На балканска трапеза сте поканени: как се готвят кюфтета по троянски?
Светът е оживял освен тъй като се е смял, а тъй като е и ял. Гладният човек мъчно се усмихва, пък и смехът му ще дъхти на смях, но няма да е то, както е рекъл един смехотворец от подножието на Козя стена в Троянския Балкан.
Човешкият живот стартира от трапезата, която от житейска нужда се трансформира в извор на наслаждение и изкуство. Хората от всички краища на планетата са си приготвяли ястия и питиета и така са въникнали неповторими готварски умения - неделима част от всяка национална просвета.
За жал, има и такива люде, които признават единствено готварската част от нея...
Откъснати в предишното една от друга, тези толкоз доста култури през днешния ден се познават задоволително добре и въздействията сред тях са безспорни. Някои от тези въздействия имат доста остаряла дата. В Тронския край, да вземем за пример, приготовляват тестената храна трахана, наричана още триеница. Тя е известна и в Габровско, и в Родопите. Мнозина ще се удивят, унграците също я приготволяват под названието тархоня. Това е останка от античните храни на скиращите региона на Урал насам праунгарци. Техните потомци я използват и в този момент, било домашна, било индустриална. И принзават - още една от не дребното заемки от по този начин скитащите тогава прабългари. Названието (тархана, тахане е познато още в Кавказ, Монголия и Персия. Минава толкоз дълго време, а античното ядиво продължава да се вестява на трапезите на два дребни, само че с антично минало нации.
В остаряло време особеностите на националните и локалните готварски изкуства са се определяли от климатичните условия. естествената растителност и животновъдните артикули. И таман по тази причина другите краища на България имат свои неповторими особености. Троянският край, ситуиран сред Стара планина и Предбалкана, се отличава с планинския си климат и с бедната си земя. Природата тук от много време е предложила условия за скотовъдство и за някои зеленчукови култури - картоф, фасул, тиква и царевица.
От напитките, на троянската софра най-стара ще да е ракията - остарялата сливовица. За нея загатва пътешественикът Феликс Каниц, заварил в Троян собствен съотечественик от Винер Нойщат (Австрия), пристигнал да усъвършенства тук варенето на ферментиралата сливова каша.
Представяме ви една от рецептите, поместени в книгата " Вкус на балканска софра " с автори Иван Пейковски и Пенка Пейковска.
Кюфтета по троянски:
Продукти: 1/2 кайма (смес), 300 г сирене, 1 глава лук, 1/2 ч.л. надробен черен пипер, 1 с.л. нарязан свеж джоджен (или 1 ч.л. стрит изсъхнал джоджен), 2 с.л. прекомерно краве масло, 3 к.ч (кафена чаша). доматен сок, 6 яйца
Смесваме каймата с натрошеното сирене. нарязания на ситно лук, черния пипер и джоджена. Оформяме шест огромни кюфтета. В пръстени гювечета потавяме по едно кюфте, късче краве масло и наливаме по 1/2 к.ч. доматен сок. Печем към 20 минути в умерена фурна. След това - във всяко гювече чукваме по едно яйце и допичаме единствено няколко минути - до момента в който яйцето се стегне.
