Две трети от дивата фауна е изчезнала за по-малко от 50 години
Светът е изгубил над две трети от популациите си от диви животни за по-малко от 50 години, основно вследствие на човешка активност, оповестяват Ройтерс и Франс прес, базирайки се на Световния фонд за дивата природа (WWF), който акцентира заплахите от този "провал " за бъдещето на човечеството.
В интервала сред 1970 и 2016 година са изчезнали 68 % от дивата фауна, съгласно референтния Индекс на живата планета, който организацията разгласява на всеки две години. Основната причина е унищожаването на естествени хабитати, в частност за земеделие - наклонност, която крие закани от нови пандемии от вида на коронавирусната посредством контакт сред хора и животни, благоприятстващ предаването на вируси от тип на тип.
Индексът, формиран в съдействие с Лондонското зоологическо сдружение, регистрира към 4000 типа гръбначни животни, разпределени в към 21 000 скотски популации по света. Новият показател записва по-нататъшно ускорение на спада в биоразнообразието, който възлизаше на 60 % в последния отчет от 2018 година за интервала сред 1970 и 2014 година
"От 30 години следим по какъв начин този спад се форсира и продължава да се движи в неверната посока. Свидетели сме на унищожаването на природата от човечеството. Всъщност това е екоцид ", споделя генералният шеф на WWF Марко Ламбертини, представен от Франс прес.
Всичко се случва "със скоростта на гръмотевица спрямо милионите години, от които доста типове живеят на тази планета ". Резултатът съгласно Ламбертини: "Всички светлини знаци на нашата планета светят в алено със известието: Срив в системата ".
Според отчета повода е, че "от 50 години нашият свят се трансформира от детонация на международната търговия, ползване и напредък на човешкото население ". Тези промени, и основно обезлесяването за аграрни цели, "оказват извънредно неподходящо въздействие върху природата ". Човечеството с всяка минала година надвишава "биологичния си бюджет ", консумирайки повече, в сравнение с са опциите за възобновяване на Земята.
Към това се прибавят предстоящите резултати от световното стопляне, които също водят до промени в естествените хабитати и излагат на заплаха от изгубване до 20 % от дивите типове. Като да вземем за пример "летящите кучета " - едни от най-големите прилепи в света, чиито популации страдат от бедствията в Австралия вследствие на повтарящите се суши и горещи талази
Загубите нарастват до 84 % за сладководните типове (риби, птици, земноводни, бозайници). Някои райони заплащат изключително висока цена: в тропиците на Централна и Латинска Америка те възлизат на 94 %.
"Добрата новина измежду всички тези неприятни вести е, че започваме да разбираме, че тази обстановка е непоносима ", отбелязва генералният шеф на WWF.
Искрица вяра съпътства тази година отчета "Живата планета " с едновременното издание на изследване на десетки други организации и проучвателен институти.
Озаглавено "Пречупване на кривата " и също оповестено в сп. "Нейчър ", изследването моделира поредност от сюжети за вероятни дейности за запазване на природата или типовете, както и за понижаване на отпечатъка от селскостопанското произвеждане и човешкото ползване, изключително на артикули от отглеждането на животни.
"Най-амбициозният модел, съчетаващ всички тези интервенции, ни разрешава да преценим, че е допустимо до 2050 година намаляването на биоразнообразието да стане обратимо. Всяко закъснение на дейностите обаче ще докара до по-нататъшна загуба на биологично многообразие. Екосистемите имат пределни точки, след които не могат да бъдат възобновени. Ако един тип изчезне, то е вечно ", изяснява ръководителят на изследването Давид Льоклер от Международния институт за прибавен систематичен разбор (IIASA).
В интервала сред 1970 и 2016 година са изчезнали 68 % от дивата фауна, съгласно референтния Индекс на живата планета, който организацията разгласява на всеки две години. Основната причина е унищожаването на естествени хабитати, в частност за земеделие - наклонност, която крие закани от нови пандемии от вида на коронавирусната посредством контакт сред хора и животни, благоприятстващ предаването на вируси от тип на тип.
Индексът, формиран в съдействие с Лондонското зоологическо сдружение, регистрира към 4000 типа гръбначни животни, разпределени в към 21 000 скотски популации по света. Новият показател записва по-нататъшно ускорение на спада в биоразнообразието, който възлизаше на 60 % в последния отчет от 2018 година за интервала сред 1970 и 2014 година
"От 30 години следим по какъв начин този спад се форсира и продължава да се движи в неверната посока. Свидетели сме на унищожаването на природата от човечеството. Всъщност това е екоцид ", споделя генералният шеф на WWF Марко Ламбертини, представен от Франс прес.
Всичко се случва "със скоростта на гръмотевица спрямо милионите години, от които доста типове живеят на тази планета ". Резултатът съгласно Ламбертини: "Всички светлини знаци на нашата планета светят в алено със известието: Срив в системата ".
Според отчета повода е, че "от 50 години нашият свят се трансформира от детонация на международната търговия, ползване и напредък на човешкото население ". Тези промени, и основно обезлесяването за аграрни цели, "оказват извънредно неподходящо въздействие върху природата ". Човечеството с всяка минала година надвишава "биологичния си бюджет ", консумирайки повече, в сравнение с са опциите за възобновяване на Земята.
Към това се прибавят предстоящите резултати от световното стопляне, които също водят до промени в естествените хабитати и излагат на заплаха от изгубване до 20 % от дивите типове. Като да вземем за пример "летящите кучета " - едни от най-големите прилепи в света, чиито популации страдат от бедствията в Австралия вследствие на повтарящите се суши и горещи талази
Загубите нарастват до 84 % за сладководните типове (риби, птици, земноводни, бозайници). Някои райони заплащат изключително висока цена: в тропиците на Централна и Латинска Америка те възлизат на 94 %.
"Добрата новина измежду всички тези неприятни вести е, че започваме да разбираме, че тази обстановка е непоносима ", отбелязва генералният шеф на WWF.
Искрица вяра съпътства тази година отчета "Живата планета " с едновременното издание на изследване на десетки други организации и проучвателен институти.
Озаглавено "Пречупване на кривата " и също оповестено в сп. "Нейчър ", изследването моделира поредност от сюжети за вероятни дейности за запазване на природата или типовете, както и за понижаване на отпечатъка от селскостопанското произвеждане и човешкото ползване, изключително на артикули от отглеждането на животни.
"Най-амбициозният модел, съчетаващ всички тези интервенции, ни разрешава да преценим, че е допустимо до 2050 година намаляването на биоразнообразието да стане обратимо. Всяко закъснение на дейностите обаче ще докара до по-нататъшна загуба на биологично многообразие. Екосистемите имат пределни точки, след които не могат да бъдат възобновени. Ако един тип изчезне, то е вечно ", изяснява ръководителят на изследването Давид Льоклер от Международния институт за прибавен систематичен разбор (IIASA).
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ