Проф. Хал Брандс: Русия може да тръгне по стъпките на Иран, САЩ трябва да мислят дългосрочно
Светът е слисан от битката на Украйна за оцеляване. Но откакто войната се проточва, е добре да стартираме да обмисляме какво ще стане и с Русия, написа за Хал Брандс - професор от Университета Джонс Хопкинс, в коментар за Bloomberg, представен от.
Нацията на президента Владимир Путин в този момент е подложена на изолираност, по-внезапна и тотална от тази, претърпяна от която и да е огромна мощ в най-новата история. Това може да докара до неприятни последствия, добавя Investor.bg.
От края на февруари Русия е обект на наказателни стопански, търговски и финансови наказания.
Страната се е устремила към дефолт
по дълга си, а е в ход и бързо софтуерно обособяване. Чуждестранните компании бягат от страната, до момента в който съветските тимове са изключени от интернационалните надпревари по футбол и други спортове. Дори Международната котешка федерация забрани на съветските котки присъединяване в своите събития.
Русия не е някаква долна робия като Куба или Северна Корея; тя е огромна мощ, чието население до неотдавна беше надълбоко обвързвано с по-голямата световна среда. Сега Русия страда от известна степен на интернационално отделяне, което нормално се случва единствено когато една страна е във война със света.
Какво ще значи това за Москва, в случай че спорът й с Украйна продължи с месеци или години? Можем да си представим няколко сюжета, всеки от които би сложил неприятни провокации пред Русия, а някои биха могли да бъдат много тревожни за Америка и нейните съдружници.
Най-розовият е
„ Московска пролет “,
при който цената на спора довежда до промяна на режима и прераждане на демокрацията, което Русия изпита мимолетно през 90-те години. Руските елити отстраняват Путин и подписват мир с Украйна. Преживявайки следствията от експанзията и автокрацията, по-градските, демократични елементи от съветското общество изискват по-широко политическо отваряне и реинтеграция на страната в света. Точно както изолацията убеди Южна Африка да се откаже от апартейда в края на 80-те години на предишния век, непознатото опетняване може да провокира трагична смяна във външната и вътрешната политика на Москва.
Шансовете този сюжет да се материализира са доста дребни. Двете десетилетия на путинизъм оставиха Русия със слаба, фрагментирана съпротива. Президентът сигурно се е опитал да отбрани режима си от прелом, като подчини службите за сигурност и разузнаването, и ги опълчи едни на други. И даже Русия да преживее гражданска война, внимавайте: историята на 90-те ни предизвестява, че може да последва неустойчивост и даже безпорядък.
Втори, по-правдоподобен, сюжет е „ Ранен колос “.
При него Путин употребява своя надзор над службите за сигурност, с цел да се задържи на власт и да потисне каквото и да е национално неодобрение, подбудено от изолацията. Той употребява опциите на черния пазар, които глобите неизбежно основават, с цел да компенсира лоялните си другари. Русия става все по-зависима от Китай, защото търси стопански и софтуерни други възможности на Запада.
Това, което се трансформира, е не толкоз съветската политика, а съветската мощност: цената на сложния прогрес е непрекъснатото изтощение на стопанската система, забавянето на софтуерната рационализация и дълготрайното намаляване на военния капацитет на Москва. Този сюжет не е страховит за западните и тихоокеанските демокрации, само че не е и ужасяващ: против една стагнираща Русия Съединени американски щати биха могли да се оправят задоволително добре при дълготрайно съревнование.
Има и трети, по-мрачен сюжет: „ Техеран на Волга “.
При него изолацията и радикализацията вървят ръка за ръка. Образованите, мобилни руснаци напущат страната, освобождавайки режима от най-отявлените му демократични критици. Привържениците на твърдата линия одобряват „ стопанската система на опозиция “, учредена на самодостатъчност и отбягване на " замърсяващото " въздействие на Запада. Агресивните вътрешни чистки, безмилостната агитация и раздухването на войнстващ шовинизъм основават съветски вид на фашизъм. Когато Путин в последна сметка пада, той е сменен от също толкоз наказателен, упорит и ксенофобски водач.
Така Русия се трансформира в свръхсилен Иран с нуклеарни оръжия - страна, която е трайно отчуждена от света и компенсира слабостта си със засилена враждебност. Вместо да се отдръпна от борбата си със Запада, тази Русия може да ескалира битката – преследвайки широкообхватни стратегии за бойкот в Европа или по-агресивно ориентиране на своите кибероръжия против цели в Съединени американски щати и други демократични страни.
Реалността в последна сметка може да се отклонява от всеки от тези сюжети, несъмнено, само че упражнението илюстрира два значими момента.
Първо, Вашингтон би трябвало да стартира
да мисли съществено за дълготрайната траектория на Русия.
През 1989 година администрацията на президента Джордж Буш-старши тихомълком сътвори група за обмисляне, с цел да обмисли какво може да се случи на фона на разтърсващите промени в Съветския съюз. Независимо какво ще се случи в тази рецесия, Русия е задоволително огромна и мощна, с цел да бъде траекторията й жизненоважна за цялостното здраве на интернационалния ред – което значи, че Съединени американски щати би трябвало да са подготвени за всяка посока, която страната поеме.
Второ, внимавайте какво си пожелавате. Съединени американски щати и техните съдружници с право употребяват опустошителни наказания, дружно с упоритата украинска опозиция, с цел да наложат тежка цена на този съветски режим, който жестоко наруши главните правила на интернационалното държание. Отстъпките и военната интервенция са единствените явни, само че отблъскващи, други възможности на тази политика. Ние обаче едвам започваме да обмисляме какви могат да бъдат дълготрайните последствия.
Дори и в най-хубавия сюжет, Съединени американски щати ще се изправят пред големи провокации, помагайки на либерализираща се Русия след властническото ръководство. По-достоверно е Вашингтон да се сблъска с непокорна, може би даже още по-радикализирана Русия. Войната в Украйна в последна сметка ще завърши, само че проблемите на Америка с Русия може би занапред стартират.
Нацията на президента Владимир Путин в този момент е подложена на изолираност, по-внезапна и тотална от тази, претърпяна от която и да е огромна мощ в най-новата история. Това може да докара до неприятни последствия, добавя Investor.bg.
От края на февруари Русия е обект на наказателни стопански, търговски и финансови наказания.
Страната се е устремила към дефолт
по дълга си, а е в ход и бързо софтуерно обособяване. Чуждестранните компании бягат от страната, до момента в който съветските тимове са изключени от интернационалните надпревари по футбол и други спортове. Дори Международната котешка федерация забрани на съветските котки присъединяване в своите събития.
Русия не е някаква долна робия като Куба или Северна Корея; тя е огромна мощ, чието население до неотдавна беше надълбоко обвързвано с по-голямата световна среда. Сега Русия страда от известна степен на интернационално отделяне, което нормално се случва единствено когато една страна е във война със света.
Какво ще значи това за Москва, в случай че спорът й с Украйна продължи с месеци или години? Можем да си представим няколко сюжета, всеки от които би сложил неприятни провокации пред Русия, а някои биха могли да бъдат много тревожни за Америка и нейните съдружници.
Най-розовият е
„ Московска пролет “,
при който цената на спора довежда до промяна на режима и прераждане на демокрацията, което Русия изпита мимолетно през 90-те години. Руските елити отстраняват Путин и подписват мир с Украйна. Преживявайки следствията от експанзията и автокрацията, по-градските, демократични елементи от съветското общество изискват по-широко политическо отваряне и реинтеграция на страната в света. Точно както изолацията убеди Южна Африка да се откаже от апартейда в края на 80-те години на предишния век, непознатото опетняване може да провокира трагична смяна във външната и вътрешната политика на Москва.
Шансовете този сюжет да се материализира са доста дребни. Двете десетилетия на путинизъм оставиха Русия със слаба, фрагментирана съпротива. Президентът сигурно се е опитал да отбрани режима си от прелом, като подчини службите за сигурност и разузнаването, и ги опълчи едни на други. И даже Русия да преживее гражданска война, внимавайте: историята на 90-те ни предизвестява, че може да последва неустойчивост и даже безпорядък.
Втори, по-правдоподобен, сюжет е „ Ранен колос “.
При него Путин употребява своя надзор над службите за сигурност, с цел да се задържи на власт и да потисне каквото и да е национално неодобрение, подбудено от изолацията. Той употребява опциите на черния пазар, които глобите неизбежно основават, с цел да компенсира лоялните си другари. Русия става все по-зависима от Китай, защото търси стопански и софтуерни други възможности на Запада.
Това, което се трансформира, е не толкоз съветската политика, а съветската мощност: цената на сложния прогрес е непрекъснатото изтощение на стопанската система, забавянето на софтуерната рационализация и дълготрайното намаляване на военния капацитет на Москва. Този сюжет не е страховит за западните и тихоокеанските демокрации, само че не е и ужасяващ: против една стагнираща Русия Съединени американски щати биха могли да се оправят задоволително добре при дълготрайно съревнование.
Има и трети, по-мрачен сюжет: „ Техеран на Волга “.
При него изолацията и радикализацията вървят ръка за ръка. Образованите, мобилни руснаци напущат страната, освобождавайки режима от най-отявлените му демократични критици. Привържениците на твърдата линия одобряват „ стопанската система на опозиция “, учредена на самодостатъчност и отбягване на " замърсяващото " въздействие на Запада. Агресивните вътрешни чистки, безмилостната агитация и раздухването на войнстващ шовинизъм основават съветски вид на фашизъм. Когато Путин в последна сметка пада, той е сменен от също толкоз наказателен, упорит и ксенофобски водач.
Така Русия се трансформира в свръхсилен Иран с нуклеарни оръжия - страна, която е трайно отчуждена от света и компенсира слабостта си със засилена враждебност. Вместо да се отдръпна от борбата си със Запада, тази Русия може да ескалира битката – преследвайки широкообхватни стратегии за бойкот в Европа или по-агресивно ориентиране на своите кибероръжия против цели в Съединени американски щати и други демократични страни.
Реалността в последна сметка може да се отклонява от всеки от тези сюжети, несъмнено, само че упражнението илюстрира два значими момента.
Първо, Вашингтон би трябвало да стартира
да мисли съществено за дълготрайната траектория на Русия.
През 1989 година администрацията на президента Джордж Буш-старши тихомълком сътвори група за обмисляне, с цел да обмисли какво може да се случи на фона на разтърсващите промени в Съветския съюз. Независимо какво ще се случи в тази рецесия, Русия е задоволително огромна и мощна, с цел да бъде траекторията й жизненоважна за цялостното здраве на интернационалния ред – което значи, че Съединени американски щати би трябвало да са подготвени за всяка посока, която страната поеме.
Второ, внимавайте какво си пожелавате. Съединени американски щати и техните съдружници с право употребяват опустошителни наказания, дружно с упоритата украинска опозиция, с цел да наложат тежка цена на този съветски режим, който жестоко наруши главните правила на интернационалното държание. Отстъпките и военната интервенция са единствените явни, само че отблъскващи, други възможности на тази политика. Ние обаче едвам започваме да обмисляме какви могат да бъдат дълготрайните последствия.
Дори и в най-хубавия сюжет, Съединени американски щати ще се изправят пред големи провокации, помагайки на либерализираща се Русия след властническото ръководство. По-достоверно е Вашингтон да се сблъска с непокорна, може би даже още по-радикализирана Русия. Войната в Украйна в последна сметка ще завърши, само че проблемите на Америка с Русия може би занапред стартират.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ