Начало на Индикта – Църковната нова година. Преп. Симеон Стълпник. Св. Марта. Св. мчци Айтала и Амун дякони. Прав. Иисус Навин. Св. мчци Калист, Евод и Ермоген
Сведения за празника
Месец септември е седмият месец от годината съгласно еврейското летоброене. Свързан е с ред древен събития, по тази причина е избран за начало на църковното новолетие.
На този ден Иисус Христос е чел от Библията из книгата на оракул Исая: " Божият Дух е върху Мене " ().
† Траянополский свещеник Иларион, Пространен православен месецослов, изд..
Слово в първия ден на индикта, или Новата година
Царят на вековете, нашият Господ Бог, положил " времената или годините... в Своя власт " (Деян. 1:7), Сам открил в тези времена разнообразни празници за Своето възхваляване и за отмора на хората от светските им каузи. ( " Времена " - продължителни интервали от време и " години " - къси интервали от време, съпостави Книтата на прор. Даниил 2:21)
Още във Ветхия Завет Той заповядал всяка година изключително тържествено да се чества настъпването на седмия месец, та хората, освободили се от житейската суетност, в този ден да служат на Единия Бог. Защото по този начин е написано в Моисеевите книги: " рече Господ на Моисея, думайки: кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте отмора: никаква работа не вършете по всичките ви жилища и принасяйте всесъжение Господу " (Лев. 23:24-31).
Както в миналото Сам Творецът, в шест дни основал света със Словото Си, благословил и осветил седмия ден, почивайки си от всичките Си каузи (Бит. 2:2-3; Изход 20:11; Евр. 4:4); и както след това дал и на индивида заповед: " шест дни работи... а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог, недей прави в него никаква работа " (Изх. 20:9-10; Лев. 23:3; Втор. 5:13), по този начин Той благословил и осветил седмия месец и заповядал на хората в същото време да почиват от светските си каузи. За това Господ наново заповядал на Моисей, казвайки: " от седмия месец, по кое време прибирате земните творби, празнувайте празника Господен " (Лев. 23:39). (Есента е била начало на новата година от антични времена. Основания за това можем да намерим в самта природа. В края на лятото нормално привършвала жътвата и труда на цялата година (Изход 23:16). След събирането на плодовете, като цел на природата и земеделието, настава новият кръг от каузи и нови очаквания за бъдещо изобилие.)
По каква причина бил открит този празник?
Именно в този месец, когато водите на потопа почнали да понижават, Ноевият ковчег се открил на Араратските планини.
В този месец свети оракул Моисей слязъл от планината с лице, осияно от Божествената популярност, и донесъл новите скрижали, на които бил написан законът, даден от Самия Господ.
В този месец било стартирано съоръжаването на Господнята Скиния измежду стана на израилтяните.
В този месец първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася работа, " и то не без кръв... за себе си и за греховете на народа, сторени по неведение ".
В този месец Божият народ, смирявайки с пост душите си и принасяйки на Господа жертва на всесъжение, приемал ликвидиране от греховете си, осъществени през годината.
В този месец се направило тържественото освещаване на превъзходния храм Господен, издигнат от цар Соломон, и в този храм бил импортиран Ковчегът на Завета.
В този месец всички колена на Израилския народ отвред се стичали в Иерусалим за празника, изпълнявайки Господнята заповед: " седмият месец да ви бъде събота на съботите, и смирявайте душите си пред Господа ".
От този месец започвало броенето на годините, настрана за всеки петдесет години. По времето, когато израилският народ влезнал в обетованата земя, Господ заповядал хората настрана да честват всяка петдесета година; и освен те да вземат участие в празника, само че и прислужниците и добитъкът им; дори самата земя, където се поселили израилтяните, било заповядано да се оставя да почива, да не се оре и засява, да не се събират нито класове, нито лозови, нито култивиран плодове: всичко това се предоставяло за храна на бедните, а също и на зверовете и птиците. За това в Моисеевите книги е написано следното: " затръбете с тръба по цялата ваша земя; и осветете петдесетата година и обявете независимост по земята на всичките й поданици... не сейте и не жънете това, което израсте единствено на земята ", и не обирайте отдадените (на Бога) по нея, само че " да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; така прави и с лозето си и с маслините си ". В тази петдесета година се опрощавали всички задължения на длъжниците, освобождавали се робите, и всеки човек деликатно следял себе си да не прогневи Господа с някакъв грях и да не наскърби близък си. Това била година на всеопрощаване и ликвидиране от грехове.
Този петдесетгодишен кръг, по предписание на Господа, се разделял на седем годишни седмици (тоест седем пъти по седем години) и всяка седма година се наричала събота или покой. За това посредством Моисей Господ дал следната разпоредба: " шест години засявай равнищата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година дано бъде събота отмора на земята, събота Господня; равнищата си не засявай и лозето си не режи... Ако кажете: какво ще ядем през седмата година, когато не ще сме сеяли, нито прибирали творбите си? Аз ще пратя върху ви благословението Си през шестата година " и ще умножа житата, само че " докле не узреят творбите и, ще ядете от остарялото ". Всички тези години, в които Господ открил празнична отмора и за хората, и за земята, също започвали, по предписание на Господа, от месец септември. " Възвестете споделил Господ годината за отмора в седмия месец ", т.е. през септември, защото септември е седмият месец, считано от март, първия месец от сътворението на света.
Но годината започвала от първи септември освен по ветхозаветния, само че и по езическия индиктион. За този индиктион се споделя следното.
Когато Август, откакто победил Антоний и Клеопатра, ръководещи Египетската страна, и станал единовластен над цялата галактика, то, за по-удобно събиране на налозите от всички страни, той открил индиктион на петнадесет години. Този индиктион Август разделил на три интервала от пет години, тъй че в продължение на целия индиктион три пъти, един път на всеки пет години, да се събират налозите. Този закон бил публикуван най-много за отдалечените области на страната, в които годишното събиране на налозите било затруднено, защото събраните налози и след пет години едвам успявали да стигнат до столицата Рим. Всеки петгодишен интервал се наричал " луструм ", т.е. " ярко ", тъй като, давайки кесаревото Кесарю, хората в същото време се отдавали на забавление и палели свещи. Народът не изнемогвал от налозите, тъй като те били неголеми и търпими, и се плащали непринудено. Индиктионът продължавал петнадесет години по следната причина. В първите пет години плащали налог с желязо и мед, които се употребявали за разработване на мечове, копия, шлемове, щитове, брони и всякакво друго оръжие; във вторите пет години се събирал налог от сребро за заплата на войската; а в третите пет години в Рим донасяли злато за накичване на идолите. Като завършели петнадесетгодишния кръг на индиктиона, започвали идващия и първата година от индиктиона наричали нова година. Този бит бил открит от първи септември, тъй като точно на този ден била извоювана победа над Антоний и било провъзгласено единовластието на Август.
Светата Църква също открила бит да чества началото на индиктиона на първи септември. Това било открито, защото в същото време, когато в Иудея и в цялата галактика се чествало новолетието, нашият Господ Иисус Христос пристигнал в Назарет, където бил учтив. Това станало в събота, а в този ден иудеите имали бит да се събират в синагогата и да прекарват времето си в четене на пророческите книги. Господ, " по обичая Си ", също влезнал в синагогата и застанал измежду учителите. Подали Му книгата на ; и Той, отваряйки книгата, намерил мястото, където било написано:
" Духът на Господа Бога е върху Мене, тъй като Господ Ме помаза да благовестя на небогати, прати Ме да излекувам съкрушени по сърце, да пропагандирам на пленени избавление, на слепи проглеждане, да пусна на независимост измъчените, да пропагандирам удобната Господня година ". ()
И като затворил книгата и я дал на прислужникът, Той почнал да приказва, че прочетеното знамение се е изпълнило върху Него, че Той е същинският Месия, пратен от Бога Отца за спасението на индивидите и обновлението на живота им. " И всички Му засвидетелстваха това, и се чудеха на плодородните Му думи, които излизаха от устата Му ".
Празникът на новолетието бил открит от светите отци на. Това станало по времето, когато цар Константин Велики, откакто победил Максенций, просветил вселената със светлината на благочестието, изкоренил идолските празненства, освободил Христовата религия от тежките гонения и открил свои индиктиони. Тогава светите отци открили да се чества новолетието, като начало на християнската независимост, за възпоминание на Христовото посещаване в иудейската синагога в този ден и проповедта Му за удобната Господня година. Оттогава и ние честваме първия ден на септември. Но това към този момент е празник не на Ветхия Завет, а на новата берекет. Защото в този ден Сам Законодателят, слязъл от небесата и носещ в Себе Си Духа на Отца, явил Себе Си на света и начертал Божия закон не с пръст, само че със Своя Божествен език и пресладки уста, и не на каменни скрижали, " а върху плътени скрижали на сърцето ". Съзиждайки Своята Църква, чийто предобраз била ветхозаветната Скиния, Той принесъл на Бога жертва не без кръв, точно Самия Себе Си. Сам Великият Първосвещеник, минал през небесата, очиствайки ни от греховете ни със Своята кръв, пролята за нас, ни направил свят храм, по думите на Апостола: " Божият храм е свет, а тоя храм сте вие ".
Принасяйки с помощта на Господа за всичко това, ние честваме " удобната Господня година ": получили от Него доста неизказани богатства, да побързаме и самите ние да Му бъдем угодни. Ние честваме не открит от римските царе индиктион, а узаконения от Небесния Цар на славата Христос. Христовият индиктион това са Неговите свети заповеди, които сме длъжни да пазим и изпълняваме. Нашият Цар Христос не желае от нас нито мед, нито желязо, нито сребро, както е обяснил Давид, който в миналото е споделил: " Ти си Господ мой; моите богатства Тебе са непотребни ". Но вместо желязо и мед Господ желае от нас неотстъпчивост и мощ в добродетелите, православна религия в Бога. Защото нашата религия е учредена върху кръвта на изтерзаните с стоманени и медни оръдия свети мъченици, за всеки от които може да се каже, че душата му е минала през желязо. Небесният Цар и наш Бог ни е заповядал да имаме вяра в Него с право сърце и благочестиво: " със сърце се има вяра за оправдаване ". Нека и ние побеждаваме врага с тази религия, като с желязно оръжие и меден щит. Нека последваме нашите свети праотци, " които посредством религия победиха царства, правиха истина, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена мощ, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки... обърнаха на бяг непознати пълчища ".
Вместо сребро нашият Цар Христос желае от нас втората добродетел, несъмнената вяра на Бога. Тази добродетел, повече от среброто, дава на индивида сполучлив живот. Ако този, който е забогатял с доста сребро, е убеден, че ще получи всички земни богатства, и уповавайки се на благосъстоянието, прекарва дните си весело; то какъв брой повече богатият с несъмнената вяра на Бога, и на Него Единия упълномощил всичкото си очакване, ще получи всичко, което желае, и ще живее в наслада, като подценява всички беди и скърби, идещи от света, плътта и дявола, и претърпява всичко това с приятност, поради премията в бъдещия живот. Често среброто лъже своя стопанин и, изчезвайки ненадейно, го оставя в нищета; и този, който се е надявал до края на живота си да има всичко в обилие, внезапно се лишава от насъщния си самун. Надяващият се на Господа " е като планина Сион няма да се поклати вовеки ", вярата му не го посрамва. Именно това невеществено сребро от нас желае Господ, и заповядва да не разпореждаме очакванията си на непостоянното благосъстояние, а на живия Бог, Чиито думи " са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило ". Той ни е дал нелъжливо заричане за неизказаните безконечни богатства в Своето Царство, с цел да изповядваме и с уста преголямата Му доброта към нас: " с уста се изповядва за избавление ". Нека и ние, като положителни Христови воини, с вярата за бъдещата премия да насърчаваме сами себе си към по-големи подвизи. Нали вярата за премия подтиква воина към битка, както споделя свети Иоан Дамаскин за страстотерпците: " Твоите мъченици, Господи, утвърдили се във вярата и укрепили се с вяра, победиха мъчителството на враговете и получиха венци ".
Вместо злато Христос, нашият Цар, желае от нас най-скъпоценната добродетел нелицемерната обич към Бога и близък. По своето високо значение любовта постоянно се показва от учителите на Църквата в облика на злато; тъй като както златото е по-скъпоценно от среброто, медта и желязото, по този начин и любовта стои по-високо от вярата и вярата. " А в този момент, се споделя в Писанието, остават тия три: религия, вяра, любов; само че по-голяма от тях е любовта ". Такова точно злато желае от нас Господ и заповядва да Му се молим нелицемерно, освен вярвайки със сърцето си и изповядвайки с устата си, само че и проявявайки тази обич на дело. Ние би трябвало да бъдем подготвени да поставим душите си за Него и да претърпим гибел поради Неговата Божествена обич към нас. При това би трябвало да обичаме и ближните си, както ни учи възлюбеният Христов възпитаник Иоан Богослов. " Чеда мои, споделя той, дано обичан не с думи или с език, а с каузи и истина ". Такава обич се приема като бижу на най-прекрасния! от синовете човешки, на Христа нашия Бог, както Сама споделя Божията Премъдрост: " украсих се и станах хубава пред Господа и пред индивидите: с единодушие сред братя и обич сред ближни ".
Ето подобен християнски индиктион чества през днешния ден, вместо античния езически, православната Църква, " откакто съблякохме ветхия човек дружно с делата му и се облякохме в новия, който се обновява в познанието, по облика на своя Създател " (Кол. 3:9-10). Нека и ние честваме новолетието по този начин, както ни поучава апостолът: " да вървим в актуализирания живот, като служим на Бога с освежен дух, а не по вехтата писмен знак " (Рим. 7:6). Нека честваме индиктиона, подчинявайки се на заповедите на Господа, нашия Бог, дадени посредством Моисей, в чиято книга четем: " Ако постъпвате съгласно Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, ще ви дам дъждове, когато потрябва, и земята ще даде рожбата си... Ще дам мир на земята (ви)... И ще гоните враговете си... Ще погледна милостно към вас (и ще ви благословя)... и душата Ми няма да се погнуси от вас... Ще вървя сред вас и ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ " споделя Господ Бог Израилев (Лев. 26:3-4, 6-7, 11, 12).
Благослови венеца на годината с Твоята доброта, Господи.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на.
Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област сред Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, хора небогати и елементарни. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял непознати стада.
Още от това време той бил свикан от Бога за подвижнически живот.
Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка утрин той влизал в храма на молитва. Силно схватлив по природа, той слушал с изключително внимание и вдъхновение църковните песнопения и пеел и се молел. Молел се старателно. Душата му взела участие в божиите химни. Той пеел и се молел. С особена услада слушал евангелските четива.
Иисус Навин ( " Иахве оказва помощ " ) е водач и пълководец на еврейския народ, асистент и правоприемник на св. оракул Мойсей Боговидец, живял в XIII в. преди Христос. Иисус Навин е завоювал Обетованата земя и в нея въвел еврейския народ.
Чрез него Господ е явил велики чудеса.
Свещеното Писание на Стария Завет споделя, че Иисус Навин е минал с целия народ река Йордан като по изсъхнало, тъй като реката " спря и стана като стена " - по този начин както прочие Мойсей минал Червено море (Нав. 3:14-17; Изх. 14).
Иисус Навин е видял лице в лице вожда на безплътните сили Архистратиг Михаил (Нав. 5:13-16) и със звука на тръба е разрушил стените на обсадения от израилтяните град Йерихон (Нав. 6).
По време на стълкновение с неприятеля, по Божия воля " слънцето се спря и месецът заставам, докле народът отмъстяваше на враговете си (Нав. 10:12-14).
Като въвел народа си в Обетованата земя, Иисус Навин я разделил по чоп сред дванадесетте израилски колена и спокойно умрял в 1256 година на 110 годишна възраст (Иоан. 24:1; 28 и следв.), като заповядал на народа си да пази Мойсеевия закон. Всички тези събития са изложени в Книгата Иисус Навин (глави 3, 5, 6 и 10), която влиза в състава на Библията.
На този ден имен ден честват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта. Поверието гласи на този ден да не се дава нищо назаем.
Месец септември е седмият месец от годината съгласно еврейското летоброене. Свързан е с ред древен събития, по тази причина е избран за начало на църковното новолетие.
На този ден Иисус Христос е чел от Библията из книгата на оракул Исая: " Божият Дух е върху Мене " ().
† Траянополский свещеник Иларион, Пространен православен месецослов, изд..
Слово в първия ден на индикта, или Новата година
Царят на вековете, нашият Господ Бог, положил " времената или годините... в Своя власт " (Деян. 1:7), Сам открил в тези времена разнообразни празници за Своето възхваляване и за отмора на хората от светските им каузи. ( " Времена " - продължителни интервали от време и " години " - къси интервали от време, съпостави Книтата на прор. Даниил 2:21)
Още във Ветхия Завет Той заповядал всяка година изключително тържествено да се чества настъпването на седмия месец, та хората, освободили се от житейската суетност, в този ден да служат на Единия Бог. Защото по този начин е написано в Моисеевите книги: " рече Господ на Моисея, думайки: кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте отмора: никаква работа не вършете по всичките ви жилища и принасяйте всесъжение Господу " (Лев. 23:24-31).
Както в миналото Сам Творецът, в шест дни основал света със Словото Си, благословил и осветил седмия ден, почивайки си от всичките Си каузи (Бит. 2:2-3; Изход 20:11; Евр. 4:4); и както след това дал и на индивида заповед: " шест дни работи... а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог, недей прави в него никаква работа " (Изх. 20:9-10; Лев. 23:3; Втор. 5:13), по този начин Той благословил и осветил седмия месец и заповядал на хората в същото време да почиват от светските си каузи. За това Господ наново заповядал на Моисей, казвайки: " от седмия месец, по кое време прибирате земните творби, празнувайте празника Господен " (Лев. 23:39). (Есента е била начало на новата година от антични времена. Основания за това можем да намерим в самта природа. В края на лятото нормално привършвала жътвата и труда на цялата година (Изход 23:16). След събирането на плодовете, като цел на природата и земеделието, настава новият кръг от каузи и нови очаквания за бъдещо изобилие.)
По каква причина бил открит този празник?
Именно в този месец, когато водите на потопа почнали да понижават, Ноевият ковчег се открил на Араратските планини.
В този месец свети оракул Моисей слязъл от планината с лице, осияно от Божествената популярност, и донесъл новите скрижали, на които бил написан законът, даден от Самия Господ.
В този месец било стартирано съоръжаването на Господнята Скиния измежду стана на израилтяните.
В този месец първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася работа, " и то не без кръв... за себе си и за греховете на народа, сторени по неведение ".
В този месец Божият народ, смирявайки с пост душите си и принасяйки на Господа жертва на всесъжение, приемал ликвидиране от греховете си, осъществени през годината.
В този месец се направило тържественото освещаване на превъзходния храм Господен, издигнат от цар Соломон, и в този храм бил импортиран Ковчегът на Завета.
В този месец всички колена на Израилския народ отвред се стичали в Иерусалим за празника, изпълнявайки Господнята заповед: " седмият месец да ви бъде събота на съботите, и смирявайте душите си пред Господа ".
От този месец започвало броенето на годините, настрана за всеки петдесет години. По времето, когато израилският народ влезнал в обетованата земя, Господ заповядал хората настрана да честват всяка петдесета година; и освен те да вземат участие в празника, само че и прислужниците и добитъкът им; дори самата земя, където се поселили израилтяните, било заповядано да се оставя да почива, да не се оре и засява, да не се събират нито класове, нито лозови, нито култивиран плодове: всичко това се предоставяло за храна на бедните, а също и на зверовете и птиците. За това в Моисеевите книги е написано следното: " затръбете с тръба по цялата ваша земя; и осветете петдесетата година и обявете независимост по земята на всичките й поданици... не сейте и не жънете това, което израсте единствено на земята ", и не обирайте отдадените (на Бога) по нея, само че " да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; така прави и с лозето си и с маслините си ". В тази петдесета година се опрощавали всички задължения на длъжниците, освобождавали се робите, и всеки човек деликатно следял себе си да не прогневи Господа с някакъв грях и да не наскърби близък си. Това била година на всеопрощаване и ликвидиране от грехове.
Този петдесетгодишен кръг, по предписание на Господа, се разделял на седем годишни седмици (тоест седем пъти по седем години) и всяка седма година се наричала събота или покой. За това посредством Моисей Господ дал следната разпоредба: " шест години засявай равнищата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година дано бъде събота отмора на земята, събота Господня; равнищата си не засявай и лозето си не режи... Ако кажете: какво ще ядем през седмата година, когато не ще сме сеяли, нито прибирали творбите си? Аз ще пратя върху ви благословението Си през шестата година " и ще умножа житата, само че " докле не узреят творбите и, ще ядете от остарялото ". Всички тези години, в които Господ открил празнична отмора и за хората, и за земята, също започвали, по предписание на Господа, от месец септември. " Възвестете споделил Господ годината за отмора в седмия месец ", т.е. през септември, защото септември е седмият месец, считано от март, първия месец от сътворението на света.
Но годината започвала от първи септември освен по ветхозаветния, само че и по езическия индиктион. За този индиктион се споделя следното.
Когато Август, откакто победил Антоний и Клеопатра, ръководещи Египетската страна, и станал единовластен над цялата галактика, то, за по-удобно събиране на налозите от всички страни, той открил индиктион на петнадесет години. Този индиктион Август разделил на три интервала от пет години, тъй че в продължение на целия индиктион три пъти, един път на всеки пет години, да се събират налозите. Този закон бил публикуван най-много за отдалечените области на страната, в които годишното събиране на налозите било затруднено, защото събраните налози и след пет години едвам успявали да стигнат до столицата Рим. Всеки петгодишен интервал се наричал " луструм ", т.е. " ярко ", тъй като, давайки кесаревото Кесарю, хората в същото време се отдавали на забавление и палели свещи. Народът не изнемогвал от налозите, тъй като те били неголеми и търпими, и се плащали непринудено. Индиктионът продължавал петнадесет години по следната причина. В първите пет години плащали налог с желязо и мед, които се употребявали за разработване на мечове, копия, шлемове, щитове, брони и всякакво друго оръжие; във вторите пет години се събирал налог от сребро за заплата на войската; а в третите пет години в Рим донасяли злато за накичване на идолите. Като завършели петнадесетгодишния кръг на индиктиона, започвали идващия и първата година от индиктиона наричали нова година. Този бит бил открит от първи септември, тъй като точно на този ден била извоювана победа над Антоний и било провъзгласено единовластието на Август.
Светата Църква също открила бит да чества началото на индиктиона на първи септември. Това било открито, защото в същото време, когато в Иудея и в цялата галактика се чествало новолетието, нашият Господ Иисус Христос пристигнал в Назарет, където бил учтив. Това станало в събота, а в този ден иудеите имали бит да се събират в синагогата и да прекарват времето си в четене на пророческите книги. Господ, " по обичая Си ", също влезнал в синагогата и застанал измежду учителите. Подали Му книгата на ; и Той, отваряйки книгата, намерил мястото, където било написано:
" Духът на Господа Бога е върху Мене, тъй като Господ Ме помаза да благовестя на небогати, прати Ме да излекувам съкрушени по сърце, да пропагандирам на пленени избавление, на слепи проглеждане, да пусна на независимост измъчените, да пропагандирам удобната Господня година ". ()
И като затворил книгата и я дал на прислужникът, Той почнал да приказва, че прочетеното знамение се е изпълнило върху Него, че Той е същинският Месия, пратен от Бога Отца за спасението на индивидите и обновлението на живота им. " И всички Му засвидетелстваха това, и се чудеха на плодородните Му думи, които излизаха от устата Му ".
Празникът на новолетието бил открит от светите отци на. Това станало по времето, когато цар Константин Велики, откакто победил Максенций, просветил вселената със светлината на благочестието, изкоренил идолските празненства, освободил Христовата религия от тежките гонения и открил свои индиктиони. Тогава светите отци открили да се чества новолетието, като начало на християнската независимост, за възпоминание на Христовото посещаване в иудейската синагога в този ден и проповедта Му за удобната Господня година. Оттогава и ние честваме първия ден на септември. Но това към този момент е празник не на Ветхия Завет, а на новата берекет. Защото в този ден Сам Законодателят, слязъл от небесата и носещ в Себе Си Духа на Отца, явил Себе Си на света и начертал Божия закон не с пръст, само че със Своя Божествен език и пресладки уста, и не на каменни скрижали, " а върху плътени скрижали на сърцето ". Съзиждайки Своята Църква, чийто предобраз била ветхозаветната Скиния, Той принесъл на Бога жертва не без кръв, точно Самия Себе Си. Сам Великият Първосвещеник, минал през небесата, очиствайки ни от греховете ни със Своята кръв, пролята за нас, ни направил свят храм, по думите на Апостола: " Божият храм е свет, а тоя храм сте вие ". Принасяйки с помощта на Господа за всичко това, ние честваме " удобната Господня година ": получили от Него доста неизказани богатства, да побързаме и самите ние да Му бъдем угодни. Ние честваме не открит от римските царе индиктион, а узаконения от Небесния Цар на славата Христос. Христовият индиктион това са Неговите свети заповеди, които сме длъжни да пазим и изпълняваме. Нашият Цар Христос не желае от нас нито мед, нито желязо, нито сребро, както е обяснил Давид, който в миналото е споделил: " Ти си Господ мой; моите богатства Тебе са непотребни ". Но вместо желязо и мед Господ желае от нас неотстъпчивост и мощ в добродетелите, православна религия в Бога. Защото нашата религия е учредена върху кръвта на изтерзаните с стоманени и медни оръдия свети мъченици, за всеки от които може да се каже, че душата му е минала през желязо. Небесният Цар и наш Бог ни е заповядал да имаме вяра в Него с право сърце и благочестиво: " със сърце се има вяра за оправдаване ". Нека и ние побеждаваме врага с тази религия, като с желязно оръжие и меден щит. Нека последваме нашите свети праотци, " които посредством религия победиха царства, правиха истина, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена мощ, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки... обърнаха на бяг непознати пълчища ".
Вместо сребро нашият Цар Христос желае от нас втората добродетел, несъмнената вяра на Бога. Тази добродетел, повече от среброто, дава на индивида сполучлив живот. Ако този, който е забогатял с доста сребро, е убеден, че ще получи всички земни богатства, и уповавайки се на благосъстоянието, прекарва дните си весело; то какъв брой повече богатият с несъмнената вяра на Бога, и на Него Единия упълномощил всичкото си очакване, ще получи всичко, което желае, и ще живее в наслада, като подценява всички беди и скърби, идещи от света, плътта и дявола, и претърпява всичко това с приятност, поради премията в бъдещия живот. Често среброто лъже своя стопанин и, изчезвайки ненадейно, го оставя в нищета; и този, който се е надявал до края на живота си да има всичко в обилие, внезапно се лишава от насъщния си самун. Надяващият се на Господа " е като планина Сион няма да се поклати вовеки ", вярата му не го посрамва. Именно това невеществено сребро от нас желае Господ, и заповядва да не разпореждаме очакванията си на непостоянното благосъстояние, а на живия Бог, Чиито думи " са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило ". Той ни е дал нелъжливо заричане за неизказаните безконечни богатства в Своето Царство, с цел да изповядваме и с уста преголямата Му доброта към нас: " с уста се изповядва за избавление ". Нека и ние, като положителни Христови воини, с вярата за бъдещата премия да насърчаваме сами себе си към по-големи подвизи. Нали вярата за премия подтиква воина към битка, както споделя свети Иоан Дамаскин за страстотерпците: " Твоите мъченици, Господи, утвърдили се във вярата и укрепили се с вяра, победиха мъчителството на враговете и получиха венци ".
Вместо злато Христос, нашият Цар, желае от нас най-скъпоценната добродетел нелицемерната обич към Бога и близък. По своето високо значение любовта постоянно се показва от учителите на Църквата в облика на злато; тъй като както златото е по-скъпоценно от среброто, медта и желязото, по този начин и любовта стои по-високо от вярата и вярата. " А в този момент, се споделя в Писанието, остават тия три: религия, вяра, любов; само че по-голяма от тях е любовта ". Такова точно злато желае от нас Господ и заповядва да Му се молим нелицемерно, освен вярвайки със сърцето си и изповядвайки с устата си, само че и проявявайки тази обич на дело. Ние би трябвало да бъдем подготвени да поставим душите си за Него и да претърпим гибел поради Неговата Божествена обич към нас. При това би трябвало да обичаме и ближните си, както ни учи възлюбеният Христов възпитаник Иоан Богослов. " Чеда мои, споделя той, дано обичан не с думи или с език, а с каузи и истина ". Такава обич се приема като бижу на най-прекрасния! от синовете човешки, на Христа нашия Бог, както Сама споделя Божията Премъдрост: " украсих се и станах хубава пред Господа и пред индивидите: с единодушие сред братя и обич сред ближни ".
Ето подобен християнски индиктион чества през днешния ден, вместо античния езически, православната Църква, " откакто съблякохме ветхия човек дружно с делата му и се облякохме в новия, който се обновява в познанието, по облика на своя Създател " (Кол. 3:9-10). Нека и ние честваме новолетието по този начин, както ни поучава апостолът: " да вървим в актуализирания живот, като служим на Бога с освежен дух, а не по вехтата писмен знак " (Рим. 7:6). Нека честваме индиктиона, подчинявайки се на заповедите на Господа, нашия Бог, дадени посредством Моисей, в чиято книга четем: " Ако постъпвате съгласно Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, ще ви дам дъждове, когато потрябва, и земята ще даде рожбата си... Ще дам мир на земята (ви)... И ще гоните враговете си... Ще погледна милостно към вас (и ще ви благословя)... и душата Ми няма да се погнуси от вас... Ще вървя сред вас и ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ " споделя Господ Бог Израилев (Лев. 26:3-4, 6-7, 11, 12).
Благослови венеца на годината с Твоята доброта, Господи.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на.
Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област сред Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, хора небогати и елементарни. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял непознати стада.
Още от това време той бил свикан от Бога за подвижнически живот.
Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка утрин той влизал в храма на молитва. Силно схватлив по природа, той слушал с изключително внимание и вдъхновение църковните песнопения и пеел и се молел. Молел се старателно. Душата му взела участие в божиите химни. Той пеел и се молел. С особена услада слушал евангелските четива.
Иисус Навин ( " Иахве оказва помощ " ) е водач и пълководец на еврейския народ, асистент и правоприемник на св. оракул Мойсей Боговидец, живял в XIII в. преди Христос. Иисус Навин е завоювал Обетованата земя и в нея въвел еврейския народ.
Чрез него Господ е явил велики чудеса.
Свещеното Писание на Стария Завет споделя, че Иисус Навин е минал с целия народ река Йордан като по изсъхнало, тъй като реката " спря и стана като стена " - по този начин както прочие Мойсей минал Червено море (Нав. 3:14-17; Изх. 14).
Иисус Навин е видял лице в лице вожда на безплътните сили Архистратиг Михаил (Нав. 5:13-16) и със звука на тръба е разрушил стените на обсадения от израилтяните град Йерихон (Нав. 6).
По време на стълкновение с неприятеля, по Божия воля " слънцето се спря и месецът заставам, докле народът отмъстяваше на враговете си (Нав. 10:12-14).
Като въвел народа си в Обетованата земя, Иисус Навин я разделил по чоп сред дванадесетте израилски колена и спокойно умрял в 1256 година на 110 годишна възраст (Иоан. 24:1; 28 и следв.), като заповядал на народа си да пази Мойсеевия закон. Всички тези събития са изложени в Книгата Иисус Навин (глави 3, 5, 6 и 10), която влиза в състава на Библията.
На този ден имен ден честват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта. Поверието гласи на този ден да не се дава нищо назаем.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ