Пловдивски лекар обяснява защо вирусът Нипа е опасен и как се разпространява
Светът е на тръни поради нов вирус, чийто главен притежател са плодоядни прилепи (летящи лисици). Властите в Пакистан вкараха засилен здравен надзор на всички лица, влизащи в страната, поради опасения от разпространяване на смъртоносния вирус Нипа. Мерките бяха подхванати, откакто Индия удостовери два случая на заразяване. Така Пакистан се подрежда измежду възходящия брой азиатски страни, които стягат контрола по границите и летищата си.
Прочетете още
Подобни инспекции към този момент са въведени и в Тайланд, Сингапур, Хонконг, Малайзия, Индонезия и Виетнам. Властите там правят температурен надзор и медицински прегледи на пасажерите за ранно разкриване на възможни инфектирани.
Вирусът Нипа е рядко, само че извънредно рисково заболяване, което може да аргументи висока температура и тежко инфектиране на мозъка. Заболяването се характеризира с доста висока смъртност – сред 40 и 75 %, съгласно данни на Световната здравна организация и Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите. Към момента не съществува утвърдена ваксина или характерно лекуване.
„ Nipah е вирус, който може да аргументи тежко заболяване при хора и животни. Основният му притежател са плодоядните прилепи, известни като летящи лисици “, изяснява епидемиологът доцент Христиана Бацелова.
И споделя, че вирусът е разпознат за първи път през 1999 година по време на епидемиологичен гърмеж в Малайзия и Сингапур. Тогава свине, инфектирани от прилепи, предават заболяването на хората, които работят с тях.
Заразяването може да стане по няколко метода – посредством контакт с инфектирани животни (прилепи, прасета), посредством консумация на нечиста храна и питиета, както и при непосредствен контакт със инфектиран човек. Инкубационният интервал нормално е сред 4 и 14 дни.
„ Ранните признаци включват висока температура, главоболие, кашлица, болки в гърлото, затруднено дишане и повръщане “, показва доцент Бацелова. В тежките случаи се развива енцефалит, който може да докара до зашеметяване, гърчове, кома и даже гибел.
Здравните специалисти акцентират, че въпреки предаването от човек на човек да не става елементарно, продължителният непосредствен контакт крие сериозен риск. Затова предварителната защита остава основна.
Доц. Бацелова показва, че измежду главните рекомендации са честото миене на ръцете със сапун и вода, отбягване на контакт с диви и заболели животни, както и възпиране от консумация на сурови плодове и сокове със подозрителен генезис. Медицинските чиновници би трябвало прецизно да употребяват защитни средства при работа със инфектирани пациенти.
В момента лекуването на болните се свежда главно до поддържаща терапия в болнични условия. Затова ранното разкриване на случаите и строгият надзор на пътуванията остават най-ефективните ограничения против разпространяването на вируса.
Огнища на болестта се записват най-вече в Южна и Югоизточна Азия, най-много в Бангладеш, Индия, Малайзия и Сингапур. Здравните управляващи в района не престават да наблюдават обстановката с нараснало внимание.
Прочетете още
Подобни инспекции към този момент са въведени и в Тайланд, Сингапур, Хонконг, Малайзия, Индонезия и Виетнам. Властите там правят температурен надзор и медицински прегледи на пасажерите за ранно разкриване на възможни инфектирани.
Вирусът Нипа е рядко, само че извънредно рисково заболяване, което може да аргументи висока температура и тежко инфектиране на мозъка. Заболяването се характеризира с доста висока смъртност – сред 40 и 75 %, съгласно данни на Световната здравна организация и Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите. Към момента не съществува утвърдена ваксина или характерно лекуване.
„ Nipah е вирус, който може да аргументи тежко заболяване при хора и животни. Основният му притежател са плодоядните прилепи, известни като летящи лисици “, изяснява епидемиологът доцент Христиана Бацелова.
И споделя, че вирусът е разпознат за първи път през 1999 година по време на епидемиологичен гърмеж в Малайзия и Сингапур. Тогава свине, инфектирани от прилепи, предават заболяването на хората, които работят с тях.
Заразяването може да стане по няколко метода – посредством контакт с инфектирани животни (прилепи, прасета), посредством консумация на нечиста храна и питиета, както и при непосредствен контакт със инфектиран човек. Инкубационният интервал нормално е сред 4 и 14 дни.
„ Ранните признаци включват висока температура, главоболие, кашлица, болки в гърлото, затруднено дишане и повръщане “, показва доцент Бацелова. В тежките случаи се развива енцефалит, който може да докара до зашеметяване, гърчове, кома и даже гибел.
Здравните специалисти акцентират, че въпреки предаването от човек на човек да не става елементарно, продължителният непосредствен контакт крие сериозен риск. Затова предварителната защита остава основна.
Доц. Бацелова показва, че измежду главните рекомендации са честото миене на ръцете със сапун и вода, отбягване на контакт с диви и заболели животни, както и възпиране от консумация на сурови плодове и сокове със подозрителен генезис. Медицинските чиновници би трябвало прецизно да употребяват защитни средства при работа със инфектирани пациенти.
В момента лекуването на болните се свежда главно до поддържаща терапия в болнични условия. Затова ранното разкриване на случаите и строгият надзор на пътуванията остават най-ефективните ограничения против разпространяването на вируса.
Огнища на болестта се записват най-вече в Южна и Югоизточна Азия, най-много в Бангладеш, Индия, Малайзия и Сингапур. Здравните управляващи в района не престават да наблюдават обстановката с нараснало внимание.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ