Ерата на глобалната геронтокрация*
Светът през днешния ден се ръководи от водачи, които са по-възрастни от членовете на руското Политбюро през 1985 година — признакът на късния брежневизъм и неговата прословута „ геронтокрация “. Историческите проучвания демонстрират, че междинната възраст на членовете на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз при идването на Михаил Горбачов е към 69 години. Тогава 54-годишният Горбачов наподобява като млад модернизатор, който внезапно контрастира с останалите. Днес обаче световните водачи не просто доближават тази възрастова граница — те я надминават, а в някои случаи я оставят надалеч зад себе си.
Според интернационалните разбори, в това число Pew Research Center и The Economist, междинната възраст на настоящите национални водачи в света е към 62 години. Това число единствено на пръв взор наподобява по-ниско от руската норма от 1985 година В реалност най-влиятелните страни на планетата се ръководят от хора, които са доста по-възрастни от междинното и които оформят световната политика от десетилетия.
Глобалните сили: старешки клуб на свръхдържавите
Четирите най-големи геополитически играчи — Съединени американски щати, Китай, Русия и Индия — се управляват от водачи, които са в дълбоката трета възраст. В Съединените щати президентът Доналд Тръмп е на 79 години. В Китай Си Цзинпин е на 72. Русия се ръководи от 73-годишния Владимир Путин, а Индия — от 75-годишния Нарендра Моди. Това е клуб на водачи, родени през 40-те и 50-те години на XX век, които са по-възрастни от голямата част от популацията на личните си страни и които въплъщават потомство, задържало властта в световен мащаб.
Европа: континентът на релативно младите водачи
На фона на този „ старешки клуб “ Европа наподобява като континент на относително младите ръководители. Франция се ръководи от 48-годишния Еманюел Макрон, Италия — от 48-годишната Джорджа Мелони, а Обединеното кралство — от 63-годишния Киър Стармър. Германия има по-възрастен канцлер — 70-годишния Фридрих Мерц — само че общата картина остава по-млада от световната. В Япония, която постоянно се преглежда като част от западния политически модел, министър-председател е 64-годишната Санае Такаичи. Средната възраст на водачите на Европейски Съюз плюс Англия е към 54–55 години — доста под световната междинна стойност.
В Централна и Източна Европа картината е още по-пъстра, само че като цяло по-млада от световната. В Полша министър председателят Доналд Туск, на 68 години, се връща отпред на държавното управление и въплъщава потомство, което към този момент един път е управлявало прехода и европейската интеграция. В Чехия отпред още веднъж е Андрей Бабиш, през днешния ден на 71 години, който след завръщането си във властта през декември 2025 година води намерено по-евроскептична и по-прагматична линия по отношение на Брюксел. В Унгария Виктор Орбан, на 62 години, остава емблематична фигура на „ мощната ръка “ в Европейски Съюз и един от най-дълго ръководещите министър председатели на континента. В Румъния министър-председател е 57-годишният Илие Боложан, който пое кабинета през юни 2025 година с обещания за административна промяна и фискална дисциплинираност. В България държавното управление в оставка се управлява от Росен Желязков, на 57 години, министър председател от януари 2025 година Балтийските страни показват още по-млад профил: в Литва министър председател е Инга Ругиниене, 45-годишна социалдемократка, одобрена през 2025 година след вътрешнополитическа криза; в Латвия отпред на държавното управление е 50-годишната Евика Силиня; а в Естония — 50-годишният Кристен Михал, който пое поста през 2024 година и продължава проевропейския и проукраински курс на страната.
Този районен профил демонстрира, че посткомунистическа Европа, макар политическите си турбуленции и някои изключения като Унгария и завърналия се Бабиш, остава пространство, в което ротацията на властта и изборната конкуренция поддържат водачеството в по-умерени възрастови граници, надалеч от класическите геронтократични модели в Азия, Африка и при огромните международни сили.
Колкото повече народна власт — толкоз по-млад водач
Тенденцията е ясна: демократичните страни имат по-млади водачи, до момента в който властническите режими се ръководят от доста по-възрастни фигури. Причината е елементарна — демокрациите имат постоянна ротация на властта, вътрешнопартийна конкуренция и по-ниски бариери за политическо израстване. В властническите системи водачите остават на власт десетилетия, а възрастта им се трансформира в знак на непоклатимост, само че и на застой.
Най-яркият образец е Иран, където висшият водач Али Хаменей е на 86 години. Подобни случаи има и в други елементи на Азия — да вземем за пример Камбоджа, където Хун Сен управляваше до 2023 година на възраст над 70 години, преди да съобщи властта на сина си; или Сингапур, където Ли Сян Лун беше министър председател до 2024 година на 72 години. В Централна Азия Казахстан, Узбекистан и Таджикистан също се управляват от водачи, които са в края на 60-те и 70-те си години.
Африка и Азия: бастионите на старите водачи
Африка е континентът с най-младото население в света, само че с едни от най-възрастните водачи. Камерун се ръководи от Пол Бия, който е на 93 години — евентуално най-възрастният настоящ държавен глава на планетата. В Уганда Йовери Мусевени е на 81 години и е на власт от 1986 година В Зимбабве Емерсън Мнангагва е на 83 години. В Намибия Хаге Гейнгоб беше на 82 години към края на мандата си. В Азия картината е сходна: с изключение на 86-годишния Али Хаменей, в Бангладеш министър председателят Шейх Хасина е на 78 години, а в Малайзия Анвар Ибрахим е на 78. В Близкия изток редица монарси са над 70-годишна възраст.
Тези образци обрисуват ясна причинност: колкото по-авторитарен е режимът, толкоз по-възрастен е водачът.
Колкото по-авторитарен е един режим, толкоз по-възрастен е неговият водач — и това не е случайност, а структурна причинност. Авторитарните системи по формулировка минимизират политическата конкуренция, удължават мандатите, отстраняват вътрешнопартийните провокации и трансформират самото оставане на власт в доказателство за „ непоклатимост “. Така възрастта се трансформира в политически капитал: колкото по-дълго управляваш, толкоз по-легитимен изглеждаш в очите на системата, която сама си основал.
Но тази логичност има противоположна страна — тя създава големи обществени напрежения в общества, където демографската конструкция е млада, а политическата върхушка е в дълбока напреднала възраст. Това е класическа рецепта за поколенчески спор, който неизбежно придобива политически измерения. Арабската пролет беше точно подобен конфликт: през 2011 година Тунис бе ръководен от Зин ел-Абидин Бен Али, тогава на 74 години; Либия — от Муамар Кадафи, на 69; Египет — от Хосни Мубарак, на 82; а Сирия — от Башар ал-Асад, тогава 45-годишен, само че наследил 40-годишен режим, който функционираше като фамилна автокрация. Във всички тези страни младите — постоянно под 30 години, без достъп до работа, политическо присъединяване или обществена подвижност — се изправиха против водачи, които бяха два или три генерации по-стари от тях.
Конфликтът сред турския президент Реджеп Тайип Ердоган и някогашния опозиционен кмет на Истанбул Екрем Имамоглу е може би най-яркият актуален образец за конфликт сред старееща автокрация и ново потомство градски, съвременни и демократично настроени гласоподаватели. Ердоган, който ръководи Турция от 2003 година насам и трансформира страната в „ хипотетична автокрация “, както отбелязва France24, възприема Имамоглу като най-опасния си политически съперник след историческата загуба на Истанбул през 2019 година
Оттогава репресиите против кмета ескалират: през март 2025 година той е арестуван по обвинявания в корупция, изнудване, пране на пари и „ поддръжка за тероризма “ — формулировки, които опозицията дефинира като политически стимулирани и „ опит за прелом против идващия президент “. Арестът му провокира всеобщи митинги в Истанбул и Анкара, а турската лира се срутва до историческо дъно. По-късно Имамоглу получава и спомагателна присъда от година и осем месеца затвор за „ засегнатост “ против прокурор — второ сходно наказание, откакто преди този момент беше осъден за „ засегнатост на изборни длъжностни лица “. Според Al Jazeera задържането му е съпроводено от всеобщи арести и блокиране на обществените мрежи, което акцентира нервността на режима.
Този конфликт не е просто персонална омраза, а признак на дълбокото поколенческо напрежение в Турция: Ердоган, 72-годишен водач, който концентрира властта в ръцете си повече от две десетилетия, против Имамоглу — 55-годишен знак на младата, урбанизирана, световна и европейски насочена Турция. В този смисъл спорът сред двамата е турската версия на световната геронтокрация: остарелият режим се пробва да задържи властта посредством правосъдни принадлежности, до момента в който младите генерации упорстват за политическа смяна, която властта отхвърля да допусне.
Колкото по-голямо е популацията — толкоз по-стар е водачът
Парадоксално, само че най-населените страни в света се ръководят от едни от най-възрастните водачи. Съединени американски щати с Доналд Тръмп (79 г.), Китай със Си Дзинпин (72 г.), Индия с Нарендра Моди (75 г.), Русия с Владимир Путин (73 г.) и Бразилия с Луис Инасио Лула да Силва (80 г.) оформят група от страни, в които живее повече от половината човечество. Всички те се управляват от водачи над 70-годишна възраст. Това значи, че демографски младият свят се ръководи от политически хайлайф, роден преди повече от седем десетилетия.
Глобалната картина: геронтокрацията е новата норма
Светът претърпява в ера, в която политическата власт е съсредоточена в ръцете на може би най-възрастното потомство водачи в модерната история. Демокрациите към момента поддържат релативно по-млади ръководители, само че световната тежест е в страни, ръководени от хора над 70 години. Авторитарните режими стабилизират властта посредством дълголетни водачи, които от време на време надвишават 80 години. Сравнението с Политбюро от 1985 година към този момент не е историческа метафора — то е точна диагноза на сегашното. Ако в миналото Западът се подиграваше на „ геронтокрацията “ в Москва, през днешния ден светът живее в изискванията на световна геронтокрация, която дефинира бъдещето на планетата.
_______________
* Геронтокрация - ръководство на старите. Авторът на текста е на 67 години.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Според интернационалните разбори, в това число Pew Research Center и The Economist, междинната възраст на настоящите национални водачи в света е към 62 години. Това число единствено на пръв взор наподобява по-ниско от руската норма от 1985 година В реалност най-влиятелните страни на планетата се ръководят от хора, които са доста по-възрастни от междинното и които оформят световната политика от десетилетия.
Глобалните сили: старешки клуб на свръхдържавите
Четирите най-големи геополитически играчи — Съединени американски щати, Китай, Русия и Индия — се управляват от водачи, които са в дълбоката трета възраст. В Съединените щати президентът Доналд Тръмп е на 79 години. В Китай Си Цзинпин е на 72. Русия се ръководи от 73-годишния Владимир Путин, а Индия — от 75-годишния Нарендра Моди. Това е клуб на водачи, родени през 40-те и 50-те години на XX век, които са по-възрастни от голямата част от популацията на личните си страни и които въплъщават потомство, задържало властта в световен мащаб.
Европа: континентът на релативно младите водачи
На фона на този „ старешки клуб “ Европа наподобява като континент на относително младите ръководители. Франция се ръководи от 48-годишния Еманюел Макрон, Италия — от 48-годишната Джорджа Мелони, а Обединеното кралство — от 63-годишния Киър Стармър. Германия има по-възрастен канцлер — 70-годишния Фридрих Мерц — само че общата картина остава по-млада от световната. В Япония, която постоянно се преглежда като част от западния политически модел, министър-председател е 64-годишната Санае Такаичи. Средната възраст на водачите на Европейски Съюз плюс Англия е към 54–55 години — доста под световната междинна стойност.
В Централна и Източна Европа картината е още по-пъстра, само че като цяло по-млада от световната. В Полша министър председателят Доналд Туск, на 68 години, се връща отпред на държавното управление и въплъщава потомство, което към този момент един път е управлявало прехода и европейската интеграция. В Чехия отпред още веднъж е Андрей Бабиш, през днешния ден на 71 години, който след завръщането си във властта през декември 2025 година води намерено по-евроскептична и по-прагматична линия по отношение на Брюксел. В Унгария Виктор Орбан, на 62 години, остава емблематична фигура на „ мощната ръка “ в Европейски Съюз и един от най-дълго ръководещите министър председатели на континента. В Румъния министър-председател е 57-годишният Илие Боложан, който пое кабинета през юни 2025 година с обещания за административна промяна и фискална дисциплинираност. В България държавното управление в оставка се управлява от Росен Желязков, на 57 години, министър председател от януари 2025 година Балтийските страни показват още по-млад профил: в Литва министър председател е Инга Ругиниене, 45-годишна социалдемократка, одобрена през 2025 година след вътрешнополитическа криза; в Латвия отпред на държавното управление е 50-годишната Евика Силиня; а в Естония — 50-годишният Кристен Михал, който пое поста през 2024 година и продължава проевропейския и проукраински курс на страната.
Този районен профил демонстрира, че посткомунистическа Европа, макар политическите си турбуленции и някои изключения като Унгария и завърналия се Бабиш, остава пространство, в което ротацията на властта и изборната конкуренция поддържат водачеството в по-умерени възрастови граници, надалеч от класическите геронтократични модели в Азия, Африка и при огромните международни сили.
Колкото повече народна власт — толкоз по-млад водач
Тенденцията е ясна: демократичните страни имат по-млади водачи, до момента в който властническите режими се ръководят от доста по-възрастни фигури. Причината е елементарна — демокрациите имат постоянна ротация на властта, вътрешнопартийна конкуренция и по-ниски бариери за политическо израстване. В властническите системи водачите остават на власт десетилетия, а възрастта им се трансформира в знак на непоклатимост, само че и на застой.
Най-яркият образец е Иран, където висшият водач Али Хаменей е на 86 години. Подобни случаи има и в други елементи на Азия — да вземем за пример Камбоджа, където Хун Сен управляваше до 2023 година на възраст над 70 години, преди да съобщи властта на сина си; или Сингапур, където Ли Сян Лун беше министър председател до 2024 година на 72 години. В Централна Азия Казахстан, Узбекистан и Таджикистан също се управляват от водачи, които са в края на 60-те и 70-те си години.
Африка и Азия: бастионите на старите водачи
Африка е континентът с най-младото население в света, само че с едни от най-възрастните водачи. Камерун се ръководи от Пол Бия, който е на 93 години — евентуално най-възрастният настоящ държавен глава на планетата. В Уганда Йовери Мусевени е на 81 години и е на власт от 1986 година В Зимбабве Емерсън Мнангагва е на 83 години. В Намибия Хаге Гейнгоб беше на 82 години към края на мандата си. В Азия картината е сходна: с изключение на 86-годишния Али Хаменей, в Бангладеш министър председателят Шейх Хасина е на 78 години, а в Малайзия Анвар Ибрахим е на 78. В Близкия изток редица монарси са над 70-годишна възраст.
Тези образци обрисуват ясна причинност: колкото по-авторитарен е режимът, толкоз по-възрастен е водачът.
Колкото по-авторитарен е един режим, толкоз по-възрастен е неговият водач — и това не е случайност, а структурна причинност. Авторитарните системи по формулировка минимизират политическата конкуренция, удължават мандатите, отстраняват вътрешнопартийните провокации и трансформират самото оставане на власт в доказателство за „ непоклатимост “. Така възрастта се трансформира в политически капитал: колкото по-дълго управляваш, толкоз по-легитимен изглеждаш в очите на системата, която сама си основал.
Но тази логичност има противоположна страна — тя създава големи обществени напрежения в общества, където демографската конструкция е млада, а политическата върхушка е в дълбока напреднала възраст. Това е класическа рецепта за поколенчески спор, който неизбежно придобива политически измерения. Арабската пролет беше точно подобен конфликт: през 2011 година Тунис бе ръководен от Зин ел-Абидин Бен Али, тогава на 74 години; Либия — от Муамар Кадафи, на 69; Египет — от Хосни Мубарак, на 82; а Сирия — от Башар ал-Асад, тогава 45-годишен, само че наследил 40-годишен режим, който функционираше като фамилна автокрация. Във всички тези страни младите — постоянно под 30 години, без достъп до работа, политическо присъединяване или обществена подвижност — се изправиха против водачи, които бяха два или три генерации по-стари от тях.
Конфликтът сред турския президент Реджеп Тайип Ердоган и някогашния опозиционен кмет на Истанбул Екрем Имамоглу е може би най-яркият актуален образец за конфликт сред старееща автокрация и ново потомство градски, съвременни и демократично настроени гласоподаватели. Ердоган, който ръководи Турция от 2003 година насам и трансформира страната в „ хипотетична автокрация “, както отбелязва France24, възприема Имамоглу като най-опасния си политически съперник след историческата загуба на Истанбул през 2019 година
Оттогава репресиите против кмета ескалират: през март 2025 година той е арестуван по обвинявания в корупция, изнудване, пране на пари и „ поддръжка за тероризма “ — формулировки, които опозицията дефинира като политически стимулирани и „ опит за прелом против идващия президент “. Арестът му провокира всеобщи митинги в Истанбул и Анкара, а турската лира се срутва до историческо дъно. По-късно Имамоглу получава и спомагателна присъда от година и осем месеца затвор за „ засегнатост “ против прокурор — второ сходно наказание, откакто преди този момент беше осъден за „ засегнатост на изборни длъжностни лица “. Според Al Jazeera задържането му е съпроводено от всеобщи арести и блокиране на обществените мрежи, което акцентира нервността на режима.
Този конфликт не е просто персонална омраза, а признак на дълбокото поколенческо напрежение в Турция: Ердоган, 72-годишен водач, който концентрира властта в ръцете си повече от две десетилетия, против Имамоглу — 55-годишен знак на младата, урбанизирана, световна и европейски насочена Турция. В този смисъл спорът сред двамата е турската версия на световната геронтокрация: остарелият режим се пробва да задържи властта посредством правосъдни принадлежности, до момента в който младите генерации упорстват за политическа смяна, която властта отхвърля да допусне.
Колкото по-голямо е популацията — толкоз по-стар е водачът
Парадоксално, само че най-населените страни в света се ръководят от едни от най-възрастните водачи. Съединени американски щати с Доналд Тръмп (79 г.), Китай със Си Дзинпин (72 г.), Индия с Нарендра Моди (75 г.), Русия с Владимир Путин (73 г.) и Бразилия с Луис Инасио Лула да Силва (80 г.) оформят група от страни, в които живее повече от половината човечество. Всички те се управляват от водачи над 70-годишна възраст. Това значи, че демографски младият свят се ръководи от политически хайлайф, роден преди повече от седем десетилетия.
Глобалната картина: геронтокрацията е новата норма
Светът претърпява в ера, в която политическата власт е съсредоточена в ръцете на може би най-възрастното потомство водачи в модерната история. Демокрациите към момента поддържат релативно по-млади ръководители, само че световната тежест е в страни, ръководени от хора над 70 години. Авторитарните режими стабилизират властта посредством дълголетни водачи, които от време на време надвишават 80 години. Сравнението с Политбюро от 1985 година към този момент не е историческа метафора — то е точна диагноза на сегашното. Ако в миналото Западът се подиграваше на „ геронтокрацията “ в Москва, през днешния ден светът живее в изискванията на световна геронтокрация, която дефинира бъдещето на планетата.
_______________
* Геронтокрация - ръководство на старите. Авторът на текста е на 67 години.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ