Светът е преминал прага на затопляне от 1,5 градуса по

Светът е минал прага на стопляне от 1,5 градуса по Целзий по отношение на прединдустриалните равнища,  който съгласно учените не трябва да бъде надхвърлян, с цел да ограничим оптимално вредите от климатичната рецесия. Тази тревожна констатация бе направена от. Според данните границата е премината в продължение на дванадесет поредни месеца, а януари 2024-та е бил най-топлият в историята на изследванията. Освен това 2023-та е доказана като най-горещата календарна година от средата на XIX в. насам, а всеки месец от юни до декември е бил по-топъл от съответния месец през която и да е предишна година.
 
Данните са притеснителни, само че към момента не значат, че светът е изгубил всяка вяра да съблюдава задачата на Парижкото съглашение, означават специалистите на WWF. Според тях това ще се случи, в случай че междинната световна температура се задържи над 1,5 градуса за двадесетгодишен интервал. Те предизвестяват, че в случай че не се вземат незабавни ограничения с ограничение на излъчванията във всички браншове и райони на планетата, световната температура ще надвиши трайно 1,5 градуса при започване на идващото десетилетие. Още по тематиката Екология 18 ное 2023 3 апр 2023 „ Този нов температурен стадий е сеизмичен миг за климата. Той съответствува с повишението на световните излъчвания на парникови газове, които също доближават рекордно високи равнища. Без доста понижаване на излъчванията през идващите няколко години, ние ще надхвърлим дълготрайния предел от 1,5 градуса през идващото десетилетие и по-късно ще се сблъскаме с още по-голямото предизвикателство и колосални разноски, с цел да свалим температурата на планетата “, предизвестява доктор Стефани Роу, водещ академик в климатичната стратегия на WWF International.
 
Ситуацията в България
 
У нас свръхгорещите летни дни последователно се трансформират в всекидневно събитие. Лятото на 2023 година се оказа третото най-горещо в България за последните 44 години. Това неизбежно води до увеличение броя на горските пожари със съпътстващите ги опасности за загуба на човешки животи, домове, инфраструктура, пропуснати изгоди от спрени действия, както и загуба на местообитания на растения и животни. Проучванията сочат, че климатът в Южна България последователно се приближава до гръцкия, което усилва броя на горещите и сухи дни в годината, а това удължава пожароопасния сезон и уголемява размера на горски площи, които могат да бъдат наранени.
 
Какво е решението?
 
Най-сериозният фактор, способствуващ за климатичната рецесия, е нашата взаимозависимост от изкопаемите горива – въглища, газ и нефт. Тяхното изгаряне в енергетиката, превоза, промишлеността и други браншове генерира към 90% от всички излъчвания на въглероден диоксид от човешки действия. Експертите на WWF приканват страните ускорено да заместят изкопаемите горива с възобновими енергийни източници, както и да покачат доста енергийната успеваемост във всички икономически действия.
 
„ Първото и най-важно изискване е незабавното ограничение на излъчванията от изкопаеми горива. Можем и би трябвало да зареждаме стопанската система по-ефективно, като използваме 100% възобновима сила, опазваме природата и променим метода, по който произвеждаме и използваме първични материали, артикули и храна. България може да има просперираща климатично неутрална стопанска система доста преди 2050 година, само че с цел да се случи това е нужно да ускорим енергийния преход, както и да подсигуряваме, че той ще е обективен за всички. “ разяснява Апостол Дянков, началник стратегия „ Климат и сила във WWF “.
 
Наскоро WWF и Boston Consulting Group разгласиха първи по рода си, оценяващ рисковете и изгодите от бързото прекосяване към възобновима сила. Анализът преглежда осем области на влияние от всички сфери на биосферата. Той демонстрира, че енергийна система, захранвана от възобновими източници, би била от два до шестнадесет пъти по-добра за хората и природата. Тя би оказала позитивно влияние върху богат набор от основни запаси, като качеството на въздуха и водата, човешкото здраве, биоразнообразието и екосистемите. Учените считат, че в бъдеще, захранвано от възобновима сила, количеството земя, изгубено от наводнения, опустиняване и горски пожари, ще бъде доста по-малко спрямо това, което разчита на изкопаемите горива. А намаляването на честотата и интензивността на провокираните от климата бедствия ще избави хиляди човешки животи и ще спести два трилиона $ годишно от вреди по инфраструктурата.
 
„ Във всеки бранш има умни и основани на природата решения за понижаване на нездравословните въздействия върху околната среда. Природата е съдружник на климата. Тя гълтам немалка част от нашите въглеродни излъчвания и по този начин забавя световното стопляне. Но потенциалът на тези поглътители на въглерод в горите, влажните зони, селскостопансикте земи и други екосистеми е заплашен от директната човешка интервенция. Няма да ограничим дейно изменението на климата, в случай че не отчитаме това и не стартираме да развиваме всички капиталови планове и икономически действия по щадящ природата метод “, добавя Дянков.
 
В устрема си да смекчи следствията от климатичните промени WWF от години търси отговор в природно-базираните решения като залесявания с крайречни гори и обособяването на влажни зони. Освен че са по-евтини от инженерно-базираните подходи, те употребяват естествените дадености и обезпечават изгоди освен за индивида, само че и за биологичното многообразие.