Светът бавно, но сигурно върви към следващата дългова криза
Светът е потопен в дълг — и не просто в номинален смисъл, а в систематичен, систематичен, геополитически. Дългът през днешния ден не е краткотраен инструмент за финансиране на напредък, а хронична взаимозависимост, която дефинира метода, по който стопанските системи живеят, централните банки работят и политиците мислят. Превърнал се е в гръбнака на световния финансов ред, само че и в най-слабото му звено.
Последната вест от Съединени американски щати — прекосяването на прага от 38 трилиона $ народен дълг — е единствено върхът на айсберга. Истината е, че светът като цяло върви към рекордно равнище на задлъжнялост, което надвишава 330% от световния Брутният вътрешен продукт.
Американският случай е алегоричен, тъй като Съединени американски щати са икономическото сърце на света, доларът е аварийна валута, а американските облигации са гръбнакът на финансовата система. Но в действителност, дълговият проблем е световен. Еврозоната, Япония, Китай — всяка от тези стопански системи носи лична дългова тежест, с разнообразни проявления, само че сходна същина.
Европа има междинен държавен дълг от към 90% от Брутният вътрешен продукт, като Италия е над 140%, Франция и Испания над 110%, а Германия — за първи път от десетилетия — мина 70%. Япония стои в своята прекаленост: над 250% от Брутният вътрешен продукт, което я трансформира в най-задлъжнялата развита стопанска система на планетата. Китай, въпреки с по-нисък формален дълг на страната (около 80%), има големи скрити отговорности в провинциалните държавни управления и държавните предприятия — съгласно оценки на Institute of International Finance общият дълг на Китай надвишава 290% от Брутният вътрешен продукт.
Заформя ли се нова международна дългова рецесия?
Как огромните стопански системи способстват за дълговата серпантина?
На фона на тази картина Съединени американски щати към този момент не наподобяват като изключение, а като част от една нова норма — норма, при която страните живеят с дълг, който в никакъв случай няма да бъде изплатен. И до момента в който преди десетилетие концепцията за " резистентен дълг " се приемаше като краткотрайна, през днешния ден тя е публична тактика. Централните банки просто нямат излаз — те би трябвало да поддържат системата в равновесие посредством непрекъснат поток ликвидност, ниски действителни лихви и надзор над доходността по облигациите. В противоположен случай цялата структура би се срутила под личната си тежест.
Източник:
Това поражда абсурд. Светът се пробва да пораства, употребявайки същия инструмент, който в дълготраен проект подкопава растежа. Дългът през днешния ден не е мотор на продуктивни вложения, а метод за отбягване на криза — форма на отсрочена болежка. И както постоянно се случва в историята, насъбраната болежка се връща ненадейно. Големите дългови рецесии не се афишират с фанфари; те стартират с тишина — с последователно повишаване на доходността, с изсъхване на ликвидността, с чувството, че " някой " внезапно желае по-висока награда за риск.
Историческият опит ни дава няколко предизвестия. През 1987 година несъразмерният ливъридж докара до срив на пазарите, през 1997 година Азия беше ударена от ненадейно отдръпване на капитали, а през 2008 година светът заплати цената за десетилетие на елементарен заем. Всяка рецесия има друго лице, само че една и съща природа — прекалено много дълг, прекомерно бърз напредък, прекомерно ниска цена на парите. Разликата през днешния ден е, че всички играчи са задлъжнели по едно и също време: държавни управления, корпорации и семейства. Това прави системата доста по-малко устойчива на потрес.
Ако се вгледаме в структурата на американския дълг, ще забележим, че над 8 трилиона $ към този момент са с падеж до една година. При междинна рента към 5%, това значи стотици милиарди долари годишно единствено за рефинансиране. В същото време Федералният запас държи забележителна част от облигациите и посредством стратегиите за количествено стягане се пробва да понижи салдото си.
Това основава двоен напън: пазарът би трябвало да всмуква повече дълг тъкмо когато централната банка излиза от ролята си на покупател. Тази динамичност не е устойчива — рано или късно пазарът ще изиска по-висока рентабилност, а това ще засегне освен Съединени американски щати, само че и целия свят.
В Европа обстановката е по-разнообразна, само че не по-малко тревожна. Италия и Франция безусловно висят на ръба на фискалната дисциплинираност, като всяко нарастване на лихвите по дълга може да ги вкара в серпантина от нови заеми.
Германия, която дълго време беше знак на фискална суровост, в този момент самата усилва разноските за защита, енергийна промяна и обществена поддръжка. Европейската централна банка е в деликатна позиция: в случай че задържи лихвите високи, рискува рецесия; в случай че ги намали, подтиква инфлацията и отслабва еврото.
Испания регистрира нов връх на държавния дълг от €1,69 трилиона
Въпреки лекото усъвършенстване на съотношението по отношение на Брутният вътрешен продукт на годишна база, дългът на страната остава над 100% от стопанската система
Китай пък се бори с друг тип дългова рецесия — структурна, не номинална. Огромната част от отговорностите там са в сянка - във " финансови транспортни средства " на локалните управляващи, които са финансирали строителни планове и инфраструктура с заем, без действителна възвръщаемост. В резултат стопанската система наподобява постоянна на повърхността, само че в основата ѝ има планина от нефункциониращи заеми. Този модел към този момент стартира да се пропуква - забавянето в Китай не е циклично, а структурно.
Кога това може да докара до световна дългова рецесия? Вероятно не на следващия ден, само че сигурно не и надалеч в бъдещето. Истинската заплаха не е неочакван колапс, а струпване на напрежение, което последователно изчерпва успеваемостта на паричната политика.
Централните банки през днешния ден са в капан: всяко намаляване на лихвите поддържа балона жив, а всяко покачване заплашва да го спука. Това е положение на " финансова гравитация нула ", при което светът се движи, само че не напред. И когато растежът стартира да се забавя, както към този момент виждаме, балансите стават все по-трудни за поддържане.
Източник:
Съществува действителен риск от нова световна криза, подбудена не от липса на доверие в системата, а от самата система. Ако Съединени американски щати продължат да усилват дълга си с ритъм от над 2 трилиона годишно, до момента в който Европа и Япония не могат да подтикват действителен напредък, а Китай губи инерция, международният Брутният вътрешен продукт ще стартира да се " разтяга " единствено номинално - посредством инфлация и дълг, не посредством работливост. Това е път, който води до стагфлация - композиция от слаб напредък и високи цени, при която вложителите се отдръпват от дълга, а страните се борят да го рефинансират.
Глобалният дълг бележи нови " небеса " - кои страни са " рекордьори "
Щатският $ е изгубил 9,75% от цената си от началото на годината по отношение на " кошница " от валути
В този сюжет вероятността от нов дългов потрес в идващите пет години пораства. Не е нужно да забележим цялостен банкрут на страна като Съединени американски щати или Япония - задоволително е пазарът да стартира да губи доверие в дълга като безвреден актив. При това състояние даже дребен спад в търсенето на американски облигации може да изстреля доходността с 1-2 процентни пункта, което ще значи стотици милиарди долари спомагателни разноски и ще провокира световна реакция.
Дълговете не са просто счетоводна големина, а групова проекция на бъдещето. Те показват доколко обществата имат вяра, че утрешният ден ще е задоволително богат, с цел да заплати за днешния комфорт. Проблемът е, че през днешния ден този оптимизъм стартира да се изчерпва. Когато лихвите по държавните облигации надвишават темпа на напредък, математиката се обръща: системата не може да се самоподдържа без нови дози ликвидност. Това е началото на края на " лесните пари ", само че и на илюзията, че дългът е безконечен запас.
Може би най-опасното в тази обстановка е, че обществата привикнаха към концепцията, че дългът е естествен. Че страните постоянно могат да го ръководят, тъй като имат принадлежности и централни банки. Но историята демонстрира, че рецесиите идват точно когато хората стартират да имат вяра, че не могат да се случат.
След десетилетие на рекордни фискални тласъци и парична агресия, идната рецесия евентуално няма да е пагубна, а изтощителна — муден, кумулативен спад в продуктивността, действителните приходи и доверието.
Дългът е занимателен налог върху бъдещето. И колкото повече го трупаме, толкоз повече изяждаме от растежа, който към момента не сме постигнали. Светът навлиза в ера, в която числата наподобяват огромни, само че опциите — все по-малки. И това, може би, е най-ясният знак, че дълговата рецесия към този момент не е въпрос на " в случай че ", а единствено на " по кое време ".
Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Последната вест от Съединени американски щати — прекосяването на прага от 38 трилиона $ народен дълг — е единствено върхът на айсберга. Истината е, че светът като цяло върви към рекордно равнище на задлъжнялост, което надвишава 330% от световния Брутният вътрешен продукт.
Американският случай е алегоричен, тъй като Съединени американски щати са икономическото сърце на света, доларът е аварийна валута, а американските облигации са гръбнакът на финансовата система. Но в действителност, дълговият проблем е световен. Еврозоната, Япония, Китай — всяка от тези стопански системи носи лична дългова тежест, с разнообразни проявления, само че сходна същина.
Европа има междинен държавен дълг от към 90% от Брутният вътрешен продукт, като Италия е над 140%, Франция и Испания над 110%, а Германия — за първи път от десетилетия — мина 70%. Япония стои в своята прекаленост: над 250% от Брутният вътрешен продукт, което я трансформира в най-задлъжнялата развита стопанска система на планетата. Китай, въпреки с по-нисък формален дълг на страната (около 80%), има големи скрити отговорности в провинциалните държавни управления и държавните предприятия — съгласно оценки на Institute of International Finance общият дълг на Китай надвишава 290% от Брутният вътрешен продукт.
Заформя ли се нова международна дългова рецесия?
Как огромните стопански системи способстват за дълговата серпантина?
На фона на тази картина Съединени американски щати към този момент не наподобяват като изключение, а като част от една нова норма — норма, при която страните живеят с дълг, който в никакъв случай няма да бъде изплатен. И до момента в който преди десетилетие концепцията за " резистентен дълг " се приемаше като краткотрайна, през днешния ден тя е публична тактика. Централните банки просто нямат излаз — те би трябвало да поддържат системата в равновесие посредством непрекъснат поток ликвидност, ниски действителни лихви и надзор над доходността по облигациите. В противоположен случай цялата структура би се срутила под личната си тежест.
Източник:
Това поражда абсурд. Светът се пробва да пораства, употребявайки същия инструмент, който в дълготраен проект подкопава растежа. Дългът през днешния ден не е мотор на продуктивни вложения, а метод за отбягване на криза — форма на отсрочена болежка. И както постоянно се случва в историята, насъбраната болежка се връща ненадейно. Големите дългови рецесии не се афишират с фанфари; те стартират с тишина — с последователно повишаване на доходността, с изсъхване на ликвидността, с чувството, че " някой " внезапно желае по-висока награда за риск.
Историческият опит ни дава няколко предизвестия. През 1987 година несъразмерният ливъридж докара до срив на пазарите, през 1997 година Азия беше ударена от ненадейно отдръпване на капитали, а през 2008 година светът заплати цената за десетилетие на елементарен заем. Всяка рецесия има друго лице, само че една и съща природа — прекалено много дълг, прекомерно бърз напредък, прекомерно ниска цена на парите. Разликата през днешния ден е, че всички играчи са задлъжнели по едно и също време: държавни управления, корпорации и семейства. Това прави системата доста по-малко устойчива на потрес.
Ако се вгледаме в структурата на американския дълг, ще забележим, че над 8 трилиона $ към този момент са с падеж до една година. При междинна рента към 5%, това значи стотици милиарди долари годишно единствено за рефинансиране. В същото време Федералният запас държи забележителна част от облигациите и посредством стратегиите за количествено стягане се пробва да понижи салдото си.
Това основава двоен напън: пазарът би трябвало да всмуква повече дълг тъкмо когато централната банка излиза от ролята си на покупател. Тази динамичност не е устойчива — рано или късно пазарът ще изиска по-висока рентабилност, а това ще засегне освен Съединени американски щати, само че и целия свят.
В Европа обстановката е по-разнообразна, само че не по-малко тревожна. Италия и Франция безусловно висят на ръба на фискалната дисциплинираност, като всяко нарастване на лихвите по дълга може да ги вкара в серпантина от нови заеми.
Германия, която дълго време беше знак на фискална суровост, в този момент самата усилва разноските за защита, енергийна промяна и обществена поддръжка. Европейската централна банка е в деликатна позиция: в случай че задържи лихвите високи, рискува рецесия; в случай че ги намали, подтиква инфлацията и отслабва еврото.
Испания регистрира нов връх на държавния дълг от €1,69 трилиона
Въпреки лекото усъвършенстване на съотношението по отношение на Брутният вътрешен продукт на годишна база, дългът на страната остава над 100% от стопанската система
Китай пък се бори с друг тип дългова рецесия — структурна, не номинална. Огромната част от отговорностите там са в сянка - във " финансови транспортни средства " на локалните управляващи, които са финансирали строителни планове и инфраструктура с заем, без действителна възвръщаемост. В резултат стопанската система наподобява постоянна на повърхността, само че в основата ѝ има планина от нефункциониращи заеми. Този модел към този момент стартира да се пропуква - забавянето в Китай не е циклично, а структурно.
Кога това може да докара до световна дългова рецесия? Вероятно не на следващия ден, само че сигурно не и надалеч в бъдещето. Истинската заплаха не е неочакван колапс, а струпване на напрежение, което последователно изчерпва успеваемостта на паричната политика.
Централните банки през днешния ден са в капан: всяко намаляване на лихвите поддържа балона жив, а всяко покачване заплашва да го спука. Това е положение на " финансова гравитация нула ", при което светът се движи, само че не напред. И когато растежът стартира да се забавя, както към този момент виждаме, балансите стават все по-трудни за поддържане.
Източник:
Съществува действителен риск от нова световна криза, подбудена не от липса на доверие в системата, а от самата система. Ако Съединени американски щати продължат да усилват дълга си с ритъм от над 2 трилиона годишно, до момента в който Европа и Япония не могат да подтикват действителен напредък, а Китай губи инерция, международният Брутният вътрешен продукт ще стартира да се " разтяга " единствено номинално - посредством инфлация и дълг, не посредством работливост. Това е път, който води до стагфлация - композиция от слаб напредък и високи цени, при която вложителите се отдръпват от дълга, а страните се борят да го рефинансират.
Глобалният дълг бележи нови " небеса " - кои страни са " рекордьори "
Щатският $ е изгубил 9,75% от цената си от началото на годината по отношение на " кошница " от валути
В този сюжет вероятността от нов дългов потрес в идващите пет години пораства. Не е нужно да забележим цялостен банкрут на страна като Съединени американски щати или Япония - задоволително е пазарът да стартира да губи доверие в дълга като безвреден актив. При това състояние даже дребен спад в търсенето на американски облигации може да изстреля доходността с 1-2 процентни пункта, което ще значи стотици милиарди долари спомагателни разноски и ще провокира световна реакция.
Дълговете не са просто счетоводна големина, а групова проекция на бъдещето. Те показват доколко обществата имат вяра, че утрешният ден ще е задоволително богат, с цел да заплати за днешния комфорт. Проблемът е, че през днешния ден този оптимизъм стартира да се изчерпва. Когато лихвите по държавните облигации надвишават темпа на напредък, математиката се обръща: системата не може да се самоподдържа без нови дози ликвидност. Това е началото на края на " лесните пари ", само че и на илюзията, че дългът е безконечен запас.
Може би най-опасното в тази обстановка е, че обществата привикнаха към концепцията, че дългът е естествен. Че страните постоянно могат да го ръководят, тъй като имат принадлежности и централни банки. Но историята демонстрира, че рецесиите идват точно когато хората стартират да имат вяра, че не могат да се случат.
След десетилетие на рекордни фискални тласъци и парична агресия, идната рецесия евентуално няма да е пагубна, а изтощителна — муден, кумулативен спад в продуктивността, действителните приходи и доверието.
Дългът е занимателен налог върху бъдещето. И колкото повече го трупаме, толкоз повече изяждаме от растежа, който към момента не сме постигнали. Светът навлиза в ера, в която числата наподобяват огромни, само че опциите — все по-малки. И това, може би, е най-ясният знак, че дълговата рецесия към този момент не е въпрос на " в случай че ", а единствено на " по кое време ".
Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ