Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и умряла през 305 или 306 година Паметта ѝ се уважава както в православната черква, по този начин и в католическата на 4 декември.

У нас празникът се е почитал измежду народа с преплитане на езическите и християнските традиции. В някои региони на страната Света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве „ къпани “ питки (омесеното тесто първо се вари, до момента в който изплува на повърхността, а след това се оформя на питка и изпича).Питките се намазват с мед за помиряване на светицата и „ баба Шарка ”. В Добруджа, вечерта против празника подготвят софра за „ баба Шарка ”, на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство срещу дребна шарка. Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други региони Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е имал и гадателна устременост в обичаите – по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи. В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има сентенция: „ Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща “./Марица