Диагноза енергийна бедност: Как студените домове вредят на здравето ни?
Светът е обзет от световна финансова рецесия, а енергийната беднотия се оказва непредвиден до момента провинен за влошеното ни здраве.
Заради растящите сметки за гориво и електрическа енергия от ден на ден хора са принудени да създадат сложен избор по кое време или дали да включат отоплението си, сочи ново проучване, оповестено в BBC.
През 2020 година почти 36 милиона души в Европа не са имали опция да поддържат домовете си задоволително топли. В България към 2,1 млн. българи не могат да отопляват жилищата си съответно.
При нестабилния енергиен пазар, който води до внезапно повишаване на цените, и опцията за спиране на електрозахранването и дефицит на газ, изключително в Европа, обстановката може да се утежни още повече.
Покачването на цените в Европа е най-силно изразено. Международната организация по енергетика (МАЕ) предизвести, че светът е в разгара на първата си същинска " световна енергийна рецесия ", провокирана значително от нахлуването на Русия в Украйна. Милиони хора евентуално ще бъдат наранени, само че най-голямата тежест ще падне върху най-бедните и най-уязвимите.
Последиците за здравето от всичко това не са маловажни. Научните проучвания ясно демонстрират, че студените жилища са нездравословни за жителите им, а от време на време даже и смъртоносни. Съществува по-висок риск от инсулт, респираторни инфекции и рухвания или други пострадвания заради понижената мощ и умелост на хората при ниски температури. Студените жилища могат да имат както краткосрочни, по този начин и дълготрайни последствия за здравето, благосъстоянието и даже за опциите за реализация в живота на индивида.
Някои здравни специалисти настояват, че това не е просто краткотраен миг на усложнение. Според тях това е алтернатива в региона на публичното здраве. И ние я подценяваме на собствен риск.
Енергийната беднотия не е ново събитие, само че към този момент съставлява същинска заплаха за здравето ни, както това и на децата ни - астма и влошено психическо положение поради непрестанните премеждия, свързани с живота в студена къща. Децата стават тревожни и се отдръпват в мрачни прекарвания, означават специалистите.
За да се разбере изцяло за какво това е подобен проблем, е значимо да се преодолее неправилното разбиране на някои, че студената къща е просто неуместна. Ниските температури въздействат на действието на организма ни, споделя Маргарет Уайтхед, професор по публично здраве в Университета в Ливърпул.
Да вземем за образец кръвта. Когато живакът падне, кръвоносните ни съдове се свиват. Това покачва кръвното налягане и затруднява кръвообращението. Кръвта ни също по този начин става по-гъста, частично поради повишение на равнищата на фибриногена, и други молекули, които предизвикват съсирване. Крайната последица от тези промени може да бъде инсулт или инфаркт.
Студените домове фактически основават условия за високо кръвно налягане, сочи английско проучване измежду 4700 души. Учени от Лондонския академични лицей откриват, че при всяко понижаване на температурата кръвното налягане се подвига. Изследователите не са съумели да дефинират каква е оптималната температура, тъй че кръвното да не се повишава. Но съгласно тях най-здравословно е холът да е затоплен до 21 градуса Целзий в студените дни.
Хората с онкологични болести, артрит или избрани увреждания могат да бъдат изключително чувствителни към студа - прибавя Уайтхед. Но има и по-малко явни проблеми. Помислете за тези, които могат да изберат да носят палто на закрито или чифт ръкавици, с цел да се предпазят от студа.
За възрастните хора да вземем за пример това може да усили вероятността да паднат или да се наранят вкъщи.
Що се отнася до хроничната болежка, не всеки, който я изпитва, оповестява за влошени признаци, когато е студено, само че има доста образци.
Освен директните последствия от ниските температури, други фактори на околната среда в студените жилища също могат да повлияят на здравето - да вземем за пример влагата и мухълът, които са по-често срещани в неприятно отопляваните жилища.
Спорите, отделяни от плесенните гъбички, нервират белите дробове и могат да изострят болести като астма.
Децата, живеещи във влажни и мухлясали жилища, са изложени на нараснал риск от респираторни инфекции. Това тревожи специалистите по публично здраве, като се има поради, че имунитетът на някои деца към този момент може да е отслабен вследствие на пандемичните блокади.
Често се случва освен домът да е леден, само че и да няма подобаваща храна, а качеството на въздуха в пространствата също е неприятно.
Последствията могат да бъдат съдбовни. В отчет от 2011 година на Института за равнопоставеност в опазването на здравето към Лондонския академични лицей (UCL), се показва, че 21,5 % от смъртните случаи през зимата в Обединеното кралство се дължат на студените жилища. Тази цифра се трансформира всяка година, само че може да се равнява на няколко хиляди смъртни случая за един сезон. Например през 2020-21 година в Англия са регистрирани 63 000 смъртни случая през зимата, 10% от тях се дължат директно на енергийната беднотия.
Няма подозрение, че студените жилища могат да убиват, само че те могат също по този начин просто да влошат цялостното здраве на хората и да повлияят на качеството им на живот. Едно американско изследване, оповестено през 2019 година, открива връзка сред по-студеното време и увеличението на броя на хоспитализациите, свързани с деменция.
Хариет Томсън, специалист по световна обществена политика в Университета в Бирмингам разгласява през 2017 година дружно със свои сътрудници публикация, в която проучва данни от огромно изследване в 32 европейски страни. Връзката сред енергийната беднотия и неприятното здраве е ясна, въпреки че тя варира в другите страни. Актуализираната версия на това проучване на Томсън, която към момента не е оповестена, демонстрира, че депресията е тясно обвързвана с енергийната беднотия и че тази връзка е по-силно изразена в по-бедните страни. Отделно изследване, извършено от откриватели в Китай, демонстрира, че енергийната беднотия има доста негативно влияние върху психологичното здраве на хората.
Студът е отключващ фактор и за сърповидно - клетъчен случай. Изследване от 2015 година открива, че той е " доста действителен " за хората със сърповидно -клетъчна болест и необятно се оповестява от пациентите. Авторите обаче прибавят, че има " изненадващо малко " научни доказателства, които да обяснят по какъв начин тъкмо температурата или температурните промени могат да повлияят на сърповидно-клетъчните произшествия.
В изследване от 2009 година в Нова Зеландия откривателите конфигурират отоплителни устройства, които покачват температурата в домовете на стотици деца с астма през зимата. В съпоставяне с контролната група тези деца са отсъствали приблизително с 21% по-малко дни. Други проучвания демонстрират, че децата от фамилии, които страдат от енергийна беднотия, нормално се оправят по-зле в учебно заведение като цяло, а също по този начин страдат от тормоз, стигматизация и обществена изолираност.
Тами Бойс, един от водещите създатели на тазгодишния обновен The Marmot Review, споделя, че оцеляването в леден дом в детството може да се отрази на целия живот на индивида.
Понастоящем фамилиите, които могат да си разрешат отопление, може би го лимитират до една-единствена стая в семейството,
Какво значи това за децата, които се пробват да си напишат домашното? Или за другите членове на фамилията, които са принудени да живеят в една или две стаи? Отговорът е по-лошо психологично здраве и просветителни резултати, наред с други проблеми, съгласно проучванията.
Заради растящите сметки за гориво и електрическа енергия от ден на ден хора са принудени да създадат сложен избор по кое време или дали да включат отоплението си, сочи ново проучване, оповестено в BBC.
През 2020 година почти 36 милиона души в Европа не са имали опция да поддържат домовете си задоволително топли. В България към 2,1 млн. българи не могат да отопляват жилищата си съответно.
При нестабилния енергиен пазар, който води до внезапно повишаване на цените, и опцията за спиране на електрозахранването и дефицит на газ, изключително в Европа, обстановката може да се утежни още повече.
Покачването на цените в Европа е най-силно изразено. Международната организация по енергетика (МАЕ) предизвести, че светът е в разгара на първата си същинска " световна енергийна рецесия ", провокирана значително от нахлуването на Русия в Украйна. Милиони хора евентуално ще бъдат наранени, само че най-голямата тежест ще падне върху най-бедните и най-уязвимите.
Последиците за здравето от всичко това не са маловажни. Научните проучвания ясно демонстрират, че студените жилища са нездравословни за жителите им, а от време на време даже и смъртоносни. Съществува по-висок риск от инсулт, респираторни инфекции и рухвания или други пострадвания заради понижената мощ и умелост на хората при ниски температури. Студените жилища могат да имат както краткосрочни, по този начин и дълготрайни последствия за здравето, благосъстоянието и даже за опциите за реализация в живота на индивида.
Някои здравни специалисти настояват, че това не е просто краткотраен миг на усложнение. Според тях това е алтернатива в региона на публичното здраве. И ние я подценяваме на собствен риск.
Енергийната беднотия не е ново събитие, само че към този момент съставлява същинска заплаха за здравето ни, както това и на децата ни - астма и влошено психическо положение поради непрестанните премеждия, свързани с живота в студена къща. Децата стават тревожни и се отдръпват в мрачни прекарвания, означават специалистите.
За да се разбере изцяло за какво това е подобен проблем, е значимо да се преодолее неправилното разбиране на някои, че студената къща е просто неуместна. Ниските температури въздействат на действието на организма ни, споделя Маргарет Уайтхед, професор по публично здраве в Университета в Ливърпул.
Да вземем за образец кръвта. Когато живакът падне, кръвоносните ни съдове се свиват. Това покачва кръвното налягане и затруднява кръвообращението. Кръвта ни също по този начин става по-гъста, частично поради повишение на равнищата на фибриногена, и други молекули, които предизвикват съсирване. Крайната последица от тези промени може да бъде инсулт или инфаркт.
Студените домове фактически основават условия за високо кръвно налягане, сочи английско проучване измежду 4700 души. Учени от Лондонския академични лицей откриват, че при всяко понижаване на температурата кръвното налягане се подвига. Изследователите не са съумели да дефинират каква е оптималната температура, тъй че кръвното да не се повишава. Но съгласно тях най-здравословно е холът да е затоплен до 21 градуса Целзий в студените дни.
Хората с онкологични болести, артрит или избрани увреждания могат да бъдат изключително чувствителни към студа - прибавя Уайтхед. Но има и по-малко явни проблеми. Помислете за тези, които могат да изберат да носят палто на закрито или чифт ръкавици, с цел да се предпазят от студа.
За възрастните хора да вземем за пример това може да усили вероятността да паднат или да се наранят вкъщи.
Що се отнася до хроничната болежка, не всеки, който я изпитва, оповестява за влошени признаци, когато е студено, само че има доста образци.
Освен директните последствия от ниските температури, други фактори на околната среда в студените жилища също могат да повлияят на здравето - да вземем за пример влагата и мухълът, които са по-често срещани в неприятно отопляваните жилища.
Спорите, отделяни от плесенните гъбички, нервират белите дробове и могат да изострят болести като астма.
Децата, живеещи във влажни и мухлясали жилища, са изложени на нараснал риск от респираторни инфекции. Това тревожи специалистите по публично здраве, като се има поради, че имунитетът на някои деца към този момент може да е отслабен вследствие на пандемичните блокади.
Често се случва освен домът да е леден, само че и да няма подобаваща храна, а качеството на въздуха в пространствата също е неприятно.
Последствията могат да бъдат съдбовни. В отчет от 2011 година на Института за равнопоставеност в опазването на здравето към Лондонския академични лицей (UCL), се показва, че 21,5 % от смъртните случаи през зимата в Обединеното кралство се дължат на студените жилища. Тази цифра се трансформира всяка година, само че може да се равнява на няколко хиляди смъртни случая за един сезон. Например през 2020-21 година в Англия са регистрирани 63 000 смъртни случая през зимата, 10% от тях се дължат директно на енергийната беднотия.
Няма подозрение, че студените жилища могат да убиват, само че те могат също по този начин просто да влошат цялостното здраве на хората и да повлияят на качеството им на живот. Едно американско изследване, оповестено през 2019 година, открива връзка сред по-студеното време и увеличението на броя на хоспитализациите, свързани с деменция.
Хариет Томсън, специалист по световна обществена политика в Университета в Бирмингам разгласява през 2017 година дружно със свои сътрудници публикация, в която проучва данни от огромно изследване в 32 европейски страни. Връзката сред енергийната беднотия и неприятното здраве е ясна, въпреки че тя варира в другите страни. Актуализираната версия на това проучване на Томсън, която към момента не е оповестена, демонстрира, че депресията е тясно обвързвана с енергийната беднотия и че тази връзка е по-силно изразена в по-бедните страни. Отделно изследване, извършено от откриватели в Китай, демонстрира, че енергийната беднотия има доста негативно влияние върху психологичното здраве на хората.
Студът е отключващ фактор и за сърповидно - клетъчен случай. Изследване от 2015 година открива, че той е " доста действителен " за хората със сърповидно -клетъчна болест и необятно се оповестява от пациентите. Авторите обаче прибавят, че има " изненадващо малко " научни доказателства, които да обяснят по какъв начин тъкмо температурата или температурните промени могат да повлияят на сърповидно-клетъчните произшествия.
В изследване от 2009 година в Нова Зеландия откривателите конфигурират отоплителни устройства, които покачват температурата в домовете на стотици деца с астма през зимата. В съпоставяне с контролната група тези деца са отсъствали приблизително с 21% по-малко дни. Други проучвания демонстрират, че децата от фамилии, които страдат от енергийна беднотия, нормално се оправят по-зле в учебно заведение като цяло, а също по този начин страдат от тормоз, стигматизация и обществена изолираност.
Тами Бойс, един от водещите създатели на тазгодишния обновен The Marmot Review, споделя, че оцеляването в леден дом в детството може да се отрази на целия живот на индивида.
Понастоящем фамилиите, които могат да си разрешат отопление, може би го лимитират до една-единствена стая в семейството,
Какво значи това за децата, които се пробват да си напишат домашното? Или за другите членове на фамилията, които са принудени да живеят в една или две стаи? Отговорът е по-лошо психологично здраве и просветителни резултати, наред с други проблеми, съгласно проучванията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ