Европа вече не е обетованата земя
Светът е привикнал да гледа на Европа, като на «обетованата земя». От Ренесанса насам, европейските народи са били безспорните водачи както в индустриално-технически, по този начин и в културен аспект. Ако приемем това за водещи фактори, определящи благосъстоянието на една нация, то тогава днешната европейската нация (ако въобще можем да приказваме за такава, заради непрекъснатите опити на Европейския съюз) е едно неясно копие на колониалните империи.
Европа през 19-ти век и началото на 20-ти век е в разцвета си. Около три четвърти от територията на земното кълбо са следени директно от европейските сили, които след Виенския конгрес живеят в условен 100-годишен мир и възходящ разцвет. В навечерието на Първата международна война, брутният вътрешен артикул на Западна Европа съставлява към 35% от международния. Европейската промишленост е ненадмината. Първите конгломерати са факт. Достатъчно е единствено да споменем компании като Круп, Пежо, Байер, БАСФ, които и до през днешния ден са работодатели на стотици хиляди хора по света.
Макар и претърпяла две международни войни, чиито съществени дейности се водят на нейна територия, Европа съумява да задържи водещо място на икономическо равнище, отстъпвайки само на Америка в последните двадесет години. В редица браншове европейците останаха водачи – автомобилостроене, военна индустрия, авиация, фармацевтика, земеделие, като прибавим към това и ненадмината инфраструктура и свободно придвижване на хора, артикули и капитали, на пръв взор Европа в действителност би трябвало да си остане «обетованата земя».
Въпреки това, в последните две десетилетия сме очевидци на един необикновен колапс във всяка сфера от живота на елементарния европеец. От образец за обществена система, която работи, водещите европейски страни непрекъснато усилват пенсионната възраст и орязват разнообразни обществени придобивки. Безработицата пораства и няма и помен от «Тридесетте славни години» (период на засилен стопански напредък в Европа сред 1945 – 1975г.). Като се добави към това и редицата интернационалните спорове, подбудени от косвената или директна поддръжка на Европейския съюз, европейците са изправени пред растяща неустановеност във всички сфери на всекидневието си.
Нека вземем за образец общата инфлацията в Еврозоната, която през Декември 2022 беше 9,2%. Това число е невиждано от няколко десетилетия насам. За последно в Европа, такива инфлационни равнища са били през далечната 1982г., когато в действителност, не е имало еврото като единна валута. Та нали, един от главните причини за приемането във всички страни членки на Европейски Съюз на единната валута е «ценовата стабилност», «подобрената икономическа непоклатимост и растеж» и «по-голямото въздействие в международната икономика». Не е ясно, за каква ценова непоклатимост можем да приказваме, когато страни, членки на еврозоната като Литва, Латвия и Естония през Декември 2022г., са записали надлежно инфлация от 20%, 20,7% и 17,5%. Имайки поради, че това са общи междинни показатели, какво остава да кажем за покачването на цените на обособени артикули от всекидневието на междинния европеец като брашно, мляко, яйца, месо и други
А що се отнася до икономическият напредък на еврозоната, той е жалък от години насам. Ако се погледнат годините преди Ковид рецесията, може да се заключи, че даже тогава, Европейски Съюз беше на ръба на рецесията.
Относно въздействието на еврото на интернационален проект е редно да се спомене, че международна валута си остава американският $ с общ дял от международните транзакции от 44,15%. Еврото, остава надалеч обратно със своите 16,14%. Заключението е, че тази валута, не е и няма капацитета да бъде международна аварийна такава и доверието в нея е мощно разтърсено, откакто цената и падна под тази на щатския $, а цикличните рецесии, през които минава като гръцката дългова рецесия от 2012г. единствено потвърждават минусите на европейската финансова система.
Недалновидната финансова политика е една от аргументите за обедняването на европейския жител. Още през 2014г., Евростат излезе със статистика, че 122 милиона поданици на Европейски Съюз, или 24,4% от общото население, са изложени на риск от беднотия. Спадът в приходите на междинния европеец се усеща във всяка една страна на Европейски Съюз. Според Евростат „ тежко материално лишените» са хора, които изпитват мощна липса на запаси от най-малко 4 от следните 9 детайла на ограничения:i) да заплащат наем или сметки за комунални услуги, ii) да поддържат дома си задоволително топъл, iii) са изправени пред непредвидени разноски, iv) да ядат месо, риба или протеинов еквивалент всеки втори ден, v) да си разрешават седмична отмора надалеч от вкъщи, vi) да имат автомобил, vii) да имат пералня, viii) да имат пъстър тв приемник, или ix) да имат мобилен телефон ". В такава категория хора, попадат 9% от всички жители на Европейски Съюз, като в страни като България те са 33%. От горепосочените статистики, ясно си проличава, че Европейският съюз, надалеч преди Ковид рецесията и войната в Украйна, не беше «обетованата земя», в която небогати няма.
Ако оставим настрани икономическото положение на Съюза и погледнем полезностите му, ситуацията не е доста по-добро. Всяка нова страна членка на Европейски Съюз, е длъжна да одобри общи европейски полезности. Те са както следва: съблюдаване на човешкото достолепие и права, независимост, народна власт, тъждество, господство на закона. На пръв взор, по този начин изброените постулати, наподобяват изцяло допустими и разумни за XXI век. На процедура обаче, един път призната, избрана страна членка, е подложена на голям напън от страна на европейските институции и стотиците неправителствени организации, които работят с тях, с цел да се наложи избран вид интерпретация на тези полезности. Например, Унгария, страна член от 2004г., е подложена на непрекъснат напън по всички посоки, откогато Виктор Орбан завоюва през 2010 година парламентарните избори и образува дясно-консервативно държавно управление в страната. През 2015-2016г., когато Европейски Съюз беше изправен пред най-големия мигрантски напън от половин век насам, Орбан беше политикът, който сподели, че страната му не може да се преценява с диктатите на Брюксел, за мигрантски квоти и няма по какъв начин суверенна страна да бъде принудена да одобри избран брой мигранти (по това време в Унгария имаше над 150 000 бежанци от сирийски произход). Нещо повече, Орбан намерено съобщи, че Унгария е страна с християнски полезности и просвета, където интеграцията на тези бежанци, ще се окаже съвсем невъзможна. Веднага след тази политическа позиция Унгария беше подложена на унищожителна рецензия от водещите европейски медии, неправителствени организации и водачи на други европейски страни.
Подобно нещо се случи и няколко години по-късно, когато Орбан, избран отново с над 2/3 от гласовете на унгарския народ, провежда референдум, до унгарските жители, за това дали «ЛГБТ ученията» имат място в унгарските учебни заведения. С голямо болшинство, унгарският народ отхвърли подобен вид учения, след което държавното управление на Орбан прокара и закон, забраняващ образованието на унгарските деца на ЛГБТ полезности. Последваха закани от Европейски Съюз, включително и заледяване на редица европейски фондове, а холандският министър председател Марк Рюте намерено съобщи, че «Унгария няма повече място в ЕС», поради горепосочения закон. Как тъкмо един законно определен с голямо болшинство министър председател като Орбан, който се допитва посредством референдуми – най-висшата форма на народна власт, до народа си и конституционно прокарва закони след резултатите, внезапно се оказва «негоден» за Европейски Съюз, е мъчно да се разбере.
Впрочем, за сходен случай може да се приказва и в българския политически живот. През 2018г., след директен напън от Европейския парламент и комисия, в България се заприказва за утвърждението на по този начин наречената Истанбулска конвенцияi. През същата година, Конституционният съд дефинира този документ като противоконституционен. Според съдиите Конвенцията " проправя път към внедряване на понятията „ пол “, и „ еднаквост, учредена на пола “. По този метод Конвенцията би наложила в България да се основат процедури, осигуряващи правно признание на пол, друг от биологичния, в прорез с Българската конституция. Въпреки решението на българските институции, през последните седмици, България още веднъж е под напън от европейския парламент, с цел да ратифицира противоконституционният документ. Тоест, както при Унгария, по този начин и в България, Европейски Съюз нехае за върховенството на Основния закон, а по всякакъв начин се пробва да прокара своя спорен дневен ред.
От всичко разказано нагоре, може да се установи единствено едно: Европа претърпява рецесия на идентичността си. Вместо да се занимават с опазването на границите на Съюза, към които пламтят спорове (Украйна, Сирия, Либия…), благосъстоянието на междинния европеец, дълговите рецесии, инфлационните проблеми, нужните промени във действието на Европейски Съюз, равноправието сред всички страни членки, брюкселските бюрократи избират едностранно да постановат политически диктати, непознати на една огромна част от европейското общество, които с нищо не спомагат за сплотяването му в миг на международни катаклизми. Иронията е, че Европа има абсолютния капацитет да бъде фактор за решаването на днешните геополитически проблеми, само че не и лидерската настройка да направи крачки към това. Постъпвайки по този метод, Европейски Съюз не просто не е обетована земя, а от ден на ден се трансформира в сцена на геополитическо опълчване сред Съединени американски щати, Китай и Русия. Дано единствено цената не бъде платена от елементарния европейския жител.
i Интересно е да се означи, че самата Турция, от която документът беше първо подписан и утвърден, се отдръпна от него през 2021 година
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Европа през 19-ти век и началото на 20-ти век е в разцвета си. Около три четвърти от територията на земното кълбо са следени директно от европейските сили, които след Виенския конгрес живеят в условен 100-годишен мир и възходящ разцвет. В навечерието на Първата международна война, брутният вътрешен артикул на Западна Европа съставлява към 35% от международния. Европейската промишленост е ненадмината. Първите конгломерати са факт. Достатъчно е единствено да споменем компании като Круп, Пежо, Байер, БАСФ, които и до през днешния ден са работодатели на стотици хиляди хора по света.
Макар и претърпяла две международни войни, чиито съществени дейности се водят на нейна територия, Европа съумява да задържи водещо място на икономическо равнище, отстъпвайки само на Америка в последните двадесет години. В редица браншове европейците останаха водачи – автомобилостроене, военна индустрия, авиация, фармацевтика, земеделие, като прибавим към това и ненадмината инфраструктура и свободно придвижване на хора, артикули и капитали, на пръв взор Европа в действителност би трябвало да си остане «обетованата земя».
Въпреки това, в последните две десетилетия сме очевидци на един необикновен колапс във всяка сфера от живота на елементарния европеец. От образец за обществена система, която работи, водещите европейски страни непрекъснато усилват пенсионната възраст и орязват разнообразни обществени придобивки. Безработицата пораства и няма и помен от «Тридесетте славни години» (период на засилен стопански напредък в Европа сред 1945 – 1975г.). Като се добави към това и редицата интернационалните спорове, подбудени от косвената или директна поддръжка на Европейския съюз, европейците са изправени пред растяща неустановеност във всички сфери на всекидневието си.
Нека вземем за образец общата инфлацията в Еврозоната, която през Декември 2022 беше 9,2%. Това число е невиждано от няколко десетилетия насам. За последно в Европа, такива инфлационни равнища са били през далечната 1982г., когато в действителност, не е имало еврото като единна валута. Та нали, един от главните причини за приемането във всички страни членки на Европейски Съюз на единната валута е «ценовата стабилност», «подобрената икономическа непоклатимост и растеж» и «по-голямото въздействие в международната икономика». Не е ясно, за каква ценова непоклатимост можем да приказваме, когато страни, членки на еврозоната като Литва, Латвия и Естония през Декември 2022г., са записали надлежно инфлация от 20%, 20,7% и 17,5%. Имайки поради, че това са общи междинни показатели, какво остава да кажем за покачването на цените на обособени артикули от всекидневието на междинния европеец като брашно, мляко, яйца, месо и други
А що се отнася до икономическият напредък на еврозоната, той е жалък от години насам. Ако се погледнат годините преди Ковид рецесията, може да се заключи, че даже тогава, Европейски Съюз беше на ръба на рецесията.
Относно въздействието на еврото на интернационален проект е редно да се спомене, че международна валута си остава американският $ с общ дял от международните транзакции от 44,15%. Еврото, остава надалеч обратно със своите 16,14%. Заключението е, че тази валута, не е и няма капацитета да бъде международна аварийна такава и доверието в нея е мощно разтърсено, откакто цената и падна под тази на щатския $, а цикличните рецесии, през които минава като гръцката дългова рецесия от 2012г. единствено потвърждават минусите на европейската финансова система.
Недалновидната финансова политика е една от аргументите за обедняването на европейския жител. Още през 2014г., Евростат излезе със статистика, че 122 милиона поданици на Европейски Съюз, или 24,4% от общото население, са изложени на риск от беднотия. Спадът в приходите на междинния европеец се усеща във всяка една страна на Европейски Съюз. Според Евростат „ тежко материално лишените» са хора, които изпитват мощна липса на запаси от най-малко 4 от следните 9 детайла на ограничения:i) да заплащат наем или сметки за комунални услуги, ii) да поддържат дома си задоволително топъл, iii) са изправени пред непредвидени разноски, iv) да ядат месо, риба или протеинов еквивалент всеки втори ден, v) да си разрешават седмична отмора надалеч от вкъщи, vi) да имат автомобил, vii) да имат пералня, viii) да имат пъстър тв приемник, или ix) да имат мобилен телефон ". В такава категория хора, попадат 9% от всички жители на Европейски Съюз, като в страни като България те са 33%. От горепосочените статистики, ясно си проличава, че Европейският съюз, надалеч преди Ковид рецесията и войната в Украйна, не беше «обетованата земя», в която небогати няма.
Ако оставим настрани икономическото положение на Съюза и погледнем полезностите му, ситуацията не е доста по-добро. Всяка нова страна членка на Европейски Съюз, е длъжна да одобри общи европейски полезности. Те са както следва: съблюдаване на човешкото достолепие и права, независимост, народна власт, тъждество, господство на закона. На пръв взор, по този начин изброените постулати, наподобяват изцяло допустими и разумни за XXI век. На процедура обаче, един път призната, избрана страна членка, е подложена на голям напън от страна на европейските институции и стотиците неправителствени организации, които работят с тях, с цел да се наложи избран вид интерпретация на тези полезности. Например, Унгария, страна член от 2004г., е подложена на непрекъснат напън по всички посоки, откогато Виктор Орбан завоюва през 2010 година парламентарните избори и образува дясно-консервативно държавно управление в страната. През 2015-2016г., когато Европейски Съюз беше изправен пред най-големия мигрантски напън от половин век насам, Орбан беше политикът, който сподели, че страната му не може да се преценява с диктатите на Брюксел, за мигрантски квоти и няма по какъв начин суверенна страна да бъде принудена да одобри избран брой мигранти (по това време в Унгария имаше над 150 000 бежанци от сирийски произход). Нещо повече, Орбан намерено съобщи, че Унгария е страна с християнски полезности и просвета, където интеграцията на тези бежанци, ще се окаже съвсем невъзможна. Веднага след тази политическа позиция Унгария беше подложена на унищожителна рецензия от водещите европейски медии, неправителствени организации и водачи на други европейски страни.
Подобно нещо се случи и няколко години по-късно, когато Орбан, избран отново с над 2/3 от гласовете на унгарския народ, провежда референдум, до унгарските жители, за това дали «ЛГБТ ученията» имат място в унгарските учебни заведения. С голямо болшинство, унгарският народ отхвърли подобен вид учения, след което държавното управление на Орбан прокара и закон, забраняващ образованието на унгарските деца на ЛГБТ полезности. Последваха закани от Европейски Съюз, включително и заледяване на редица европейски фондове, а холандският министър председател Марк Рюте намерено съобщи, че «Унгария няма повече място в ЕС», поради горепосочения закон. Как тъкмо един законно определен с голямо болшинство министър председател като Орбан, който се допитва посредством референдуми – най-висшата форма на народна власт, до народа си и конституционно прокарва закони след резултатите, внезапно се оказва «негоден» за Европейски Съюз, е мъчно да се разбере.
Впрочем, за сходен случай може да се приказва и в българския политически живот. През 2018г., след директен напън от Европейския парламент и комисия, в България се заприказва за утвърждението на по този начин наречената Истанбулска конвенцияi. През същата година, Конституционният съд дефинира този документ като противоконституционен. Според съдиите Конвенцията " проправя път към внедряване на понятията „ пол “, и „ еднаквост, учредена на пола “. По този метод Конвенцията би наложила в България да се основат процедури, осигуряващи правно признание на пол, друг от биологичния, в прорез с Българската конституция. Въпреки решението на българските институции, през последните седмици, България още веднъж е под напън от европейския парламент, с цел да ратифицира противоконституционният документ. Тоест, както при Унгария, по този начин и в България, Европейски Съюз нехае за върховенството на Основния закон, а по всякакъв начин се пробва да прокара своя спорен дневен ред.
От всичко разказано нагоре, може да се установи единствено едно: Европа претърпява рецесия на идентичността си. Вместо да се занимават с опазването на границите на Съюза, към които пламтят спорове (Украйна, Сирия, Либия…), благосъстоянието на междинния европеец, дълговите рецесии, инфлационните проблеми, нужните промени във действието на Европейски Съюз, равноправието сред всички страни членки, брюкселските бюрократи избират едностранно да постановат политически диктати, непознати на една огромна част от европейското общество, които с нищо не спомагат за сплотяването му в миг на международни катаклизми. Иронията е, че Европа има абсолютния капацитет да бъде фактор за решаването на днешните геополитически проблеми, само че не и лидерската настройка да направи крачки към това. Постъпвайки по този метод, Европейски Съюз не просто не е обетована земя, а от ден на ден се трансформира в сцена на геополитическо опълчване сред Съединени американски щати, Китай и Русия. Дано единствено цената не бъде платена от елементарния европейския жител.
i Интересно е да се означи, че самата Турция, от която документът беше първо подписан и утвърден, се отдръпна от него през 2021 година
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ