Меси командва „ла албиселесте”, Сампаоли приглася с разум
Светът е необятен и далечен за родените в земеделските градчета и селца в центъра на пампата. В Касилда всичко е далеко и всяка смяна като че ли води до прекаленост. Какво остава за сина на един служител на реда – интровертно момче с обезверена фантазия да стане футболист; толкоз обезверена, колкото на останалите хлапаци да станат Супермен.
Неизбежно ударен от действителността, на своите 58 години Хорхе Сампаоли приказва за себе си все едно триумфът му не заслужава повече внимание от раните, с които се реализира оцеляването. „ Аз се имам за съблазнител – споделя. – Бих прелъстил при всяка опция и във всяка обстановка. Минал съм през най-негостоприемните места на Америка и съм се уповавал на всичко това, което може да ми послужи да оцелея. Без помощта на останалите аз в никакъв случай не бих стигнал до нищо.”
Селекционерът на Аржентина освен умее да изслушва и дасе приспособява – изключителни условия за една колегия с наклонност към егоцентризъм, а и основава триумфа си на оформяне на огромни екипи от сътрудници, които наема като един тип учители, откакто им признава своите лични дупки в знанието. Може би по тази причина и му пристигна от вътрешната страна да опита да се учи от Лионел Меси до степен, че да се получи двойно господство в „ ла албиселесте”. Нито Пекерман, нито Марадона, нито Батиста, нито Сабейя, нито Бауса се осмелиха да правят отстъпка толкоз власт на най-хубавия си състезател. Сампаоли обаче не се поколеба и за секунда, сигурен в своята накърнимост, само че още по-сигурен в ситуацията си на водач, кадърен да вдъхне възторг и да построи здрави взаимовръзки.
Едно от техническите лица в Аржентинската футболна асоциация споделя, че наставникът има едно вродено качество: „ Сампа просто постоянно намира процеп. Ако влезе в дадена организация все едно в цялостно с хора кафе, е кадърен да уцели безпогрешно процепа, през който може да се провре и да се трансформира в стопанин на мястото. Накрая става Шефа.”
Меси в никакъв случай преди не бе канил някого от аржентинските селекционери вкъщи си. Поканил обаче Сампаоли на скара в двора с единственото изискване треньорът да се заеме с готвенето, защото той не умеел. Посрещнал го по джапанки и бермуди като добър хазаин, а след това се впуснал в пояснения на своето виждане за футбола. Тогава гостът схванал, че Лионел не е просто талант на терена или това интровертно творение, което съотборниците му в юношеския отбор на Барселона кръстиха Немия. Меси говорел със същата акуратност като дейностите си на терена, обяснявал всеки подробност ясно, анализирал игрови концепции и футболисти, излагал проблеми, аргументирал решения и си правел безпощадна самооценка. Сампаоли не могъл да не признае пред себе си: Меси бил прав за всичко, в това число и по тактическите въпроси.
Сампаоли желал да залага на система 1-3-5-2, тъй като считал, че в състава няма задоволително качествени бекове за 1-4-4-2. Меси, който селекционерът виждал като втори нападател, се противопоставил с аргумента на силата: съгласно него при залагане на единствено двама души по крилата той нямало да намира задоволително пространства нито да се връща в дълбочина да получава топката, нито да намира линии за пас. Меси обяснил, че и бекът крило, и вътрешният полузащитник отдясно при 1-3-5-2 биха се мешали в зони, в които той има потребност да маневрира свободно. За да бъде избегнато това, предложил да се прочисти средата: да се играе с четирима бранители в линия с двама помагащи за основаване на числени прерогативи по фланговете бекове дружно с външните халфове, с двама вътрешни полузащитници, един втори нападател и един централен нападател. На доктрина Меси би бил втори нападател, само че на процедура би играл като „ осмица”, като трети вътрешен полузащитник, в освободеното му от крилата, бековете и централния нападател пространства.
СХЕМАТА
„ Меси знае всички отговори – твърди един член на аржентинския щаб. – Той е футболен маниак, който знае даже тимовете и системите във вторите дивизии.”
Сампаоли, който се усеща под наблюдаване от своя топ състезател, пусна в деяние всичките си антени, с цел да долови и най-малките изпратени му от него сигнали. Лека-полека се отхвърли от концепцията да залага на трима централни бранители и потегли да търси бекове надлъж и нашир. Намери Таляфико в Аякс и Бустос в Индепендиенте и по този начин оформи 1-4-4-2, с което излезе против Италия – опит, който ще продължи до самия завършек на Мондиала в Русия.
Не минава и месец, без Хорхе Сампаоли да си направи татуировка или да открие и схване като свои непознати хрумвания. Той не губи нито приключенския си дух, нито жаждата си да импровизира способи за оцеляване. Назначаването на Меси за диригент, до момента в който той самият извършва ролята на треньор, може да се окаже огромното му създание.
Диего Торес, „ Ел Паис”
Неизбежно ударен от действителността, на своите 58 години Хорхе Сампаоли приказва за себе си все едно триумфът му не заслужава повече внимание от раните, с които се реализира оцеляването. „ Аз се имам за съблазнител – споделя. – Бих прелъстил при всяка опция и във всяка обстановка. Минал съм през най-негостоприемните места на Америка и съм се уповавал на всичко това, което може да ми послужи да оцелея. Без помощта на останалите аз в никакъв случай не бих стигнал до нищо.”
Селекционерът на Аржентина освен умее да изслушва и дасе приспособява – изключителни условия за една колегия с наклонност към егоцентризъм, а и основава триумфа си на оформяне на огромни екипи от сътрудници, които наема като един тип учители, откакто им признава своите лични дупки в знанието. Може би по тази причина и му пристигна от вътрешната страна да опита да се учи от Лионел Меси до степен, че да се получи двойно господство в „ ла албиселесте”. Нито Пекерман, нито Марадона, нито Батиста, нито Сабейя, нито Бауса се осмелиха да правят отстъпка толкоз власт на най-хубавия си състезател. Сампаоли обаче не се поколеба и за секунда, сигурен в своята накърнимост, само че още по-сигурен в ситуацията си на водач, кадърен да вдъхне възторг и да построи здрави взаимовръзки.
Едно от техническите лица в Аржентинската футболна асоциация споделя, че наставникът има едно вродено качество: „ Сампа просто постоянно намира процеп. Ако влезе в дадена организация все едно в цялостно с хора кафе, е кадърен да уцели безпогрешно процепа, през който може да се провре и да се трансформира в стопанин на мястото. Накрая става Шефа.”
Меси в никакъв случай преди не бе канил някого от аржентинските селекционери вкъщи си. Поканил обаче Сампаоли на скара в двора с единственото изискване треньорът да се заеме с готвенето, защото той не умеел. Посрещнал го по джапанки и бермуди като добър хазаин, а след това се впуснал в пояснения на своето виждане за футбола. Тогава гостът схванал, че Лионел не е просто талант на терена или това интровертно творение, което съотборниците му в юношеския отбор на Барселона кръстиха Немия. Меси говорел със същата акуратност като дейностите си на терена, обяснявал всеки подробност ясно, анализирал игрови концепции и футболисти, излагал проблеми, аргументирал решения и си правел безпощадна самооценка. Сампаоли не могъл да не признае пред себе си: Меси бил прав за всичко, в това число и по тактическите въпроси.
Сампаоли желал да залага на система 1-3-5-2, тъй като считал, че в състава няма задоволително качествени бекове за 1-4-4-2. Меси, който селекционерът виждал като втори нападател, се противопоставил с аргумента на силата: съгласно него при залагане на единствено двама души по крилата той нямало да намира задоволително пространства нито да се връща в дълбочина да получава топката, нито да намира линии за пас. Меси обяснил, че и бекът крило, и вътрешният полузащитник отдясно при 1-3-5-2 биха се мешали в зони, в които той има потребност да маневрира свободно. За да бъде избегнато това, предложил да се прочисти средата: да се играе с четирима бранители в линия с двама помагащи за основаване на числени прерогативи по фланговете бекове дружно с външните халфове, с двама вътрешни полузащитници, един втори нападател и един централен нападател. На доктрина Меси би бил втори нападател, само че на процедура би играл като „ осмица”, като трети вътрешен полузащитник, в освободеното му от крилата, бековете и централния нападател пространства.
СХЕМАТА
„ Меси знае всички отговори – твърди един член на аржентинския щаб. – Той е футболен маниак, който знае даже тимовете и системите във вторите дивизии.”
Сампаоли, който се усеща под наблюдаване от своя топ състезател, пусна в деяние всичките си антени, с цел да долови и най-малките изпратени му от него сигнали. Лека-полека се отхвърли от концепцията да залага на трима централни бранители и потегли да търси бекове надлъж и нашир. Намери Таляфико в Аякс и Бустос в Индепендиенте и по този начин оформи 1-4-4-2, с което излезе против Италия – опит, който ще продължи до самия завършек на Мондиала в Русия.
Не минава и месец, без Хорхе Сампаоли да си направи татуировка или да открие и схване като свои непознати хрумвания. Той не губи нито приключенския си дух, нито жаждата си да импровизира способи за оцеляване. Назначаването на Меси за диригент, до момента в който той самият извършва ролята на треньор, може да се окаже огромното му създание. Диего Торес, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ