Свекърва ми е вложила цялата си власт, за да попречи

Свекърва ми е вложила цялата си власт, с цел да попречи на мъжа ми да се развива и да разгърне качествата си. Това семейство се е капсулирало и не позволява до себе си външни хора. Свекърва ми също нямаше другари, нямаше даже познати. Никога не идваха посетители. Най-важното за нея беше редът. Често ме е укорявала за безредието, само че в никакъв случай директно. Нито един път не ми е споделила, че нещо не е както би трябвало, само че не пропускаше случай да подчертае какъв брой е горда, че са я научили да води семейството по най-хубавия метод и да готви чудесно. Разбира се, всички, които принадлежаха към дома й, трябваше да се стремят към нейното съвършенство.
Когато най-сетне събрах сили и се махнах оттова, мъжът ми обиколил всички познати и им разправял, че с мен е живял в цялостно безвластие. Всички в фамилията ме считали за неподредена и надали не мръсна.

При това аз се старах години наред да подкрепям дома си в примерен ред, с цел да задоволя фамилията му. В самото начало не знаех нищо, само че с годините се научих. Почистването постоянно беше цяло изтезание, а когато родителите му идваха на посетители, всичко трябваше да свети. С течение на годините ставах все по-добра в почистването и подреждането, само че все не можех да угодя на майка му. Понякога се случваше да ми пристигна на посетители другарка и мъжът ми започваше да подрежда тъкмо стаята, в която седяхме! Демонстративно! Събираше нещата в шкафовете и ги нареждаше отначало, с цел да показва, че аз си седнал съм най-спокойно, вместо най-накрая да се хвана на работа. Това беше и от ревнивост. За разлика от него аз имах необятен кръг познати.
Разбира се, аз не можех да пребивавам като него, желаех забавни прекарвания. Понякога, само че единствено когато имахме съществени аргументи, можехме да подслоним децата при майка му. Но в случай че искахме да отидем просто на танци, не ги одобряваха.

Това се смяташе за непристойно. Бракът ни търпя цели 15 години, само че нито един път не се е случило мъжът ми да прояви предпочитание да ме изведе някъде.
Само свекърва ми имаше право да отсъди основателни ли са аргументите или не. След това идваше въпросът: безусловно ли би трябвало да отидете там? Само един път отидохме да танцуваме и вечерта се оказа цялостен неуспех. Бяха опънали палатка по случай някакъв празник, всички седяха на групи и се забавляваха, единствено ние двамата седяхме като изгубени и мълчахме.
Един ден претърпях нещо, което ми отвори очите: крушката в кухнята угасна и четиригодишният ми наследник извика: „ Трябва да се обадим на баба, би трябвало да се обадим на баба! “ От очите ми като че ли падна перде. Помислих си, аха, значи даже за такава дреболия сме длъжни да се обадим на баба. Баба урежда всичко, тя би трябвало да реши дали да сменим изгорялата крушка. Тогава започнах да се защитавам.

Първото ми независимо деяние беше, че си потърсих работа в детската градина – без възнаграждение. Но към момента не се изправях намерено против нея, търсех си свои ниши. Винаги избирах нещо, което можех да узаконявам външно. Защото моята задача беше да си остана у дома, да домакинствам и да си виждам децата. Така искаше свекърва ми. Тя не беше съгласна да потегли на работа, изключително откакто бях родила две деца. Жената е стопанка и майка и няма право да работи. При това аз даже не ходех всеки ден в детската градина.
С помощта на работата си в детската градина започнах да се диференцирам от фамилията. Най-после открих късче собствен свят, където ме признаваха, където сама решавах какво би трябвало да се прави. Това ми харесваше и популярност Богу, не беше в региона на свекърва ми, другояче тя безусловно щеше да се намеси.
Лека-полека събрах опит и научих какво е да се живее съгласно личните решения. Така стигнах до мисълта, че мога да свърша нещо и сама. Семейството ми продължи да живее по нормалния метод, само че аз живеех с него единствено външно.

Понякога организирахме наставнически срещи и една вечер мъжът ми си разреши същинско дебелоочие. За следващ път се бяхме скарали, че все по-често закъснявам. Изведнъж нахлу в стаята с двете деца (беше 10 вечерта!) и ми съобщи: „ Ето ти децата. Твоя работа е да ги приспиш. “ Стана ми извънредно неудобно. Бедните дечица бяха измъкнати от леглата и довлечени в детската градина. Той не искаше да одобри, че и аз имам своя работа. Винаги представяше нещата по този начин, като че работя единствено за свое наслаждение. Въпреки това не посмях да сложа завършек на брака ни.
Все едно дали имахме наставнически срещи, заседания или други мероприятия, аз бързах да се прибера у дома. Със сгънат корем и треперещо сърце. Връщах се у дома по-рано от всички други и все пак постоянно чувах обвиняването: „ Защо отново се прибра толкоз късно? “ Мъжът ми ме посрещаше все с тези думи и аз си споделях, че не е било нужно да бързам.

Дотогава постоянно го бях слушала, майка му непрекъснато го поддържаше. Когато се прибирах у дома, или таман бяха говорили по телефона, или тя идваше и седеше неподвижна с изразителното си лице. Бях сама против двамата. Нямах родители, не можех да им предложа противотежест. Баща ми умря рано, с майка си от дълго време не се виждах. Въпреки всички тези проблеми станах член на църковния хор и един път седмично ходех на подготовка. След всяка подготовка отивахме за малко в едно заведение. Веднъж посмях да вземам участие в едно пътешестване на хора. Беше ми доста мъчно да се върна у дома. Буквално бях разцъфтяла, усещах се свободна като в никакъв случай. Мъжът ми побесня от яд. Когато се прибрах у дома, трябваше да укривам възприятията си. Дълго размишлявах по какъв начин бих могла да си осигуря малко независимост на придвижване. Най-сетне взех решение да изучавам за детска учителка по системата Валдорф, само че дълго не посмях да им кажа. Опитвах се да си показва сцената и цялата се разтрепервах. Какво да кажа първо? Как да мина към същинската тематика? Трябваше да реализира задачата си по заобиколни пътища. Да се оправя с мъжа си означаваше да се оправя с майка му.
Никога не съм се обръщала директно към нея. Винаги посредством мъжа си, тъй като бях уверена, че той ще й каже незабавно. Понякога просто го поставях пред приключен факт. Защото в никакъв случай не можех да му изложа проекта си и да го обмислим дружно. Той искаше единствено да ми пречи.

Когато трябваше да стартира образованието си, отидох и му споделих: „ Нищо не мога да направя, управлението на детската градина ме кара. “ Това беше половината от истината, тъй че продължих в същата посока: „ Трябва да стартира в този момент, въпреки че ми е неприятно. Какво ще вършим с децата? “ Направих се на обезверена и смирена, тъй като доста желаех да ми позволи. Курсът на образование се организираше три пъти по четири седмици и всякога се връщах разцъфтяла. Веднъж дори събрах храброст, обадих се по телефона и му споделих, че тази събота и неделя няма да си дойда. Той го преглътна с недоволно ръмжене.
Дойде времето, когато стартира да ме мъчи възприятието, че в това семейство ще се задуша. Един ден свекърва ми още веднъж взе решение през главата ми, за някаква дреболия, само че аз избухнах в сълзи. Казах на мъжа си: „ Не може по този начин, не е редно майка ти да взема решение всичко.

Нима моите решения нямат никакво значение? “ Бях ужасена от себе си, че съм се осмелила да стигна толкоз надалеч! Като в никакъв случай, той взе моята страна и сподели на майка си: „ Остави я на мира, тя сама ще реши. “
Скоро по-късно обаче избягах оттова, защото към този момент не можех да ги претърпявам. За няколко седмици напуснах фамилията, оставих децата си. Писах на свекърва си, че знам доста добре какво си мисли за мен, само че аз съм решена да оставя всичко това зад тила си. Предложих й най-малко един път да си намерения за какво съм направила тази обезверена стъпка. Как се е стигнало до това състояние, по какъв начин ме е докарала до такава степен, че да оставя личните си деца. Дали най-малко един път си е помислила, че и аз имам усеща? Естествено тя не ме разбра, не изиска да ме разбере. Получих в отговор самодоволно писмо, цялостно с обвинявания. Само аз бях неприятната. Поведението ми било извънредно, никоя майка нямала право да се държи по този начин, все едно какво е претърпяла.

След това мое бягство тя отказвала да приказва повече с мен. Тя в действителност удържа на думата си, до през днешния ден не сме си проговорили. Върнах се за малко, само че по-късно си отидох дефинитивно. Преди пет години се разведохме. Наскоро я срещнах в супермаркета, беше със свекър ми, който ми намигна. Той няма право да ме поздравява, а тя минава около мен като около стена.
Днес си споделям, че съм попаднала на символна връзка сред майка и наследник. Майката на мъжа ми упражняваше цялостен надзор. Той й се покоряваше абсолютно.
Преди да се изнеса дефинитивно, споделих на мъжа си, че към този момент не желая да бъда единствено полов обект и стопанка. Той ми отговори безусловно – помислих, че не съм чула добре: „ И за какво, белким това не е задоволително? “ Той въобще не ме разбра. Всъщност аз не го и чаках. Първо помислих, че ме иронизира, и попитах дали съм го схванала вярно. Но той говореше съществено. Не желал нищо повече от мен. Когато споделих, че това е невероятно, че несъмнено и той желае брачна половинка и партньорка, разбрах по очите му, че в действителност се е оженил единствено с цел да има полова партньорка и стопанка. За всичко друго си имаше майка си.
Инфо: vmh-bg.com