Prof. Jeffrey D. Sachs: Фалшивите интерпретации на Запада за Русия и Китай
Светът е на ръба на нуклеарна злополука най-много поради неуспеха на западните политически водачи искрено да разкрият аргументите за ескалиращите световни спорове. Безкрайните изказвания, че Западът бил доблестен, а Русия и Китай са зли, са глуповати и извънредно опасни; опити за манипулиране на публичното мнение, а не действителна и непосредствена дипломация.
Основният разказ на Запада ппроизтича от стратегията за националната сигурност на Съединени американски щати: Китай и Русия са непримирими врагове, които „ се пробват да подкопават американската сигурност и разцвет “. Според Съединени американски щати, тези страни „ градят по-малко свободни и по-несправедливи стопански системи, разрастват военния си потенциал, контролират информацията и статистическите си данни, с цел да подтиснат своите общества и уголемяват въздействието си “.
Иронията е, че от 1980 г. насам точно САЩ са взели участие минимум в 15 отвъдморски войни (Афганистан, Ирак, Либия, Панама, Сърбия, Сирия и Йемен – да назовем единствено няколко), до момента в който Китай не е взел участие в нито една, а Русия единствено в една (Сирия) отвън някогашния Съветски съюз. Съединени американски щати имат военни бази в 85 страни, Китай – 3, а Русия – 1 (в Сирия) отвън някогашния Съветски съюз.
Президентът Джо Байдън разпространява този наратив, заявявайки, че най-голямото предизвикателство на нашето време е конкуренцията с автокрациите, които „ се стремят да усилват личната си власт, да изнасят и уголемяват въздействието си по света и да оправдават своите репресивни политики и практики като по-ефективен метод за справяне с днешните провокации. “ Стратегията за сигурност на Съединени американски щати не е дело на който и да е президент на Съединени американски щати, а на американския Истеблишмънт, който значително е самостоятелен и работи зад стени от секретност.
Прекомерният боязън от Китай и Русия се пробутва на западната общност посредством манипулиране на обстоятелствата. Поколение по-рано Джордж У. Буш-младши пробута идеята, че най-голямата опасност за Америка е ислямският фундаментализъм, без да загатва, че ЦРУ (заедно със Саудитска Арабия и други страни) създадоха, финансираха и пратиха джихадистите в Афганистан, Сирия и другаде, с цел да се бият във войните на Америка.
Или помислете за нахлуването на Съветския съюз в Афганистан през 1980 година, което бе представено от западните медии като акт на непредизвикана вероломност. Години по-късно узнахме, че съветската акция в действителност е била предшествана от интервенция на Централно разузнавателно управление на САЩ, целяща да предизвика руската инвазия! Същата дезинформация Западът наложи и във връзка с Сирия. Пресата бе цялостна с обвинявания против Путин за военната помощ оказана на сирийския президент Башар ал-Асад при започване на 2015 година, без да се загатва, че Съединени американски щати поддържаха свалянето на ал-Асад още през 2011 г. чрез финансираната от ЦРУ огромна интервенция (Timber Sycamore) години преди идването на Русия.
Или – съвсем скоро, когато ръководителят на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси безразсъдно излетя за Тайван, въпреки предизвестията на Китай. Нито един външен министър от Г-7 не разкритикува провокацията на Пелоси, но всички министри от Г-7 остро разкритикуваха „ свръхреакцията “ на Китай към акцията на Пелоси.
Западният наратив за войната в Украйна е, че това е непровокирана офанзива от страна на Путин в стремежа му да възроди Руската империя. А истинската история стартира с обещанието на Запада към руския президент Михаил Горбачов, че НАТО няма да се уголемява на изток. Но стана противоположното: НАТО се разширява на четири талази: през 1999 година включи три централноевропейски държави; през 2004 г. – още 7, в това число черноморски и балтийски държави; през 2008 г. се ангажира да се разшири с Украйна и Грузия; а през 2022 година предложения четирима водачи от Азиатско-тихоокеанския район в НАТО, с цел да се прицелят в Китай.
Западните медии не загатват също ролята на Съединени американски щати в свалянето на проруския президент на Украйна Виктор Янукович през 2014 г.; неуспехът на държавните управления на Франция и Германия – гаранти по съглашението Минск II, да притиснат Украйна да извърши уговорките си; големите американски оръжейни доставки за Украйна от администрациите на Тръмп и Байдън в навечерието на войната; нито отводът на Съединени американски щати да договаря с Путин за неразширяването на НАТО с Украйна.
Разбира се, НАТО споделя, че е чисто отбранителен съюз, тъй че Путин нямало от какво да се опасява. С други думи, Путин не би трябвало да обръща внимание на интервенциите на Централно разузнавателно управление на САЩ в Афганистан и Сирия; бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 г.; свалянето от НАТО на Муамар Кадафи през 2011 г.; окупацията на Афганистан от НАТО в продължение на 15 години; нито „ гафът “ на Байдън, призоваващ за събаряне на Путин (което, несъмнено, въобще не беше гаф); нито на думите на министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, че задачата на войната на Съединени американски щати в Украйна е отслабването на Русия.
В основата на всичко това е опитът на Съединени американски щати да останат международна хегемонна мощ, като усилват военните съюзи по света, с цел да сдържат или победят Китай и Русия. Това е рискова, лъжлива и остаряла игра. Съединени американски щати имат само 4,2% от международното население, а днес – едва 16% от международния Брутният вътрешен продукт (измерен по интернационалните цени). Всъщност комбинираният Брутният вътрешен продукт на G7 в този момент е по-малък от този на BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), до момента в който популацията на G7 е единствено 6% от световното население в съпоставяне с 41% на BRICS.
Има единствено една страна, чиято самодекларирана фикция е да бъде преобладаващата мощ в света: Съединени американски щати. Ала мина времето на илюзията за хегемонията на САЩ, вместо да признаят реалните източници на сигурност: вътрешно обществено доближаване и отговорно съдействие с останалия свят. С такава преразгледана външна политика Съединени американски щати и техните съдружници биха избегнали война с Китай и Русия и биха разрешили на света да се изправи пред безбройните си екологични, енергийни, хранителни и обществени рецесии.
В този миг на изключителна заплаха, европейските лидери преди всичко, би трябвало да преследват същинския източник на европейска сигурност: не хегемонията на Съединени американски щати, а европейските съглашения за сигурност, които зачитат законните интереси за сигурността на всички европейски народи, включително на Украйна и на Русия, която продължава да се съпротивлява на разширението на НАТО в Черно море. Европа би трябвало да се замисли върху обстоятелството, че неразширяването на НАТО и осъществяването на споразуменията от Минск II биха предотвратили тази ужасна война в Украйна. На този стадий, не военната ескалация, а дипломацията е същинският път към европейската и световната сигурност.
*Проф. Джефри Сакс е директор на Центъра за стабилно развиване в Колумбийския университет и президент на мрежата за решения за стабилно развиване на Организация на обединените нации. Бил е съветник на трима генерални секретари на Организация на обединените нации, а сега служи като застъпник в Центъра за стабилно развиване към генералния секретар Антонио Гутериш.
Превод: доктор Радко Ханджиев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Основният разказ на Запада ппроизтича от стратегията за националната сигурност на Съединени американски щати: Китай и Русия са непримирими врагове, които „ се пробват да подкопават американската сигурност и разцвет “. Според Съединени американски щати, тези страни „ градят по-малко свободни и по-несправедливи стопански системи, разрастват военния си потенциал, контролират информацията и статистическите си данни, с цел да подтиснат своите общества и уголемяват въздействието си “.
Иронията е, че от 1980 г. насам точно САЩ са взели участие минимум в 15 отвъдморски войни (Афганистан, Ирак, Либия, Панама, Сърбия, Сирия и Йемен – да назовем единствено няколко), до момента в който Китай не е взел участие в нито една, а Русия единствено в една (Сирия) отвън някогашния Съветски съюз. Съединени американски щати имат военни бази в 85 страни, Китай – 3, а Русия – 1 (в Сирия) отвън някогашния Съветски съюз.
Президентът Джо Байдън разпространява този наратив, заявявайки, че най-голямото предизвикателство на нашето време е конкуренцията с автокрациите, които „ се стремят да усилват личната си власт, да изнасят и уголемяват въздействието си по света и да оправдават своите репресивни политики и практики като по-ефективен метод за справяне с днешните провокации. “ Стратегията за сигурност на Съединени американски щати не е дело на който и да е президент на Съединени американски щати, а на американския Истеблишмънт, който значително е самостоятелен и работи зад стени от секретност.
Прекомерният боязън от Китай и Русия се пробутва на западната общност посредством манипулиране на обстоятелствата. Поколение по-рано Джордж У. Буш-младши пробута идеята, че най-голямата опасност за Америка е ислямският фундаментализъм, без да загатва, че ЦРУ (заедно със Саудитска Арабия и други страни) създадоха, финансираха и пратиха джихадистите в Афганистан, Сирия и другаде, с цел да се бият във войните на Америка.
Или помислете за нахлуването на Съветския съюз в Афганистан през 1980 година, което бе представено от западните медии като акт на непредизвикана вероломност. Години по-късно узнахме, че съветската акция в действителност е била предшествана от интервенция на Централно разузнавателно управление на САЩ, целяща да предизвика руската инвазия! Същата дезинформация Западът наложи и във връзка с Сирия. Пресата бе цялостна с обвинявания против Путин за военната помощ оказана на сирийския президент Башар ал-Асад при започване на 2015 година, без да се загатва, че Съединени американски щати поддържаха свалянето на ал-Асад още през 2011 г. чрез финансираната от ЦРУ огромна интервенция (Timber Sycamore) години преди идването на Русия.
Или – съвсем скоро, когато ръководителят на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси безразсъдно излетя за Тайван, въпреки предизвестията на Китай. Нито един външен министър от Г-7 не разкритикува провокацията на Пелоси, но всички министри от Г-7 остро разкритикуваха „ свръхреакцията “ на Китай към акцията на Пелоси.
Западният наратив за войната в Украйна е, че това е непровокирана офанзива от страна на Путин в стремежа му да възроди Руската империя. А истинската история стартира с обещанието на Запада към руския президент Михаил Горбачов, че НАТО няма да се уголемява на изток. Но стана противоположното: НАТО се разширява на четири талази: през 1999 година включи три централноевропейски държави; през 2004 г. – още 7, в това число черноморски и балтийски държави; през 2008 г. се ангажира да се разшири с Украйна и Грузия; а през 2022 година предложения четирима водачи от Азиатско-тихоокеанския район в НАТО, с цел да се прицелят в Китай.
Западните медии не загатват също ролята на Съединени американски щати в свалянето на проруския президент на Украйна Виктор Янукович през 2014 г.; неуспехът на държавните управления на Франция и Германия – гаранти по съглашението Минск II, да притиснат Украйна да извърши уговорките си; големите американски оръжейни доставки за Украйна от администрациите на Тръмп и Байдън в навечерието на войната; нито отводът на Съединени американски щати да договаря с Путин за неразширяването на НАТО с Украйна.
Разбира се, НАТО споделя, че е чисто отбранителен съюз, тъй че Путин нямало от какво да се опасява. С други думи, Путин не би трябвало да обръща внимание на интервенциите на Централно разузнавателно управление на САЩ в Афганистан и Сирия; бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 г.; свалянето от НАТО на Муамар Кадафи през 2011 г.; окупацията на Афганистан от НАТО в продължение на 15 години; нито „ гафът “ на Байдън, призоваващ за събаряне на Путин (което, несъмнено, въобще не беше гаф); нито на думите на министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, че задачата на войната на Съединени американски щати в Украйна е отслабването на Русия.
В основата на всичко това е опитът на Съединени американски щати да останат международна хегемонна мощ, като усилват военните съюзи по света, с цел да сдържат или победят Китай и Русия. Това е рискова, лъжлива и остаряла игра. Съединени американски щати имат само 4,2% от международното население, а днес – едва 16% от международния Брутният вътрешен продукт (измерен по интернационалните цени). Всъщност комбинираният Брутният вътрешен продукт на G7 в този момент е по-малък от този на BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), до момента в който популацията на G7 е единствено 6% от световното население в съпоставяне с 41% на BRICS.
Има единствено една страна, чиято самодекларирана фикция е да бъде преобладаващата мощ в света: Съединени американски щати. Ала мина времето на илюзията за хегемонията на САЩ, вместо да признаят реалните източници на сигурност: вътрешно обществено доближаване и отговорно съдействие с останалия свят. С такава преразгледана външна политика Съединени американски щати и техните съдружници биха избегнали война с Китай и Русия и биха разрешили на света да се изправи пред безбройните си екологични, енергийни, хранителни и обществени рецесии.
В този миг на изключителна заплаха, европейските лидери преди всичко, би трябвало да преследват същинския източник на европейска сигурност: не хегемонията на Съединени американски щати, а европейските съглашения за сигурност, които зачитат законните интереси за сигурността на всички европейски народи, включително на Украйна и на Русия, която продължава да се съпротивлява на разширението на НАТО в Черно море. Европа би трябвало да се замисли върху обстоятелството, че неразширяването на НАТО и осъществяването на споразуменията от Минск II биха предотвратили тази ужасна война в Украйна. На този стадий, не военната ескалация, а дипломацията е същинският път към европейската и световната сигурност.
*Проф. Джефри Сакс е директор на Центъра за стабилно развиване в Колумбийския университет и президент на мрежата за решения за стабилно развиване на Организация на обединените нации. Бил е съветник на трима генерални секретари на Организация на обединените нации, а сега служи като застъпник в Центъра за стабилно развиване към генералния секретар Антонио Гутериш.
Превод: доктор Радко Ханджиев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ