Докато светът гледа Artemis II: Kъде е България в космическия бизнес - дебатът на Darik Business Radar 2026
Светът през днешния ден е отправил взор към космоса и задачата Artemis II, само че знаете ли, че България също има исторически триумфи в изследването на космоса?
Страната ни e 18-aтa ĸocмичecĸa дъpжaвa cъc coбcтвeн ypeд в opбитa, третата в производството на галактическа храна и шecтaтa cъc cвoй ĸocмoнaвт. И до момента в който последният факт е широкоизвестен даже за най-малките и няма човек, който да не е чувал за Георги Иванов, то доста малко хора през днешния ден знаят какво тъкмо е наследила българската галактическа промишленост като познания и къде се намира в света на галактическия бизнес през днешния ден.
Развитието на актуалната стопанска система, отбранителните качества, а даже и всекидневието ни са немислими без достиженията на галактическата просвета, технологии и промишленост. Точно заради тази причина по време на полемика на събитието Darik Business Radar 2026 - Investing in our future, което ще се организира на 23 април в Интер Експо Център, трима от най-изявените експерти по тематиката ще обсъдят опциите на този пазар за милиарди и конкурентна ли е страната ни в космоса.
Нели Симеонова, Antarta
През 1979 година България се трансформира в третата страна в света след Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, която създава галактическа храна. Българското галактическо меню, основано от института по Криобиология и хранителни технологии съпътства полетите от плана „ Шипка “ и се употребява в задачи до 1989 година С българска храна тогава са се хранили и космонавтите Георги Иванов и Александър Александров.
Въпреки големия теоретичен пробив на българските учени по това време, този план е съвсем пропуснат, а пазители на технологията остават наследниците на учените в института.
В началото Нели Симеонова счита концепцията, да се възроди българската традиция в галактическата храна и да се трансформира в бизнес, за ексцентрична, само че през днешния ден след взрива на галактическия туризъм, става безусловно допустимо тя да стане част от галактически задачи, а за какво не и да попадне на корабите на Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън.
До момента в космоса са “летели ” български супи, ястия от пилешко и телешко, плодови пюрета и кремообразни пастети.
Колко коства и по какъв начин се създава галактическа храна в България през днешния ден?Има ли късмет астронавтите на Международната галактическа станция да опитат мусака или таратор за първи път?Трудно ли е българската храна да се озове на корабите на SpaceX, Blue Orgin или Virgin Galactic?Максим Заяков, Bulgaria Sat
Bulgaria Sat е компанията, която ръководи първия български геостационарен информационен спътник BulgariaSat-1.
Само преди няколко седмици компанията разгласи стратегическо партньорство с полския оператор ComStellation, което нарежда BulgariaSat-1 като основна инфраструктура за предпазени сателитни връзки в Полша и целия район на Централна и Източна Европа, създавайки нов модел за създаване на суверенни отбранителни качества.
Българският апарат ще има за цел да обезпечи предпазена сателитна съгласуваност за гражданско-военни приложения (dual-use)в Полша и Балтийските страни, във време на комплицирана геополитическа обстановка.
Услугата, предоставяна посредством потенциала на BulgariaSat-1 от неговата орбитална позиция 1.9°E, към този момент е оперативно налична в цяла Европа, в това число Украйна.
Основателят и изпълнителен шеф на компанията - Максим Заяков споделя, че България може да бъде деен снабдител на предпазени сателитни връзки в европейски мащаб и да се нарежда стратегически в района като част от архитектурата на европейската сигурност.
Конкурентни ли са българските спътници, когато става дума за сигурността в Европа?Как се пробива в промишленост, в която водещи са най-силните стопански системи?Бъдещето на дребните спътници за комуникацииВиктория Димов, EnduroSat
Една от най-бързо растящите галактически компании в Европа не е в Германия или Франция. Тя е основана в София.
Компанията създава и създава наносателити и сателитни платформи.
Основният фокус на компанията сега е върху даването на Mission-as-a-Service — клиентите получават достъп до галактически запаси и данни без да е належащо да построяват лична инфраструктура. EnduroSat демократизира достъпа до космоса – прави го по-достъпен за бизнеси, университети и даже стартъпи.
В момента работи по 60 дейни задачи. Това включва задачи за наблюдаване на Земята, връзки и демонстрации на технологии в орбита.
По-интересен план е задачата FLAMINGO - тя е значима, тъй като бележи скока за EnduroSat: от дребни CubeSat-и с тегло под кг минава към 100-150 кг галактически апарати с оптичен потребен товар, електрическа задвижваща система и високоскоростна X-band връзка за събаряне на данни от орбита. Всичко това се проектира, интегрира и тества тук, в България.
Компанията откри нов Космически център в София преди няколко месеца и притегли нов финансов запас от 104 милиона $, който ще ѝ разреши доста да разшири индустриалния си потенциал. Това ще разреши производството на до 2 спътника дневно в новия галактически център в София.
Какво ще бъде идващото потомство спътници?Какви са проектите за Доброславци и ще стане ли той новия галактически център на България?Плановете за бъдещето на галактическите технологии и има ли нещо, което ги стопира?
Форумът Darik Business Radar 2026: Investing in our future чака всички искащи да станат част от значимите полемики за устойчивото бъдеще на 23 април в Интер Експо Център.
Повече информация за събитието и лекторите ще откриете. Изисква се регистрация.
Събитието се организира с поддръжката на Sofia Airport, JTI, Novatel, Devin, dir.bg, Българска национална телевизия и Forbes.
Страната ни e 18-aтa ĸocмичecĸa дъpжaвa cъc coбcтвeн ypeд в opбитa, третата в производството на галактическа храна и шecтaтa cъc cвoй ĸocмoнaвт. И до момента в който последният факт е широкоизвестен даже за най-малките и няма човек, който да не е чувал за Георги Иванов, то доста малко хора през днешния ден знаят какво тъкмо е наследила българската галактическа промишленост като познания и къде се намира в света на галактическия бизнес през днешния ден.
Развитието на актуалната стопанска система, отбранителните качества, а даже и всекидневието ни са немислими без достиженията на галактическата просвета, технологии и промишленост. Точно заради тази причина по време на полемика на събитието Darik Business Radar 2026 - Investing in our future, което ще се организира на 23 април в Интер Експо Център, трима от най-изявените експерти по тематиката ще обсъдят опциите на този пазар за милиарди и конкурентна ли е страната ни в космоса.
Нели Симеонова, Antarta
През 1979 година България се трансформира в третата страна в света след Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, която създава галактическа храна. Българското галактическо меню, основано от института по Криобиология и хранителни технологии съпътства полетите от плана „ Шипка “ и се употребява в задачи до 1989 година С българска храна тогава са се хранили и космонавтите Георги Иванов и Александър Александров.
Въпреки големия теоретичен пробив на българските учени по това време, този план е съвсем пропуснат, а пазители на технологията остават наследниците на учените в института.
В началото Нели Симеонова счита концепцията, да се възроди българската традиция в галактическата храна и да се трансформира в бизнес, за ексцентрична, само че през днешния ден след взрива на галактическия туризъм, става безусловно допустимо тя да стане част от галактически задачи, а за какво не и да попадне на корабите на Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън.
До момента в космоса са “летели ” български супи, ястия от пилешко и телешко, плодови пюрета и кремообразни пастети.
Колко коства и по какъв начин се създава галактическа храна в България през днешния ден?Има ли късмет астронавтите на Международната галактическа станция да опитат мусака или таратор за първи път?Трудно ли е българската храна да се озове на корабите на SpaceX, Blue Orgin или Virgin Galactic?Максим Заяков, Bulgaria Sat
Bulgaria Sat е компанията, която ръководи първия български геостационарен информационен спътник BulgariaSat-1.
Само преди няколко седмици компанията разгласи стратегическо партньорство с полския оператор ComStellation, което нарежда BulgariaSat-1 като основна инфраструктура за предпазени сателитни връзки в Полша и целия район на Централна и Източна Европа, създавайки нов модел за създаване на суверенни отбранителни качества.
Българският апарат ще има за цел да обезпечи предпазена сателитна съгласуваност за гражданско-военни приложения (dual-use)в Полша и Балтийските страни, във време на комплицирана геополитическа обстановка.
Услугата, предоставяна посредством потенциала на BulgariaSat-1 от неговата орбитална позиция 1.9°E, към този момент е оперативно налична в цяла Европа, в това число Украйна.
Основателят и изпълнителен шеф на компанията - Максим Заяков споделя, че България може да бъде деен снабдител на предпазени сателитни връзки в европейски мащаб и да се нарежда стратегически в района като част от архитектурата на европейската сигурност.
Конкурентни ли са българските спътници, когато става дума за сигурността в Европа?Как се пробива в промишленост, в която водещи са най-силните стопански системи?Бъдещето на дребните спътници за комуникацииВиктория Димов, EnduroSat
Една от най-бързо растящите галактически компании в Европа не е в Германия или Франция. Тя е основана в София.
Компанията създава и създава наносателити и сателитни платформи.
Основният фокус на компанията сега е върху даването на Mission-as-a-Service — клиентите получават достъп до галактически запаси и данни без да е належащо да построяват лична инфраструктура. EnduroSat демократизира достъпа до космоса – прави го по-достъпен за бизнеси, университети и даже стартъпи.
В момента работи по 60 дейни задачи. Това включва задачи за наблюдаване на Земята, връзки и демонстрации на технологии в орбита.
По-интересен план е задачата FLAMINGO - тя е значима, тъй като бележи скока за EnduroSat: от дребни CubeSat-и с тегло под кг минава към 100-150 кг галактически апарати с оптичен потребен товар, електрическа задвижваща система и високоскоростна X-band връзка за събаряне на данни от орбита. Всичко това се проектира, интегрира и тества тук, в България.
Компанията откри нов Космически център в София преди няколко месеца и притегли нов финансов запас от 104 милиона $, който ще ѝ разреши доста да разшири индустриалния си потенциал. Това ще разреши производството на до 2 спътника дневно в новия галактически център в София.
Какво ще бъде идващото потомство спътници?Какви са проектите за Доброславци и ще стане ли той новия галактически център на България?Плановете за бъдещето на галактическите технологии и има ли нещо, което ги стопира?
Форумът Darik Business Radar 2026: Investing in our future чака всички искащи да станат част от значимите полемики за устойчивото бъдеще на 23 април в Интер Експо Център.
Повече информация за събитието и лекторите ще откриете. Изисква се регистрация.
Събитието се организира с поддръжката на Sofia Airport, JTI, Novatel, Devin, dir.bg, Българска национална телевизия и Forbes.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ