Две трети от дивата фауна е изчезнала за по-малко от 50 години
Светът е изгубил над две трети от популациите си от диви животни за по-малко от 50 години, основно вследствие на човешка активност, оповестяват Ройтерс и Франс прес, базирайки се на Световния фонд за дивата природа (WWF), който акцентира заплахите от този " неуспех " за бъдещето на човечеството.
Учените предизвестяват, че скоростта, с която експлоатираме Земята, надвишава способността ѝ за възобновяване: в следствие 3/4 от земната повърхнина, която не е покрита с лед, към този момент е доста изменена, по-голямата част от океаните са нечисти, а 85% от площта на влажните зони е изгубена.
В интервала сред 1970 и 2016 година са изчезнали 68 % от дивата фауна - бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби, съгласно референтния Индекс на живата планета, който организацията разгласява на всеки две години. Основната причина е унищожаването на естествени хабитати, в частност за земеделие - наклонност, която крие закани от нови пандемии от вида на коронавирусната посредством контакт сред хора и животни, благоприятстващ предаването на вируси от тип на тип.
Индексът, формиран в съдействие с Лондонското зоологическо сдружение, регистрира към 4000 типа гръбначни животни, разпределени в към 21 000 скотски популации по света. Новият показател записва по-нататъшно ускорение на спада в биоразнообразието, който възлизаше на 60 % в последния отчет от 2018 година за интервала сред 1970 и 2014 година
" От 30 години следим по какъв начин този спад се форсира и продължава да се движи в неверната посока. Свидетели сме на унищожаването на природата от човечеството. Всъщност това е екоцид ", споделя генералният шеф на WWF Марко Ламбертини, представен от Франс прес.
Всичко се случва " със скоростта на гръмотевица спрямо милионите години, от които доста типове живеят на тази планета ". Резултатът съгласно Ламбертини: " Всички светлини знаци на нашата планета светят в алено със известието: Срив в системата ".
Според отчета повода е, че " от 50 години нашият свят се трансформира от детонация на международната търговия, ползване и напредък на човешкото население ". Тези промени, и основно обезлесяването за аграрни цели, " оказват извънредно неподходящо въздействие върху природата ". Човечеството с всяка минала година надвишава " биологичния си бюджет ", консумирайки повече, в сравнение с са опциите за възобновяване на Земята.
Към това се прибавят предстоящите резултати от световното стопляне, които също водят до промени в естествените хабитати и излагат на заплаха от изгубване до 20 % от дивите типове. Като да вземем за пример " летящите кучета " - едни от най-големите прилепи в света, чиито популации страдат от бедствията в Австралия вследствие на повтарящите се суши и горещи талази
Загубите нарастват до 84 % за сладководните типове (риби, птици, земноводни, бозайници). Някои райони заплащат изключително висока цена: в тропиците на Централна и Латинска Америка те възлизат на 94 %.
" Добрата новина измежду всички тези неприятни вести е, че започваме да разбираме, че тази обстановка е непоносима ", отбелязва генералният шеф на WWF.
Искрица вяра съпътства тази година отчета " Живата планета " с едновременното издание на изследване на десетки други организации и проучвателен институти.
Озаглавено " Пречупване на кривата " и също оповестено в сп. " Нейчър ", изследването моделира поредност от сюжети за вероятни дейности за запазване на природата или типовете, както и за понижаване на отпечатъка от селскостопанското произвеждане и човешкото ползване, изключително на артикули от отглеждането на животни.
" Най-амбициозният модел, съчетаващ всички тези интервенции, ни разрешава да преценим, че е допустимо до 2050 година намаляването на биоразнообразието да стане обратимо. Всяко закъснение на дейностите обаче ще докара до по-нататъшна загуба на биологично многообразие. Екосистемите имат пределни точки, след които не могат да бъдат възобновени. Ако един тип изчезне, то е вечно ", изяснява ръководителят на изследването Давид Льоклер от Международния институт за прибавен систематичен разбор (IIASA).
Учените предизвестяват, че скоростта, с която експлоатираме Земята, надвишава способността ѝ за възобновяване: в следствие 3/4 от земната повърхнина, която не е покрита с лед, към този момент е доста изменена, по-голямата част от океаните са нечисти, а 85% от площта на влажните зони е изгубена.
В интервала сред 1970 и 2016 година са изчезнали 68 % от дивата фауна - бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби, съгласно референтния Индекс на живата планета, който организацията разгласява на всеки две години. Основната причина е унищожаването на естествени хабитати, в частност за земеделие - наклонност, която крие закани от нови пандемии от вида на коронавирусната посредством контакт сред хора и животни, благоприятстващ предаването на вируси от тип на тип.
Индексът, формиран в съдействие с Лондонското зоологическо сдружение, регистрира към 4000 типа гръбначни животни, разпределени в към 21 000 скотски популации по света. Новият показател записва по-нататъшно ускорение на спада в биоразнообразието, който възлизаше на 60 % в последния отчет от 2018 година за интервала сред 1970 и 2014 година
" От 30 години следим по какъв начин този спад се форсира и продължава да се движи в неверната посока. Свидетели сме на унищожаването на природата от човечеството. Всъщност това е екоцид ", споделя генералният шеф на WWF Марко Ламбертини, представен от Франс прес.
Всичко се случва " със скоростта на гръмотевица спрямо милионите години, от които доста типове живеят на тази планета ". Резултатът съгласно Ламбертини: " Всички светлини знаци на нашата планета светят в алено със известието: Срив в системата ".
Според отчета повода е, че " от 50 години нашият свят се трансформира от детонация на международната търговия, ползване и напредък на човешкото население ". Тези промени, и основно обезлесяването за аграрни цели, " оказват извънредно неподходящо въздействие върху природата ". Човечеството с всяка минала година надвишава " биологичния си бюджет ", консумирайки повече, в сравнение с са опциите за възобновяване на Земята.
Към това се прибавят предстоящите резултати от световното стопляне, които също водят до промени в естествените хабитати и излагат на заплаха от изгубване до 20 % от дивите типове. Като да вземем за пример " летящите кучета " - едни от най-големите прилепи в света, чиито популации страдат от бедствията в Австралия вследствие на повтарящите се суши и горещи талази
Загубите нарастват до 84 % за сладководните типове (риби, птици, земноводни, бозайници). Някои райони заплащат изключително висока цена: в тропиците на Централна и Латинска Америка те възлизат на 94 %.
" Добрата новина измежду всички тези неприятни вести е, че започваме да разбираме, че тази обстановка е непоносима ", отбелязва генералният шеф на WWF.
Искрица вяра съпътства тази година отчета " Живата планета " с едновременното издание на изследване на десетки други организации и проучвателен институти.
Озаглавено " Пречупване на кривата " и също оповестено в сп. " Нейчър ", изследването моделира поредност от сюжети за вероятни дейности за запазване на природата или типовете, както и за понижаване на отпечатъка от селскостопанското произвеждане и човешкото ползване, изключително на артикули от отглеждането на животни.
" Най-амбициозният модел, съчетаващ всички тези интервенции, ни разрешава да преценим, че е допустимо до 2050 година намаляването на биоразнообразието да стане обратимо. Всяко закъснение на дейностите обаче ще докара до по-нататъшна загуба на биологично многообразие. Екосистемите имат пределни точки, след които не могат да бъдат възобновени. Ако един тип изчезне, то е вечно ", изяснява ръководителят на изследването Давид Льоклер от Международния институт за прибавен систематичен разбор (IIASA).
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ