, че междинният брой дни сред датата на заразяване и датата на (евентуалната) гибел е 17.3 дни, т.е. пациентът, умрял през днешния ден, се е заразил преди към 17 дни. Ако допуснем 1% смъртност, това значи, че преди 17 дни е имало още 99 инфектирани. При състояние, че междинното време, належащо за удвояване на случаите при липса на надзор над болестта е 6 дни, на 17-я ден броят на заболелите ще бъде към 8 пъти по-голям, т.е. - към 800 души.
Общият брой на случаите нарастваше съвсем линейно, до момента в който бе единствено в Китай. Но когато вирусът изтече отвън страната, кривата стана експоненциална и в този момент се трансформира в пандемия, която никой не може да спре. Към днешна дата това се дължи най-много на Италия, Дания, Иран и Южна Корея:
Има десетки страни с експоненциални темпове на напредък. Към днешна дата множеството от тях са западни.
Ако този вид ритъм на напредък продължи единствено седмица, ето какво се получава: Какво се случи в Китай?
На 21 януари броят на новите диагностицирани случаи в Китай набъбна на към 100 случая. Всъщност през този ден има 1500 нови случая, които нарастват експоненциално. Това бе незнайно за управляващите, само че фактът, че внезапно има 100 нови случая на ново заболяване ги кара два дни по-късно да затворят Ухан. Към този миг броят на диагностицираните нови ежедневни случаи е ~ 400. Обърнете внимание на това число: те вземат решение да затворят града едвам с 400 нови случая дневно. В реалност през този ден е имало 2500 нови случая. Ден по-късно са затворени други 15 града в провинция Хубей. До датата 23 януари, когато Ухан бе затворен, реалните случаи нарастват бързо, а след изключването на града, растежът на случаите се забавя. На 24 януари, когато други 15 града се затварят, броят на същинските случаи стопира да расте. Два дни по-късно е доближат оптималният брой на действителните случаи и от този момент той понижава. Останалите райони в Китай са добре координирани от централното държавно управление, тъй че се вземат незабавни и фрапантни ограничения.
Всеки китайски район е имал капацитет да стане експоненциален, само че с помощта на ограниченията, протичащи се в края на януари, във всички провинции вирусът е спрян, преди да може да се популяризира. Междувременно Южна Корея, Италия и Иран имат цялостен месец да се учат, само че не го направиха.
Страните, които работят бързо, понижават броя на смъртните случаи най-малко с 10 пъти. Световната здравна организация (СЗО) показва 3,4% като смъртност (% хора, които се заразят с ковид и по-късно умират). То зависи от страната и момента - сред 0,6% в Южна Корея и 4,4% в Иран. Коефициентът на смъртност в Китай към този момент е сред 3,6% и 6,1%. Според автора това е почти 3,8% -4%.
Това е двойно повече от сегашната оценка и 30 пъти по-лошо от грипа. Но тази стойност е формирана от две изцяло разнообразни действителности: провинция Хубей, където е град Ухан, и останалата част от Китай. Вероятността за смъртност на Хубей евентуално ще е до 4,8%. Междувременно за останалата част от Китай евентуално ще е приблизително до ~ 0,9%:
Изводите: В страните, които са добре готови, смъртността от 0,5% в Южна Корея до 0,9%, както е в останалата част от Китай отвън Ухан. Изключително добър образец е Тайван, където макар близостта с континентален Китай, инфектираните са били единствено 44.
В зле квалифицираните страни, в които ограниченията първоначално са били неуверени като Италия и Иран, имат смъртност сред към 3% - 5%.
Претоварване на здравната система
Около 20% от случаите се нуждаят от хоспитализация, 5% от случаите се нуждаят от интензивно лекуване (ICU), а към 1% се нуждаят от доста интензивна помощ с кислородни апарати за дишане или ECMO (извънкорпорална оксигенация). Проблемът е, че продукти като такива апарати и ECMO не могат да се създават или купуват елементарно. Преди няколко години Съединени американски щати разполагаха с общо 250 ECMO машини. В България са по-малко. Така че, в случай че внезапно се появят 100 000 инфектирани, доста от тях ще желаят да преминат проби. Около 20 000 ще се нуждаят от хоспитализация, 5 000 ще се нуждаят от интензивно поделение, а 1000 ще се нуждаят от машини, които през днешния ден няма задоволително. И това е единствено при 100 000 случая. Това е без да се вземат поради въпроси като маски.
Страна като Съединени американски щати разполага единствено с 1% от маските, от които се нуждае, с цел да покрие потребностите на своите здравни служащи. Ако се появят доста случаи едновременно, ще има маски единствено за 2 седмици. Държави като Япония, Южна Корея, Хонконг или Сингапур, както и китайски райони отвън Хубей, са готови и получават грижите, от които се нуждаят пациентите. Но останалите западни страни по-скоро вървят в посока Хубей и Италия. Положението в нашата страна е сходно.
Как наподобява една претрупана здравна система
Историите, които се случиха в Хубей и тези в Италия, стартират да стават злокобно сходни. Хубей построи две лечебни заведения за 10 дни, само че даже и тогава, бе изцяло затрупан - пациентите наводняват лечебните заведения. За тях би трябвало да се грижат на всички места: в коридорите, в чакалните... Медицинските служащи прекарват часове в непълна защитна екипировка, тъй като няма задоволително от тях. В резултат на това не могат да остават в инфектираните зони с часове. А когато го вършат, се изцеждат силите им. Смените към този момент не съществуват. Работят и пенсионираните, с цел да покрият потребностите. Всички са на повикване, непрекъснато. Тоест, до момента в който не се разболеят. Което се случва доста постоянно, тъй като са в непрекъсната експозиция на вируса без задоволително защитни средства. Когато това се случи, би трябвало да останат в карантина в продължение на 14 дни, през което време не могат да оказват помощ. В най-хубавия случай 2 седмици са изгубени. Най-лошият случай е явен. Най-лошото е в отделенията, когато пациентите би трябвало да споделят кислородните апарати или ECMO. Здравните служащи би трябвало да дефинират кой пациент ще ги употребява. Това в действителност значи кой ще живее и кой ще почине.
Какво би трябвало да извършите? В момента сме в обстановка на пандемия. Тя не може да бъде отстранена. Но това, което можем да създадем, е да понижим въздействието й. Някои страни са образец за това. Най-добрият е Тайван, който е близо и доста обвързван с Китай, само че все още има по-малко от 50 случая.
Сега единственият метод за избавление е " смекчаването ", което би трябвало да направи вируса допустимо най-безобиден. Ако понижим инфекциите колкото е допустимо повече, нашата здравна система ще може да се оправи с случаите доста по-добре, като води до понижаване на смъртността. И в случай че го разтеглив във времето, ще стигнем до миг, в който останалата част от обществото може да бъде имунизирана, като отстрани риска изцяло. Така че нашата цел не е да премахнем коронавирусната болест. Просто би трябвало да я отложим. Колкото повече отлагаме случаите, толкоз по-добре може да действа здравната система, толкоз по-ниска ще е смъртността и по-висок е делът на популацията, което ще бъде имунизирано, преди да се болести.
Социално разграничаване
Единственият метод за битка със болестта е спазването на обществена отдалеченост: работа от къщи, затваряне на учебни заведения, университети, клубове, басейни, спортни зали, кинотеатри и впрочем. Ако се постанова да ходите на работа - прецизно съблюдаване на отдалеченост от метър и половина, постоянно миене на ръцете, никакво ръкостискане или различен физически контакт. Решението за съблюдаване на обществената отдалеченост води до неотложен ефект; забавянето на сходно решение с 1 (един-единствен) ден води до увеличение на заболеваемостта с 40%!
Настоящият теоретичен консенсус е, че в случай че някой се изкашля, вирусът може да се популяризира в границите на 2 метра. В противоположен случай капчиците падат на земята и няма да ви заразят. След това заразяването може да стане посредством повърхностите. Вирусът оцелява с часове или дни на разнообразни повърхности. Неща като брави на порти, маси или бутони на асансьори могат да бъдат ужасни вектори за заразяване.
Единственият метод в действителност да се понижи това е със общественото разграничаване: Да запазим хората колкото е допустимо повече у дома, колкото е допустимо по-дълго, до момента в който не се отдръпна пандемията.
А ето какви са препоръките на създателя какви ограничения би трябвало да вземат политиците:
● Никой не може да влезе или да излезе от блокираните зони, в случай че няма потвърдени фамилни или работни аргументи.
● Движението вътре в зоните би трябвало да се заобикаля, в случай че са по незабавни персонални или работни аргументи и не могат да бъдат отсрочени.
● Хората със признаци (респираторна зараза и треска) " мощно се предлага " да си останат вкъщи.
● Стандартният отпуск за здравните служащи да бъде спрян
● Затваряне на всички образователни заведения (училища, университети...), фитнес зали, музеи, ски бази, културни и обществени центрове, басейни и театри.
● Ресторантите да са с лимитирано работно време от 6 до 18 часа, с разстояние минимум един метър сред хората.
● Всички заведения и клубове би трябвало да се затворят.
● Всички търговски действия би трябвало да поддържат разстояние от един метър сред клиентите. Онези, които не могат да го създадат, би трябвало да затворят. Храмовете могат да останат отворени, стига да подсигуряват това разстояние.
● Посещенията на семейство и другари в лечебните заведения да се лимитират
● Работните срещи би трябвало да бъдат отсрочени. Да се насърчи работата от къщи.
● Всички спортни събития и надпревари, обществени или частни, се анулират. Важни събития могат да се организират при затворени порти.
" Това е най-малкото, което бих поръчал. Ако желаете да сте в сигурност, направете го в жанр Ухан. Хората може да се оплачат в този момент, само че ще ви благодарят по-късно ", заключава създателят.
● Коронавирусът идва към вас.
● Идва с експоненциална скорост: последователно и след това ненадейно.
● Въпрос на дни. Може би седмица или две.
● Когато това стане, вашата здравна система ще бъде претрупана.
● Вашите съграждани ще бъдат лекувани в коридорите.
● Изтощените здравни служащи ще грохнат. Някои ще умрат.
● Те ще би трябвало да вземат решение кой пациент ще получи О2 и кой ще почине.
● Единственият метод да се предотврати това е общественото разграничаване през днешния ден. Не на следващия ден. Днес
● Това значи да ограничим колкото се може повече хора у дома, започвайки в този момент.
Няколко обстоятелството. Колко случаи на ковид ще има у нас? Още при започване на годината стана ясно според публикация в The Lancet, че заразени с ковид са 10 пъти повече от формалния брой доказани случаи. Авторът на публикацията споделя, че броят на действителните случаи на болни от ковид в даден район доста надвишава броя на диагностицираните случаи заради късната поява на признаците. Наличието на 1 смъртен случай по всяка възможност значи сред 500 и 800 заболели. Това се дължи на обстоятелството, че междинният брой дни сред датата на заразяване и датата на (евентуалната) гибел е 17.3 дни, т.е. пациентът, умрял през днешния ден, се е заразил преди към 17 дни. Ако допуснем 1% смъртност, това значи, че преди 17 дни е имало още 99 инфектирани. При състояние, че междинното време, належащо за удвояване на случаите при липса на надзор над болестта е 6 дни, на 17-я ден броят на заболелите ще бъде към 8 пъти по-голям, т.е. - към 800 души.
Общият брой на случаите нарастваше съвсем линейно, до момента в който бе единствено в Китай. Но когато вирусът изтече отвън страната, кривата стана експоненциална и в този момент се трансформира в пандемия, която никой не може да спре. Към днешна дата това се дължи най-много на Италия, Дания, Иран и Южна Корея:
Има десетки страни с експоненциални темпове на напредък. Към днешна дата множеството от тях са западни.
Ако този вид ритъм на напредък продължи единствено седмица, ето какво се получава: Какво се случи в Китай?
На 21 януари броят на новите диагностицирани случаи в Китай набъбна на към 100 случая. Всъщност през този ден има 1500 нови случая, които нарастват експоненциално. Това бе незнайно за управляващите, само че фактът, че внезапно има 100 нови случая на ново заболяване ги кара два дни по-късно да затворят Ухан. Към този миг броят на диагностицираните нови ежедневни случаи е ~ 400. Обърнете внимание на това число: те вземат решение да затворят града едвам с 400 нови случая дневно. В реалност през този ден е имало 2500 нови случая. Ден по-късно са затворени други 15 града в провинция Хубей. До датата 23 януари, когато Ухан бе затворен, реалните случаи нарастват бързо, а след изключването на града, растежът на случаите се забавя. На 24 януари, когато други 15 града се затварят, броят на същинските случаи стопира да расте. Два дни по-късно е доближат оптималният брой на действителните случаи и от този момент той понижава. Останалите райони в Китай са добре координирани от централното държавно управление, тъй че се вземат незабавни и фрапантни ограничения.
Всеки китайски район е имал капацитет да стане експоненциален, само че с помощта на ограниченията, протичащи се в края на януари, във всички провинции вирусът е спрян, преди да може да се популяризира. Междувременно Южна Корея, Италия и Иран имат цялостен месец да се учат, само че не го направиха.
Страните, които работят бързо, понижават броя на смъртните случаи най-малко с 10 пъти. Световната здравна организация (СЗО) показва 3,4% като смъртност (% хора, които се заразят с ковид и по-късно умират). То зависи от страната и момента - сред 0,6% в Южна Корея и 4,4% в Иран. Коефициентът на смъртност в Китай към този момент е сред 3,6% и 6,1%. Според автора това е почти 3,8% -4%.
Това е двойно повече от сегашната оценка и 30 пъти по-лошо от грипа. Но тази стойност е формирана от две изцяло разнообразни действителности: провинция Хубей, където е град Ухан, и останалата част от Китай. Вероятността за смъртност на Хубей евентуално ще е до 4,8%. Междувременно за останалата част от Китай евентуално ще е приблизително до ~ 0,9%:
Изводите: В страните, които са добре готови, смъртността от 0,5% в Южна Корея до 0,9%, както е в останалата част от Китай отвън Ухан. Изключително добър образец е Тайван, където макар близостта с континентален Китай, инфектираните са били единствено 44.
В зле квалифицираните страни, в които ограниченията първоначално са били неуверени като Италия и Иран, имат смъртност сред към 3% - 5%.
Претоварване на здравната система
Около 20% от случаите се нуждаят от хоспитализация, 5% от случаите се нуждаят от интензивно лекуване (ICU), а към 1% се нуждаят от доста интензивна помощ с кислородни апарати за дишане или ECMO (извънкорпорална оксигенация). Проблемът е, че продукти като такива апарати и ECMO не могат да се създават или купуват елементарно. Преди няколко години Съединени американски щати разполагаха с общо 250 ECMO машини. В България са по-малко. Така че, в случай че внезапно се появят 100 000 инфектирани, доста от тях ще желаят да преминат проби. Около 20 000 ще се нуждаят от хоспитализация, 5 000 ще се нуждаят от интензивно поделение, а 1000 ще се нуждаят от машини, които през днешния ден няма задоволително. И това е единствено при 100 000 случая. Това е без да се вземат поради въпроси като маски.
Страна като Съединени американски щати разполага единствено с 1% от маските, от които се нуждае, с цел да покрие потребностите на своите здравни служащи. Ако се появят доста случаи едновременно, ще има маски единствено за 2 седмици. Държави като Япония, Южна Корея, Хонконг или Сингапур, както и китайски райони отвън Хубей, са готови и получават грижите, от които се нуждаят пациентите. Но останалите западни страни по-скоро вървят в посока Хубей и Италия. Положението в нашата страна е сходно.
Как наподобява една претрупана здравна система
Историите, които се случиха в Хубей и тези в Италия, стартират да стават злокобно сходни. Хубей построи две лечебни заведения за 10 дни, само че даже и тогава, бе изцяло затрупан - пациентите наводняват лечебните заведения. За тях би трябвало да се грижат на всички места: в коридорите, в чакалните... Медицинските служащи прекарват часове в непълна защитна екипировка, тъй като няма задоволително от тях. В резултат на това не могат да остават в инфектираните зони с часове. А когато го вършат, се изцеждат силите им. Смените към този момент не съществуват. Работят и пенсионираните, с цел да покрият потребностите. Всички са на повикване, непрекъснато. Тоест, до момента в който не се разболеят. Което се случва доста постоянно, тъй като са в непрекъсната експозиция на вируса без задоволително защитни средства. Когато това се случи, би трябвало да останат в карантина в продължение на 14 дни, през което време не могат да оказват помощ. В най-хубавия случай 2 седмици са изгубени. Най-лошият случай е явен. Най-лошото е в отделенията, когато пациентите би трябвало да споделят кислородните апарати или ECMO. Здравните служащи би трябвало да дефинират кой пациент ще ги употребява. Това в действителност значи кой ще живее и кой ще почине.
Какво би трябвало да извършите? В момента сме в обстановка на пандемия. Тя не може да бъде отстранена. Но това, което можем да създадем, е да понижим въздействието й. Някои страни са образец за това. Най-добрият е Тайван, който е близо и доста обвързван с Китай, само че все още има по-малко от 50 случая.
Сега единственият метод за избавление е " смекчаването ", което би трябвало да направи вируса допустимо най-безобиден. Ако понижим инфекциите колкото е допустимо повече, нашата здравна система ще може да се оправи с случаите доста по-добре, като води до понижаване на смъртността. И в случай че го разтеглив във времето, ще стигнем до миг, в който останалата част от обществото може да бъде имунизирана, като отстрани риска изцяло. Така че нашата цел не е да премахнем коронавирусната болест. Просто би трябвало да я отложим. Колкото повече отлагаме случаите, толкоз по-добре може да действа здравната система, толкоз по-ниска ще е смъртността и по-висок е делът на популацията, което ще бъде имунизирано, преди да се болести.
Социално разграничаване
Единственият метод за битка със болестта е спазването на обществена отдалеченост: работа от къщи, затваряне на учебни заведения, университети, клубове, басейни, спортни зали, кинотеатри и впрочем. Ако се постанова да ходите на работа - прецизно съблюдаване на отдалеченост от метър и половина, постоянно миене на ръцете, никакво ръкостискане или различен физически контакт. Решението за съблюдаване на обществената отдалеченост води до неотложен ефект; забавянето на сходно решение с 1 (един-единствен) ден води до увеличение на заболеваемостта с 40%!
Настоящият теоретичен консенсус е, че в случай че някой се изкашля, вирусът може да се популяризира в границите на 2 метра. В противоположен случай капчиците падат на земята и няма да ви заразят. След това заразяването може да стане посредством повърхностите. Вирусът оцелява с часове или дни на разнообразни повърхности. Неща като брави на порти, маси или бутони на асансьори могат да бъдат ужасни вектори за заразяване.
Единственият метод в действителност да се понижи това е със общественото разграничаване: Да запазим хората колкото е допустимо повече у дома, колкото е допустимо по-дълго, до момента в който не се отдръпна пандемията.
А ето какви са препоръките на създателя какви ограничения би трябвало да вземат политиците:
● Никой не може да влезе или да излезе от блокираните зони, в случай че няма потвърдени фамилни или работни аргументи.
● Движението вътре в зоните би трябвало да се заобикаля, в случай че са по незабавни персонални или работни аргументи и не могат да бъдат отсрочени.
● Хората със признаци (респираторна зараза и треска) " мощно се предлага " да си останат вкъщи.
● Стандартният отпуск за здравните служащи да бъде спрян
● Затваряне на всички образователни заведения (училища, университети...), фитнес зали, музеи, ски бази, културни и обществени центрове, басейни и театри.
● Ресторантите да са с лимитирано работно време от 6 до 18 часа, с разстояние минимум един метър сред хората.
● Всички заведения и клубове би трябвало да се затворят.
● Всички търговски действия би трябвало да поддържат разстояние от един метър сред клиентите. Онези, които не могат да го създадат, би трябвало да затворят. Храмовете могат да останат отворени, стига да подсигуряват това разстояние.
● Посещенията на семейство и другари в лечебните заведения да се лимитират
● Работните срещи би трябвало да бъдат отсрочени. Да се насърчи работата от къщи.
● Всички спортни събития и надпревари, обществени или частни, се анулират. Важни събития могат да се организират при затворени порти.
" Това е най-малкото, което бих поръчал. Ако желаете да сте в сигурност, направете го в жанр Ухан. Хората може да се оплачат в този момент, само че ще ви благодарят по-късно ", заключава създателят.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ