Свастиката представлява кръст с извити под прав ъгъл (по-рядко –

Свастиката съставлява кръст с извити под прав ъгъл (по-рядко – като дъга) краища. Напълно е допустимо това да е бил един от разновидностите за знак на плодородието, да е представлявал скръстени мълнии, чука на Тор и т. н.

Днес обликът на свастиката у мнозина провокира омерзение,защото се възприема като еквивалент на нацистката идеология. Използването на този знак в редица страни даже е неразрешено. Но в продължение на хиляди години за доста хора свастиката била въплъщение на Слънцето, плодородния огън и светлината.

Най-старата свастика е открита в Швеция, издълбана върху канара преди към 14 хиляди години. Смята се, че това е скандинавският знак на Слънцето. Малко „ по-млади “ скални рисунки са открити в арменската част на равнината Арарат – те са от X-то хилядолетие прочие Хр.

В долината на Инд, на територията на актуалната Индия и Пакистан, по време на разкопките на античните градове Харапа и Моенджо-Даро от средата на III хилядолетие прочие Хр., са открити плочки и плочи с пречупени кръстове, символизиращи Слънцето.

В Южна Европа най-ранните облици на свастиката (края на V хилядолетие прочие Хр.) са открити на Балканите, в басейна на реките Морава и Вардар, измежду разкопки на неолитни плас.

Украшения под формата на дискове с облици на Слънцето, стилизирани като свастика, са открити в женско заравяне на територията на Северна Осетия (I-во хилядолетие прочие Хр.). Подобни рисунки има върху керамиката от Андроновската просвета от бронзовата ера (II-ро хилядолетие прочие Хр. в Западен Сибир, Казахстан и южната част на Урал).

Свастиката била известна измежду скитите и сарматите. Този знак е прочут в Европа, Азия, Америка, Африка и даже в Австралия, Нова Зеландия и Океания. Според античните легенди, тя била дадена на хората от боговете. Смята се, че актуалното наименование идва от санскритската дума „ свасти “ – „ триумф “. Най-старият прочут текст, в който се загатва свастиката, е част от индийския епос „ Махабхарата “, където се разказват детството и младостта на божеството Кришна. Разпространители на този най-древен знак в Индия, Иран и други страни от Близкия и Далечния изток били ариите, принадлежащи към индоевропейската (предимно индо-иранската) езикова общественост. А жителите на Тибет и индусите и до момента считат, че свастиката им била дарена от Белите учители, които пристигнали при тях от Северните планини.

През хилядолетията свастиката била употребена на всички места като набожен знак, знак за величието на боговете и за уважението на хората към тях. Но след І-то хилядолетие прочие Хр. в средиземноморските страни този знак последователно се трансформира в всемирски, украсителен детайл. Образът на пречупения кръст става част от архитектурния фон, употребява се в орнаменти върху платове, монети, оръжия, съдове и бижута. Свастиката се среща върху обекти по територията на съвсем всички страни, които са били част от Римската империя, и освен на европейския континент, само че и на английските острови, а също и в Северна Африка.

В Русия свастиката служела като боен знак до Х-ти. Обикновено я оцветявали в жълто на червен декор. Според античните летописи, обликът на свастиката е бил и върху фамозния щит на съветския княз Олег, който той, съгласно преданието, заковал „ върху портите на Константинопол “.

Свастиката се среща и в средновековната хералдика, изключително върху гербовете на знатните германци и западните славяни.

Днес свастика може да се види в църкви, издигнати през Ранното Средновековие, както и върху остарели икони, където символизира божествената мощ, предавана от Исус. Този античен знак за Божията берекет се намира в киевската катедрала „ Света София “ от XI-ти век.  Вплетен е в орнамент върху гробницата в църквата „ Свети Амброзий “ в Милано. Служи за детайл от мозайка на пода на катедралата „ Нотр Дам “ в Амиен (Франция), издигната към 1200 г- на мястото на езическо капище.

В идващите епохи свастиката е лишена освен от своето религиозно значение, само че престава да служи като талисман и даже украсителен детайл. Нейното място в мозъците на хората и в бита е заето от християнския кръст.

През ХVІІІ-ти век с началото на европейското „ просвещение “, свастиката става знак за скрито, „ херметично “ познание и за участие в съответните секрети общества. Масоните я одобряват в своята символика като знак, който символизира Бога, уважаван от тях като „ Великият проектант на Вселената “.

Популярността на свастиката стартира да пораства още веднъж, откакто Хайнрих Шлиман разкрил през 1870-те години разнообразни произведения с облици на строшен кръст при разкопките на античната Троя. В началото на ХХ-ти век свастиката към този момент може да се види по флагове и вимпели, върху техниката на разнообразни родове войски. Например, върху финландските танкове, военни коли и самолети пречупеният кръст се появява още през 1918 година

Известна е рекламата на американската компания Coca-Cola от 1925 година: „ Пийте кока-кола за пет цента бутилката! “ Този надпис е изработен върху обемно изображение на свастика.

В Русия свастиката под формата на воден знак се появява върху банкнотите още през XIX-ти век – или зад двуглавия орел, или по краищата на банкнотата. Върху радиатора на церемониалния „ мерцедес “ на император Николай II вместо нормалната фирмена трилъчева звезда блестяла свастика.

След Октомврийската гражданска война, преди петолъчката (наричана още „ Звездата на Соломон “) да се трансформира в знак на Червената войска, върху червеноармейските военни емблеми и кориците на военните книжки имало изображение на свастика.

В годините преди Втората международна война свастиката в целия свят се възприемала не като знак на Бога (боговете) и небесна светлина и огън – а просто като знак на благополучие, наслада и шанс.

А след това немските нацисти унищожили всички радостни и светли моменти, свързани с нея. За страдание, в този момент точно с това злокобно значение е известна на всички места в света.

3000-годишна огърлица, открита в региона Решт, Иран.

„ лява “ свастика в Корейски храм. Източник – Уикипедия

Керамика с изображение на свастика в Атинския археологичен музей.

„ Пране Свастика “, ирландска социална пералня от 1912 година в Дъблин