Света великомъченица Варвара е родена в края на III в.

Света великомъченица Варвара е родена в края на III в. Загинала страдалчески за християнската религия при започване на идващото столетие. Девойката била безгранично красива и татко ѝ я затворил в каменна кула, с цел да я защищити от мъжките погледи. Той бил богохулник с благородно родословие. Когато решил да пусне щерка си в света, с цел да си откри брачен партньор, тя срещнала християни и приела Христос за собствен господ. Това ядосало татко ѝ, който наредил да я изтезават, а откакто отказала да се отхвърли от вярата си – да я обезглавят. Според множеството сведения за живота на Св. Варвара, това се случило на 4 декември – денят, на който православни и католици почитат паметта ѝ. Св. Варвара се смята за настойничка на умрелите от неочаквана гибел, които не са имали време да се разкаят и причестят.

В българската традиция тя е закрилница на децата от заболявания, най-често от шарка. Наричат празника Варвара, Варварица, Варваринден, Варвардан. Както и в деня на Св. Екатерина, дамите подготвят пресни питки, които намазват с мед, излизат пред дома си и раздават на всеки, който мине оттова. Специален обред за здраве правят и децата. Рано сутринта те се събират и кладат огън. Трябва да са три, пет или седем, никога – четен брой. Всяко от тях носи дърва за огъня и по няколко шепи зрял фасул, който варят в глинено гърне. Преди да прибавят сол и лук, се изважда от боба и се поставя на коляното на всяко дете по три зърна. Детето, което прави това би трябвало да е изтърсак – последно чадо на родителите си, след него майка му „ се е отродила “. Другарчетата му са насядали в кръг. Всяко от тях би трябвало да изяде зърната от коляното си без да ги пипа с ръце. Селяните, които имат стада отиват при децата и взимат от тези зърна, поставят ги в кърмилото на овцете, с цел да не ги лови шарка. Ако пък ги хване – да карат по-леко. Вярва се, че от Варвара до Игнат (20 декември) денят „ се дигал “ колкото иглен връх, а от Игнат до Васил (1 януари) – отново колкото иглен връх. На Варвара „ се заварват “ денят и нощта и стават равни. До Варвара пораства нощта, а от Варвара до Игнат – не пораства нито денят, нито нощта. От Игнат до Нова година денят пораства „ колкото петелът може да рипне от прага “. До св. Атанас нараства един час. На Варвара карат децата да скачат, с цел да не ги завари Варвара. Или палят огън на кръстопът и ги карат да го прескачат, с цел да се предпазят от заболявания.


Този празник е по време на Коледните пости, по тази причина за него се подготвят постни ястия. В визиите на народа ни Варвара е сестра на света Сава (празникът е на 5 декември) и на свети Никола (6 декември). „ Варвара вари, Сава пече, Никола иде с огромната лъжица и посетители гощава. ”

На някои места назовават празника Женска Коледа. „ Варварки “ – млади девойки с новите си премени, обикаляли по къщите и наричали за здраве и благодат. Стопаните ги дарявали с фасул, сушени плодове, ябълки и брашно. Съществува и различен бит, присъщ за това време на годината – гадаене по първия посетител, влезнал в къщата. Ако „ полазникът “ е добър човек, в случай че влезе в дома с цялостни ръце, идната година ще е добра. Извършвали и обред, който да пази кокошките да не вървят по непознати дворове и да не се губят – стопанката на дома хвърляла зърна в кръг от въже и птиците, примамени от храната, се събирали в него.
Според легендата, св. Варвара се е родила в днешните български земи, в с. Елешница, наричано по това време Илиопол. Когато ѝ отрязали главата, минерална вода почнала да блика, там, където кръвта ѝ попила в земята. Мястото се помни и до през днешния ден, назовават го Мирото.Тази легенда споделя в писанията си и съветски духовник от Атон, който се лекувал там. С житието на Св. Варвара са свързани още няколко митове, които се описват в този край. Може би това изяснява и огромната респект, на която се радва светицата, както и другите ритуали и традиции, някои непокътнати и до през днешния ден. На 4 декември в нашите православни храмове се отслужва литургия и се прочита молитва към великомъченицата. Съществува практиката месеци преди деня на Св. Варвара църковните чиновници да записват имената на всички християни, които желаят да бъдат упоменати в молитвата.